В последните седмици няколко истории свързани с лекари влязоха в новините. Общото между всички тях е, че веднага станаха сензации, осъдихме набързо в общественото съзнание който трябва и почти не стана дума за причините да се стигне до там. Една друга история обаче не получи достатъчно внимание. Може би, защото министърът се появи пред камерите, но най-вече защото беше положителна. Става въпрос за чернодробната трансплантация на четиримесечното дете извършена от екипа на проф. Любомир Спасов. Наистина, завъртяха я по новините, но малко или много реакцията беше служебното „е да де, ама всичко останало не ни е наред“.

Този случай ми направи впечатление най-вече заради контекста – нещо, което рядко получаваме от новините. Навярно сте разбрали, че детето е било болно от хепатит, който е унищожил черния му дроб. Разболяло се е от майка си, която го е заразила неволно. Това е нещо, което вече почти не се случва у нас и надали някой осъзнава, че на места по света е все още ежедневие.

Всъщност, знаете ли как вероятно се е случило? Направих си труда да разпитам лекари и е просто. Родилките по правило се тестват за хепатит. Има някакъв шанс тестът да е дал грешен резултат или да не е бил направен правилно. Случва се навсякъде по света. Най-вероятното обаче е майката да се е заразила по време на бременността. Това може да се струва странно на някои, тъй като има стигма срещу тази болест – заразяват се наркомани, хора с лоша хигиена или с безразборен сексуален живот. Макар това да са най-честите предпоставки, има много други начини да се заразиш според вида хепатит – грешно стерилизирани медицински или козметични инструменти, ако имате рана в устата – с храна приготвена от заразен и дори на улицата от просто порязване. Малко знаят, че вирусът издържа часове, а понякога дни на открити повърхности и се премахва много трудно.

Дори да сме чели някъде всичко това, не се замисляме много за риска. И защо да го правим? Не сме чували за епидемия от хепатит. Всяка инфекциозна болест обаче е различна и хепатитът е коварен посвоему. Той е един от основните причинители на цироза и рак на черния дроб. 30% от населението на страната е било заразено с хепатит B или C в един или друг момент. 1/3 от тях нямат симптоми, а повечето успяват да преборят болестта за няколко месеца, през което време са заразни. Около 450 хиляди българи обаче са развили хроничен хепатит B, а 100 хиляди имат хроничен хепатит C.

С други думи, във всеки даден момент между 4 и 8% от населението са носители и могат да заразят околните. По-голямата част от тях дори не подозират това.

Тези цифри означават, че всеки ден всеки от нас има контакт с поне един човек носещ заразната болест. Макар от края на 80-те да има ваксина срещу хепатит B, нивото на ваксинация у нас е много ниско. От 1992 насам в България се ваксинират задължително всички новородени. Така вече има 1.5 милиона души под 23 годишна възраст, които са защитени. Всички останали трябва да си платят ваксината и повечето не го правят. Заради тези цифри България заедно с Молдова са маркирани като териториите с най-висок риск от заразяване в цяла Европа.

Всичко това може да ви стресне, но поне бихте били спокойни, че децата ще бъдат защитени. Има обаче активна кампания да се спре задължителното имунизиране, като някои родители искат да лишат децата си именно от тази ваксина. Маят се защо им е нужна, щом децата не правят секс. Покрай случая с чернодробната трансплантация дори се появиха теории в групата на антиваксърите, че именно ваксината е заразила детето. Други се чудеха как майката е посмяла да го зарази или предполагаха, че лекарите нарочно са предали болестта, за да могат да вземат после пари за операцията.

Съпоставяйки цифрите до тук и тези налудничави обяснения, може би ще разберете защо започнах да пиша всичко това. Борещите се срещу ваксината за хепатит и ваксинирането като цяло имат лукса да не им пука за заразни болести. Обществото ни все още има сравнително високо ниво на обществена защита (т.н. herd immunity) за повечето предотвратими болести, именно защото преобладаващата част от 60000 майки, които раждат всяка година, ваксинират себе си и децата си. Отказът на някои е абсолютно разбираема човешка реакция – експлоатира се обществото без поемане на нищожния риск класифицирайки въпросната експлоатация като човешко право на родителя.

Всичко това не би имало значение, ако става въпрос за шепа хора. Има индикации обаче, че са много повече и тук възниква проблемът – обществената защита работи когато е над определено ниво. Антиваксърите могат да разчитат, че децата им ще са опазени само, ако около тях няма много други неваксинирани. Когато това стане, се получават епидемии каквито виждаме все повече. Специалистите са на мнение, че именно това се е случило с въпросното четиримесечно бебе – майката се е заразила заради многото неваксинирани срещу хепатит около нея.

Въпреки всичко изброено до тук, натискът за отмяна на задължителните имунизации продължава. Законопроектът изготвен от антиваксърското движение и внесен от Атака ще бъде разгледан утре от здравната комисия в НС. Председателката и членове на комисията вече дадоха да се разбере, че това е абсурдно, но политическият въпрос още стои. В групата на антиваксърите вече се организира присъствие на заседанието, за да узурпират дискусиите. За жалост, те няма да се излъчват на живо, но ако сте гледали който и да е псевдо-дебат по сутрешните блокове, може да си представите как ще протече.

Нямам съмнение, че промените ще бъдат отхвърлени. Сидеров гони единствено политически дивиденти от тази паника. Целта на антиваксърите пък е да вкарат колкото се може повече от аргументите си под формата на лични изказвания в официални документи. Това ще им позволи после да излизат със заглавия като „Комисия в НС обяви, че ваксинациите целят стерилизиране на населението“. Никой няма да обърне внимание дали е вярно, просто защото никой не чете протоколи. Ще се споделя обаче масово, както останалите подобни заглавия. Впрочем, тази конспиративна теория е нещо, което повечето водещи в антивакс групата вярват съдейки по коментарите им. Това говори много за начина им на мислене. Показва и колко искрени са като настояват пред медиите, че предложените от тях промени не целят масов отказ от ваксини, а „право на избор на родителите“. Правата на децата не влизат в този контекст.

Спорът около ваксините е абсурден за мнозина, но определено труден предвид сцената, на която се поставя сега. За повечето заразни болести имаме лукса да не ни пука от антиваксърите, тъй като все още достатъчно родители са разумни. При хепатита обаче нещата не стоят така и трябва да се вземат мерки. Това, което се случи с четиримесечното бебе, е рядкост и за щастие лекарите успяха да го спасят. Много по-често обаче има случаи на цироза и рак сред възрастните причинени именно от този вирус. Това струва не само десетки милиони на обществото за лечението им, но и много човешки животи.

Ако искате да се осланяте на природата, не е нужно да правите каквото и да е – няма нищо по-натурално от хепатита и неговите ефекти описани по-горе.

Ако пък искате да научите повече за болестта и как да се предпазите, може да посетите страницата на пациентката организация ХепАктив, организацията Хепасист, блога „Разни мисли на един заразен човек“ или просто да попитате личния си лекар за комбинираната ваксина. Погледнете и тази статия с разяснения по темата.

Статията е написана на база и в съответствие с препоръките на Националния център за заразни и паразитни болести, Министерството на здравеопазването и Световната здравна организация. Не следва да взимате медицински съвети от тук или от където и да е в мрежата или масовите медии. Обърнете се към личния си лекар или педиатър, ако имате въпроси или притеснения. Интернетът не е и не може да бъде заместител на медицинските специалисти.