Жорж Ганчев безуспешно опита да скрие миналото си

Преди три седмици получих мейл от Google заради един от сайтовете ми – opendata.yurukov.net. Уведомиха ме, че някой е поискал при търсене на името му да бъде скрит един конкретен резултат – отворените данни за сътрудниците на Държавна сигурност. Макар да не съм ги обновявал от няколко години, те съдържат всички данни за около 5000 агента и информатори осветени от Комисията по досиетата.

Мейлът от Google е във връзка с т.н. механизъм „Правото да бъдеш забравен“. Той дава възможност на всеки гражданин на ЕС да иска от търсачките да не показват определени детайли за него или нея. Пример за това биха били неприятни снимки споделени от познати или новинарски статии показващи имената и лицата на жертви на насилие. В България имаме достатъчно примери на журналистически своеволия, които си просят да бъдат блокирани от потърпевшите. Пейо писа по-подробно за този механизъм преди две години.

Агентурни номера

Проблемът е, че този механизъм се експлоатира за не толкова чисти цели. В моя случай говорим за данни, които са публични със специален закон и ясната цел обществото да узнае кои са сътрудниците на ДС. Преди време отворих данните именно, за да е по-лесно търсенето. По-пълен списък с имената, но с по-малко данни, ще намерите отскоро на портала за отворени данни на правителството. Опитът на някого да скрие името си по такъв странен начин прави още по-интересно кой е той или тя.

g

Макар да не се споменава в мейла от кого идва искането, оказва се, че все пак може да разберем. В списъка има 4671 уникални осветени имена и още над 3000 имена на агенти и вербовчици. Започнах с имената на сътрудниците. Написах скрипт, който да ги търси в Google и да проверява дали отворените ми данни са сред резултатите. Търсачката има ограничение от 100 безплатни търсения на ден, така че отне време докато обработи значителен дял от имената.

И печелившият е…

Днес получих резултат. Оказа се, че с голяма вероятност човекът зад искането към Google да е Жорж Ганчев. Ако не сте забелязали, той е кандидат за президент с номер 5 бюлетината. При търсене на каквато и да е комбинация на старото или новото му име (преди се е казвал Георги Ганчев Петрушев) не излиза нищо от списъка ми със сътрудници. По принципа на изключване това означава, че именно той се е опитал да скрие миналото си на сътрудник. Странното е, че все пак откриваме сред резултатите страницата на самата Комисия. Причината най-вероятно е, че Google са му отказали да премахнат онзи резултат.

gg

Решението на Комисията по досиетата ще намерите на сайта им. Жорж Ганчев е бил сътрудник към Второ главно управление на ДС между 1970 и 1990 г. с псевдоним „Жорж“, който изглежда е възприел като лично име след това. Вербуван е от Михаил Михайлов, който е също осветлен от Комисията в качеството му на началник отдел в МВР до 1990-та.

Не може да сме на 100% сигурни в този резултат обаче, защото Google няма право да потвърди. Няма друго обяснение имената на Ганчев да не излизат при търсене. Ако друг беше подал точно това конкретно заявление, щях да съм получил подобен мейл и за Ганчев по-рано. Така при липса на по-просто обяснение, остава единствено отговорът, че той и предизборният му щаб си мислят, че може да скрият миналото му.

Важен механизъм за жертви

Според данните на Google от 2014-та до сега от българи са постъпили запитвания за премахване на почти 8000 адреса от търсачката. Това включва единствено частни лица като Ганчев, които са искали да скрият нещо за себе си. Под 1/4 от обработените са били наистина премахнати.

Важно е да се разбере, че механизмът на „Правото да бъдеш забравен“ е важен за жертви на насилие, експлоатация или тормоз. В наше време информацията е всичко и безпринципното разбиване на личното пространство води до необратими последствия за често невинни хора. Затова не може в никакъв начин да кажем, че голяма част от тези 8000 заявки са нямали легитимни причини за премахване. Всеки може да подаде такова заявление, ако смята, че има право.

От друга страна, ако имате сайт и искате да получавате такива и други известия от Google, трябва да се регистрирате в Webmaster инструмента им. Там освен такива сигнали има доста информация какви проблеми има сайта ви при търсене и как може да е оптимизира.

Нека да им припомним

За да защитим този механизъм обаче, трябва да покажем недостатъците му. В този случай Жорж Ганчев с голяма степен на сигурност се е опитал да скрие миналото си от избирателите в качеството си на кандидат за президент. Изглежда иска да забрави.

Аз предлагам да му припомним. Призовавам всички да му пишем с текст „Спомняте ли си, че 20 години сте били в ДС?“ Мейли, съобщения и постове във Facebook, SMS-и, ако му имате телефоните, въпроси по време на интервюта в рамките на предизборната кампания.

Всъщност, защо да се ограничаваме до него? Има още трима участници в надпреварата, които навярно също си мислят, че ще забравим миналото им на сътрудници на ДС. Нека припомним на всички тях, че си спомняме.

10 коментара

  1. Този малък експеримент показва доколко принципът на „Правото да бъдеш забравен“ е приложим въобще. John Oliver говори за това преди време в шоуто си по HBO:

    В случая обаче имах конкретен списък с имена и ясна представа какво да търся. Както се споменава в мейла на Google, нерядко човек пожелал премахване на резултат не е обектът на даден материал, а косвено споменат е него или дори коментарите. Този механизъм за скриване на съдържание наистина работи и съм готов да защитавам ползите от него пред всеки.

    Цялата тежест за защитата му от експлоатиране обаче се пада върху търсачките. Именно те трябва да филтрират кои заявки имат смисъл и би следвало да се премахват. Затова подадох протест до Google за това премахване през стандартния механизъм и чакам отговор.

  2. „Ако беше някой друг обаче, щях да получа повече от един мейл.“

    не разбрах

  3. Да, малко е неясно. Промених параграфа.

    Ако това конкретно заявления към Google е пратено от друг, то съм щял да получа подобен мейл и когато Ганчев е искал да се заличи името му. Няма друго обяснение да не излиза при търсенето.

  4. За всеки случай напиши заглавието нещо от сорта на „Най-вероятно …“.
    Тъй като доказателствата ти са 99% точни подсигури се, за да не те подгони Жорж или някой друг глупак.

  5. Описах в текста, че не може да сме на 100% сигурни, но по принципът на изключването остава само този извод. Не за да се подсигуря, а защото гледам да съм винаги изчерпателен. Заглавието е илюстративно и не мисля, че може да ме съдят само на база на него без оглед на целия материал.

  6. Още един интересен детайл. Изглежда при търсенето на „Жорж Ганчев“, само „Гачев“ или на другите му имена и комбинации е скрит само CSV файла с отворените данни. Точно за него получих съобщение за сваляне от Google.

    Не е премахнат обаче един текстови файл, в който съм сложил индекс ссамо с имената на агентите:
    http://opendata.yurukov.net/statesecurity/StateSecurity_initialNameList.txt
    В него може да се открие името му. Или не е подал заявление за този адрес, или са му отказали от Google. Това разминаване заедно с единственият мейл от Google споменаващ само CSV файла обаче е още едно доказателство в полза на тезата, че именно Жорж Ганчев стои зад всичко това.

  7. Лудото Ганче си е чист, двуличен доносник. Аз ги търся направо в сайта Comdos. За съжаления за някой доносници данните са унищожени. Крият се мишоците, срам ги е от себе си.
    Искат и при тоталитаризъм и при демокрация да се възползват от благата на системите 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.