Трябва ли да са задължителни ваксинациите?

От няколко дни в мрежата се върти подписка за отмяна на задължителните ваксини. До сега е подкрепена от около 3000 души и 4 организации, като се очаква до дни да бъде изпратена на държавните институции. Интересното на писмото е, че започва със следния текст:

Безспорно ваксините са едно от най-големите достижения на науката, но също така е факт, че в съвременното развито общество правото на избор и неприкосновеността на личността са императив, докато у нас по отношение на ваксинопрофилактиката подходът е авторитарен и противоречащ на гарантираното от европейското законодателство право на информация и избор.

Това е основата на аргументацията им защо имунизациите трябва да са само препоръчителни. Включени са и конкретни промени в закона за здравето, сравнение с други европейски държави и полемика за тоталитарни режими и „вредата“ от ваксините. Нека започнем от началото.

Законова основа

В тази подписка, както и повечето стайтове проповядващи отказ от ваксиниране, се цитира Конвенцията за правата на човека и биомедицината и по-специално чл. 2, чл. 5 и чл. 6 ал. 2:

Чл. 2: Интересът и благото на човека имат предимство над интереса на обществото или този на науката.

Чл. 5: Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове. Заинтересованото лице може свободно да оттегли съгласието си във всеки момент.

Чл. 6 ал. 2: Когато според закона непълнолетно лице е неспособно да даде съгласието си за дадена интервенция, тя не може да бъде извършена без разрешението на посочения от закона негов представител, власт, лице или инстанция…

Това, което винаги се пропуска обаче е чл. 6 ал. 1 и чл. 26.

Чл. 6 ал. 1: Освен ако разпоредбите на чл. 17 и 20 не предвиждат друго, върху лице, неспособно да даде съгласието си, не може да бъде извършена интервенция, освен ако тя не е от пряка полза за него.

Чл. 26: ал 1. Упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето или правата и свободите на другите. ал. 2 Ограниченията по смисъла на предходната алинея не се прилагат за чл. 11, 13, 14, 16, 17, 19, 20 и 21.

Съвсем естествено, държавата е задължена да спазва личните права и неприкосновеност на всички граждани. Последните два члена обаче ни връщат отново в дебата за ефекта на ваксините. Медицинската общност е обединена около мнението, че ваксините имат безспорна полза за индивида, когато няма противопоказания за прилагането им в конкретен случай. В този смисъл, чл. 6 ал. 1 дава пълно право на държавата да поставя задължителни ваксини на всички деца отговарящи на условията при спазване на всички медицински стандарти. От друга страна, чл. 26 показва, че споменатите права на индивида може да бъдат нарушени, когато става въпрос за опазване на здравето и правата на другите. Силно инфекциозни болести като морбили и дифтерия са причината за сериозни епидемии и хиляди смъртни случаи преди откриването на ваксините за тях, че и на места дори в наши дни. Именно те са единствената открита защита, която обаче работи добре само, ако нивата на ваксинация са максимално високи.

Това обяснява решението на някои държави да въведат задължителна ваксинация. Дали е най-добрият подход за достигане на високи нива ще обсъдим след малко. Важното тук е, че Конвенцията за правата на човека предвижда обществото да може да откаже правото на родител да не ваксинира детето си, когато това застрашава здравето на детето и на всички останали. Някои твърдят, че така родителите имат право на обезщетения при доказани вредни последствия за децата им. Този материал разисква изключително подробно измеренията на това твърдение и защо е неприложимо при ваксините. По същата логика, родител неваксинирал детето си, което се разболее и зарази 10 други, трябва да бъде съден от заразените.

Текстът на конвенцията обнародван в Държавен вестник ще намерите тук, а това е оригиналният текст.

Помага ли задължението?

Това е по-скоро въпрос на психология и история. Едно такова задължение поставено в различни времена, общества и контекст ще има различен ефект. Важна е също съпътстващата информация, детайлите в закона и как точно е зададен въпроса. Известен е примерът за Холандия и Германия, където под 15% са се записалите да даряват органи, докато в държави като Австия и Белгия са над 98%. Причината е, че първите трябва проактивно да дадат съгласие, докато вторите изискват да се отпишеш, ако не желаеш. Хората просто не се решават да вземат такова трудно решение, но ефектът е коренно различен.

Затова е трудно да преценим до колко това задължение помага или пречи. Тук от голяма помощ е доклада на проекта VENICE. Той изследва всички аспекти на ваксинацията, контрола и образованието. Интересен е случая с Латвия и Словения. В Латвия ваксините са задължителни само за болничен персонал, но препоръчителни за всички останали. Словения е страната с една от най-строгите закони за задължителни ваксини.

WHO има прекрасни данни за покритието на ваксините и ни показва, че в Словения нивата на покритие на ваксините за дифтерия, тетанус, магарешка кашлица, полио, морбили и прочие се движат около 92-95%. Същите ваксини в Латвия имат покритие около 94-97%. Това е интересен резултат. Забелязва се, в Словения последващите ваксинации са често на същите нива, както първите, докато в Латвия са доста по-ниски, тоест много нямат пълна защита. Това може да обясни защо в Латвия заболелите от въпросните предотвратими болести са в пъти над тези в Словения. Виждаме и добър пример защо не може да се правят лекомислени изводи за ефекта от задължителните ваксинации.

В предишните си коментари често давах примери от Германия, където ваксините не са задължителни. При повечето ваксини нивата са 94-99% като показват растеж в последните години. Единствено ваксината за пневмококи е на доста ниски нива и липсва ваксина за туберкулоза. В България всички нива са между 94 и 98% и по половината от показателите имаме по-високи стойности. Тоест привидно няма разлика в различните режими на ваксиниране.

Да направим ли ваксините препоръчителни?

Всички тези цифри показват, че е невъзможно да се прецени какъв би бил ефектът от отмяната на задължителните ваксини. Някои твърдят, че родителите биха ваксинирали повече децата си, макар да се съмнявам, че някой родител сега отказва ваксина напук на държавата. Навярно една полза би била намаляването на конспирациите, че държавата работи за печалбите на корпорациите. Съмнявам се обаче предвид параноичността на твърдящите го. В тази връзка е интересно да се каже, че докато ваксинацията за морбили струва 22 лв., лечението на дете заболяло от тази болест излиза 487 лв, при това ако няма по-сериозни усложнения. Немалка част отиват за лекарства, включително от джоба на родителите. Тоест, ако си говорим за конспирации, фармацевтичната индустрия и болниците биха само спечелили финансово от повече отказали ваксини.

Това, от което много се опасяват и което вече виждаме в страни като САЩ, Великобритания, Франция и Германия е, че много родители се отказват поради лични или религиозни убеждения. Много групи популяризират този отказ и убеждават, че болести като полиомиелит, магарешка кашлица и хепатит са редки и безобидни. Разбира се, пропускат факта, че причината да са редки е ваксинацията на всички останали. Опитът в други страни показва, че свалянето на задължението няма непременно да свали покритието, но е възможност. Епидемията от морбили през 2010-та, когато жертви на болестта бяха предимно неваксинирани роми показва, какво ще стане, ако позволим това да се случи.

Какво всъщност предлага подписката?

В предложението им има включен законопроект с конкретните промени. В него освен заличаването на думата „задължителни“, се забелязват и няколко други интересни промени. Една от тях е в чл. 59 и цели да не се позволи на министъра на здравеопазването да организира имунизационни и информационни кампании при отчитане на спад в имунизациите. Това трябвало да се прави само при настъпване на епидемия. Променя също чл. 88 добавяйки изискване лекарите изрично да информират родителите са рискове от ваксините. Тази промяна е странна, защото това е вече предвидено в точка 3 на ал. 1 – за нежелани реакции, болка и неудобства. Лекарите са длъжни да обяснят, че детето може да е раздразнено, да има лека температура или обрив, че трябва да се поставят свещички за температурата и ако не помогне, да се отиде на преглед.

Докато тези две промени целят да се ограничи механизмите за убеждаване на родителите да ваксинират, то вмъкването на „включително ваксините“ в чл. 89 си е нищо друго освен опит да разписване на спекулация в закона. Този член говори за „хирургични интервенции, обща анестезия“ и други процедури, „които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му“. Подписката изисква към това изречение да се добавят и ваксините, независимо, че нямат общо с контекста.

Не, благодаря

Тези няколко примера говорят, че предложените в писмото промени не целят просто отмяна на задължителната ваксинация, а вкарване на твърдения в закона за здравето, които нямат научна и медицинска основа. Така обещаващото начало на писмото – че ваксините са безспорно ваксините са едно от най-големите постижения на науката – е нищо повече от подмамване на повече подписи и скриване на същността на исканията.

До тук показахме, че е трудно да се прецени дали психологическият ефект на задължението да се ваксинира помага или пречи на новото на имунизациите. Бих подкрепил всяка подписка, която показва ясно, че махането на това задължение би увеличило броя на децата с пълен набор ваксини в България. Подписката, която ще видим в близките дни, обаче не би направила нищо повече, от това да даде повече инструменти в ръцете на отричащите ваксините. Ефектът от предложените мерки може да бъде единствено и само намаляване на покритието и поставяне на повече деца в риск.


Статията е написана на база и в съответствие с препоръките на Националния център за заразни и паразитни болести, Министерството на здравеопазването и Световната здравна организация. Не следва да взимате медицински съвети от тук или от където и да е в мрежата или масовите медии. Обърнете се към личния си лекар или педиатър, ако имате въпроси или притеснения. Интернетът не е и не може да бъде заместител на медицинските специалисти.

28 коментара

  1. „Силно инфекциозни болести като морбили и дифтерия са причината за сериозни епидемии и хиляди смъртни случаи преди откриването на ваксините за тях, че и на места дори в наши дни. Именно те са единствената открита защита, която обаче работи добре само, ако нивата на ваксинация са максимално високи.”

    „Там направили кръвен тест и лекарят отсякъл че това е „постваксинално морбили”, явно предизвикано от „единствената открита защита”, която не проработила добре заради ниските нива на ваксинация. „След адекватното лечение малката се подобрила..”. Или има и друга открита защита, или са приложили още дози от „единствената открита защита”.
    „Тази промяна е странна, защото това е вече предвидено в точка 3 на ал. 1 – за нежелани реакции, болка и неудобства. Лекарите са длъжни да обяснят, че детето може да е раздразнено, да има лека температура или обрив, че трябва да се поставят свещички за температурата и ако не помогне, да се отиде на преглед.”
    Само това ли са длъжни да обяснят? Явно защо не обясняват останалото:
    „Нарушения на имунната система
    – Анафилактична реакция
    Нарушения на нервната система
    – Гърчове със или без повишена температура
    – Брахиален неврит и синдром на Guillain-Barré са съобщавани след приложение на ваксина, съдържаща тетаничен токсоид.
    – Описани са периферна невропатия (полирадикулоневрит, парализа на лицев нерв), неврит на очния нерв, демиелинизация на централната нервна система (множествена склероза) след приложение на ваксина, съдържаща антиген на хепатит B.
    – Енцефалопатия/енцефалит.”
    „Този лекарствен продукт съдържа тиомерсал (като консервант) и могат да се наблюдават алергични реакции, предизвикани от него”
    И т.н. Интересно как ли се повлиява синдрома на Guillain-Barré от свещичките за температура? Дано не са „единствената открита защита” за него!

  2. @sim – за онзи случай е ясно, че лекарите са поставили грешна диагноза за температурата. Под „постваксинално морбили” се разбира реакцията на организма към отслабения вирус. При някои деца се получава раздразнение и температура. Лекарите трябва да информират родителите как да реагират в такива случаи.

    Всички състояния, които изброи, са поражения на нервната система и се причиняват почти винаги от инфекции. Синдромът на Guillain-Barré е показано, че може да се причини само от ваксините срещу инфлуенца. През 70-те по време на епидемията тогава е имало 8.8 случая на милион ваксинации. В последвалите ваксинации не е отчетено никакво повишаване на броят случаи на година, което да може да се припише на ваксинирането. Дори тези случаи обаче са незначителни спрямо основните причинители на синдрома – инфекциите на дихателните пътища и червата.

    Аналогични са цифрите при останалите състояния, които цитираш. Статистически в световен мащаб при десетки милиони ваксинации има няколко случая на година, в които ваксините са довели до такова увреждане. Съпостави това с 1 на 10000 смъртни случаи при морбили или 1 на 1000 енцефалопатия от скарлатина, морбили, коклюш или която и да е от болестите, срещу които се ваксинира. Все едно да не пускаш детето си от вкъщи, защото има невероятен шанс да го тресне светкавица.

  3. Боян,

    Моите уважения към всичко останало, което правиш, но всяко нещо си има граници. Здравият разум също. А за псевдо-хуманизма явно няма граници. Извинявам се, ако звуча остро. Просто в момета не мога да звуча по друг начин.
    Историята го е доказала – нито една фома на диктат не е устойчива. Дори съществува реален риск всичко от тази форма да бъде тотално отхвърлено. Примери да искаш.
    Да се крие информация за страничните ефекти от ваксините, т.е. да се продължава по стария начин в името на нечие параноично мислене, би било по-пагубно от всеки един информиран отказ от ваксина. Да се правиш, че не съществуват увредени от ваксина деца заради страха, че имунизационното покритие ще падне е без коментар. Някой ден това пренебрегване на проблемите ще се превърне в лавина.Колкото повече информация остава скрита, толкова повече поводи за спекулации и повече жертви в името на общото благо. Липсата на мотивация не се компенсира със задължителност.
    Мотивация няма как да има, ако няма обективно поднасяне на информация за ползите и рисковете от поставянето на ваксина. Имунизационното покритие не би следвало да е проблем, ако наистина обективните ползи от ваксинация са повече от рисковете. Примери в множество обласи да искаш. Всяка една форма на тенденциозно представяне на информацията е пагубна за истинската цел (не, не е за и против ваксините) – по-ниска заболеваемост и по-малко жертви в името на тази по-ниска заболеваемост. Ако това е и твоята цел, няма ли да е по-добре да се заемеш с нещо градивно в тази посока, вместо да реанимираш мъртвец? Ясно е, че системата не работи и проблемът не е в хората, които искат информиран избор. Проблемът е в системата и нейната закостенялост. Можеш да пуснеш още 50 теми тук. Ще получиш малко адмирации от тези, които ти се кефят, но проблемите ще остават нерешени и нито крачка напред към истинската цел.

  4. Възхищавам се на търпението ти, в отговорите ти по темата (както и при предни публикации).
    Изумявам се, че все още хиляди хора пламенно цитират абсурдни неща като доказан факт.
    Радвам се, че днес не им е толкова лесно да изкарат мислещите хора и учените на площада и да ги запалят като вещици 🙂 Все пак движението срещу ваксините със сигурност взема по-малко жертви от борбата с вещиците.

  5. Синдромът на Гилен-Баре е автоимунна рекция; знам само за два случая в последно време, като и двата са при възрастни над 40години.
    Освен това, нежеланите реакции се описват по време на клиничните тестове, като абсолютно всичко различно от идеално здраве се брои за ефект от лекарството. Така наскоро майка ми попадна на листовка на лекарство за нещо си(не помня какво, но да речем от типа на аспирин), където в нежелани реакции имаше бременност и счупване на долен крайник(сиреч крак). Каквото и да се случи при теста на ваксина попада в този списък.

  6. @Боян Юруков – „Под „постваксинално морбили” се разбира реакцията на организма към отслабения вирус“ изразяваща се в преболедуване. Значи когато се разболеем, заразявайки се на улицата от неваксиниран, примерно, му казваме боледуване. Ако обаче го направим от ваксина (т.е. с ваксинален щам), му казвате „реакцията на организма към отслабения вирус“.
    МноООО гъвкаво.
    Да въведем ли тогава и термина „реакцията на организма към отслабената бактерия“?
    „Синдромът на Guillain-Barré е показано, че може да се причини само от ваксините срещу инфлуенца.“
    ВЕрно?
    Странно, защото никоя от извадките в предното ми мнение НЕ е от листовка на грипна ваксина. Същия текст срещнах в листовките на няколко ваксини (нито една – грипна).
    Още по-странно – „– Брахиален неврит и синдром на Guillain-Barré са съобщавани след приложение на ваксина, съдържаща тетаничен токсоид.“
    Не знаех, че противогрипната ваксина съдържа тетаничен токсоид.
    Та, все цитати от КХП на ваксини, изтеглени от сайта на ИАЛ, и одобрени от същата. Но, ако държите, приемете ги и като „абсурдни неща“.
    М/у другото, въпросния синдром НЕ СЕ ПРИЧИНЯВА от която и да е ваксина. По-скоро може да се провокира / да се „отключи“ от такава.
    Г-н Юруков, вече ме убедихте, че не проверявате, преди да напишете нещо. Ама поне прочитайте изцяло мненията на опонента си, преди да му отговорите. Доколкото мога, се старая да цитирам що годе достоверни източници, дори и на някои да им изглеждат абсурдни.

  7. @Юлия – За какъв информиран избор иде реч? Голяма част от населението не може да си прочете сметката за ток, а друга немалка част изобщо не може да чете. После едните млатят лекари, а другите протестират срещу закона на Ом. Дори ти и всичките ти познати да са много напреднали и да са изчели куп литература по детски болести, реалността в България е съвсем другаде. А както се сещаш не живееш на изолиран остров.

  8. Силно подкрепям Юруков в дейността му да популяризира темата откъм реалната й страна. Не знам какво цари в главите на антиваксърите, но по всичко съдя, че не е особено трезв разум. По тази причина не бива в никой случай да им се оставя сами да решават за неща, които явно не желаят да разберат.

    А kyky пък идеално е синтезирал в само 7 реда какво и защо трябва да бъде отношението ни към такива недомислени предложения. 🙂

  9. @Стоян – поредното реалистично изказване от представител на „по-интелигентната“ и „трезво мислеща“ част от населението (разбирайте „проваксерите“), подплатено с доказани, обосновани факти.
    Моля, всички останали (разбирайте „антиваксерите“) инакомислещи (ако въобще могат да мислят), да престанат да го правят, и във всичките си бъдещи решения да се съобразят с този постулат.
    СТОЯН КАЗА!
    kyky – за съжаление, сте много прав/а. Пак за съжаление – реалността е такава. Но пък, не мисля, че тази част от населението заслужава, останалите да предприемаме ненужни (според мен) рискове. Достатъчно е, че я храним, обличаме, лекуваме, и т.н. Разбира се, не може и да я игнорираме. Трябва да се намери разумен, работещ вариант.

  10. На хората, отказващи ваксини, да им се предлагат формуляри, в които те официално да се отказват от разходите на здравната каса за лечение, ако те евентуално се разболеят от съответната болест. Родителите да подписват съответния формуляр от името на невръстните си дечица в съответните случаи. Ако се случи зараза, съответния индивид да бъде под карантина и да бъде глобен за застрашаване на общественото здраве. При тези условия съм съгласен да направят ваксинацията по избор. Но аз не желая да съм жертва на истерични майки, особено пък статии, публикувани в безумно повърхностните вестници Монитор, 24 Часа, Телеграф, Труд и прочее.

    Само ще дам един конкретен пример на национално ниво: хроничните Хепатит В носители в България са в пъти повече в сравнение със Западна Европа, защото след създаването на ваксината, в България години наред не е имало и дума за нея благодарение на комунистите. Ето данните от СЗО:

  11. @kyky

    Не, за съжаление не живея на изолиран остров. Тези, за които говориш наистина не са малко и определено попадат в рискова група за протичане на епидемии от всякакво естество. Задължителният характер на ваксините обаче не променя рисковия им статус и те продължават да генерират риск. Една обиколка из инфекциозните болници ще е повече от достатъчна, за да се убедиш в това. Случаят, който Боян споменава за епидемията от Морбили през 2010 г е типичен пример – лоши битови условия, ниска хигиена, усложнения при протичане на заболяването заради ниска култура. Ваксините са задължителни, но в случая това не помага. Като резултат васкините се обвързват с получаването на детски, т.е. въвежда се механизъм, който да мотивира рисковата група. И именно това е разковничето – мотивацията, а не задължителността. Липсата на доверие също не може да се коригира със задължителност или с реплики от сорта: ние ще решаваме вместо вас, защото не сте компетентни. Това само прави пропастта по-голяма. Има си начини за всичко. В тази връзка отново повтарям – проблемът не е в хората, които искат информиран избор, но те ви бодат очите, защото отказват ваксина. Каква беше приказката за треската и гредата в окото? Плюс това една обективна информираност ще сложи край на тоновете глупости, които се сипят и от двете страни. Въпросът е да има желание да се дискутират проблемите и енергията, която се влага, за да се обяснява как нещо не се случва или не може да се случи, да се насочва към това какво можем да направим, за да променим ситуацията, защото тя няма да се промени при настоящите обстоятелства. И да не забравим да сме честни, без значение от коя страна се намираме, защото всъщност сме на една страна. Трябва само да го проумеем.

  12. – Да приемем, че в предложението има логика. Но в такъв случай, и информирано съгласните и приели имунизацията (ефективността и рисковете от нея) да приемат да заплащат сами лечението на ваксинопредотвратима болест, в случай че развият такава, въпреки имунизацията. Щото ваксината вече е платена солидарно от парите на всички. И в случай, че развиете такова заболяване – плащате си (ако имате с какво), пък после търсете отговорност (ако можете) от производителя на ваксината или държавата. Точно като пострадалите от „редките странични реакции“ и близките им. На тях какво – да не би държавата или касата (говоря за България) да им плаща компенсация или да ги подпомага в трудното и скъпоструващо възстановяване, редки и скъпи лекарства, хранителни добавки, и прочие.
    След като предлагате да се делим, това да важи и за двете страни.

  13. Хахах, леле, дискусията е добила интересни висоти.
    Аз имам контрапредложение – на всички деца, които кандидатстват за детска градина да им се прави тест за антитела и който няма (без значение ваксиниран или не) не се пуска в градината/училище/университет/държавна работа/каквато и да е работа/градски транспорт/……. Също така лицето следва да си плаща само лечението ако има неблагоразумието да се разболее от съответната болест, а най-добре да го убием с камъни, защото очевидно е неблагонадежден и заплаха за обществото – ще рече за наистина имунизираната част от него, която обаче може да се разболее ако е в контакт с повече (от нула) болни.
    И само информативно – в страните с най-добре развита здравна система в Европа (в момента на първо място е Холандия) няма задължителни ваксинации. Горките…

  14. В отговор на последния коментар – Холандия може и да нe са задължителни ваксините, но с малки изключения имунизационният календар е същият като българския, а процентът на васкинираните деца е по-голям от този в България

  15. Относно Холандия, виж предишната ми статия за ваксините. В последния параграф има карта на Холандия с общините, където най-много се отказват ваксини. Сравнена е с карта на случаите и локалните епидемии на морбили.
    http://yurukov.net/blog/2015/01/15/bg-mama-i-antivax/

  16. @Юлия „Като резултат васкините се обвързват с получаването на детски, т.е. въвежда се механизъм, който да мотивира рисковата група. И именно това е разковничето – мотивацията, а не задължителността.“. Обръщам внимание, че в обсъжданото предложение за промяна на закона се предлага подобен тип „мотивации“, които ти подкрепяш да се премахнат изцяло. Трябва да се има предвид, че е невъзможно законово подобни „мотивации“ да се отнасят само за рискова група, но да не се отнасят до другите групи.

    Иначе по отношение на епидемията от морбили, наистина, лошата хигиена просто няма отношение. Морбили се предава по въздушно-капков път и е силно заразно, което значи, че един човек, болен от морбили, заразява средно много повече хора около себе си, отколкото един човек, болен от грип (това се вижда от basic reproduction number, ако на някой му е интересно). Тоест, морбили има толкова ефективен механизъм на предаване по въздушно-капков път, че хигиената е от нулево значение. Епидемията си беше точно заради неваксиниране – в това отношение мога да се съглася, че липсата на здравна култура води до епидемии.

  17. @Shrumy

    Никъде не съм писала, че такъв тип мотивации трябва да се премахнат изцяло, а да се мисли в посока мотивация.

    Абсолютно съм съгласна за силната заразност при морбили и да, хигиената не е от значение за разпространението му. Липсата на питейна вода, лошите битови условия и качество на живот са от значение при протичане на заболяването и лечението при усложнения. Има деца, починали от пневмония, без да е потърсена лекарска помощ. От значение за разпространението му са лошите битови условия, ниската ефективност на ваксината и ниската здравна култура. Ще започна от последното – при липса на диагностика и спазване на елементарни профилактични и карантинни принципи (лошите битови условия – многочленни семейства, живеещи на малка площ не предполагат отделянето на заразените), разпространението на заболяването е в пъти по-голямо. Макар заразеният да разпространява заболяването преди да е възможна диагностика, неспазването на карантина след възможност за диагностика увеличава разпространението. И Идваме на ефективността от ваксината – при поставяне на 1 доза ваксина ефективността е 48%( СЗО дава към 95% по спомени, не ми се търси). При 2 дози е по-добре: 80% ефективност ( СЗО дава към 98% по спомени, не ми се търси)При 75% среден обхват на ваксинация, наистина една голяма част от заболеваемостта се дължи на непоставени ваксини.
    http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/d-r-georgi-bankov/2010-11/morbili-2010-kakvo-ne-napravikhme/
    Обаче какво се направи с констатираната неефективност, която никак не е малка? НИЩО. Симулира се дейност, като се гони високо ваксинално покритие, а то всъщност е най-малкия проблем и може лесно да се коригира, защото в общи линии е ясно – ваксиниран или не ваксиниран. Бомбата със закъснител е регистрираната ниска ефективност на ваксината. Но защо трябва да си даваме зор да проверяваме партиди, условия на съхранение, да извършваме мониторинг на реалната ефективност на ваксините, като можем да си живеем и работим както сме си свикнали – като в социализма.
    И знаеш ли, не мога да кажа дали съм против ваксините или за. И аз се страхувам за децата си, и аз искам да се разболяват по-малко и въобще да не се разболяват от инфекциозни болести, но не мога да толерирам изричането на лъжи, специализацията в правене на НИЩО и криенето на проблемите. Пак питам кое е по-важно: високото ваксинационно покритие или реалното намаляване на заболеваемостта? Съжалявам, но аз нямам деца, които да даря на тези, които са специализирани в нищоправенето. Пък нека да съм некомпетентна, убиица, антиваксър. Спрях да се засягам още преди повече от година на протестър. И към момента единствено информираното съгласие е начинът за повече отговорност от страна на държавата. Ако наистина й пука за здравето на децата. Но явно не й. До съвсем скоро три дни деляха дете от биологичен отпадък. И това е най-страшното. С или без ваксини бомбата е заложена. На държавата не й пука за нашите деца и единствено ние трябва да я научим на отговорност. Ако имаш друго решение на проблема, моля. С радост ще прегърна всичко, далечно от цинизма на компетентните лица.

  18. Няколкото заболели не са ниска ефективност на ваксините. За да бъде пусната на пазара, една ваксина трябва да се докаже, че изгражда имунитет при поне 95 % от ваксинираните и поне 90% да не губят имунитета до 5-10 години. Това означава, че 10% от ваксинираните няма да имат имунитет след няколко години, защото просто всеки реагира различно. Именно затова се гони максимално високи нива на ваксинация – за да не пада нивото на хората с изграден имунитет под 85-90%, където за повечето заразни болести е критичната граница предразполагаща към епидемии.

    В същото време метанализи на заболеваемостта помагат да се открият по-ниски ефекти от някои ваксини, отколкото тестовете при одобряването са показали. Така наскоро лекари от Австралия и щатите са изказали съменние, че новите ваксини срещу коклюш не са толкова ефективни като старите. Не конкретни марки, а принципът на действие, в който се взимат части от умъртвени бактерии. Така практически се премахва риска от заразяване на тялото в редки случаи, но от друга страна изглежда ефективността след години е силно намалена.

  19. @Боян Юруков
    Имуниз. календар на РБ: 1 доза на годинка и един месец;
    2-ра доза 12 години
    52% от получилите 1 доза ваксина ли са няколкото заболели?
    Производителят може да дава ефективност, която не е ясно как точно е измерена – дали е по време на епидемия или просто се замерват антитела. Виж обаче, реалната ефективност е нещо съвсем различно. Ще се чувстваш ли спокойно, ако производителят на презервативи ти дава 98% ефективност, а реално повече от половината презервативи се разпадат на парчета при употреба? Е, да, по-добре е да ползваш тези презервативи, отколкото въобще да не ползваш.
    След констатираните от БХК ниски ефективности на ваксината, излизащи от референтните 5%, давани от производителя, институциите какво направиха по случая?
    Нищо.
    След откритието на австралийските лекари (което нашите национални консултанти си го знаят от години), нашите институции какво направиха по случая?
    Нищо.
    Какво се прави с полиомиелитната ваксина, която отново е с по-ниска ефективност (и отново това е публична тайна)?
    Нищо.
    Реалната ефективност трябва да подлежи на непрекъснат мониторинг. Трябва, но само, ако на държавата й пукаше. Но за мат’риала точно на държавата ли ще й пука??

  20. @Юлия – от къде го извади това число 52%? Толкова според теб са заболели от хепатит след ваксинация ли? Дай линк към въпросните констатации на БХК, защото не съм виждал да са правили такива за ниска ефективност на ваксините.

    Анализа на австралийските лекари излезе преди няколко месеца и само прави предположение, че макар първоначалната ефективност да е била 95%, след 5-10 години е паднала до 80%. Препоръчват още изследвания, за да се тества предположнието. Нито са казали, че конкретни ваксини не работят, нито че връщането на старите ще е добра идея. Какво мислиш, че трябва да направи държавата в такъв случай?

    Каква публична тайна имало за полио ваксината? Имало е няколко набора с неефективни ваксини, което е засечено именно заради този контрол, който казваш, че го няма. Затова е имало реимунизация. Определено може контролът да е по-добър и трябва много по-добра отчетност на РЗИ-тата. Да се псува държавата, защото не скача при всеки доклад от някоя точка на света обаче е малко странно.

  21. Не съм псувала държавата и не разбирам защо толкова грешно ме разбираш.
    Проучването на БХК е едно и аз вече дадох линк към него, но явно ще се наложи да посоча и конкретния текст. Ефективността е посочена в последния цитиран абзац.

    „Ефективност на ваксината. Докладваната от производителя ефективност на еднократната апликация е до 95% [18], тоест въпреки направена имунизация е възможно да липсва имунен отговор и съответно защита. Предвидената втора доза на ваксината МПР цели не усилване на първата, а развитие на имунитет именно на нереагиралите на първата.

    Неадекватност на Имунизационния календар. Приемът на втора доза от ваксината МПР на възраст от 12 години се оказа явно доста рисков и неотговарящ на променените през последните 20 години и специфични за ромите социални условия. Световните производители [19] препоръчват втори прием на възраст от 4 до 6 години, тоест времето, когато детето влиза в някакъв колектив и променя ежедневните си контакти. Повечето национални имунизационни схеми отчитат тези факти. В описаните социално-битови условия на ромския квартал, както и поради ранните бракове и раждания явно е необходимо една по-ранна втора имунизация. Поради неимунизираните млади майки явно трябва да се мисли и за една по-ранна първа имунизация, а не на 13-ия месец [20].

    Дефекти на продукта, съхранението, транспорта, апликацията [21]. БХК интервюира семействата на всички починали деца. При два случая [22] родителите/близките доказаха убедително, включително с документи, направена имунизация. Присъствали са лично на манипулацията. От 2 249 заболели от морбили през 2009 г. в 20% са били приложени 2 имунизации МПР, а във възрастовата група 13 месеца –11 години имунизираните еднократно и разболели се деца са били 52%.[23] . Тези данни излизат от референтните 5% неефективност на продукта и сочат, че имунизацията е била опорочена от неефективен продукт или обращение с него. На последно място трябва да се мисли и за фалшифицирани документи от изпълнителите. Предвид описаните процедури на регистрация на акта и незначителния икономически стимул авторът смята подобна възможност за почти хипотетична. Исканите и неполучени от РЗОК Сливен данни биха позволили детайлизиране по този въпрос.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.