Гласът ми за балотажа и други гадни неща

Гледахте ли дебата вчера? Аз го гледах и съжалявам. Щеше да направи решението ми по-лесно за преглъщане. Преди първия тур писах, че демокрацията не е лесно начинание. Не е създадена да е лесна. Трябват компромиси, стратегии, приоритети и много, много отстъпки. Невъзможно е да се припознаем изцяло в един кандидат или платформа, но нерядко се случва поне част от идеите ни да се припокриват.

Сега сме в ситуация, в която това просто не е вярно. Дебатът снощи за пореден път показа в какво блато се набутахме сами. Не е като да нямаше алтернативи, но ние не ги избрахме. Да, ние избирателите. Грешката е на Борисов, че е послушал едни кръгове в партията си пред други и е издигнал Цачева. Това ще му виси на него на врата. Соцът са яхнали вълната на протесния вот и успешно прикоткват неонацитата към себе си. Идилия.

Ние обаче оставихме Радев и Цачева на втори тур. Част от нас гласуваха по инерция, други бяха натиснати, трети си останаха вкъщи. Това е положението. Трябва да работим с каквото имаме.

Снощи писах във Facebook, че намирам Радев за много по-подготвен от Цачева за дебата и че Цачева се излага предвид поста, на който е сега. Много споделят това мнение. Доста от висшия еталон от ГЕРБ скочиха веднага, че всички сме я нападали необосновано, че се е справила прекрасно и тем подобни. Не виждам как някой може да е честен пред себе си и да говори такива неща.

Изборът ми обаче не е между двамата, а между Цачева и „не гласувам за никого“. Имам принципен проблем с позициите на Радев. Не вярвам, че ще е независим от Кремлин, БСП и военния си манталитет. Няма полтически опит, международни контакти и надали някой го разпознава като обединяваща фигура. Цачева в никакъв случай не води много по тези показатели, а и сме почти сигурни, че ще е кукла на конци на Борисов. От друга страна, същото мислехме и за Плевнелиев, но видяхме съвсем друго.

Заради тази дилема много се обръщат към „не гласувам за никого“. Не смятам, че това може да е позиция. Да, отразява някакъв протестен вот, който би оставил известно лично задоволство, но нищо повече. Протестния вот вече го видяхме. Противопоставях се на всички сравнения между Цачева-Радев и Клинтън-Тръмп, защото са абсурдни, но има паралели между динамиката на гласуването. Тръмп не спечели – Клинтън загуби доверието на демократите. Аналогично БСП не спечели първия тур, а ГЕРБ загуби рязко подкрепата си от подледните години. Протестният вот може да наказва управляващите, но постига неочавано лоши резултати, ако е самоцелно.

Така днес следобед все още бях на кантар. Обърнах се към мненията на други. Направиха ми впечателние тези на Димитър Константинов, Веселин Желев и Любомир Кольовски. Най-голямо влияние върху мен обаче имаше това на Юлиян Попов.

Затова…

В неделя няма да гласувам „за никого“, а ще гласувам срещу Радев. За мое голямо съжаление това означава Цачева. Въпреки мнението ми за нея, въпреки държанието на Борисов, ПР-ката му и всички в ГЕРБ покрай тези избори. Въпреки сериозния риск Цветанов да стане шеф на парламента като отплата за унижението около изборите. Въпреки, че откровено смятам, че не става за поста. Това е моят компромис. В последните дни стигнах до извода, че Радев на този пост е много по-опасен от всичко изброено. За вицето му пък да не започвам.

Това в никакъв случай не означава, че Борисов не трябва да си подава оставката. Окуражавам го за това. Не мисля, че ще го направи обаче, защото никой не е готов за избори още. Левите си мислят, че са яхнали нещо, което обаче ще изчезне седмица след вота. ДПС се чуди кой да подчини, а никой не иска. Десните не съществуват. Май само нео-нацитата си знаят къде са, кои са и какво могат.

Не очаквам да приемете решението ми. Не очаквам дори да сте проследили изцяло мисълта ми до тук. Надали някой може да проследи ясно собствените си мисли от отвращението, което изпитваме от изборите днес. Едно не трябва да забравяме – ние ги направихме такива. Не политиците, не медиите. Те са нас. Ние ги направихме такива. Не започваме открит диалог, скачаме в крайности, не сме готови на компромиси, не приемаме нюанси, не приемаме чужда позиция. Първата стъпка към решението е да го приемем и да се променим. Другите може да не го направят, но това е друга битка.

В неделя ще гласувам срещу Радев. После ще си дезинфекцирам ръцете и ще си сипя едно.

8 коментара

  1. И аз си сипах като взех това решение за себе си. Сега, като прочетох статията, ще си сипя още веднъж.
    Много ми хареса статията – аргументирана, лична позиция, без всичко онова, на което се нагледахме напоследък при кампанията и онлайн – от обвинения, през манипулативна пропаганда, до откровен хейт и безпринципно плюене.
    Обичам такива позиции, дори когато не съм съгласна с тях. Това, че тази съвпада с моята, си е бонус.

  2. Мечтая за времето, когато опцията „за никого“ ще започне да се използва пълноценно в подобни ситуации. Когато при два отчайващи избора ще можем да разчитаме (или поне да се надяваме) на мнозинство „за никого“. И започване на процеса отначало. За съжаление още изглежда далеч.
    И аз стигнах до отчайващото заключение, че единствената оставаща възможност е да гласувам срещу Радев.
    От една страна ми се ще сънародниците ни, които ни доведоха до този финал, да бъдат оставени да се оправят сами. Дано се научат от опит.
    От друга страна, както и в САЩ, по този начин малко повече от една четвърт от избирателите ще бъдат достатъчни да завлекат и останалите в някакво блато, където всъщност никой не иска да бъде. А също се питам, на тези, които не мислят за политическите избори като за политически избори, дали един живот ще им стигне, за да се научат от опит.
    Затова този път ще гласувам за по-малкото (или по-малко сигурното)
    зло. Уви.
    П.П. Ако издържа възможната няколкочасова опашка. Писах в понеделник до ЦИК за несъответствието между задължително гласуване и усилието, което се изисква за изпълнението на това задължение. Не реагират дори и с потвърждение, че са получили въпроса.

  3. Това ме убеди и улесни. От диспута насам, мъчително се разкъсвах на емоционални рационални и съвестни мои парчета. Прочетеното помири частите ми и ме събра пак в едно.

  4. Гледни точки много. В крайна сметка един от двамата ще е президент (почти е ясно кой ще бъде), дали за 5 години или по-малко никой не може да каже.
    Изборът верно че е „за никого“ или „за Цачева“. Ако резултатът се запази и Цачева загуби, то е ясно че ще има нови избори през 2017.
    Хората никога няма да бъдат готови за избори, щом стигнахме до тоя балотаж, ако няма динамика, а все гледаме да бъде стабилност (на текущото положение).
    Ако, недай си боже, текущия резултат се обърне и Цачева стане президент, това означава отлагане на парламентарните избори… съответно динамиката, която набра инерция в последните години ще започне да затихва…
    Не е толкова важно кой ОТ ДВАМАТА ще бъде президент, голяма разлика няма, аз и малка не виждам. По-важно е да се рови в мравуняка. Оставката е близо.

    Трябва ли да вдигаме изкуствено рейтинга на хора, на които не искаме, без особено важна причина?

  5. Защо трябва да НЕ гласуваме за никого:

    1. Борисов подава оставка, след което отново се връща на власт но заради мажоритарният вот вече с много по-качествени хора от ГЕРБ като депутати. При един мажоритарен вот дори е съмнително дали Цв.Цв. ще взезе в парламента.

    2. Президента е независима институция и трябва да е коректив на парламента – какъв коректив ще бъде Цачева. Той и Плевнелиев макар, че беше идеалист и ястреб – много ги жалеше ГЕРБ защото беше издигнат от тях (един вид лоялност).

    3. Герб и ББ и Цв.Цв. получават звучен шамар и слизат на земята, което ще ги поддтикне към активни реформи.

    4. БСП няма никакъв шанс да влезе със сериозно представителство в парламента защото нямат свестни хора в големите градове където ще бъдат повечето от мажоритарните райони. Естествено, ДПС ще влезе по-сериозно, но пак няма да ги наредят по партийна линия а малко или много ще ги избират хората.

    5. Жал ми е за Цачева – тая обикновена женица, я направиха на нищо – то не бяха обиди, то не бе омраза и помия. А единствения и минус е, че просто е верен човек. Това е голям плюс когато си човек и голям минус, когато си президент и се очаква да си коректив на ГЕРБ.

    6. ДСБ + гражданският съвет ще имат шанс да влязат в парламента

    7. Много е вероятно РБ да не влезе, защото са дискредитирани от ламтенето им за власт и приклякането пред ББ.

    Та в този ред на мисли, смятам, че е правилно да не гласуваме за никого.
    Радев ще стане президент и със или без нашите гласове, но гласувайки за Цачева ще омекотим шамара за ГЕРБ.

    Писма ми да гласувам за ГЕРБ от страх от БСП – Борисов трябва да знае, че страха ни от БСП вече не работи и освен да ни плаши с тях, ще трябва и да свърши нещо.

    А и Радев е спорна фигура, не го знаем колко е зависим, но дори и да е много зависим не може да причини почти никакви вреди – най-много да ни сближи с Русия, което не е чак толкова лошо, ако не платим за това с отдалечаване от запада разбира се.

    Време е за нов ИК и мажоритарен вот – дори да се запазят същите партии в парламента, ще влязат доста по-качествените им представители.

    Всички политици трябва да знаят, че вече ще трябва да си изпълняват програмите за да бъдат избирани. Този парламент е изчерпан и е време да си ходи.

  6. Арогантността на Борисов ми пречи да гласувам за Цачева .. пардон „против Радев“. Моя кандидат не е на балотажа и естествения ми избор е Цачева. Това щеше да е така, ако Борисов не беше се изхвърлил с това, че ще подава оставка и след това да шикалкави „ама то така казах, ама то не беше баш тъй“. А и после в интервю казва „о, аз не трябваше да строя толкова много, не беше оценено“. Той не е прост и много добре знае къде е направил реформа и къде не. Липсата на съдебна реформа и ужасната липса на справедливост, която произлиза от нея, е основния ми проблем с кабинета Борисов. Предпочитам да живея 1-2 години в политически вакуум без промени, но с надеждата, че ще се направи реформа от „някой някога“, отколкото да продължава този фарс.

  7. @Боян,
    Познавам Радев лично и откровенно мога да ти кажа, че ако Радев неможе да направи крачка в правилната посоka за България, значи никой не може.

  8. А дали впечатлението ви е, че Радев е толкова опитен политик, че никой не може да го заблуди какво е най-добро за България?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.