Референдум за електронно гласуване – какво трябва да знаем, за да гласуваме в чужбина

На 25-ти октомври ще се проведе национален референдум с въпроса: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“ В страната той ще се проведе заедно с местния вот докато в чужбина ще може да гласуваме само за референдума. Подробностите около заявленията, секциите и гласуването са същите като на предишните избори, но ми се ще да ги припомня, за да няма пак объркване.

Заявления за гласуване и секциите в чужбина

  • Заявленията се подават до 29 септември електронно или с писмо
  • Вече има автоматично одобрени места, където ще бъдат открити секции
  • За откриване на секция на друго място трябват 40 заявления
  • Заявленията не са задължителни – всеки може да гласува без да е подал
  • Заявление за дадено място не ви задължава да гласувате точно там
  • Подавайки заявление, ЦИК ви изключва от списъците в България и може да гласувате само в чужбина

Правилата за образуване на секции дават възможност автоматично да се отворят секции там, където през последните 5 години е имало избори и са гласували поне 100 души. Така вече има списък с над 300 места, където ще бъдат отворени секции. Самият брой секции ще е по-голям, защото в някои градове ще има по повече от една. Списъкът ще претърпи промени в зависимо от това дали приемащата държава позволи провеждането на референдум там или не. Външно също има думата, тъй като на места няма логистична възможност да се открият повече секции.

Секции могат да се отворят и в други градове, стига да има предложение от консула и/или 40 подадени заявления през формуляра споменат горе. Ако не виждате удобен за вас град в списъка, може да се организирате с други българи и да откриете секция. Това е полезно също когато в близкия град има традиционно голямо натоварване и е добре да има алтернатива. Такъв е случаят с Франкфурт/Дармщадт. Добре е да говорите с близкото дипломатическо представителство как да се организира залата и комисията.

Важно е да се разбере, че заявленията за гласуване в чужбина не са задължителни. Може да гласувате на референдума независимо дали сте подали такова. Заявленията са полезни за откриване на допълнителни секции, както и за деклариране на интерес спрямо вота. Доста медии следят броя подадени заявления и отразяват по тях очакваната активност. Попълването на формуляра отнема няколко минути и е знак на съпричастност.

Отделно, това заявление ще ви отпише от списъците в България и ще може да гласувате само в чужбина. Затова трябва да се замислите дали ще бъдете в България на 25-ти октомври. Тази мярка е и добър гарант, че гласът ви няма да бъде замесен в някаква схема с „липсващи избиратели“, каквито съмнения имаше на предишни избори. Може обаче да гласувате където и да е зад граница в зависимост къде се намирате в дадения момент и къде има по-малко хора.

В деня на референдума

referendum

  • Гласува се с валиден паспорт или лична карта
  • Ако и двата са изтекли, може да гласувате с бележка, че сте подали молба за нови документи в консулство
  • Всеки пълнолетен български гражданин може да упражни гласа си
  • В деня на вота се попълва декларация, че не сте гласували вече другаде
  • Образец на бюлетината виждате горе
  • Гласува се с ‘X’ или с ‘V’ написани със син химикал в кутийката на избрания отговор
  • Окончателният списък със секции ще стане ясен около 1-ви октомври

Активността на този референдум е изключително важна. За да е технически успешен, трябва да гласуват поне толкова хора, колкото на предишните избори. Препоръчителният характер на референдума обаче означава, че дори значителна активност би била показателна за интереса на хората.

Резултатът в чужбина всъщност е най-важен. Трябва да покажем, че българите зад граница искат електронно дистанционно гласуване и ги е грижа. Както се казва в лозунга на инициативния комитет в подкрепа на електронното гласуване – гласувайте сега, за да гласувате. Ако бъде въведено гласуване през интернет, това ще улесни близо два милиона българи зад граница и поне още полкова в рамките на страната.

Ще пиша скоро по-подробно за електронното гласуване, сигурността и ползите. Когато излезе окончателният списък със секции, ще го публикувам в Glasuvam.org и ще информирам всички абонирали се за новини през сайта.

11 коментара

  1. Напълно съм съгласна с горенаписаното, но бих искала да допълня, че е важен и вотът на хората със затруднени двигателни функции, на много възрастните хора, на работещите в неделя и всички онези, които поради една или друга причина се налага да направят много по-голямо усилие от това просто да „отскочат“ до най-близкото училище, за да гласуват.

  2. Каква е дефиницията на дистанционно и има ли някакви критерии, на които би отговаряла евентуална система за такова гласуване?

  3. @Десислава – да, това е важен аспект, който често забравяме. Същото важи за онези на легло – възрастни и болни. Сега във всяка община има мобилни секции, които посещават тези хора. Доколкото съм чувал обаче, доста не знаят за тях и не се регистрират. Интересно би било да се види колко струва това тези секции да посещават хората със затруднения спрямо удобството на дистанционното гласуване.

    @Кремена – Всякаква форма на гласуване трябва да отговаря на изборния кодекс и конституцията. Това, което ще решаваме на 25-ти октомври е дали въобще да се въведе дистанционно гласуване по електронен път, а не каква точно технология да се приложи.

    Има няколко вида дистанционно гласуване, като например с писмо или по телефон. Електронното означава през интернет. Дали ще е с електронен подпис или с ПИН кодове позволяващи смяната на гласа ще се реши в последствие. Трябва да се избере най-сигурната и най-подходящата за условията в България. Както казах обаче – това е задача за решаване след принципния избор на нас българите дали искаме да позволим такова гласуване.

  4. Възможно ли е тогава да се направи информиран избор за отговор на въпроса, без да са изяснени плюсовете и минусите на евентуална технология?!

    С други думи как да започна да агитирам българите да гласуват и да помагам за създаване на секции без да знам за какво точно става дума? Има ли смисъл от този референдум с този така зададен въпрос?!

    Принципно съм ЗА електронно гласуване, но смятам че то ще създаде повече проблеми отколкото подобрение в избирателния процес?

    Призива “Гласуваме ЗА сега, а после ще обсъждаме как“ ми звучи като пропаганда и мисля че българският народ като цяло е неспособен да направи подобен демократичен избор, поради простата причина, че проблема е доста чужд и неразбираем за по-голямата част от населението, включително и за мен. 🙁

  5. Точно така зададен въпроса има смисъл. Това, което решаваме е дали искаме да позволим да се гласува дистанционно през интернет, а не каква да е технологията. Причините за това са две.

    Ако в референдума се включи точно определена технология, тя няма да бъде разбрана от мнозинството от гласоподавателите. Колко хора според теб разбират от особеностите на компютърната сигурност, частните ключове и защитите срещу измама? Съществуват няколко електронни системи за гласуване, които имат различен подход към задачата постигайки относително еднакър резултат. Не очакваш всеки гласуващ да изчете томовете описание на тези системи нали?

    Другият важен аспект е, че ако в решението на изборите бъде вписана точно определена технология, то мнозинството от хората, които са принципно за дистанционното електронно гласуване биха дали одобрението си точно за нея. С развитието на технологиите ще се наложи още след 5 години да правим нов референдум, защото я сигурността, я някоя процедура ще трябва да бъде подобрена.

    В същото време мнозинството от българите не разбират нищо от технологията на провеждането на конвенционалните избори. Това важи дори за голяма част от членовете на комисии. На 25-ти ще гласуваме да имаме възможност за достъп до електронно гласуване. Също както при конвенционалния изборен процес, задача на ЦИК ще бъде да намери най-подходящия и сигурен подход, който да е съобразен с изискванията на изборния кодекс.

    Именно затова въпросите за технологията са по-скоро прах в очите. Повечето хора не разбират от интернет сигурност, а всякакви сайтове с тарифи за рекламни статии се надпреварват да пускат материали пълни с глупости за електронното гласуване. Трябва да се образоват хората и именно това е големия проблем на тази кампания с липсата на участие на партиите и повечето обществени организации. Не може да очакваме обаче половината държава да разбира дори основите на интернет сигурността и eVote платформите, също както не очакваме от тях да разбират как работи банковата им карта или телефона в ръката им.

  6. В началото идеята за електронно гласуване ми звучеше прекрасно, но честно казано не съм сигурна дали е най-доброто решение. Съмненията, които имам са, че тази опция с електронното гласуване ще отвори още по-големи възможности за купуването на гласове, никой не гарантира, че не стои някой зад теб и ти казва как да гласуваш. Съгласна съм, че за българите в чужбина е голямо улеснение и би трябвало да го има, но защо да не се ограничи само за българи извън страната?

  7. Истината е, че електронното гласуване нито помага срещу изборните измами, нито ги увеличава. Основната схема на контролирания вот е когато близки или работодателят ти налагат определен избор. Дали това ще е чрез натиск върху семейството или заплаха за уволнение – ефектът е един и същ. В този смисъл дали гласът ще бъде пуснат в урна или чрез интернет няма значение. Същото важи за купения вот.

    От друга страна обаче, целевата група на контролирания и купен вот е именно бедни семейства в градовете или „закрепостените“ села. Електронното гласуване най-вероятно ще бъде свързано с допълнителни разходи (електронен подпис, нова лична карта) и това ще обезсмисли инвестицията на този, които иска да подмени вота. Затова начинът на гласуване няма значение когато проблемът е човешки.

    Не на последно място обаче, има една част от изборните измами, където директно се контролира изборната комусия. Това отново е по-вероятно в малките градове и села. При електронното гласуване това го няма като възможност. Разбира се, има теоретичен риск за „хакване“ на системата, както се изразяват някои. Цитира се доклада за естонската система, който обаче е повече от спекулативен. Такъв риск винаги съществува за всяка система. Не знам дали хората осъзнават, но и сега резултатите от изборите се пренасят по електронен път. Има хакерски атаки и там, но не успяват. Ако някоя успее обаче, никой няма да се усети и да преброи отново бюлетините, освен ако някой кандидат не оспори, а дори и тогава е трудно. Няма разлика при електронното гласуване, защото за разлика от традиционното, повторното преброяване или дори провеждане на вота не би струвало почти нищо за никого.

  8. Стига демагогии! Дайте най-после път за достъп на хората до по-удобното гласуване по интернета. То Просто е задължително да го има НАЙ-ПОСЛЕ за хората с увреждания, болните, старите, възпрепятстваните, без свободно време, като: гледачите на деца и болни или стари хора., живеещите на далече от населените места и пунктовете за гласуване, хората без пари и възможност за пътуване. Ще кажете веднага , че много хора не разбират и не работят по интернета. А защо редовно се допитвате до такива хора тогава!? С явната надеждата да не искат интернета да се ползва за улеснение при гласуването!! Ако някой не разбира от компютри , друг ще му помогне и пак ще гласуват на време хората , ако имат най-после тая възможност. Улеснете най-подир електората да гласува по лесно и не го мислете и дъвкайте с десетилетия. Да го бъде или да не го бъде гласуването по интернета Хитряги-Хамлетовци !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.