Странно е как понякога съвсем обикновенни моменти ти правят впечатление с нещо и ти се забиват в съзнанието.

В началото на септември бях в Благоевград. Един от дните отидохме в градската градина, където има доста приятна детска площадка. Забелязах, че е почти празна – нещо, което беше странно предвид колко много деца има по парковете в България. Бързо открих причината – три циганчета си играеха на катерушките. Майка им подреждаше нещо в импровизираната количка наблизо. Другите родители наоколо дърпаха децата си.

Пуснах Калина да тича по площадката. Спусна се няколко пъти по пързалката. Скоро двете по-големи момиченца си тръгнаха и остана само малко момченце на люлката. Беше доста мръсно, облечено с бебешко боди вместо тениска, анцуг и стари обувки, които май му бяха големи. Една баба дойде, сложи момиченце на не повече от 4 годинки на втората люлка и го залюля. Беше с красива рокля и буклички. Момиченцето започна да разправя колко високо стига, как ще излети ей сега и къде ще полети. През цялото време момченцето ромче, което само се засилваше, повтаряше същите неща с нарастващ ентусиазъм – как и то ще стигне високо, как ще полети и прочие. Стана много мила картинка. Дори бабата, която все му хвърляше притеснени погледи, се засмя. Това продължи около 5 минути.

След малко бабата свали момиченцето и качих Калина да я люлея. Момченцето ме заразпитва на колко е, дали говори, дали чете и прочие. Отговорих, че е още малка. Питах го дали той чете и дали ходи на училище. Каза, че не още, но е в предучилищна. Изглеждаше на около 5-6. Смъмри нещо, че му харесвало там, защото ги водили на басейн и обичал много да плува. Искал да стане плувец. След малко майка му, която през цялото това време тършуваше из кошовете, му викна и си тръгнаха.

Не мина много време и площадката се напълни с деца.

На тръгване се замислих как за няколко минути спретнатото момиченце с букличките и немитото момченце бяха в синхрон с люлеенето и във възклицанията. Излизайки от градската градина минахме покрай фонтаните пред Американския. Няколко циганчета плуваха в тях. Сетих се за новите фонтани в Пловдив и как сестра ми ми разказваше, че циганите се къпят редовно там.

Доста пъти съм попадал на подобни ситуации. Не знам защо точно тази ме остави с такива смесени чувства.

Впрочем, човек не може да не забележи надрасканите надписи на пързалката на детската площадка. Виждат се на първата снимка. Още тогава я пуснах в Twitter с призив, ако някой има спирт подръка и минава от там, да се опита да ги махне. Опитах с мокра кърпичка, но не помогна. Не знам дали са все още там и колко време ще стоят.