Хубава си моя горо, където и да си вече

Горите са били сечени хилядолетия наред. Секат се и днес, а мащабите далеч не са по-големи. Планините ни са били оголвани няколко пъти през историята и възстановявана бавно с общи усилия. Еколозите твърдят, че отново унищожаваме горите си. Ако слушаме индустриалците, то гората не губи почти нищо и всичко отсечено се компенсира с ново залесяване. Камиони с трупи са постоянна гледка в планините, има протести, корупция, свлачища, наводнения и временен меморандум за износ.

За щастие днес имаме технологии и инструменти, с които може да проверим тези твърдения. В рамките на проучването си разбрах колко сложна наука е лесовъдството и колко начина има да се установи състоянието на една гора. В същото време обаче разбрах, че въпросните проучвания масово не се правят от горските, а данните се копират година за година. Така данните за горите са повече от ненадеждни.

Първата ми карта на промяната в горския фонд на населените места
Първата ми карта на промяната в горския фонд на населените места

Тук виждате картата на населените места загубили най-много от горите на територията си от 2000 г. насам. След като я пуснах във Facebook, беше споделена и коментирана масово. В нея, какво и във всички други графики, има вложени много условности. За да разберем значението ѝ, нека започнем от началото.

Източник на данните

Преди няколко месеца свалих данните за сечта от Агенцията по горите. Реших, че с тях ще мога да открия къде се сече най-много. Оказаха се обаче безполезни, защото покрай разрешеното доста фирми изсичат и много повече. Затова се обърнах към сателитните снимки на NASA и данните на университета в Мериленд. Те са изкарали в удобен формат горското покритие през 2000 г., както и залесените и оголените територии между 2001 и 2013 г. Използвах също така някои от данните на НСИ в EKATTE регистъра за площта на населените места.

Данните за горите по сателитна снимка на NASA
Данните за горите по сателитна снимка на NASA

Илюстрация какво се засича като гора от сателитите
Илюстрация какво се засича като гора от сателитите

Сателитните снимки обаче имат своите ограничения. Те засичат като гора само растителността с височина над 5 метра. Така младите дървета в новозалесени площи няма да бъдат засечени в първите няколко години. Това има още един важен ефект – данните не може да се използват за разкриване на масова сеч, освен ако тя не оголи гората изцяло оставяйки само ниски дървета и храсти. Сечта, законна или не, която разрежда горите, няма да бъде отбелязана от сателитните снимки. Също така, данните показват склопеността, което приблизително означава гъстотата на короните. По това обаче също не може да съдим за качеството на гората поради наличието на различни видове дървета и други фактори.

Анализ

Когато осъзнаем ограниченията на данните, може да поставим цели на анализа. Това, което аз исках да видя, е каква площ от населените места е заета от гора (по дефиницията посочена горе), колко са загубили и спечелили от нея в дадения период. Анализът на сателитните снимки е с точност 30 метра, затова ми трябваха само границите на землищата на населените места. Именно в тази връзка наскоро отворих административната карта на България. Написах алгоритъм, който да раздели сателитните снимки по населени места и да изкара статистика за тях. На база тази статистика направих първата карта, както и следните две:

Разбивка на горската покривка по землища и процент от площта им.
Разбивка на горската покривка по землища и процент от площта им.
С по-добро качество.

Средна склопеност във всяко землище. Тези с по-малко гори са с по-бледи цветове.
Средна склопеност във всяко землище. Тези с по-малко гори
са с по-бледи цветове. С по-добро качество.

От данните става ясно, че за тези 13 години България е загубила 149000 декара гори. Изсечени са 421000, а са залесени 272000. Отново повтарям, че тук говорим само за границата от 5 метра височина – възможно е да има много млада гора, която да е твърде ниска, както и много изсечени дървета в гори, които да не са непременно оголени изцяло.

Кои места се отличават?

Интересно е също да погледнем по населени места. Показал съм статистика за тези с най-голяма активност, независимост дали става дума за добавяне или унищожаване на горски площи. В лявата графика се виждат водещите 4 в увеличение и намаление в абсолютни проценти спрямо съществуващата горска площ. Забелязва се обаче, че повечето от тях имат малко гори и добавянето на декар-два прави голяма разлика. Затова направих втората справка, където сравнявам не какъв процент от гората си са загубили, а ги подреждам по абсолютната промяна на гора в декари. Отново показвам 4-те най-отгоре и най-отдолу на таблицата. Процентно промяната при тях е малка заради голямата им територия. В декари обаче виждаме сериозни поражения. Най-много изглежда са в Ловешко и Разлог.

Различно подреждане на населените места според загубената и спечелена площ в гори по различни показатели - абсолютна площ
Различно подреждане на населените места според загубената и спечелена площ в гори по различни показатели – процент и абсолютна площ

Това сравнение ме накара да се върна към картата в началото на статията. Забелязва се, че в южна България има много населени места със сериозна загуба на гори граничещи с други землища, където пък има голямо увеличение. Тезата на лесовъдите и дърводобивните компании е, че каквото се изсече се залесява наново. Поради малката територия на някои землища, се замислих дали не се случва да се изсичат гори на едно населено място и да се залесява в друго.

Затова направих алгоритъм, които открива съседни землища и преразпределя територията с нова гора. С други думи, нормализирах данните като приобщих залесени територии към близки землища загубили такива. Резултатът е близък до първата карта, но показва още по-отчетливо проблемните зони – целия северен склон на Стара Планина, Странджа, Кърджали, Ивайловград, Смолян и Обзор.

Втората версия на карта за промяната в горските масиви с нормализирани данни.
Втората версия на карта за промяната в горските масиви
с нормализирани данни. С по-добро качество.

Полезно ли е всичко това?

Първо трябва да се разбере, че не съм лесовъд и всичко, което знам по темата, го научих в последните седмици след разговори във Facebook докато си пих кафето. Докато това е несъмнено пречка, все по-често виждаме практически решения базирани изцяло на данни идващи от екипи без опит в конкретната сфера. При всички тези случаи обаче анализаторите работят тясно със специалисти. Затова за да имат реален ефект тези данни, те трябва да се съчетаят със знанията и опита на място.

Зоните, които виждаме в червено на картите, са само индикация къде има проблеми. Вече се чуха коментари, че първата версия на картата не показа нищо ново за лесовъдите. Това наистина е така, но показва, че методите ми са коректни – потвърждават изводите на горските. Ползата от тези методи би била откриването на други проблеми, които не са видими за обществото или контролните органи.

Най-важното обаче е да разбираме ограниченията на данните, с които работим. На заседание на Министерски съвет преди седмица е била представена карта подобна на моята, но изготвена от Агенцията по горите. Не видяхме картата на записите, но стана ясно, че се базира на сателитни снимки – най-вероятно същите като моите. Георги Костов посочи същите ограничения, за които говорих по-горе и аз. Не стана дума обаче за сечта, която не заличава изцяло горите – тази, която няма да се хване от сателитите. От това, което разбрах, именно тя е масово явление.

Следващи стъпки

Преди няколко месеца разговарях с хора от Агенцията по горите с предложение за app, с който посетители на гората ще могат да подават сигнали за сеч. Идеята беше app-а да предоставя информация дали в рамките на няколко километра има разрешителни за сеч и на тази база туристите да си правят изводи. Отговориха ми, че това няма как да стане, защото повечето разрешителни са за дълъг период от време и е невъзможно да се определи кое кога е изсечено. Още повече, че неспециалисти не могат да разберат кое е трябвало да се сече и кое не.

Всичко това навярно е така, но все пак си мисля, че подобна crowdsource-ната база данни би била полезна – най-малкото за засичане на активността на сечене с голяма точност на място и време. Това би било полезно, например, за откриване на сеч на места, за които няма въобще разрешителни. Такива би трябвало да са частните гори, където единствено собствениците биха могли да позволят да се разреши сеч. Това масово не се спазва, доколкото разбирам, а подобно приложение би предоставило информация както на горските, така и на собствениците.

Алгоритмите, с които изготвих данните, също би могло доста да се подобрят. В последната карта приписвам новозалесени площи към близки землища загубили такива. Това не взима под внимание отдалечеността. Затова би било по-добре да се нормализират данните още преди да се нарежат на землища. Лесовъдите ще кажат каква отдалеченост би имала смисъл, но ми се струва, че 20-30 км. ще е достатъчно.

Не на последно място, трябва да разберем, че анализът на тази информация не може и не трябва да бъде затваряна в няколко офиса на държавната администрация. Експертите в дадена тясна област често нямат опит в анализа и визуализирането на данни. Например, за да направим публично достъпен app, който да ни съобщава дали камионът с трупи пред нас е в частна гора без разрешително за сеч, трябва да имаме в отворен формат не само регистъра на Агенцията по горите, но и Кадастъра. И двете са в плана на кабинета за отваряне на данни и се надявам да ги видим скоро на бял свят. Има обаче съпротива от отделни чиновници и дори цели институции в лицето на Министерството на финансите. Отварянето на тези масиви ще се случи, за да има обществена полза от тях. В противен случай ще продължим да анализираме състоянието на собствените си гори единствено по сателитни снимки на чужда агенция.

Данни и алгоритми

Сателитни снимки и извадки:

Hansen, M. C., P. V. Potapov, R. Moore, M. Hancher, S. A. Turubanova, A. Tyukavina, D. Thau, S. V. Stehman, S. J. Goetz, T. R. Loveland, A. Kommareddy, A. Egorov, L. Chini, C. O. Justice, and J. R. G. Townshend. 2013. “High-Resolution Global Maps of 21st-Century Forest Cover Change.” Science 342 (15 November): 850–53. Data available on-line from: http://earthenginepartners.appspot.com/science-2013-global-forest

Граници за землищата в България: GitHub/Bulgaria-geocoding
Статистика за залесените площи по землища: Gist.Github
Данни за територията на землищата: ЕКАТТЕ регистър

Все още не съм отворил и документирал алгоритмите, с които съм извадил статистиката, но ще го направя в следващите дни и ще сложа линк тук и в коментарите. За сега съм пуснал само бърз скрипт за изрязване на TIF файловете с данните на EarthEngine към границите на България.

9 коментара

  1. Истината е, че изсякоха дървесината и я разпродадоха в чужбина! Помислете, дали ако си бяхме запазили гората щяха да се случват толкова природни бедствия? 🙁

  2. @Приятел – Най-вероятно не, но не знаем. Истината е, че за да е здрава гората, трябва да има някаква сеч. Въпросът е колко, кой контролира и колко е нелегалната. На много горски стопанства не им пука много.

  3. Зравей Бояне, логическия и математическия ти анализ са добри, но информацията, която те дават не води до анализ за нередности. Лесоустройствените проекти в БГ са десет годишни и част от това, което те отчитат е възрастта на гората. Често се случва (поради редица исторически причини) в големи райони на страната горите да достигнат лесосечната си зрелост в сравнително кратък период от 10-20 г. Поради тази причина може да се случи в цяла област сечите в рамките на 10 г. период да са много интензивни, и съответно в др. области почти да липсват. По тази причина анализ на състоянието на горите само за 10 г. период, е почти безмислен. На практика твоите карти показват къде в България горите са достигнали лесосечната си зрелост и те се секат, което не е нещо което не се знае.
    Много по-важният анализ е този, който трябва да направим като гражданско общество, а имено – многофункционалното използване на гората. Например, ако приходите от туризъм в Странджа превишават многократно приходите от дърводобива, трябва ли изобщо да се сече гората?! Кой и как решава колко трябва да се сече, т.е. как се организират обществените обсъждания. Ще дам прост пример – живота на една акациева горичка по никакъв начин не зависи от пчеларя, който цял живот се храни от нея. В момента оществото няма на практика никаква роля в планиранията в горите!
    Горите са национално богатство и като такива те не трябва просто да са обект на експлоатация с цел добив на дървесина, камо ли износ на дървесина с цел печалба. Тук обществото трябва ясно да прецени – може ли да си позволи да няма доходи от добив на дървесина, или по-скоро – до къде е компромиса. Такъв анализ просто липсва!
    От природозащитна гледна точка не е добре една гора да се изсече и после да се засадят нови фиданки. 90 % процента от българските гори се самовъзобновяват сами, което е много добре и показва че поколения български лесовъди са си свършили добре работата. А що се отнася до дистанционните методи за анализ на състоянието на гората – спектрозоналните снимки дават огромни възможности, вкл. и на гражданското общество.

  4. > – След като горите са национално богатство до кога частни фирми ще ползват горите?Защо държавата да не печели? Защо горските стопанства ще стоят като наблюдатели/ всъщност те изобщо изглежда не го правят а дори им и съдействат……………/ Няма частна фирма която да не е под крилцето на некой “ от горе“ Коя друга държава от европа изнася толкова.?Та нима ние имаме най много гори…?

  5. Бояне, браво! Потвърждавам, че наистина в Ловешко има проблем с сеченето на горите. Има достатъчно разследвания на националните телевизии, които показват как се правят злоупотреби с гори и земи на хората, обвързаности на съдебната власт с „дървената мафия“, която при нас наистина съществува. Важното е след като се знаят проблемните места да се вземат мерки от отговорните лица.

  6. Доста интересен и задълбочен анализ. Много добра работа си свършил. Жалко за некотролируемото изсичане. Природата е живот !!!

  7. Много интересна и любопитна информация за горите в България. Наистина показва, къде през последното десетилетие се е променила лесистостта в определен район. Но анализите защо и на какво се дължи факта, че системата е отчела зони с червен цвят, трябва да се правят внимателно и компетентно. Това че имаме зони в червено съвсем не значи, че има проблем или пък гората е изчезнала.

    Направих си труда да сравня червените зони в район, които познавам професионално, като лесовъд. Района е около гр.Смолян и землищата на с.Търън, с.Требище, с Река, с.Ючора (41.582288°, 24.873224°). През 2005г. имаше огромен ветровал, (http://www.panoramio.com/photo/43297121 ; http://www.panoramio.com/photo/43298100 ), който унищожи горите върху около 1000 декара. До 2010г. бяха възстановени всичките унищожени гори, като се засадиха около 100 000 бр. дръвчета (http://www.panoramio.com/photo/9041317 ) и забележете на много места не се наложи изкуствено засаждане, защото природата сама възстанови оголените площи със естествен подраст. В статистиката на агенцията, която посочва Юруков са отчетени площите който са залесени изкуствено, но площите които са възстановени посредством естествено възобновяване не са отчетени. Ето от тук идва разминаване в анализа за изчезналата гора. Сега на мястото на ветровала няма нито 1 декар гола площ, това може да се провери.

    Прави впечатление, че системата е отчела изчезване на гора на места където е водена възобновителна сеч и склопеноста на насаждението е намаляла (41.605731°, 24.654250°). Системата на Университета в Мериленд е отчела, че липсва гора но това не е така. Възобновителните сечи са лесовъдско мероприятие, което цели с човешка намеса, да се направи така, че да се смени възрастния дървостой с младо поколение гора посредством постепенно изсичане на дърветата без да се допуска обезлесяване на терена. т.е. гората се запазва а не изчезва, както е отразено.

    Както Юруков пише анализа е правен без да се вземат в предвид дърветата с височина до 5 м., а също и без анализ на склопеността на насажденията. Не са взети под внимание и самозалисилите се гори върху бивши земеделски земи изоставени без да се обработват с години а в Родопите са невероятно много. Тези факти са от изключителна важност за изводите, които могат да последват от този анализ.
    За отбелязване е факта, че могат да се посочат и площи където наистина гората е изчезнала през последните години, това са язовир Цанков камък, и новите хотели в курорта Пампорово, тука няма грешки.
    Боян Юруков е положил много усилия в изготвяне на тази информация, която ще е полезна за хората от чисто любопитство но професионални извода, че „България е загубила 149000 декара гори“ е силно пресилено.

    Що се отнася до алгоритъма за анализ, който си използвал Бояне, те поздравявам. Успял си, ти който не ти е работа да се занимаваш с това, да пресъздадеш и визуализираш динамиката на българската гора през годините. ГИС технологиите са част от нашето време и системата на горите в България трябва активно да ги ползва за анализи и формиране на политики за горите.

    инж. Румен Евтимов
    Регионална дирекция по горите гр.Смолян

  8. @Румен Евтимов – затова в анализа съм посочил изрично, че изходните данни възприемат границата от 5 метра, което не отчита залесените или възстановени територии, където гората е още ниска. Те ще бъдат засечени след няколко години и друг интересен анализ в случая би бил да се сметне назад кога са били залесени въз основа на скоростта, с която фиданките биха достигнали 5 метра.

    Анализа в никакъв случай не може да се използва за професионални цели, най-малкото защото нямам лесовъдно образование. Не взима предвид гъстотата на горите, причините за оголването на определени територии (незаконна или възобновителна сеч), както и качеството и здравето на гората. Така горски масив със заразени дървета в много лошо състояние би бил отбелязан като гора.

    Причината тези неща да липсват от анализа е до голяма степен факта, че не са публични. От разговорите ми с хора запознати с работата в агенцията стана ясно, че няма единна база данни, в които тези неща да се отбелязват ясно. Съществуват GIS системи, но те не включвали цялата такава информация. Не малко от проверките за сеч и оценките за състоянието на горите се копирали от година на година без да се отчита актуалното състояние.

    Разбира се, без експертни знания и опит в сферата, никой като мен не би могъл да направи добър анализ. Затова може да разчитаме на съществуващите данни и да подаваме сигнали. В този смисъл, ще ми е интересно да чуя вашето мнение, както и това на колегите ви, за следващия анализ, който направих, както и идеята за приложение за подаване на сигнали: http://yurukov.net/blog/2015/06/09/app-gori/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.