Eдна очевидна грешка, която се превърна в сензацонна новина

Навярно сте чели заглавия като това: „В чужбина работят повече българи, отколкото у нас“. Това твърдение обикаля медиите на всеки няколко месеца. Последно го видях в 24 часа и няколко интернет издания. Там посочват, че в страната работят 2.2 млн. българи, а в чужбина – 2.5 млн. цитирайки главния секретар на БТА Евелина Андреева. Разясняват, че тя от своя страна цитирала Института по икономика към БАН на Единадесетата световна среща на българските медии в Атина провела се в началото на ноември.

Тъй като тези данни ми се струваха повече от странни, реших да видя от къде е тръгнало всичко.

Проследяване на трохите

Преглеждайки медийни репортажи се забелязват няколко неща. Първото е, че цитираният брой заети зад граница варира силно. Този репортаж на БТВ, например, твърди, че са 3 милиона. Второто нещо е, че навсякъде посочват различни източници. Някои пишат, че статистиката идва от НСИ, други – от БАН, трети просто цитират други издания и информационни агенции. Не на последно място, навсякъде се говори за „работещи в чужбина“, т.е. брой хора. По-късно ще разберете защо това е важно.

Първото, което направих е да пиша на НСИ, БАН и БТА. Първите две нямат данни за заетостта на български граждани зад граница. НСИ имат само данни колко пари биват връщани в страната и колко българи емигрират или се връщат. Никой няма представа колко българи живеят зад граница, колко от тях са в работоспособна възраст, а още повече колко реално са заети. От БТА ми отговориха, че г-жа Андреева всъщност е взела оценката за „2.5 млн. работещи в чужбина“ от изказване на Българската агенция за инвестиции от януари 2014. Наистина, най-ранните репортажи по темата, като този на Нова Телевизия, са от тогава.

Обърнах се към Агенцията по инвестициите и от там не бяха сигурни от къде е взето това число. Агенцията не събирала и не разполагала с такава статистика. Изказването е направено покрай проект за популяризиране на инвестиционния климат у нас и връщане на българските емигранти в страната. Всъщност, ако не се лъжа, присъствах на събитие в рамките на този проект във Франкфурт, но не си спомням да е ставало въпрос за това.

От БАИ ме насочиха към фирмата изпълнила проекта. Предположиха, че именно те са подали тези данни, тъй като са отговаряли за организацията и популяризирането. Архивите им обаче не пазят информация за такъв анализ или източника. Навярно така са решили да „подсилят“ оценките за очакваната аудитория и броя българи, които потенциално биха се върнали. Самата фирма не е отговорила на въпросите ми до сега. Посочиха ми и че ИА „Главна инспекция по труда“ може да има такава информация, но и при тях липсва. Те пазят данни само за заетите през борсите и разчитат на данните на НСИ.

Дали все пак не е вярно?

Нека започнем от заетите в страната. Според обсъжданото твърдение те са 2.2 милиона. Това число идва от НСИ, но отразява нещо съвсем различно от представеното в медиите. Всъщност, според статистиката към края на 2014-та е имало средно 3.43 млн. заети в България. През третото тримесечие на 2015-та те са вече 3.65 милиона. Това включва всички, които са наети или самонаети на постоянна работа или във временна заетост. Тоест всеки, който е работил в даден момент през годината.

Числото 2.24 милиона се появява на друго място – средния списъчен брой на наетите. Това показва не броя работещи, а колко месеца са изработили. Така, ако сте били с трудов договор едва 3 месеца през годината, в тази статистика ще влезете като 1/4 зает. Ако се били с временна заетост от януари до октомври, ви пишат за 10/12 зает. Събирайки тези индекси се получава малко над 2.2. Друга подробност е, че според НСИ в тази графа спадат единствено наетите. Самонаетите, които са 927 хиляди за 2014 и 1 милион към септември 2015, не се смятат макар практически да работят.

Що се отнася до заетите в чужбина, никъде не може да се намери точна информация. Има различни мнения колко живеят и/или работя зад граница. Моето мнение е за под милион. В горния край на спектъра е преценката на Министерството на външните работи и консулствата за около 2 милиона българи. Тяхното число включва деца и пенсионери. Така е трудно да си представим как 2.5 милиона биха могли да бъдат заети. Дори да добавим временната заетост, при която българи заминават по няколко месеца, пак не излиза сметката. Гледайки структурата на емигриралите през последните 15 години може да кажем, че не повече от 1.6 милиона са в работоспособна възраст. Невъзможно е обаче да се прецени колко имат реално работа и колко са на временна заетост. Според DW, например, в Германия 25% от 200-те хиляди българи са на социални помощи (твърдение, към което също имам сериозни резерви, но за това ще пиша друг път).

Това означава, че отново се сравняват дини с трактори. Само дето тракторите не са трактори, а неясен брой метли. От една страна цитираният брой работещи в България не е верен или поне не представя това, което се твърди. От друга, взимат данни, за които всички запитани институции отричат да са първоизточника и които математически са невъзможни. Не на последно място, няма как да знаем колко месеца от годината са работили българите в чужбина, за да се направи коректно сравнение.

Разваленият телефон и институциите

Причината този случай да ме заинтригува толкова е, че едно и също се повтаря от ръководители на дирекции, агенции и министерства без да са официални данни от техните ведомства или да са проверени. Едните цитират други, които цитират трети, които са го дочули от някъде. Така една видимо грешна информация бива превръщана в официална статистика в ръцете на безкритични медии и жадни за лоши новини зрители. Подобен ефект е добре документиран във Wikipedia, където научни трудове цитират грешна информация във wiki. След това страницата бива променяна, за да посочва научния труд като източник. Получава се затворен кръг, който затвърждава грешките.

В целия този процес никой не за поинтересува дали това въобще е възможно. Нямаше съобщения от нито една агенция опровергаваща твърденията, че е първоизточник. НСИ и Агенцията по заетостта не излязоха със становище, че данните за наетите и самонаетите се четат грешно. Никой не пресметна дори, че не може при максимум 2 милиона деца, пенсионери, студенти и работещи зад граница, да има 2.5 милиона заети.

Не очаквам, че някоя от медиите ще си вземе бележка. Не се съмнявам, че ще видим тази новина да циркулира отново. Надявам се поне шефовете на комисии, агенции и министерства да спрат да цитират грешни данни дочути от сутрешни блокове и така да ги легитимират чрез институциите си. Освен, че ни подвежда за измеренията на проблема, засилва затворения кръг на обществена депресия, за която съм писал толкова много до сега.

Проблемът е в нашия телевизор

Тук навярно ще си кажете, че медиите и чиновниците са ни калпави. Макар това да е до голяма степен вярно, също толкова вярно е и че хората четящи, слушащи и споделящи такива новини го правят без всякаква критична мисъл. Всички данни, които цитирах тук, са на разположение на сайтовете на НСИ, Външно и Агенцията по заетостта. Нямаме извинение, че нещо е скрито или че не е разяснено добре.

Дори обаче да не ви се рови докато преглеждате набързо новините със сутрешното си кафе, пак елементарна логика би трябвало да отхвърля такива глупости. Критичната мисъл и здравословната доза съмнение е най-силното оръжие на всеки здравомислещ човек. По същия начин не обръщаме внимание на сензациите за летящи чинии, пророчествата на Ванга и конспирациите за подземни градове с гущероподобни.

Разминаването тук идва от т.н. когнитивно отклонение (cognitive bias). До такава степен сме уверени, че ситуацията е зле, че бихме приели без резерви всяка информация, която затвърждава това ни убеждение. Аналогично, всяка положителна новина се отхвърля като подвеждаща. Именно това е най-големият проблем в информираността ни. На базата на тези грешни впечатления и предразсъдъци взимаме решения като зрители, служители, граждани и избиратели.

22 коментара

  1. Чудесна статия! Колко души, обаче имат капацитета да я разберат и да си вземат бележка? 🙁

  2. Ами ето какво става, когато циркулиращи „информации“ не се подставят под въпрос 🙂

  3. От 2.2 млн 1.2 са държавни администратори, ченгета и лели … от останалия милион 80% работят на минимална заплата или под … реално работят 200 000 човека в България

  4. “ Според DW, например, в Германия 25% от 200-те хиляди българи са на социални помощи (твърдение, към което също имам сериозни резерви, но за това ще пиша друг път).“

    Наскоро търсих тази статистика. Българите на социални са под 13% (малко под средното за чужденците), а не 27% както пише ДВ.

    „По обща преценка на Министерството на външните работи и консулствата, в чужбина живеят и/или работят около 2 милиона българи. Това число включва деца и пенсионери. Така е трудно да си представим как 2.5 милиона биха могли да бъдат заети.“

    Не вярвам на тази „обща преценка“. Как са го преценили това число? Сещам се за една очевидно измислена таблица с българите в чужбина с автор МВнР, която циркулира вкл. в уикипедия и която много медии цитират и прецитират. Сегашният председател на ДАБч по време на изслушването си за конкурса беше споменал, че ще събира статистика за българите в чужбина като НСИ си партнира с институтите по света. Но не съм чул да се прави нещо такова.

    Има значение и кого броим за българи – българските граждани или цялата „нова“ емиграция или всички етнически българи? Според мен най-честно е да се разглеждат родените и израстнали в България (независимо от етнос и гражданство) и да се гледа колко от тях сега работят в България и колко в чужбина. Така ще има обективна оценка на пазара на труда.

  5. @Гергина – потенциал имат много. Проблемът е, че не се замисляме. Няма нужда да се ровим в данните и да търсим информация. Просто трябва да променим отношението си към нещата, за да спрем да се вързваме на всяка негативна глупост, която ни се бута пред очите.

    @Владимир – да, но е важно да разберем, че далеч не са виновни само медиите. Те са търговски дружества, които гонят публика и печалби. Всички, които споделят и копират тези неща са също толкова виновни.

    @Miro – ето още един пример за недомислени коментари. Проста справка показва, че от 3.65 млн. заети към третото тримесечие на 2015-та, 546 хиляди са заети в „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“. Това значи, че в този половин милион влизат всички държавни и частни болници и училища, както и държавното управление.

    Ако не не ти се смята пък, може просто да потърсиш в google и ще намериш, че реално заетите в държавните структури са 191 хиляди или повече от 10 пъти по-малко от това, което ти посочваш.

  6. @kyky – да, и аз имах много сериозни съмнения за това, което DW пише. Затов го споменах в статията. Цитират някакво изследване и цифри, които не са много проследими. Да не говорим, че според немската статистика всички българи с немски паспорт не се броят като български граждани. Така статистиката се изкривява яко, тъй като много по-голяма част от българите са взели немски паспорт от руснаците или румънците.

    На няколко места в статията пиша, че никой няма никаква представа колко са българите в чужбина. Някои казват 1.2 милиона. Други – 3 милиона. Общо взето на който както му падне. Както сам казваш, всяка бройка идва с доста звездички и уточнения зад нея. Преброяванията във всяка държава имат различни условности и категоризират хората различно. Данните на НСИ също не са надеждни, защото разчитат на сменения настоящ адрес в ГРАО, а това изглежда се случва единствено при обновяване на паспорт и то ако служителката се сети да те пита. Това последното е мое предположение обаче и се опитвам да намеря повече информация за методологията на ГРАО.

    Иначе единственото, което може да кажем ясно е колко са българите без чуждо гражданство в определени държави, както и колко българчета са родени в чужбина и са взели български акт за раждане.

  7. За броя българи в чужбина – преди време имаше практика да се декларира, че не живееш в България, за да не ти търсят осигурителни вноски. Поне ние така направихме – не знам дали още се прави. На страницата на НАП има нещо по темата: http://www.nap.bg/page?id=352.

  8. Груби сметки: 1. Деца от предучилищни заведения/ясли и градини/; 2. Ученици; 3. Студенти; 4.Самоосигуряващи се; 5. Осигурени; 6. Безработни; 8. Пенсионери.
    Всичките осем групи твърдо са в България – всички са регистрирани поне на едно място – в МОН, НОИ, МТСП, МЗ и т.н. Бройката на малките деца вкл. бебета е ясна от регистрите за раждане и личните лекари. Т.е., броят на постоянно пребиваващите/ поне 9 месеца годишно/ в България е известен с точност няколко хилядни/ една хилядна от населението е около 6500 души/. Останалите са за кратко, дълго или завинаги на работа в чужбина. Между последните преброявания се установи – 400хил. души трайно напуснали. През февруари 2011 се губеха 600хил. души – в НСИ изпаднаха в тиха паника. После ги изнамериха в регстрите на ГРАО. Което не означава, че са в България. До тук около 1млн. работят в чужбина. Проверка: Население 1989г=9млн. Починали за 26г – около 1,5млн. Налични в България – 6,5млн.

  9. Ще цитирам нещо, което написах почти преди година по повод на съобщение на БТВ за три милиона работещи имигранти по света
    ( http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/balgarskite-emigranti-otnovo-sa-chuzhdestranen-investitor-1-v-stranata.html )

    „Съжалявам, но данните за 3 милиона работоспособни българи в чужбина са абсолютно неверни и не е необходимо и вие да разпространявате подобна лъжа. Твърде много спекулации се правят на тази тема и би било хубаво да навлезете малко по-подробно в проблема. Не е вярно също, че работещите у нас са 2.2 млн. Толкова, съгласно НСИ, са т.н. „наети“, но освен тях има и категория „самонаети“, в която влизат едноличните търговци, селските стопанни, свободните професии и т.н. Вижте последните данни на НСИ от м. май: работещи – 2.95 млн. пенсионери – 2.2 млн. безработни – 0.35 млн. „обезкуражени“ лица – 0.19 млн. учащи и деца под 3 год. възраст – 1.5 млн. Ако сумираме се получава 7.19 млн. – колкото е по статистика цялото население на България. Ако сега прибавим и „вашите“ 3 млн., които работят в чужбина (без тяхните деца) получаваме 10.19 млн. Да добавим и 800 хил., колкото приблизително по статистически данни е естественият отрицателен прираст за последните 20 години, се получава, че някъде около 1990 г. населението на България е било 11 млн. Невероятно нали?“

    Сега статистическите данни са малко по-други, но това не променя факта, че една лъжа се повтаря постояннно от много хора, в това число и заради някакви лични интереси.

  10. Ето данните за 2015-та – 3.45 млн. заети, от които 2.5 млн – наети, а 915 хиляди – самонаети. Средно списъчния брой наети е спаднал на 2.18 млн, което означава, че повече хора работят почасово. Това не е непременно лошо, още повече, че има повишение на заетите по принцип.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *