Държавна агенция за (бивши и бъдещи) българи в чужбина

Умишлено не коментирах конкурса за нов директор на ДАБЧ. Шефовете на агенции се назначават винаги директно от кабинета и този конкурс беше единствено за шоу. Становището на комисията не само не се зачете, но и не беше включено в същността си в окончателния доклад. Единственият ефект от това упражнение беше, че с решението си кабинета подкопа всякакви бъдещи опити за конкурсно начало в агенциите.

В крайна сметка постът беше даден на човека на ВМРО Борис Вангелов. Казвам „даден“, защото от изслушванията стана ясно, че е един от най-неподготвените. Може само да спекулираме дали е имало сделка за гласове в парламента или подкрепа в реформи. Това, което виждаме ясно обаче е, че ДАБЧ беше пожертвана в името на голямата политика. Едно от основните причини ВМРО да подкрепи кабинета беше именно, за да се добере до тази позиция и не го крият от изборите насам.

Причините са чисто финансови. Агенцията сред основните фактори при взимане на българско гражданство и години наред тази функция се експлоатира с корупционни практики. С няколкото смени на шефовете на агенцията последните кабинети се опитаха да я пресекат, но до сега това не се случи. Вместо това милиони евро на година са се изливали в нечии каси. През това време стотици трафиканти, издирвани и други престъпници са станали българи по паспорт. Може само да се молим сред тях да няма такива с терористични намерения.

Всичко това далеч не е тайна за ДАНС и прокуратурата. По време на фиаското с назначението на Ива Йорданова на поста заместник председател, прокуратурата е била уведомена за пореден път за нарушенията, но изглежда до ден днешен обвинения не са повдигнати. Всъщност, по неофициална информация, именно предшественикът ѝ Йордан Янев е пострадал след като пакетът документи, за които е било вече платено да минат безпрепятствено, не са били приети в Министерство на правосъдието при служебния кабинет. Някой изглежда не е бил особено доволен от този факт.

Именно Министерството на правосъдието е била всъщност голямата пробойна. Ако ВМРО иска да си напълни изпразнените каси до изборите с този нов пост, трябва да намерят начин да придвижват документите за гражданство именно през заместниците на Христо Иванов. До тук той показва, че няма да толерира такива неща. От друга страна, кабинетът има остра нужда от подкрепа в парламента. Въпросът навярно е кое ще надделее – принципите на Иванов или неприязънта на Борисов към нуждата от подкрепа на ДПС за критични реформи. Политиката е нищо повече от низ от компромиси и тепърва ще видим кой ще е следващият.

Разбира се, може да не съм прав. Възможно е информацията ми да е грешна. Възможно е Борисов да е видял нещо именно в този кандидат и агенцията да не е разменна монета. Възможно е Вангелов наистина да иска само да реформира агенцията и да помогне на българските общества зад граница. Това обаче не пролича от конкурса и действията на кабинета. Тези от нас, които са извън кабинета, извън договорките и извън България, трудно може да си направим различни изводи от изброените до тук. ДАБЧ е практически непозната за повечето българи зад граница, а останалите знаят или само за корупционните скандали, или поддържат училище или културен клуб и разчитат на малката финансова подкрепа. Отношението на агенцията към българите към граница може да се раздели на две категории – бивши и бъдещи. Първите не ни интересуват, защото явно те не се интересуват от нас. Трябва обаче да разпределим един бюджет за организациите им колкото да не мрънкат. Вторите са източник на пари за едни посредници или етнически българи от Македония или Бесарабия, които ще приемем независимо дали докажат, че имат български произход.

В последните години Борисов през 6 месеца излиза и казва, че ще върне българите от чужбина. През това време доста хора, които работеха сезонно си изтеглиха семействата, а потокът на студенти заминаващи да учат в чужбина не е намалял. Има много примери за хора, които се връщат – някои остават, други заминават отново. Ако някой от тях търси нещо от правителството, то е предвидимост, постоянство на решенията и принципност. Нищо от тези неща не видяхме в назначението за единствената агенция занимаваща се с милион и нещо българи зад граница. Затова тук не говорим за компромис, а за ясен сигнал – не сте ни важни.

2 коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *