Покрай вчерашния инцидент, Виктор Лилов ми припомни за данните на Евростат за ЖП инциденти в Европа. Там има една графика, която е технически вярна, но смятам, че много лесно може да се интерпретира грешно. Показва броя смъртни случаи на пътници на влакове в Европа на всеки милиард изминати пътнико-километри. За изминалите километри ще говоря по-долу.

Вижда се ясно, че България не само е на първо място, но е и в пъти повече от втория и всички останали. Именно това писах вчера в социалните мрежи по този повод. Дяволът е в детайлите.

Ако погледнем данните, ще видим, че в Европа за 2015-та е имало само 27 смъртни случаи на пътници. Не въобще, а конкретно на пътници возещи се в пътнически влак. 2 от тях са били в България. През 2014-та също е имало 2 у нас. Разликата в индекса горе обаче идва от другия фактор – колко пътници са превозени през годината. Тъй като той намалява, съотношението леко скача. При толкова малка извадка е невъзможно да направим коректно сравнение. За тази цел трябва да погледнем другите показатели.

Всички инциденти

По-нататък показвам доста графики. Дори да не ви се чете, ето тази трябва да ви остане. Показва броя инциденти в България на всеки милион изминати километри от ЖП транспорта. Включени са пътнически и товарни влакове. Вижда се ясно, че най-много инциденти има с хора пресичащи релсите и такива ударени от обект паднал от влака. След това по брой са ударите на прелези.

За това почти не говорим. Зрелищни са катастрофите – медиите въртят извънредни емисии от мястото, бутат микрофони в облените от кръв лица на жертви и роднини, а минути след това включват рекламите и я някоя банка рекламира депозити, я някой ни кани да караме ски. В същото време доста повече инциденти и жертви се случват всяка седмица.

Инцидентът от вчера е в категорията дерайлирал влак. Такива в Европа има доста малко. У нас се забелязва покачване. Инцидентът попада и в категорията на инциденти с опасни материали. Такива почти няма в Европа. Интересно е, че в Австрия се срещат често – по два пъти в месеца. У нас, макар да са малко, се забелязва покачване и на сблъсъците между влакове. При тези инциденти, както и при сблъсъците на прелези има най-много жертви.

Тук виждате сравнение за последните 5 години между повечето държави от ЕС. Отново е съпоставено спрямо изминатото разстояние от влаковете, а не в абсолютен брой инциденти. Не сме на първите места, но далеч не сме на добри позиции.

Изминато разстояние и превозени пътници

До тук сравнявахме броя инциденти с километрите, които са изминали влаковете по ЖП мрежата ни. Това е добър показател за натовареността. В Германия очаквано има много повече инциденти, защото се движат много повече влакове. Съпоставени обаче показват, че са много по-безопасни от средното за Европа. Тук съм показал как изминатото разстояние от влаковете се е променило през годините. Забелязва се леко увеличение в последните две години след силен спад преди това.

Друг показател, който може да разгледаме е превозените пътници на определено разстояние. Така получаваме т.н. пътнико-километър (pkm). Следващите графики сравняват жертвите с изминати милиарди пътнико-километри. Тази мерна единица е използвана и в графиката на Евростат, с която започнах. Може да ви се струва голяма, но не е. Ако един влак превози 200 пътника веднъж между София и Бургас, това са 75000 pkm. Умножете по 4 курса на ден в двете посоки за цялата година и само по тази линия получаваме няколко десетки милиона pkm.

Инциденти с пътници

Тук съм показал същата графика, както тази на Евростат, но 5 години назад, а не две като тях. Отрязал съм скалата – смъртните случаи в Испания след инцидента през 2013-та увеличават индекса им до 3.5. При нас се вижда определено увеличение на смъртните случаи в последните години. За сравнение, в Полша намаляват значително.

Ако погледнем ранените пътници, ситуацията не е по-различна.

Тук се вижда промяната само за България за последните 10 години. През 2008-ма имаше доста смъртни случаи, но след тихия период виждаме влошаване. Определено такова се наблюдава и при ранените.

За последните 10 години в България са починали 24 и са ранени 93 пътника. Оъделно са починали 9 и са ранени 26 служителя на БДЖ. Жертвите сред лицата извън влаковете обаче са в пъти повече – 293 смъртни случая и 232 ранени.

Всички жертви на ЖП инциденти

Тук правя сравнение между смъртните случаи спрямо милион изминати километри. Включват се не само пътниците, но и служителите и хора на и около релсите. Колкото и ужасяващ да беше случая вчера, по общия брой жертви от ЖП инциденти у нас се забелязва слабо подобрение. Въобще не сме и сред първите места в Европа, макар да не сме далеч.

По брой ранени обаче сме доста зле. Не толкова, колкото Румъния, но сме сред първите места с Хърватия и Словакия. Почти всички случаи са заради неправилно пресичане на прелези от хора и коли. По това, което прочетох, често причината е в неработещата сигнализация и липсата на преграждания.

Ето промяната по двата показателя у нас в последните 10 години. Не съм сравнявал с пътнико-километри, защото те показват колко е било натоварването на пътническите влакове. При инциденти с хора на релсите често става въпрос за товарни влакове. Затова сравнение с изминатите километри по ЖП мрежата е по-добър избор.

Източник

Всички данни ще намерите в базата на Евростат. Статията им за безопасността на ЖП транспорта ще намерите тук. Има още доста интересни сравнения.