Лошите на пътя

Намирам за странна тезата, че проблемите по пътищата ни се дължат на 2-3ма, които карат като луди, а не на повечето от останалите, които нарушават „леко“ правилата, защото „какво толкова“, „всички го правят“ и „аз съм опитен и с хубава кола, така че може“. Чуха се определения, че ония са генетични грешки, гниди, убийци, както и призиви за смърно наказание. Още по-непонятна ми е идеята, че трябва да ги подложим на публичен линч, вместо да натискаме да се прилага законът както трябва.

България има почти двойно повече смъртни случаи по пътищата на глава от населението отколкото повечето европейски държави. Това до известна степен се дължи на лошите пътища и старите коли, но най-вече на непредпазливото каране на голяма част от участниците в движението.

Пребивайки двама хулигани публично няма да възпре другите такива, но ще измести вината на всички останали, които „леко“ превишават скоростта, изпреварват на завои, паркират на стопове и карат с изгладени гуми. „Ето, наказахме виновния.“ Ситуацията е аналогична на тази с държавните вземания – искаме да накажем шепата хора укрили данъци от по няколко сотитин хиляди, докато в същото време най-големият проблем на държавата са стотиците хиляди укрили по няколко стотин лева.

Наистина, никой не е казал буквално, че проблемите по пътищата се дължат на 2-3ма, но всички се държим така. Отприщихме общественото недоволство към хаоса по пътищата и го изляхме върху тия двамата хулигани. Дали са нарушили закона – несъмнено. Дали трябва да влязат в затвора – може би. Пускат се често такива клипове и снимки с възгласи къде е държавата и защо тия не са още в затвора. Това си е точно линч, а линчът цели наказване на изкупителни жертви като пример за всички останали.

Работата е, че всички останали сме ние. Мърморим когато законът се прилага (вдигат ни колата като сме паркирали неправилно, глобавят ни за гладки гуми и колани), защото разбираш ли – „ние ли сме най-големия проблем на пътя“, а „ония с белите джипове не ги ловят“. Не искаме законът да работи за всички, защото така трябва да глобят и нас. Искаме да накажем публично няколкото брутални идиоти, за да се чувстваме по-добре за собствените си прегрешения.

В същото време никой не смята за проблем, че останалите от скорошните клипове са нарушили също правилата за движение, макар в много по-малка степен. Всъщност малко обърнаха внимание или дори знаеха, че това е нарушение. От записа с мотористите се вижда ясно, че изпреварват неправилно и карат с превишена скорост. Като го посочих, ме обвиниха, че защитавам ония с голфа и че непрекъснатата линия не важала за мотори.

Извадка от мнение, което пуснах във Facebook.

8 коментара

  1. Само ще ти кажа 2 неща:
    1. Не съм съгласен – двата вида нарушения не са под един знаменател, ако беше така – щеше да има една глоба за всички нарушения.
    2. И на мен ми направи впечатление, как изпреварват мотористите…

  2. @Илия Горанов – не съм юрист, както не са повечето участници в дискусията около двата инцидента. Има обаче рязък разрив между желанието за линч върху едните и отричането, че другите са нарушили закона. Дори тези, които признават, че въпросните мотористи трябва да бъдат глобени, твърдят, че това не е такъв проблем, защото никой не карал в настрещното, така че не застрашавали никой. Т.е. „не е такъв проблем“.

    Аз обаче не обсъждам дали конкретния моторист или конкретния голфаджия трябва да бъдат глобени или съдени. Едното е административна санкция, а другото е наказателна отговорност. Обсъждам реакцията на значителна част от обществото ни, която е готова да накаже жестоко едно нарушение (или престъпление), но не вижда значително преобладаващият проблем от кумулативният ефект на многото т.н. „дребни прегрешения“.

  3. Боян е прав. Всички цапат и всички в един глас се възмущават „баси, кочината“! Друг е въпроса дали си си хвърлил билетчето директно на улицата или си се изсрал зад ъгъла, но кочината е общо дело и всички я консумират, дори и малкото, които не я създават.

    п.п в коментара са използвани метафори

  4. Да, промяната започва от нас. Аз съм опитен, внимателен шофьор и много рядко правя нарушения, но от около месец, откакто започнах да ползвам приложението „Гражданите“ и да снимам разни нарушения (инсталирах си видео регистратор), забелязах че станах по-критичен към себе си и вече не правя някои съвсем дребни нарушения, които до по-рано приемах като нещо нормално – поне за града, в който живея.

    @Боян Юруков, това за комулативния ефект на т.н. дребни прегрешения е много интересна тема. Има една „Теория за счупените прозорци“, която в общи линии казва, че дребни нарушения, които остават безнаказани водят след себе си до по-сериозни такива. Иска ми се да вярвам, че като показвам нарушителите в „Гражданите“, дори и за „незначителни“ нарушения това ще подейства поне на някои от тях по начина, по който действа на мен.

    Между другото, „Гражданите“ събират доста информация – вид на нарушението, местоположение, дата/час, рег.номер, която се трупа и след време, може да бъде основа за интересни графики и анализи. Жалко, че crime.bg не сполучи навремето..

  5. @Цветан Тиханов – Творията на счупеният прозорец всъщност е доста спорна и недоказана. Политиките създадени от нея пък имат доста отрицателен ефект. Приложението „Гражданите“ има друг ефект – нарушенията, които се документират далеч не са толкова малки, а са основният проблем срещу които недоволстваме.

  6. @Боян Юруков – Може и да е спорна теорията, но в случая тя подкрепя тезата на статията,а именно, че проблемите идват от множеството дребни нарушения, а не от малкия брой едри такива. Теорията на счупените прозорци твърди, че малките асоциални деяния – вандализъм, графити и пр., създават средата за и привличат по-сериозните криминални прояви. Теорията е успешно тествана в Ню Йорк и Албъкърки, а един от създателите й, Джордж Келинг, е бил консултант в полицейските управления на градове като Ню Йорк, Бостън и Лос Анжелис.

  7. @rider – няма общо със статията. Теорията, за която говориш, твърди, че ако се наказват безмилостно леки прегрешения, ще бъде предотвратена голямата престъпност. Теорията не може да се каже, че тествана успешно в Ню Йорк, защото спадът в престъпността там се дължи на редица фактори. Това далеч не е била единствената, която е наложена. В същото време този принцип на действие на полицията е довел до системен тормоз за дребни неща над определени квартали и групи от хора. Общо взето звучи добре на хартия, но на практика е кодифициран метод за дискриминация и пълнене на частни затвори.

    Независимо от ефектът му в щатите обаче, теорията няма връзка с написаното горе. Аз не твърдя, че трябва да се наказват дребните нарушения, за да не се стига до големи катастрофи. Точно обратното – че тези, които нарушават грубо закона като онзи дето е карал с 100 км над ограничението, са единици и докато трябва да се наказват с цялата сила на закона, за обикновенния шофьор не те са основният проблем. Дребните нарушения са много по-многобройни и влияят много повече – блокиране на пешеходна пътека, спиране на стопове, неизправна кола или гуми. Те могат да доведат и до сериозни инциденти, но е безотговорна и опасна идея да твърдим, че ако някой е паркирал неправилно, то той утре ще прави гонки около училищата или ще блъска баби по пътеките или път, че някой способен да прави такива неща ще се реши да ги прави като вижда други да паркират неправилно.

  8. В тази статия, се виждат добри примери за иначе дребни прегрешения (като паркиране в зелените площи), които замърсяват допълнително градската среда и са предпоставка за катастрофи. Между другото, в района, в който живея в гр.Русе редовно се паркира в зелените площи, в които и трева не расте вече. Улиците стават кални, прашни, и като задуха вятър при сухо време си имаме доста неприятни прашни бури..
    Според мен теорията, поне на теория звучи добре. Друг е въпросът какви са последствията от нейното прилагане, както са го направили в Ню Йорк. Абсурдно е да се прилага насилие и тормоз заради дребни нарушения, но в същото време е важно тези, които ги извършват да знаят, че не остават незабелязани.
    Сред нещата, които най-много ме впечатляват в България са знак, закон или правило, което масово не се спазва. Ако е толкова ненужно – да се премахне или промени – в противен случай налице е опасен компромис, прецедент. За съжаление, не малко хора тук имат съзнанието, че животът в България е низ от компромиси и прецеденти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *