Под надвисналата заплаха Москов да въведе данък върху прекомерно мазните и сладки изделия, някои бизнеси се налага да станат по-гъвкави, за да оцелеят. Именно така се е родила идеята на (неназована за сега) верига баничарници да се върне към корените на един от най-продаваните им продукти – баклавата.

Всички ние помним колко вкусна беше баклавата от детството ни в сравнение с пластмасата, която се продава сега. А знаете ли колко по-добра е била онази от средата на 19-ти век? Несравнима като качество и технология. За да предаде това послание, баничарницата е взаимствала подхода със соцталгията от една друга рекламна кампания. Така ще внесат у нас нещо популярно напоследък в Турция – османталгията (от османска + носталгия).

Щом може да продава бира, защо не и баклава?

Предварителните допитвания показват, че тези реклами резонират добре с националистическите и етническо-партийни таргет групи. Добре разпознаваема е сред целия възрастов спектър с повърхностни знания по история. Както при другата рекламна кампания, тази също има регионална насоченост и потенциал да тръгне вайръл яхнала вълна от разгневени коментари и нападки.

Интересно ми е обаче какво е вашето мнение:

От времето, когато властта
не само хващаше престъпниците,
но и ги увисваше на въжето

От времето, когато брояхме
овцете, а не калориите

От времето, когато
данъкът беше само 10%

От времето, когато
всичката храна беше био

От времето, когато имаше
мегдан вместо Facebook и Twitter

От времето, когато жените
предяха и перяха вместо
да висят в БГМама и мола

От времето, когато
семействата бяха големи

От времето, когато
момите приставаха

От времето, когато властта
не строеше магистрали, а джамии и бани

От времето, когато младите
заминаваха да учат в чужбина
с трен, а не със самолет

От времето, когато
училищата бяха качествени и килийни

От времето, когато вързвахме
учителя и попа, за да ни е мирно селото

От времето, когато
бяхме част от нещо наистина голямо

От времето, когато търгувахме
от Тунис до Дубай, от Виена до Судан

От времето, когато
Благоевград беше само гарнизон

От времето, когато
Истанбул беше столица

От времето, когато
София беше Сердика

От времето, когато
Стара Загора беше Ески Зара

От времето, когато
Добрич беше Хаджиоглу Пазарджик

От времето, когато
Смолян беше Ахъ Челеби

От времето, когато
Созопол беше Сизеболу

Тази статия е сатира. Не би трябвало да се налага да го казвам изрично, но свят – широк, хора – всякакви. Всяко използване на колажите извън този контекст ще бъде осмивано и порицавано пред колектива.