Избори 2016: какво научихме от заявленията от чужбина

Независимо от това какви промени се правят в Изборния кодекс, една неизменна част от него е заявлението за гласуване в чужбина. В България нямаме концепцията за регистрация за изборите с цел включване на избирателния списък. Така целта на заявленията е единствено да се отворят секции там, където са нужни. Механизмът за това се променяше драстично през годините, както съм писал доста пъти до сега. Единствената друга полза от тези заявления преди време беше, че вече си вписан в списъка и минаваш приоритетно опашката. Това обаче отпадна в последно време покрай новите методологични изисквания на ЦИК.

Следейки процесът на събиране на заявленията ни дава обаче и друга интересна информация. На този вот, както и предишните изготвих карта в почти реално време на събраните до сега заявления. Целта ѝ беше да помогне на общностите в чужбина да се организират по-добре. Беше използвана доста често и в репортажи по медиите отразяващи изборите в чужбина.

gg9

От данните на тази карта направих и интерактивна карта, която показва на забързан кадър всички 31700 електронно подадени заявления с местата, където са подадени. Това е възможно, защото при свалянето на данните запазвах часа, в който всяко едно заявление е било подадено. Вижда се доста добре увеличената активност през октомври навсякъде, но особено в Турция.

Ще забележите, че всички справки започват от 16-ти септември. Заради грешка в скрипта ми затрих данните за часовете на около 600 заявления от преди това. Заедно с тези карти имаше и подробен списък със секциите с графики на активността и информация къде кога се отваря нещо. Архивирал съм списъка тук.

Първото нещо, което се забелязва дори сега, е припокриващите се места. Заради възможността всеки да въвежда какъвто си град иска, случваше се доста често хора да изписват едни и същи места по много различни начини. В такива случаи ги обединявах при мен относително лесно. На няколко пъти обаче ЦИК ги обедини в списъка си, което доведе до проблеми в зареждането на данните. Почти винаги обаче успявах да възстановя всичко и затова справката за почасовото подаване на заявления е на 99% точна.

Това разкрива принципният проблем с възможността да се въвеждат каквито и да е места. Вярно е, че обявяването на предварителен списък с градове няма да позволи отваряне на секции в квартали, например или в малки села. Липсата на валидация обаче води до изгубване на доста заявления и дори смешни ситуации. Всичко това, разбира се, зависи изцяло от конкретното състояние на ИК в дадените избори. Правилата се променят драстично според настроението на управляващите и никое техническо решение не може да компенсира.

На база коригираните данни изведох графиките за целия свят и отделно за трите държави с най-много заявления – Великобритания, Германия и Турция.
g1

g2

g3

Един интересен момент за Турция е, че заявленията за повечето места бяха въведени накуп в рамките на по няколко дни. Нямаме достъп до IP адресите на подалите, но се забелязваше въвеждане на заявления буквално по азбучен ред на имената с по 200-300 за кратко време. След това започваше на друго място. Това далеч не важи за всички заявления от Турция, разбира се, но покрива сериозна част от тях. Забелязах и че има някои дублиращи се имена между електронните заявления и писмените за едни и същи градове – най-вече Измир и Чорлу. Възможно е да има повече хора с еднакви имена, макар да не бяха често срещани. Дори без тях общата картина обаче не се променя значително.

gg4

Всички данни до тук покриват обаче само електронните заявления. Тези подадени с писмо в консулствата трябваше да се вписват веднага в регистъра на ЦИК. Това е важно заради прозрачността. Забавеното въвеждане обаче доведе до сериозно изкривяване на активността. Така заявленията се пръснаха още повече из близки градове и прави организацията на секции доста по-трудна. Както се вижда тук, поне половината от 4800-те писмени заявления бяха въведени след крайния срок за електронните заявления. Другата половина – в седмицата преди това.

gg5

Това, разбира се, най-вероятно се дължи на голямото количество работа и силно ограничения състав на консулствата, за който писах преди. Сочи обаче и към проблеми с процедурите и сроковете, които ЦИК определя. Това всъщност беше основният рефрен във всички етапи на всички избори до сега – изисквания се правят от хора, които нямат представа какво правят. Това се вижда най-ясно в чужбина, защото често на членовете на ЦИК не им пука и/или нямат идея какво се случва. Както каза един от тях в заседания „Е какво от това, ако тези хора не могат да гласуват“.

Това отношение се забелязва далеч не само при изборите в чужбина, но и във всеки аспект на изборния процес. Прозира ясно насоката в доста решения да ограничат кой или как трябва да гласува, вместо да се цели максимална представителност. Това е абсолютно разбираемо, тъй като ЦИК е политически орган и всеки негов член отговаря пред партийни (и други) интереси. Нито сме специални в България в това отношение, нито може да се маем на най-фрапантните решения сред развития свят. Това не означава, че не трябва да има реална прозрачност и отчетност.

Публикуването на решенията в интернет и излъчването на официалните заседния докара информираност, но не и прозрачност. Създаде един вид театър, какъвто виждаме и в заседанията на Министерски съвет – публично приемане на предварително спазарени решения. Отчетността и отговорността пък напълно липсва, както видяхме при редицата скандални решения. Голяма част от проблемите идват в некадърно написаните промени в ИК. Възможността на ЦИК да ги интерпретира както намери за добре обаче не трябва да се подценява. Именно там е голямата им власт и точно затова малко политици смеят да ги критикуват.

6 коментара

  1. Дублиращите се имена са различни лица с еднакви имена. Знаеш каква е процедурата и че данните се проверяват в ГРАО, а ЕГН е уникален – няма как един и същи човек да го има два пъти в списъка 😉

  2. Предполагам и че писмените са проверени. Просто прекалено много бяха повторенията на имената за едни и съши места спрямо останалите места по света. Затова направих такова предположение.

  3. Електронни и хартия се проверяват по един и същи начин… не виждам чак толкова съвпадащи имена, а тези, които ги има са много common имена като Георги Иванов Иванов (9 пъти)…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *