Няколко деца и една люлка

Странно е как понякога съвсем обикновенни моменти ти правят впечатление с нещо и ти се забиват в съзнанието.

В началото на септември бях в Благоевград. Един от дните отидохме в градската градина, където има доста приятна детска площадка. Забелязах, че е почти празна – нещо, което беше странно предвид колко много деца има по парковете в България. Бързо открих причината – три циганчета си играеха на катерушките. Майка им подреждаше нещо в импровизираната количка наблизо. Другите родители наоколо дърпаха децата си.

IMG_20150907_170910

Пуснах Калина да тича по площадката. Спусна се няколко пъти по пързалката. Скоро двете по-големи момиченца си тръгнаха и остана само малко момченце на люлката. Беше доста мръсно, облечено с бебешко боди вместо тениска, анцуг и стари обувки, които май му бяха големи. Една баба дойде, сложи момиченце на не повече от 4 годинки на втората люлка и го залюля. Беше с красива рокля и буклички. Момиченцето започна да разправя колко високо стига, как ще излети ей сега и къде ще полети. През цялото време момченцето ромче, което само се засилваше, повтаряше същите неща с нарастващ ентусиазъм – как и то ще стигне високо, как ще полети и прочие. Стана много мила картинка. Дори бабата, която все му хвърляше притеснени погледи, се засмя. Това продължи около 5 минути.

След малко бабата свали момиченцето и качих Калина да я люлея. Момченцето ме заразпитва на колко е, дали говори, дали чете и прочие. Отговорих, че е още малка. Питах го дали той чете и дали ходи на училище. Каза, че не още, но е в предучилищна. Изглеждаше на около 5-6. Смъмри нещо, че му харесвало там, защото ги водили на басейн и обичал много да плува. Искал да стане плувец. След малко майка му, която през цялото това време тършуваше из кошовете, му викна и си тръгнаха.

Не мина много време и площадката се напълни с деца.

На тръгване се замислих как за няколко минути спретнатото момиченце с букличките и немитото момченце бяха в синхрон с люлеенето и във възклицанията. Излизайки от градската градина минахме покрай фонтаните пред Американския. Няколко циганчета плуваха в тях. Сетих се за новите фонтани в Пловдив и как сестра ми ми разказваше, че циганите се къпят редовно там.

IMG_20150907_175524

Доста пъти съм попадал на подобни ситуации. Не знам защо точно тази ме остави с такива смесени чувства.

Впрочем, човек не може да не забележи надрасканите надписи на пързалката на детската площадка. Виждат се на първата снимка. Още тогава я пуснах в Twitter с призив, ако някой има спирт подръка и минава от там, да се опита да ги махне. Опитах с мокра кърпичка, но не помогна. Не знам дали са все още там и колко време ще стоят.

2 коментара

  1. Има известна доза лирика в такива ситуации. Човек неволно се присеща за Принца и Просяка.
    Но това обаче, което за мен бе шокиращо, бе първата снимка с момиченцето, което така въодушевено се катери по катерушката с тези „цветни“ послания. И това с духането, и това с братовчедката са просто покъртителни. ..Представям си просто… „Тате, какво означава „да го духате“?“!! .. или „Тате, кой е Хитлер!?!“ … Ужасно е това нещо.. и ми е много жал като видя подобна гледка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.