Българче да се наричам…

Преди да се роди дъщеря ми, се запознах доста подробно какво ме чака като бюрокрация и в Германия, и в България. Бяха ми казвали, че е ненормално утежнена регистрацията на дете родено в чужбина. Това, което открих, беше съвсем друго. Стига да не се отлага с години, взимането български акт за раждане беше сравнително лесно. Още повече, че с влизането на България в Конвенцията за издаване на многоезични извлечения, не се налага дори легализация. Трябваше само да преведа акта за раждане от немската община, да му сложа апостил и да го занеса в общината в България. След 2-3 седмици българският акт беше готов. Дяволът обаче е в детайлите, а те не са толкова приятни.

Проблемът с имената

Отдавна е известен проблемът с именуването на българчетата родени в чужбина. Има много частни случаи, но най-честите разминавания са при фамилното и бащиното име. В някои страни не позволяват момичетата да имат окончание -ова, а други не позволяват да се добавя бащино име. В Германия, например, практиката е много различна според това, в коя община си. От една страна, децата имащи право на немско гражданство се наименуват според немската традиция. От друга, немската страна признава правото на емигрантите да прилагат родната си именна традиция. За тази цел консулствата ни са уведомили немската служба одобряваща имената на новородените как точно се формират те в България.

На практика обаче немският чиновник е цар и всеки решава сам какво да приложи. Когато вадех акт за раждане във Франкфурт, ми отказаха да приложат бащино име като второ собствено, а за да завършва фамилията на -ова, се наложи да пишем, че е наименувана на майка си. В съседната община Дармщадт при идентични условия не са направили проблем. След мен и други са спорили за това, но без успех. Впрочем един интересен ефект от това, че Калина взе името на майка си е, че ако следващото ни дете е момче, то също трябвало да вземе нейната фамилия. Само съм чувал за това правило и изглежда зависи най-вече на какъв чиновник попаднеш.

Бащиното име в българския акт

Това да нямаш бащино име в немския акт е по-скоро правило. Доста от българите получили гражданство се вписват без бащино име в немския си паспорт, за да си спестят обясненията после. Все пак, исках да добавим бащино име на Калина в акта в България. ГРАО обаче отказа цитирайки вътрешната си инструкция да копират дословно името в оригиналния акт.

Единственият ми изход беше да мина през съда за промяна на името. 300 лв. и няколко месеца по-късно всичко привърши и дъщеря ми вече имаше три имена. Делото е доста рутинно, макар да се иска становище от общината и Агенцията за закрила на детето. Обикновено канят родителите и други свидетели да обяснят, защото смяната на името е нужна. Естествено, не бяхме в България тогава, но за наш късмет имаше кой да отиде.

Проблем ли е всичко това?

Започнах с това, че ваденето на български акт за раждане не е нещо сложно. Проблемът обаче е, че физически трябва да отидеш в общината по адресна регистрация на майката и то сравнително скоро след раждането – не повече от година. Доста го правят, но за много това е проблем – особено, ако живееш извън Европа. Именно в тази връзка направих справката за това колко българчета са родени извън България за последните 10 години. В нея се вижда, че има несъразмерно по-малко деца регистрирани от щатите. Това не означава, че раждат по-малко. Много от емигриралите българи признават, че нямат възможност да се връщат толкова скоро след раждането, а някои нямат и роднини в България, които да се занимават с документите.

Това, което много не знаят (включително и аз до скоро), е че български акт за раждане може да се издаде направо в консулството в дадената стана. След като получат акта за раждане от родителите, те ще го препратят на отговорната община и ще получат обратно българския акт. Нещо повече – в законът е вменено задължение на българските представителства зад граница да издават служебно български актове, когато научат, че български граждани са родили дете в чужбина. За целта те трябва да изискат от общината копие от оригиналния акт и да го изпратят в България.

Реалността обаче е малко по-сложна. Съвсем естествено, тази услуга струва по-скъпо от обикновения акт и то най-вече заради дипломатическата поща, с която се изпращат всички документи. Самата поща минавала на всеки 4 до 6 месеца, което означава, че изваждането на български акт по този начин отнема около година. Затова повечето предпочитат да го извадят лично като се приберат. Това, разбира се, не би било проблем за тези, които нямат възможност да пътуват доста след раждането. За жалост обаче повечето родители не знаят за тази услуга.

Преди месец пуснах запитване по ЗДОИ до Външно за това колко акта за раждане са изваждани по този начин в консулствата ни. Отговориха ми, че не пазят такава информация и нямат представа дали консулите спазват законовото си задължение да вадят служебно актове за раждане, когато научат, че се е родило българче при тях. Попитах ги и колко служители работят във всяко консулство и обслужват българите там, какви са бюджетите и приходите им. Целта ми беше да покажа това, което всички зад граница виждаме много ясно – че осигуреният от министерството персонал и технически възможности са абсолютно неадекватни. Отказаха да ми предоставят каквато и да е информация в тази връзка.

По-бърз акт за раждане – надали

Едно решение би било ваденето на актове за гражданско състояние направо в консулството. Проблемът е, че за целта трябва да има служител на ГРАО във всяко консулство. Алтернативно, самите консули може да бъдат сертифицирани да вписват данни в системата на ГРАО. Както се вижда, качествените консулски услуги не са въобще приоритет на Външно. Затова не виждам как това би могло да стане.

Втората възможност е промяна на наредбите, за да може да се изпраща чуждестранния акт за раждане изцяло електронно. Хартиеното копие пак ще се изпраща по поща, но само за архивите. Българският акт да може се печата на място в консулствата след подадени данни от ГРАО. Това би ускорило услугата до същия срок, както предлаганата услуга в българската община.

Казусът с бащиното име

Тук нещата са доста по-сложни. Законът за гражданската регистрация не е еднозначен и изглежда единствено наредбата на ГРАО не дава възможност да се вписва бащино име. През април имаше две жалби до омбудсмана по този въпрос – една от мен и една от Стефан Манов. Това накара омбудсмана да на изпрати препоръка до Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Не съм съвсем съгласен с някои определения в препоръката, но в същността си е точно това, което искаме – в рамките на позволеното от закона да се позволи родителите да добавят бащино име още при издаването на акт за раждане.

Тази препоръка накара министерството да се обърне в защитен режим, обяснявайки, че ГРАО не са отказвали изваждане на ЕГН на никой. Всъщност с точно този текст в препоръката не бях съгласен и именно той накара куп жълти медии да излязат със „сензационни“ заглавия. В позицията си, министерството изтъква, че и сега позволяват смяна на фамилното име на -ова, когато това е наложително и поискано. Според тях обаче добавянето на бащино име в съответствие с българските традиции би създало нова идентичност, което „би създало затруднения за самите лица“. Добавят също така, че според техните служители липсвал интерес от страна родителите.

В това становище има няколко проблема. Първо, почти всички познати, които са вадили български акт за раждане, са питали може ли да добавят бащино име и им е било отказвано. Тоест или познавам всички, които „са проявявали интерес“, или нещо във впечатленията на ГРАО не е наред. Второто обяснение се подкрепя от няколкото съдебни дела, които намерих, в които родители се е наложило да сменят името на дъщеря си на -ова. Това би могло лесно да се направи при ваденето на акта за раждане, ако обаче служителите им обяснят, че трябва да подадат молба. Повечето родители се осланят на това, което чиновника им обясни.

Съдейки по това, че масово чиновници на ГРАО искат легализация на актове за гражданско състояние от страни в Конвенцията, която споменах по-рано, може спокойно да кажем, че и на тях не им е много ясна процедурата. Всъщност, преди да извадим българския акт на дъщеря ми писах на централата на ГРАО и на няколко местни клона дали ми трябва легализация. Централата каза „не“, 2-3 общини казаха – „да“, а останалите ми казаха „май не, ама направете го за всеки случай“. Това ви дава представа до колко смисъл има в становището на министерството.

Следващи стъпки

Всъщност, наистина е трудно да се прецени какъв е интересът към добавяне на бащино име. Липсата му би могла да създаде административни трудности в България и ние вече се сблъскахме с такива. Един контра-аргумент е, че повечето надали ще се върнат в страната и няма да им трябва. Той няма обаче отношение тук. Намерих 9 съдебни акта на завършили дела само от началото на година именно за добавяне на бащино име. Справката ми включваше само няколко съдилища, а навярно има още много дела, които не са завършили. Тази цифра изглежда нищожна на фона на хилядите деца родени зад граница. Тук обаче навлизаме в същия аргумент като този за малкото българчета родени в щатите – ако има възможност, доста повече биха се възползвали. Сега привидно няма интерес, просто защото процедурата е усложнена, на повечето хора не им се харчат 300-400 лв. или нямат време, което да отделят докато са в България.

Добрата новина е, че вече има внесен законопроект от председателя на Комисия по политиките за българите в чужбина. Той предвижда да може да се добавя бащино име след подадена молба от родителите. Аргументите в полза на тази мярка е, че смяната на окончанието на фамилията, което е възможно след аналогична молба, също променя името. Освен това идентичността, за която се говори, има много повече атрибути като дата и място на раждане. По сегашния ред също може да се добави бащино име през съда. Прегледах стотици съдебни актове и не открих дори един случай, в който съдия да е отказвал такава промяна. Изглежда съда въобще не е съгласен с юридическите съображения на министерството и с готовност добавя бащино име. Това прави съдебния процес една скъпа и тромава формалност. Единствената логична стъпка е да се добави в стандартната процедура.

Предвид натовареността на водещата комисия, не виждам как този законопроект ще бъде прегледан скоро. Това е предпоставка дори да бъде пропуснат изцяло. Има вероятност да бъде слят с другите промени по гражданската регистрация целящи борба с изборните измами. Тепърва ще видим как ще протекат нещата. Във всеки случай, нещо не е наред в процедурата и трябва да се оправи.

22 коментара

  1. „В някои страни не позволяват момичетата да имат окончание -ова“

    Странна работа, защо да имат проблем с някакво определено окончание на фамилията, още повече ако напълно съвпада с фамилията на единия родител. Не виждам основание и правилото да е приложимо за фамилията на последващо дете – логично ми се вижда всяко дете да се разглежда отделно, защото междувременно може да са настъпили всякакви промени в семейно положение или други обстоятелства.

  2. @gezatop – първо, защо търсиш логика е една бюрокрация. Както казах, в Германия от община на община има различни практики. В някои държави позволяват детето да вземе само фамилията на бащата, когато е известен. И в Германия това е по подразбиране, но ние се сетихме да уточним, че взима името на майката, за да ни позволят да е ‘-ова’.

  3. Но ако майката е запазила моминското си име, нещата придобиват друг обрат
    И все пак не мога да разбера как отказват да впишат бащиното име като второ собствено

  4. Е не е чак такъв произвол в Германия, че от община до община да е толкова различно. Законът е един и е федерален. Само че случая служителите имат правомощието да „бдят“ и да „съветват“ родителите. Убеден съм, че във Франкфурт са в нарушение с отказа. Може да се избере и чужда именна система, а бащиното име е проблем, когато детето има (и) немско гражданство (без значение дали родителите го искат или не). Само че тогава го вписват като второ собствено. Ако откажат – през съда може да се прокара, точно както в България. Сещам се за толкова много аргументи.

    За Германия ме съмнява натурализираните българи да си махат масово бащиното име. За това се иска още една молба и чакане, което не пасва в логиката „да ми е по-удобно“.

    За САЩ – долкото знам там е доста трудно с двойното гражданство въобще и може би това е една от причините за малкото регистрации в България. Знам, че немците са си издействали право на двойно гражданство с американците, но със сигурност българската дипломация не си е мърдала пръста.

    Не знаех, че консулствата са длъжни да издават служебно актове за раждане. В това има много хляб за натиск по МВнР. Биха могли да изискват от местните власти данни за новородени и да издават служебно актовете за раждане. Или поне да предложат услугата в удобен вид на родителите. Обаждал съм се на няколко консулства и всичките отричаха всякаква възможност да се издаде акт за раждане през тях. Само в България.

    Друг въпрос е, че би могло оформянето на българскотo гражданство на децата да не минава през издаване на български акт за раждане. За удостоверяване на гражданство по произход би трябвало да е напълно достатъчно ЕГН, акт за раждане, паспорт или лична карта на един родител, който е вписан в чуждия акт за разждане. На базата на това консулството служебно поисква ЕГН и издава паспорт.

  5. @Ди – на места позволяват, на други не. Както написах горе, в съседната община наши познати нямаха такива проблеми. Тук ни отказаха. Ако знаех, щях да си сменя за няколко месеца регистрацията там – щеше да излезе по-евтино и да ми спести разкарване после.

    @kyky – в Германия чиновникът има огромна власт. Знам, че в общината тук са в нарушение и спорех много с тях. Не дават. Мога да мина през съда, но ще ми струва много пари. Rechtschutz-а да не мислиш, че ще го поеме това?

    Доста от познатите ми, които взеха немско гражданство, са списали само две имена в немския паспорт. Мисля, че има общо с това, че немците виждат бащиното като второ лично и ти дават възможност да избираш дали да оставиш само едно такова. В България не са си го махали, разбира се.

    Според закона именно през консулството е нормалния начин да се издаде акт за раждане. Направо в общината е поставена като алтернативна възможност и то едва 6 месеца след раждането. Поисках справка от Външно колко са вадили така акт в консулствата и колко служебни акта са извадени по ония другия член. Казаха, че не знаят. Сещай се, че са николко. Ще настоявам още за това. Разпитвам сега познати във Външно как да формулирам нещата.

  6. Впрочем, ето нещо полезно:
    http://www.nsgp.mvr.bg/Guide/tr_persons.htm
    Това са правилата за извеждане на дете зад граница, заедно с примерните декларации.

    Ако детето има един родител българин и чуждо гражданство, според закона няма право да напусне страната само с единия родител без разрешението на този в българско гражданство. Ако е с българско гражданство, може и да го пуснат, но граничаря има право да го спре, ако няма такава декларация от другия родител, ако има някакви съмнения. Ако има двойно гражданство и пътува между двете държави или има българско, но в паспорта му е оказано, че пребивава постоянно в държавата, към която пътува, няма проблем и не се иска декларация.

  7. Явно повечето коментари ще са по повод системата в Германия- и аз изключително се дразня на бюрокрацията в Европа. То не са бланки, чиновници, марки… Така ще е докато държавната работа е за защитени хрантутници.

  8. С този проблем съм се сблъсквал лично при раждането на дъщеря ми в чужбина, която в момента в българския акт за раждане е без бащино име и на всичкото отгоре с мъжка фамилия. Интересно е, че сте писали по въпроса, защото аз доста съм си мислил по него и мога да кажа, че след първоначалното ми разочарование стигнах до извода, че аргументите в българското законодателство изглеждат логични.

    Вписване на бащино име в България при положение, че липсва такова в оригиналния акт за раждане според мен наистина може да промени идентичността на детето. Казвам го, защото в чужбина няма практика да се добавя бащино име и в повечето случаи при регистрация бащиното се преобразува във второ лично. В този случай се получава странен казус, при който лице, родено в чужбина с едно име може да се завърне в същата страна след време с две и да използва второто като основно. Това важи още повече, ако при бащиното име не се използва наставката -ов(а) или -ев(а).

    Един пример на практика: Christina Petrov се ражда в чужбина. В България се записва като Христина Марин Петрова. След това в българския паспорт е транслитерирана като Hristina Marin Petrova и реално може да се завърне в чужбина с нови имена, като Hristina и Marin могат да бъдат използвани като лични. Сам виждате, че имената се трансформират от Christina Petrov в Hristina Marin Petrova, което е сравнително различно.

    (Тук искам само да вметна, че за мен беше интересно да науча , че смяната на окончанието на фамилията може да се направи само с подаване на молба. Странно е, че се позволява, защото това също може да промени идентичността на лицето дори повече от бащиното име, така че аргументацията за бащиното име ми изглежда доста нелогична.)

    Разбира се, този пример за българите изглежда доста странен, но за един средностатистически западно европеец, който не знае, че съществуват други езици, азбуки и обичаи освен техните е трудно да проумее как лицето може да бъде същото, като има съвсем различни имена.

    За мен лично, следващите логични стъпки са просто да се премахнат всички пречки пред лицата с липса на бащино име. В този случай в акта за раждане се слага просто едно тире и то може да бъде използвано и по-късно без да предизвиква проблеми в администрацията. В края на краищата нали за това е ЕГН-то в България, за да позволи да се идентифицира административно едно лице, без оглед на името му.

  9. Фамилното име в такива случаи може да се смени още при издаването на акт за раждане. Това е предвидено в закона – може да се добави окончание „-а“ в общината, когато това се поиска изрично с молба от родителите.

    Тъй като не е направено обаче, трябва да се мине през съда. Процедурата в интерес на истината е доста лесна. Описал съм я горе. Работата е, че трябва да се платят около 300 лв. за целта и да се говори с адвокат. Добре е и да има някой приятел или роднина на място да свидетелства, че детето има нужда от бащино име и прочие. Формалност е, но има мисъл да е през съда, за да се спират странните наименувания на децата. Затова се иска и становище от Агенцията за закрила на детето

  10. @trasik: Според мен тревогите за двойната самоличност са силно преувеличени. Какво правим например с испанците с дузината им собствени имена? Освен това, при наличие на криминална енергия варианти винаги ще се намерят. Има случай на немски бизнесмен-измамник, който след поредния си банкрут започва да използва второто си собствено име (почти всички немци имат второ име) и взима фамилията на жена си. И ето ти съвсем непознат човек, който отваря поредната пирамида.

    А това, че транслитерацията от кирилица не е еднозначна си е факт, а не проблем, който да се нуждае от решение. Въобще тук проблем като цяло няма. В България си има утвърдена именна система и българите трябва да могат да я използват свободно. Може би трябва в българското законодателство тази именна система да има ясен приоритет пред всичко останало, т.е. българските имена да се вписват по подразбиране и чак след това да се съобразяват донякъде с чуждите документи.

  11. Това е извинение за бездействие. И сега може да си смениш името в една страна и да не го отразиш в документите в друга. Няма никакво значение.

  12. Аз не говоря за криминални енергии, в този случай се намира начин. Става дума за по-прости неща. Например за дете родено в чужбина, с променено българско име, което след време поисква гражданство в страната, където се е родило. Не ми се мисли какви процедури са да обяснява, че всъщност е едно и също лице, въпреки, че по паспорт и по акт за раждане има различни имена.

    Иначе е трудно да си смениш името в една страна и да не го отразиш в документите в друга, освен ако нямаш двойно гражданство.

  13. (1) Б. Юр.:

    [2] Б. Юр.:

    *в рамките на, но най-късно до 6 месеца след раждане (по спомен)
    Пак са те излъгали от Външно. Точно като с лакърдиите, че нямало „граждански интерес“ към довписване на бащино име. Не знам дали водят статистика, но си лъжат на гьотере.

    Преди 10 години правихме служебно издаване на български акт за раждане и българско ЕГН през дипломатическо представителство извън Европа (и не в САЩ/Канада). Изпратихме необходимото с куриерска поща на ген. консул, той изготви запитване за движение и обратно движение през Външно до/от общината по местораждение на майката (аз) и след някакво време от порядъка 2-3 месеца (въпросът не беше напрял), БГ актът за раждане с БГ ЕГН стигнаха до дипл. служба. И този механизъм ни бе съобщен като ПЪРВА възможност измежду три (с лично пътуване и през пълномощник в БГ). Пунктуално добросъвестен дипломат – не съм срещала втори такъв, а през годините да съм била „акредитирана към“ над 10.

  14. Бележка за изтриване след прочит:

    Дали заради изпозваните символи при цитиране, дали поради друго, но двата „уводни“ цитата станаха невидими за миг… ще ги повторя:

    цитат [1]: „Това, което много не знаят (включително и аз до скоро), е че български акт за раждане може да се издаде направо в консулството в дадената стана. След като получат акта за раждане от родителите, те ще го препратят на отговорната община и ще получат обратно българския акт. Нещо повече – в законът е вменено задължение на българските представителства зад граница да издават служебно български актове, когато научат, че български граждани са родили дете в чужбина. За целта те трябва да изискат от общината копие от оригиналния акт и да го изпратят в България.“

    цитат [2]: „Поисках справка от Външно колко са вадили така акт в консулствата и колко служебни акта са извадени по ония другия член. Казаха, че не знаят. Сещай се, че са николко.“

  15. Да, има го механизма, но никъде не намерих информация някой да го е пробвал. Външно казаха, че нямат данни за такива. Питах в няколко консулства и те не помнят. Ти си първата, от която чувам, че го е направила.

  16. Здравейте! Дъщеря ми живее в Германия и ще роди момченце месец май.В акта за раждане издаден от немските служби момчето трябва да носи дословно нейната фамилия т.е. -ова,което е несъвместимо с половата му идентичност при българско именуване.Какво трябва да се направи за да се запише с окончание -ов тук в Германия?

  17. Доколкото знам, проблемът идва когато първото дете е от другия пол. Тогава немските власти приемат, че е взето името на единия родители и следва следващите деца да вземат същото име. Ако дъщеря ви е имала момче преди това или не е женена за бащата, общината приема единствено детето да вземе нейното име.

    Всичко това е с презумпцията, че се взима немският модел на именуване. Те нямат окончания на половете. Изходът е да се настоява да се използва българската именна система. Има такова легално право и се посочва в молбата за регистриране. Това обаче става трудно, ако детето получава автоматично немско гражанство. Тогава властите имат право да искат да се използва немската система. В крайна сметка всичко опира до общината, в която живее – чиновникът е цар и решението опира само до него. В нашата не ни дадоха да сложим бащино име, но в съседната община са дали на поне две български семейства, които познавам.

    Ако това не проработи, трябва да се мине през съда, за да се смени името. Това обаче ще струва доста скъпо в Германия. Затова трябва да се настоява още при регистрацията.

  18. Чиновникът е цар – да, ама не може да те принуди да приложиш немското именуване, ако откажеш и не подпишеш. Могат да забавят издаването на акта за раждане с няколко седмици като те канят на разговори. Но оттам нататък вече рискуват твърде много, защото са наясно, че в съда родителите ще спечелят. Не знам дали е толкова скъп съда. Да, плащат се съдебните такси, но даже от адвокат в случая няма нужда.

  19. Един приятел тръгна с тази идея и след няколко седмици спорове се отказа. Причината е, че акта ти трябва за куп неща, от които здравните и майчинство са най-важни. Ако се забавиш с документите, миже да загубиш първия месец майчински, които са си бая пари. Доколкото съм гледал, за съда си трябва адвокат, а те струват скъпо. Не е толкова ясно как ще отсъдят, защото правилата на общините са различни, а и гледат да натискат за немска идентичност. Не съм виждал обаче решения от такива дела. По слухове в БГ обществото тук говоря.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *