Снощи надали някой очакваше да чуе нещо различно от пресконференциите в НДК. Не и след тези цифри. Надявахме се на по-ясен резултат, по-малко партии в парламента и по-лесно мнозинство. Резултатите обаче не бяха ясни, а красноречиви. Никоя партия не успя да спечели доверието, на което се надяваше. Затова и активността беше ниска, а рояк малки популистки партии минаха бариерата на субсидиите и парламента.

Всички се надявахме, че „народът ще прогледне“, че „ще поумнее, ще излезе в неделя“, че „ще прецака #КОЙ“ и „ще гласува с главата си“. Зад всички тези определения стои простото „всички са идиоти, че не гласуваха за онези, които аз смятам за логичен избор“. Еми, това е демокрацията, драги ми смехурко – всеки гласува както намери за добре. Всеки патиланец според ума, опита, предразсъдъците, знанията, социалната среда и за жалост – според натиска. Много не гласуваха, защото не им пука, не им се занимава, но най-вече – защото взимането на решение е много по-трудно, отколкото мрънкането вкъщи. Тогава заемаш позиция и това те кара да се чувстваш отговорен след това, а отговорността не е нещо, с което сме свикнали.

Така или иначе, хората дадоха гласа и доверието си. Постлахме масата за преговори и сега е задача на осемте партии да седнат и да намерят що-годе работеща формула. Безотговорно е хленченето, че депутатите не стигали, че на някои им оставало да са само опозиция, че някои имали обещания и нямало да отстъпват от позициите си, че на трети половината им вот бил купен. Политиката е баланс на компромиси. Тези, които не са готови да ги направят, се надяват единствено да спечелят от хуленето от удобната сянка на опозицията, докато около тях държавата тлее.

Ситуацията, в което се намира страната, е тежка, няма спор. Ще става още по-тежка, ако не се вземат бързи мерки. Трябва да се прегласува бюджета, да се намери политическо решение за КТБ и енергетиката, да се разгледа поне следващия бюджет и още, и още. За целта трябва поне донякъде работещ парламент. Избори в следващите 4-5 месеца ще са политически удобни единствено на ДПС и малките партии, защото активността ще падне още повече, а боричкането в калта останалите партии ще обезвери още повече гласоподавателя.

Никой няма добър изход от тази политическа криза, но някакъв път трябва да се поеме. Въпросът е дали някой ще рискува политическата си кариера с една доза държавническа мисъл, за да спаси страната от още милиарди заеми. Защото някакъв изход има – винаги е имало, но ще платим скъпо не само финансово, но и със суверенитета си. Сещайте се за Гърция.

Въпросът е също дали егото, с което политиците сядат на масата за преговори, няма да натежи повече, отколкото доверието, с което ги крепим. Не призовавам за безпринципни решения, а за работа в рамките на този политически материал. Дали сме ви определени инструменти, не трябва да се жалвате, че не сме ви наредили картите, както на вас ви е удобно. С пълно мнозинство, естествени коалиции и ясна подкрепа всеки политик може да управлява. Нито един български политик обаче не спечели това право и доверие.

Затова нека всички изпълнят основното си обещание – че ще извадите страната от политическата криза. Как, с кого и колко дълго зависи от вас. Не са ви виновни гласоподавателите. С такъв политически материал – толкова успяхме да наредим. Ваш ред е.