Фонд ЗДОИ, справката в ГРАО, Търговския регистър и Kiva

Това е една много закъсняла статия. Миналия август изпратих запитване до ГРАО за това колко български граждани са родени в чужбина за последните 10 години по държави. Отговориха ми, че тази справка се заплаща по установена тарифа и ще струва 108 лв. Съвсем нормално е да има такса, но нямам отделен бюджет за такива неща. Писах в Twitter, че справката би била наистина интересна и е жалко, че няма да я видим.

Веднага ме питаха за сметка/Paypal и в рамките на час-два сумата беше събрана. След 24 часа събраните пари вече бяха 250 лв. заедно с моя принос. Платих на ГРАО и три дни по-късно публикувах оригиналната справка. Разпитах дарителите какво да правим с остатъка и общото мнение беше да останат при мен за бъдещи такива справки. Направих таблица, за да се следят нещата. Нарекохме го „Фонд ЗДОИ“.

От тогава насам се случиха няколко интересни неща. Първо пуснах две статии с извадки от данните – за българите в Германия и идея как механично да се увеличи статистиката за родените българи. На няколко пъти се опитах да направя карта на света показваща родените по държави, но не ми остана време да я завърша. Основният проблем беше, че срещах трудности с CartoDB, но най-вече, че доста от имената на държавите не бяха стандартни. Навярно някой друг би могъл да направи такава карта. (Допълнение: пуснах карта)

Забелязах обаче неточности в справката на ГРАО. Включваха данни за деца родени в Чехословакия и „Сърбия и Черна гора“ доста след като такива държави са спрели да съществуват. Имаше грешки за поне 100-тина деца. Първата ми идея беше, че може би справката не е по година на раждане, а по дата на регистрация в общината. Т.е. някое дете е родено в Чехословакия през 1990, но е регистрирано като български гражданин едва през 2006-та. Попитах ГРАО и се оказа, че не е така – в ЕСРАГОН наистина е имало грешки. Месец по-късно получих благодарствен мейл, че съм отбелязал тези несъответствия. Изглежда служителите в общините са избирали грешно страните във формуляра. Последвалата проверка е поправила мястото на раждане в актовете на всички такива деца. Изпратиха ми обновена справка. Двете справки ще намерите в по-удобен вид тук.

Този случай е добър пример защо данните трябва да са отворени и публични. Ако не бях седнал да се занимавам, ако хора не бяха дарили за каузата и не бяхме разгледали данните, нямаше да разберем, че доста деца са със сгрешени актове за раждане. Това можеше да е сериозен проблем по-нататък в живота им. Замислете се какви други грешки има в базите данни на администрацията, които могат да се хванат по същия начин. Какъв ефект може да има от тези грешки?

Цялата комуникация с ГРАО беше по мейл – заявката, бележката за превода, получаването на справка и дискусията след това. Затова бях учуден, когато получих писмо по пощата. Snailmail. Всъщност не е толкова странно – за почти всички запитвания по ЗДОИ съм получавал писма, защото „такава била процедурата“. Това трябва да ви говори колко напред сме с електронния документооборот. Интересното в писмото беше, че съдържаше договор, който се предполагаше, че трябва да подпиша, за да ми дадат справката. Получих го доста след като платих и взех данните, така че не съм подписвал и връщал нищо на ГРАО. Притеснителното в договора беше една клауза, че нямам право да споделям информацията получена по тази заявка. Това беше странно, още повече, че я бях споделил седмици по-рано.

Следващата идея за „фонда“ е да се плати таксата за цялата база данни на Търговския регистър. Както писах преди, промените на новия кабинет свалиха значително таксата. Агенцията по вписванията обаче продължава да упорства държейки базата данни като бащиния. В началото на януари са направили промени в стандартния договор, които силно ограничават отвореността на данните и усложняват получаването им. Когато тези проблеми бъдат изчистени, ще платя таксата и ще получим една от най-важните бази данни в държава ни. Доколкото знам, Министерски съвет работи в тази насока.

Междувременно, в края на миналата година реших, че няма смисъл парите да седят просто така и ги обърнах в Kiva кредит. Kiva e система за микрокредитиране, чрез която може да заемете 25 долара или повече на хора по цял свят. Няма лихви или такси по преводите. Парите се връщат в 98.79% то случаите. Рискът идва от природни бедствия, болести или икономически катастрофи. Ползата от тези микрокредити е, че не са дарения – тоест получателите трябва да предоставят план за връщане и имат стимул да подобряват бизнеса или средата си. Когато трябва да платим за справка, ще възстановя от Kiva и ще покрия евентуални загуби. Просто мисля, че има много повече смисъл парите да помагат за пречиствателна станция в училище в Уганда, където отиде последният заем, отколкото да стоят в Paypal.

3 коментара

  1. Селото спеше, само реката шумеше между къщите. Това село цялото е в дере, защото хората не посмели да откраднат от орната земя за къщите си, та ги построили на гол камък и окото се радва да гледа къщите и плевните, надвесени над реката, ала дворовете са мали и каменисти.
    Реката до днес нито веднъж не беше прииждала, защото еловият лес над селото пие водата на планината и спира снега. Лесът е бранще, заповедна гора и в него не бива да се чува глас на брадва. Само овчарите, когато слизат през буря, могат да дълбаят по елите кръстове, та да не ги бие небесен гръм. Разправят, че когато веднъж някой си подвисчанин започнал да сече една ела, тя заплакала с човешки глас, а от раната потекла кръв. И ръцете на оня изсъхнали. Не зная вярно ли е, разправяли са ми го, ала е вярно, че без тая гора Подвис ще слезе надолу по реката…”
    ––––––––––––––––-
    АНТОН ДОНЧЕВ, „ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО” Стр. 51, 1974, пето издание.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.