Днес в Клуб Z излезе статия със заглавие „Евтинията в Германия“ на Яна Василева. Описва как цените на определени стоки и услуги в Германия са по-ниски от съседите ѝ. Дава примери за това как датчаните и швейцарците пазаруват в Германия, как хотелите на места били евтини и как храната била дори по-евтина от България.
Фактологично вярна, но подвеждаща
Да започнем от храната. Това е едно от сериозните твърдения. Наистина, влизайки в супермаркет в Германия човек би видял яйца, мляко и дори месо, които са по-евтини от България. Преди 8 години се опитах да направя сравнение. В статията се твърди, че причината е жестоката конкуренция на веригите магазини. Това обаче не е вярно. Отдавна се говори за картелно споразумение между тях. Наскоро дори разкриха официално такова за бирата и месото.
Истинските причини за ниските цени са две. Първата е, че ДДС-то е с разделна ставка. При храните и някои други продукти тя е 7%. Това автоматично сваля 1/7 от цената спрямо тази в България. Втората причина е мащаба. Веригите магазини са наистина огромни и силно обвързани една с друга. Това им позволява да издействат значително по-големи отстъпки от производителите и да оптимизират доставките си по-добре. Едно е да зареждаш за 100000 души, друго е за 10 милиона.
В подзаглавието се говори и за евтин алкохол и хотели. Определено са по-ниски цените от Швейцария, но къде не са всъщност? Има доста т.н. аутлети, където може да се намерят наистина евтини маркови дрехи. Публична тайна в индустрията е, че тези в Германия, както и навсякъде другаде, всъщност не са въобще „останали бройки“. Шият се с по-лоши платове и качество на производство специално за въпросните аутлети. Цените обаче отново са аналогични на тези в България. Виждате го по етикетите на H&M и Zara. Ценовата им политика е такава и няма общо с конкуренцията.
Различна черга, различни разходи
Истината е, че Германия е голяма държава с доста различни региони. Подобно на България, заплатите и разходите в един и в друг се различават много. Затова да сравняваме „Германия“ с „България“ по каквото и да е ще е подвеждащо само по себе си. Дори да вземем средните стойности, пак сравнението би било некоректно заради различната структура на доходите. Да пробваме обаче.
В статията на Яна правилно се посочва, че немците харчат 10% от доходите си за храна. Точният процент е 10.3%. Отгоре на това харчат още 4.5% за поръчване на храна и ядене навън. Тези показатели са се увеличили с 1-2% за изминалата година. Това е официалната статистика. От моя бюджет мога да кажа, че под 20% никога не сме слизали. Може да се пазарува евтина храна, но просто не мисля, че става за ядне. Който е ходил на гости в Германия, знае добре за какво говоря. За сравнение, в България 32.4% от разходите отиват за храна като това включва и яденето навън. Дялът обаче им е намалял с почти процент за 2015-та.
Това разминаване от два пъти в разходите за храна изглеждат много, но трябва да ги сложим в контекст. В България за наем, вода, ток и отопление даваме 13.5% от спечеленото. В Германия – 31.7%. С други думи – точно обратното на храната. Ако обединим всички сметки, жилището и храната, дялът от разходите излиза еднакъв. Разходите за здравеопазване извън здравната застраховка също са практически еднакви. Разликата е, че в Германия здравната вноска е доста повече като процент и от страна на работника, и от работодателя.
Няма спор – разликата в заплатите са около 6 пъти и възможностите са различни. Когато обаче чуете заплата от 2500 евро в Германия, първо попитайте за кой град е, защото може да се окаже, че след наема, транспорта и храната няма да остане нищо. Особено като имате предвид, че средно данъците са около 30-35%.
Подробно за Германия
Преди три години споделих тази интерактивна графика и мисля, че ще ви е интересна и сега. Показва точното разбиване на разходите на в Германия. Данните за България са на разположение на при НСИ.
За българската и немската потребителска кошница
1/7 = 14.29% , а не на 7%
20% ДДС в България – 7% ДДС в Германия на храните = 13% разлика или 1/7.69. По-точно би било да кажа, че е 1/8 намаление, но докато пишех статията наум сметката ми дойде, че 1/7 е по-близко.
мхм
Всъщност намалението е ~1/9 или по-точно 10.83%.
Как го сметна това? Разликата в ДДС-то за храните между Германия и България е 13 процентни точки. Това означава, че при еднакви начални цени, но различно облагане, разликата ще излезе 13%.
Начална цена (без ДДС): 100.00 лв.
BG цена с 20% ДДС: 120.00 лв.
DE цена с 7% ДДС: 107.00 лв.
120.00 лв. – 10.83% = 107.00 лв.
От гледна точка на един български краен потребител „намалението“ е 10.83%. 13% е като пропусната полза за германската хазна.
И аз смятам по този начин: 1-(1.07/1.2) = 0.1083333 ~ 10.83% по-евтино…
В два различни форума, където тази статия беше споделена, различни хора коментираха, че било „абсурдно“ да се говори, че под 14% от доходите отиват за наем, ток, вода и отопление в България. Всъщност това е точно така и причините са прости.
Малко хора живеят под наем и когато им се наложи, жилищата са малки, а от там и наемите не са толкова големи. Семействата с деца, каквито са повечето домакинства в България, гледат да си купят жилище. Тогава този разход се премества в изплащането на ипотека и влиза в друга категория.
Водата в България е изключително евтина. Сметките за ток и отопление изглеждат високи спрямо доходите, но домакинствата се отопляват с едното или другото. Хората с ниски доходи получават енергийни помощи, така че това перо става още по-малка част от доходите им. В последните години доста хора санираха жилищата си и взеха по-енергийно ефективни уреди, което още повече намали разходите.
“ В България за наем, вода, ток и отопление даваме 13.5% от спечеленото.“
Би било добре да споделите откъде изровихте посочените проценти, защото ако са от официалната статистика е меко казано тъпо. Има доста сайтове за наемане на жилище и ако аз се вместя в исканите цени с посочените проценти трябва да имаме семеен бюджет нейде към 4000 хил. и нагоре. И е хубаво да се съобразим с това жилището да е годно за живот (също както храната става за ядене), тока, водата и отоплението да стигат за малко над санитарния минимум (имам две деца, не съм баба пенсионерка дето се чуди откъде да ореже разходите)
Това, че изпращам ипотека не значи че този разход ми го плаща някой друг. Несериозно е да се казва – минава в друга категория. За мен категорията е една – жилище!
И въпреки коментара ви не се видя откъде е изсмукано това 14% (несериозно е да се дават примери с енергийна ефективност, помощи и т.н.)
В статията е даден линк към източника, но изглежда в бързината да коментирате сте го пропуснали. Затова ги пускам и тук:
НСИ: Разходи на домакинствата
Данните са средни за населението. Това означава, че докато за някои разходът за наем е сериозна част от бюджета, при мнозинството липсва. Според Евростат (пак данни на НСИ), повече от 80% от населението живее в свои жилища, които вече са изплатени:
http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Housing_statistics/bg
Тези изплащащи ипотека са само няколко процента. Живеещите под наем са под 15%.
Коментарът ти е типична реакция на принципа „за мен е така, значи не може средното да иначе“. Разбираема когнитивна грешка е – повечето хора не могат да се оправят със статистиката и мислят, че тяхната позиция е меродавна.