Нашего човека българина

Има доста клишета за българите зад граница. Ако прекарате повече време навън, ще се нагледате на достатъчно примери, които подкрепят и оборват тези клишета. Този тук май влиза и в двете категории.

Преди няколко дни пазарувах в магазина до нас. В квартала няма много българи и общо взето се познаваме. Тъй като всичко наоколо е строителна площадка, виждат се доста строители като повечето са от нашите краища. Сред тях се мяркат и българи. Та пазарувам и забелязвам човекът на горната снимка да влиза в магазина. Анцугът беше култов, мустакът – също, влизайки се почеса долу доста изразително… въобще мила родна селска картинка. Първата ми реакция беше да го снимам и пусна в twitter. Не го направих обаче.

Докато пазарувах го засякох няколко пъти из пътеките. Обсъждаха с другия мъж какво да купят, дали да вземат малко българско сиренце, колко е скъпо това или онова и как не остават пари да пращат в България. Въобще нормални ежедневни проблеми и тревоги. Говориха си нормално и културно. После осъзнах, че и аз съм брадясал яко и изглеждам като тъмен балкански субект. Често ходя до въпросния магазин с една червена тениска с огромен български герб на нея. С две думи отстрани надали бих създал по-различно впечатление от тези двамата. Тогава защо първата ми реакция беше „мила родна селска картинка“, при условие, че аз не се възприемам в тази категория?

Един коментар

  1. От много дълго време не си казвам: „селска картинка“ като видя сънародници, защото в Швейцария, особено в района на Берн може да чуете такива разговори, че трябва да се ощипете, за да разберете в кое време живеете. Иначе това, което си си помислил, си го мислим само ние 🙂 Притеснявам се само като разбера, че някой българин е свършил някоя глупост. Иначе ми е много приятно, като видя нашенци, почти винаги си говорим 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.