Нов ден, ново социологическо изследване. Виждаме ги всеки ден по сайтове, сутрешни блокове, вестникарски колонки. Нахвърлени 3-4 цифри и редица генерални изводи под тях. Тези изследвания всъщност са добър начин за социологическите агенции да покажат какво могат и да си направят реклама. Разбира се, някои изкарват интересна статистика, но като цяло колкото е по-скандално или стряскащо изследването, толкова повече медиите го разпространяват заедно с името на агенцията. Това създава известен конфликт между професионализма и желанието за безплатна реклама.

Миналата седмица попаднах на поредното такова на любимата ми тема – раждаемостта. Видях публикацията в ClubZ и макар да беше публикувано в доста други медии, точно от тях очаквах малко по-критично отношение. Вместо това всички бяха цитирали дословно агенцията за маркетингови проучвания „Ноема“ и PR агенцията „AMI Communications България“. Изследването се казва „Съвременните двама“ и разглежда двойки между 18 и 35 години. Направили са хубава инфографика, която ще видите на страницата на ClubZ.

Резултатите им, разбира се, са стряскащи – едва 26% от младите двойки имат деца, а повече от половината от останалите не планират такива. С такива заглавия гръмнаха всички медии в този ден. На мен обаче ми се стори странно. Само една четвърт? Наистина? В текста пише, че са интервюирали 666 души от цялата страна. Писах им с молба да видя методологията на изследването, но не съм получил отговор до сега. Затова направих собствени изчисления и те затвърдиха съмненията ми.

Малко теория

За да е представително едно такова изследване, трябва извадката да е избрана на абсолютно случаен принцип. Това би означавало, че на база средните стойности в отговорите на тази група можем да направим обосновано предположение за всички като тях в цялата страна. В случая – 18 до 35 годишни във връзка с или без брак. Представителната извадка в едно изследване е ключов елемент, защото иначе данните може да бъдат силно изкривени. Ако, например, интервюирате само хора в един квартал или само такива, които имат достъп до интернет, вие добавяте условности в извадката и не може да правите обобщения.

Друго важно съображение е, че тук говорим за социологическо изследване. Това означава, че не можем да потвърдим намеренията на интервюираните – те са субективни. Има обаче няколко метрики – като броят деца или сключените бракове – за които има доста добра статистика. Именно тях може да използваме, за да проверим дали разглежданата извадка от 666 души е представителна. Тогава процентът двойки с деца в извадката, например, трябва да доста близък със средния за страната в същата група.

Изводите ми

Извеждането на данните от НСИ ми отне не повече от половин час. Систематизирах всичко заедно с формулите ми в тази таблица. За съжаление, нямаме статистика за броя двойки живеещи на семейни начала или децата от такива връзки. Също така, всички метрики включващи възраст са на групи. Затова всичките ми изчисления са с приближение. Ще опиша по-долу условностите, но навсякъде съм се опитвал да взимам консервативни оценки.

В изследването посочват, че едва 26% от младите двойки имат деца. Това е невъзможно. Нека първо вземем всички жени, които през 2014-та са били под 35 г. Според статистиката 63.4% от тях имат поне едно дете. Когато жената е под 35 години и е омъжена, то процентът скача на 93.5%. Нека предположим, че всички първи деца родени извън брак се отглеждат от самотни майки. Това е невъзможен краен случай, но добра стойност за долна граница. При това предположение, в избраната извадка остават децата родени в брак и се приема, че никоя от двойките живеещи без брак няма дете. Дори тогава излиза, че 46.3% от извадката ще има деца, което доста над посочените 26%. По-вероятният дял тук е 75-80%, взимайки предвид раждаемостта сред младите жени и медийните публикации за броя самотни майки.

Тази разлика не намалява значително дори, когато вземем предвид факта, че около 85.6% от жените до 35 години са се омъжили за мъже също в тези граници. Съдейки по данните, шансът една жена до 35 да се омъжи в рамките на една година е около 2.4%. 2/3 от тези жени ще родят поне едно дете. Ако вече е омъжена, шансът скача над 90%. Това ни говори, че двойките до 35 години, които нямат деца, имат огромен шанс да направят такова в близките 5 до 10 години.

Какво ни показва всичко това?

Отново повтарям, че не може да потвърдим или отречем субективните въпроси в изследването като тези дали детето пречи на кариерата или дали мъжът има отговорност да го гледа. Мога обаче със сигурност да кажа, че изследването не е представително. На база извадката, която са взели, не може в никакъв случай да се прави обосновано предположение за всички млади двойки в страната.

Разпознаването на такива проблеми в дадено изследване или новина е сравнително лесно. Не чак толкова, колкото да се препечата прессъобщение сервирано наготово по мейла, но достатъчно лесно, за да се отстояват основните принципи на журналистиката. Трябва само да се разровите малко в нета, да направите няколко формули в таблица или просто да изискате методологията от авторите. Препоръчвам ръководството ми за проверка на новина в 3 стъпки и редакторските указания на BBC. Навярно ще са ви интересни и другите ми статии по темата – Българите са на изчезване * и „Ударихме дъното по раждаемост“ и защо данните нямат значение.

Условности

Данните и изчисленията, които съм събрал, съвсем естествено имат някои ограничения произтичащи от ограничените данни. Навсякъде съм се старал да правя предположения влияещи минимално на резултата и то в противоположна посока на становището, което искам да илюстрирам. Там, където цифрите са групирани по възраст, съм приел приблизително равномерно разпределение между годините. В изчисленията за общия брой деца или бракове на жените, които са на 35 години през 2014-та, събирам цифрите за годините до 34 през 2013, до 33 през 2012 и така 17 години назад. Включвам и ражданията под 18 годишна възраст, защото сегашните 18 годишни са били по-малки тогава. Без тях разликата би била под 3%. Тъй като имам данни само след 2000 година, взимам тях като отправна точка за 1997-99. Отклонението тук също е много малко, тъй като се взима само част от ражданията и то под 20 години.

Данните на НСИ за ражданията не отбелязват дали детето е първо или второ, затова разделям бройката на глобалния индекс за плодовитост в страната за дадената година. Тук не отчитам, че младите жени имат по-нисък процент на плодовитост от по-възрастните (т.е. може второто или третото дете да се роди след 35), което в известна степен занижава броя първи деца на жените под 35. Това решение обаче е в обратна посока на тезата ми. Тъй като нямаме разбивка на сключен първи брак по възраст, приемам, че жените до 29 нямат втори брак, а при останалите приемам тежест от 0.5 към вероятността да имат втори и повече бракове. Дори да приемем, че всички жени, включително тези между 18 и 29 имат същия процент бракове, както тези над 35, то тогава разликата в броят бракове е само 11%, което не променя значително резултатите и комбинирано с другите параметри не намалява с повече от 3-4 процентни пункта изводите ми горе.

Ако намерите други условности или някакви грешки в изчисленията ми, ще се радвам да ги споделите в коментарите, за да ги обсъдим.