Преди дни @kido_bea ме попита дали някъде има информация колко жени между 25 и 50 г. нямат деца в България. Не открих такава статистика в НСИ. Има само за средната възраст на родилките и брой деца спрямо възрастовата група на майката. Навярно може да се сметне с приближение, но ще има доста условности.
Стана ми интересно и реших да извадя пак всички данни за ражданията и възрастта на родилките. Работих с тях преди докато оборвах различни „скандални“ твърдения в медиите за раждаемостта и семействата. Сега реших да ги визуализирам по малко по-различен начин. Имаме данните между 2000 и 2014. Първото нещо, което направих е просто да наложа на една графика възрастовото разпределение на родилките.
След това показах дали има увеличение или намаление на броя деца родени във всяка група. Взимам 2000 г. за отправна точка. Забелязва се, че жените под 24 са родили с почти 50% по-малко деца през 2014-та. При 35-44 г. увеличението е 3 пъти. Няма много родилки над 45 години, но след 2007-ма се забелязва сериозен бум достигащ 4 пъти сега спрямо 2000-та. Това може да е индикация за по-добри и достъпни ин витро процедури. При 25-29 години почти няма промяна.
Горните две графики обаче имат два недостатъка. Проблем е, че на тях има твърде много информация. Особено при първата не се вижда ясно прогресията през времето. Следващата GIF анимация поправя този недостатък. Забелязва се рязък спад на децата родени от жени под 24 годишна възраст и изместване към 30-34 г. След това се вижда увеличение през 2009 и плавно намаление след това. Обяснението за последното най-вероятно е кризата. Интересно наблюдение тук е, че възрастовата структура на родилките се е стабилизирала след 2006-та.
Вторият проблем на графиките (а и често на анализите в медиите на този проблем) е, че разглеждат родените деца в абсолютни стойности. Не се отчита намаляващото население и динамиката в различните възрастови групи. Следната анимация показва тази динамика. Има няколко скока в показаните стойности – през 2001 и 2011. Това почти сигурно се дължи на преброяванията проведени през тези години, с които са се ревизирали данните за населението. Забелязва се как се придвижва напред вълната на по-малко родените през 1960-1965. Сериозно притеснение буди огромното намаление на жените до 24 години след 2006-та.
Обединявайки тези данни, може да пресметнем колко деца са се раждали през всяка от последните 15 години на 1000 жени от всяка възрастова група. За справката приемам граници между 14 и 55 години за жените в детеродна възраст. Официалната граница е 14 и 49, но разминаването почти не влияе на графиката и според някои източници е по-точна.
Забелязва се, че динамиката е минимална. Между 2000 и 2006-та плавно се измества възрастта, в която се решават, но след това структурата е относително стабилна. Това е силна индикация, че няма промяна в желанието на младите семейства да имат деца. Именно с това се спекулира често в определени медии, хвърляйки вината върху модерния живот, работата и прочие. Оказва се, че просто не е вярно. Причината за намаляващата раждаемост всъщност е по-късната възраст, в която се взима това решение и най-вече – сериозната емиграция сред младите.
Аналогичен анализ на данните за раждаемостта след 80-те би могъл да покаже и друг сериозен фактор. Говорейки за спада при майките в долния край на детеродната възраст, не трябва да забравяме и намалената раждаемост през 90-те. Това също може да има сериозен принос, който обаче да е само краткосрочен предвид увеличената раждаемост около 2000 и 2008-ма.
Всички данни, източници и интерактивните графики ще намерите в тази таблица. Може да са ви интересни аналогичните графики от преброяването и статията ми принципните проблеми около определянето на точната раждаемост в България.
Допълнение:
Обнових първата анимация добавяйки статистиката от 1970-та насам. Данните са в същата таблица от линка горе.
За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа
Това, че броя на родилките под 25 намалява, само може да ме радва. Едно раждане означава пълен блокаж на професионалното развитие, а ако жената е твърде млада – дори и преди да е започнало. После става много по-трудно въпросната жена да се конкурира на пазара на труда. Съвсем друго е, когато е завършила образованието си и е натрупала годинки професионален опит – винаги ще може да се върне на пазара на труда и ще бъде по-конкурентна от всеки, който няма същото образование и професионален опит. На 40 години баба, при 78 години средна продължителност на живота – к’во е т’ва.
Абсолютно съм съгласен за този начин на мислене, но когато говорим за дете преди навършени 18 години. След тази възраст може да се поспори сериозно. Зависи много от това в каква сфера кара висшето си образование и дали въобще иска.
Кариерийното развитие е нещо доста сложно и не може да се каже със сигурност кой момент би бил най-добър за излизане по майчинство. Още повече, че все повече бащи излизат в бащинство – често, за да могат майките да се върнат да работят по-бързо. Това е установена практика в скандинавските страни и навлиза все повече из Европа. У нас е по-скоро изключение, но съществува като възможност.
Много ти благодаря 🙂 до някъде gif #2 навежда на определени мисли по моя въпрос. Според мен мн.голям фактор е бедността.
Друга гледна точка е здравословната. Според нея най-добре за майката и за детето е възрастта 22-28, при всички случаи преди 30. Въпросът е кое е важно.
ПС
За първи път зареждам блога през мобилен нет и работи страхотно 🙂
Един друг аспект от здравословна гледна точка са и предишните аборти. Макар да са паднали драстично през последните 50 години, все още са на високо ниво в България. Причината е ниската сексуална култура и използването на хапчета. Така се стига по-често до аборти, които може да създадат проблеми при зачатието и раждането после.
За бедността не съм гледал задълбочено данните. Като цяло не виждам особена разлика в по-бедните региони или селата. Дори може да се окаже, че има повече раждания. Там най-точно би могло да се види по региони, защото няма изнесени данни за доход на майките преди раждането. Всъщност може да се вземе справка от социалното министерство за средните обезщетения, които се изплащат на майки от различните възрастови групи по области. Това ще е добър индикатор в тази насока.
Добре де, когато детето стане на 2 и тръгне на ясла – майката вече има време да работи, но това не я освобождава напълно от грижите за детето. Какво правим когато освен това няма нито квалификация, нито трудови навици? Каква работа ще си намери и няма ли да се разсипе от напрежение?
Личностното и професионално развитие не стои ли преди размножаването? Какъв родител може да бъде някой, който тепърва се учи да се грижи сам за себе си?
Бабата ли ще гледа детето – да му пълни главата с глупости – я с религия, я с колко е било хубаво преди 10ти.
И как може някой да разчита на държавата да му дава пари, за да може той да си гледа детето. Ами че то колкото повече расте – толкова повече средства са необходими.
Я по-добре си развийте кариерата, започнете да изкарвате достатъчно пари, така че да не зависите от абсолютно никого, и тогава мислете за деца.
Разбира се всеки има право и е напълно свободен да си счупи главата по какъвто начин си поиска. Въпроса е тогава да не разчита на помощ от никого.
Захари Юруков – Много интересни съвети даваш. С изключение на определени професии като полицай, лекар и юрист кариерите все по-рядко се градят по график. Кога жената има готова кариера и семейството е със стабилни доходи? Може би никога. Ако пък първото раждане е след 30 второто и третото дете можеш директно да ги отпишеш. Интересно дали има и такива данни – каква е корелацията между първото раждане и броя на децата в семейството.
Може и иначе. Ражда на 19 и после пак на 21. На 25 едното е на училище, а другото на детска градина. Започва си образованието и някъде на 30-31 е завършила. Децата са големи и има време за кариера. Организмът се възстановява прекрасно след ранно раждане. Докъм 38 има време и за трето дете, ако предишните пъти не са се случили близнаци.
От едно семейство веднага в друго и деца – това ли трябва да бъде смисъла на живота? Още преди човек да е видял каквото и да е от него, преди да има възможност да се изгради като личност? Да, това би бил идеалния вариант, ако целта е да се подтисне индивидуалността на човек.
Ами че всеки човек е напълно различен на 20 и 30 – от къде знаем, че човекът, който ти пасва на 20 ще можеш дори да го понасяш на 30?
Хайде и аз да опиша един сценарии тогава: Ражда на 19 и после пак на 21; живее с мъжа си при родителите на някой от двамата; всеки започва да й се меси; идват скандалите; не само, че няма пари, но няма и грам лично пространство; започва да си задава въпроса „А кога най-сетне ще имам време за себе си?“; трудно си намира работа; от работа в къщи, децата, домакинството и заспива; интимният живот започва да куца; нищо не е останало от първоначалните чувства между двамата – стават просто съквартиранти; започва да осъзнава каква грешка е направила; изневерява на мъжа си или той и изневерява; цялото „село“ е против нея; развеждат се; опитва се да започне начисто; парите не и стигат, понеже работи ниско-квалифициран труд… А с децата сещате ли се какво става?
Радвам се, че поне никой (поне до сега) не се е обадил, че размножаването е дълг към родината – това пък е една от най-големите простотии, които съм чувал по тази тема. Хора, помислете и проумейте, че не дължите на никого нищо, нито на родителите си, още по-малко пък на някаква си държава (щото и родителите обичат да натискат младите да се женят и да създават деца).
И накрая за бройката: за мен винаги качеството е било на първо място, и особено пред количеството. Какво качество на живота може да осигури един човек на 1 дете, какво на 3 – милиони да изкарваш, пак ще се делят на членовете на семейството.
Да не говорим, че планетата е пренаселена и ще става все по-пренаселена.
А това, че населението застарява, си е проблем чисто и просто на глупавата солидарна осигурителна система. Като си имаш заделени пари за старост – не се интересуваш какъв е броя на работещите. Да не говорим, че е и много по-справедливо – харчиш това, което си искарал и спестил.
Сега като се замисля, първо дете на 30 и второ на около 40 въобще не ми изглежда лош вариант – вече имаш опит и си намерил партньора, с който искаш да създадеш семейство; и двамата сте приключили образованието си, натрупали сте стаж, имате си своите професии (без значение колко добре платени); живеете самостоятелно; спестили сте някакви пари (поне не се налага да взимате от родителите си). Пак напомням, че средната продължителност на живот е 72/78 и непрекъснато се увеличава (в развитите страни е още повече). Който иска деца – няма да му избягат. Има много по-важни неща, на които времето им е точно между 20 и 30г. Няма нужда да робуваме на биологията – да се наям, наспа, изтаковам и натаковам. Аз разбира се съм твърдо за натаковането, но само с предпазни средства. 🙂
Захари Юруков, ще отбележа няколко факта:
1. След 30 годишна възраст плодовитоста на жените намалява, както и успеваемостта на инвитро процедурите – това относно увеличаващият се брой на тези които искат деца, а те им бягат.
2. За да се развива една нация, ако щеш биологичен вид с моногамни двойки, жените трябва да раждат поне 2 деца (2.1 приблизително, ако броим загиналите, преди да оставят поколение).
3. След 30 в пъти се увеличават рискът от генитични синдроми, като този на Даун, както и усложненията по време на бременост и раждане.
4. Застаряването на населението е факт и не е проблем само на „глупавата“ солидарна система, защото когато родителите ти на които „не дължите нищо“, нямат пари за храна и жилище, ще започнеш да „се интересуваш какъв е броят на работещите“.
5. Намаляващият брой е притеснителен, защото в нашето общество това означава задълбочаване на социалните и икономически проблеми, и липса на краткосрочна положителна перспектива, освен ако не внесем работна ръка от някъде. 🙂
Хипотетичните сценарии, въпросите за смисълът на живота и какви са гаранциите, че ако някой ти пасва на 30, ще е така и на 40 изобщо няма да подхващам 😉
Факт е, че едно дете в дългосрочен план е по-скъпо от три. И да, децата са дълг към рода и родината.
Като част от т.нар. „фертилен контингент“ и участничка в статистиката за раждания през 2000г (на 22 г. възраст), 2001г, 2004г и 2008г бих искала да се изкажа и аз по две теми – за възрастта и за сценариите. От моя гледна точка по-ранната бременност е за предпочитане! Вече рамките на ранно варират – дали е 20-25г, или 22-27г, но при всички случаи след 30г е по-трудно, възстановяването е по-бавно и да, стои въпросът ще има ли достатъчно време за следващи раждания… За сценариите, доколко желателно е по-ранното раждане мисля следното:
Да, трудно е с деца, когато си млад, парите не стигат, живели сме при родители, намирането на първа работа, когато вече имаш няколко деца е сложно… Обаче, въпреки това, си струва усилията да преодоляваш трудностите, не за да доказваш, че можеш, а заради собственото си удовлетворение от живота! Няма единствен начин за справяне, по-скоро има много варианти за една семейна двойка да успее да роди и отгледа 2 и повече деца. Дали ще е първо образованието или първо децата – не е решаващо, както и с работата. Първият ми работен договор беше на 27 години, като осъзнавам, че това утежнява положението с пенсията един ден, но съм си преценила приоритетите.
Относно раждаемостта в България и развитите страни, струва ми се, че проблемът не е, че жените раждат все по-късно, а че времето преди да родят не е посветено на подготовка за семеен живот с деца – придобиване на собствен дом и спестявания, развитие на някаква условно наречена кариера, която да позволи после отделянето на достатъчно време за децата. Тези години – от 20 до 30 по-често са посветени просто на прословутото „да си поживея“, без ангажимент към бъдещето. Получава се така, че на 30г си все така не-готов за деца, както и на 20… Правя съпоставка с колежките си от университета – финансовото и социално положение на тези, които родиха по-късно (средно с 10 години след мен) не е коренно различно от положението на тези, които родихме по време на следването. Разликата е предимно в настоящата възраст на децата 😉 Разбира се, това са мои наблюдения, а не статистика, така че не могат да се считат за представителни.
Захари здравейте,
Има ли начин да видя колко са родили живородени на 35 години? В НСИ не го намирам.
Въпросът ми не е налудничав, а във връзка с борбата на една добронамерена асоциация на бивши пациентки за вдигане на възрастта на донорство на яйцеклетки от „до 34“ на „до 35“ – както е в някои други страни. Целта на активистките е да има повече жени-донори.
От осем хиляди в групата до 39, може да се очаква 2 да са. родилите на 35, но искам да истинската цифра. 2/67 е около 3%.
Изследванията показват, че над 32 аномалиите са много големи и трудно тези яйцеклетки стигат необходимият стадий бластоцист. А цената е близо десет хиляди за опит с донорски, чака се с месеци, неуспехът е опустошителен психически за жените. Успеваемостта е по-висока с донорски, защото са от по-млади жени, но и цената. Обикновено от донорски се нуждаят жени с изчерпан резерв, което се случва по-често след 38, но има жени с изчерпан резерв и под 30, които държавата не подкрепя по никакъв начин. Възрастта на матката няма значение за успеха, а тази на яйцеклетката (донора).
За три % такава беля ще направят… Как се събират по десет хиляди по няколко пъти (обикновено 3)? А държавата е разрешила ин витро до 51, финансира до 42, но само за жени с резерв. Защо? Когато природата те е изоставила, то и държавата те е изоставила и те поставя в неравностойно положение.
Проблемът не е в тези още няколко хиляди жени на 35, родили и имащи право да дарят, а в това че останалите не разбират дарителството. Така за дарена яйцеклетка се чака страшно дълго.
Пишете ми моля с отговор на въпроса или откъде да видя такава информация. Искам като молекулярен биолог ако не друго, поне в нета да споделя по-достоверна информация за нещата, с по-точни цифри.
Всяка жена трябва да стане майка, но нека това да е на възраст, когато вече е емоционално и психически съзряла. Така ще е наясно какво иска от живота си и как да подреди картите, за да го постигне.