Всичко написано от вас, както и в линка който се дали, както казах преди, е повече от смешно предвид данните и историята.

В Първите години след войната, българките са раждали по 4-6 деца, защото до онези години пред жените не е имало възможност за кариера, ограничавани са от права, които днес смятаме за естествени.

След референдума, с който България е обявена за република (Народна република) жените получават повечето от правата си и пред тях излиза възможността да се развиват и да си създават планове.

От този момент ражданията на жена се насочват към оптималните между 2 и 3 деца на жена.

След загубата на Студената война България губи много от пазарите и активите си и населението обеднява. Това е фактор за невъзможността на българските семейства да се възпроизвеждат нормално.

Днес раждаемостта спада с всяка изминала година като децата, които се раждат не могат да запълнят естественото намаляване на населението. Тук има данни за последните години каква в количествени и качествени показатели е раждаемостта в България – http://www.podoko.eu/?p=588

Затова нормалното не е еднозначно повишаване или намаляване на раждаемостта, а доближаването до раждания между 2 и 3 на жена.

Така е, но това е Total fertility rate. Цифрите, които Аркадиев посочва са Completed cohort fertility rate и могат да бъдат измервани чак когато фертилният период на дадените поколения приключи. Те не са хипотетично, а реално число. Недостатъкът на TFR е, че силно се влияе от отлагането или изтеглянето в по-ранна възраст на ражданията. Ето например в БГ през 97-ма TFR достга ултра ниски нива от 1,09 деца на жена поради кризата и съответното масово отлагане на раждания. През целия период от прехода до сега фертилността се движи в рамките на 1,09-1,57. Но ако се направи справка с този сайт – http://www.humanfertility.org/cgi-bin/main.php – се вижда, че за кохортите, които тогава са били във фертилният си период (жените, раждани 1965-70г.)завършената плодовистост е около 1,6-1,7.

Раждаемостта сред ромското население наистина е малко по-голяма от средното за страната, но намалява рязко. Всъщност, все повече става дума за средно две деца на семейство, а историите за по 5, 8, 20 деца са единични случаи. Доказателство за това са данните са социални помощи и детски надбавки. Интересно е, че хем се твърди в публичното пространство, че ромите раждат масово за помощи и детски надбавки, хем като се покаже, че данните не поддържат това твърдение и децата не са толкова, се говори, че виждаш ли много не са били регистрирани. Как тогава „точат“ помощи? Също така се твърди, че са 30, 40, 50 и дори 60% от родените деца, но като и това се обори с простата статистика за етническото разпределение, скачат, че те всъщност не си „признавали“, че са роми, а и много емигрирали. Тогава питам като емиграцията сред ромите, особено от бедните региони е толкова голяма, как се твърди, че „щели да завладеят страната“ и се започва мрънкане „ама те са и тук и там“.

За преброяването въобще не си прав. Това беше първото преброяване, което изрично правеше такова разграничение. Online попълването беше само в страната, не се вписваха членовете на домакинствата, които са трайно в чужбина или учат зад граница. Проблемите съобщени след това са с някои от въпросите като този за етноса и майчиният език. Преброяването през интернет беше всъщност един от успехите.

Интересен линк наистина. Благодаря.

http://www.demogr.mpg.de/papers/working/wp-2012-014.pdf

Относно емиграцията обаче числата ти са грешни. В Германия наистина има увеличение от 200 хиляди, но голяма част от тях са дошли от други страни – най-вече Испания и Италия. Следя доста отблизо числата и съм писал доста за това тук. В България населението си е малко над 7 милиона и каквито и упражнения да се правят с вадене на измислени числа за емигрантите, просто не е вярно.