Измина точно месец, откакто започнах да тегля данните за замърсяването на въздуха в София в реално време. Междувременно пуснах няколко графики с извадки от тези данни. Пример са тези от 24-ти януари разглеждащи няколко показателя в рамките на четири дни:
Проблемът с тези графики и много други коментари по темата са, че не взимат под внимание точната дефиниция на ограничението от 50 µg/m3. За да се смята въздухът за замърсен, трябва средното количество фини прахови частици (PM10) за 24 часа да надвишава 50 микрограма на кубичен метър. Почти винаги, когато прочетете в медиите или във фейса (включително понякога в моя профил), че въздухът в София е 4 или 5 пъти над нормата, значи някой е отворил портала на общината и е видял замърсяването в последния час. Това обаче е грешно.
За да получим истинските надвишавания, трябва да усредним стойностите за всички периоди от 24 часа. Именно това направих днес и получих следните изводи за праховото замърсяване в периода 22 януари – 21 февруари. Взех средното за всички станции в столицата, но не включвам измерванията на Копитото по очевидни причини.
- Нивото на PM10 e било над нормата в 48% от времето
- 15% от времето е било 2 пъти над нормата, 6% – 3 пъти, 4% – 4 пъти
- Сумарно в почти ден от този месец замърсяването е било 5 пъти над нормата
- Средното замърсяване за целия период е 62 µg/m3
На следната графика може да видите всички периоди с превишения на 24-овите усреднявания. Вертикалната скала показва колко пъти е превишен лимита.
Отново повтарям, че тези параметри не са за отделни часове, а за цели 24 часови периоди. Когато няколко периода се припокриват, ги събирам. Например, между 2-ри февруари 00:00 и 6-ти февруари 03:00 усреднените стойности са над лимита. Зачитам обаче само времето между 2-ри 12:00 и 5-ти 15:00, защото това са средите на съответните 24 часови периоди. В началото и края им средно-часовите стойности падат доста под 50 микрограма и да се показва целия период на усредненото 24-часово превишаване би било подвеждащо.
В същото време обаче, е интересно да се посочи, че ако смятаме по часове, превишаващите 50 µg/m3 са едва 43.5% от времето. Ако смятаме целите периоди, а не условността, която описах горе, получаваме не 48%, а 57%. Тоест с правилната методика ще излезе, че дори по-голяма част от времето въздухът е бил замърсен (уточнение в коментарите). Именно обяснението за грешна интерпретация на данните е редовното обяснение на ИАОС когато коментира публикациите в медиите. Явно смятайки по периоди стигаме до дори по-лоши изводи.
За съжаление, тези данни не са достъпни в отворен формат. На страницата на ИАОС в портала за отворени данни на правителството са публикувани таблици единствено с превишенията, но не и почасовите стойности на всички станции и параметри. Така бихме могли да следим в реално време и да потвърждаваме изчисленията им. Принципно не е проблем да ги публикуват, тъй като вече ги предоставят свободно на всички общини. Именно така се генерират различни графики на страниците на общините в София, Пловдив и Бургас. Доколкото разбрах обаче, не предоставят таблиците публично, защото се притесняват от грешни интерпретации и неразбиране на установените от ЕС лимити. По тази логика обаче не трябва да се пускат никакви данни за демографията или емиграцията, тъй като е пълно с грешни интерпретации. Все пак, в новия план на кабинета за отваряне на данни фигурират тези справки и надеждата е, че ще започнем да ги получаваме в скоро време.
Конкретно за София свалям данните чрез автоматичен анализ на графиките на сайта им. Това носи със себе си риск от грешки, но според сметките ми те са по-малко от 0.1%. Това не би довело до изкривяване на резултатите илюстрирани до тук. Може да свалите и анализирате сами данните ми от последния месец. Включват всички параметри на станциите в София.
Повече за мръсния въздух, здравните и икономическите му ефекти може да прочетете в Дневник, WHO и Washington Post. За индустриалното замърсяване ще намерите интерактивна графика и разяснения в статията ми от 2013-та.
Шахтите на София
Редовено следя https://airmon.sofia.bg/ и на http://aqicn.org/city/bulgaria/sofia/krasno-selo/ , което е просто по-красива визулизация.
Без да съм правил нарочен анализ съм забелязал, че най-силно е замърсяването на въздуха, когато температурата на Копитото е по-висока от тази долу в града или т.н. температурна инверсия. Това се случва най-често през най-студените дни от годината. Понякога разликата е цели 10 градуса.
Знам, че не температурната инверсия, а колите и печките цапат, но градът не е извадил късмет с географията и ще му трябват много по-радикални решения, от такива, които биха помогнали в градове с по-отворена география.
Забелязал съм, че данните на Aqicn често се разминават със стойностите в София. От друга страна обаче, имат по-подробни данни за посоката на вятъра.
Може да се намери пряка връзка между температурната инверсия, силата на вятъра и замърсяването с прах. Това, че София няма късмет с географията е предразположение за задържане на замърсяването. Източникът обаче остава – печки на твърдо гориво, стари коли без никакви филтри, ерозия на почвата. Не може да се извиняваме с локалните климатични условия при условие, че сами си го причиняваме това. Индустриалните замърсители дори не са виновни – от битово замърсяване е почти всичко.
Вчера WP пусна анализ как ще се промени ситуацията със замърсяването в ЕС до 2030. 4 от изключително замърсените и 9 от силно замърсените градове ще са в България:
https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2015/02/23/map-these-will-be-europes-most-polluted-cities-by-2030/
Във фейса ме попитаха и за разликата между следенето по часове и усредняването на 24-часови периоди. Тази графика ще покаже разликата. Вижда се изглаждането на кривата.
Впрочем за някои от часовете от деня данните са маркирани като невалидни от ИАОС. В други случаи детекторите са били изключени. Тях не ги включвам в сметките, а просто използвам няколко стойности по-малко.
Преди време имаше измервателна станция на Орлов мост. Какво стана с нея?
Спряха я преди няколко месеца. Не знам защо. Би трябвало данните да се показват тук, но ги няма:
http://93.123.36.139/graph-image.php?net_id=1&stat_id=2&raw_id=8
Ами на Орлов мост, станцията се счупи, щото не можеше да мери толкова високи стойности…
Господа,
Респект за ентусиазма, но имам една генерална забележка, а именно:
Основният източник на замърсяване с фпч е прахолякът по улиците и тротоарите. Мине ли кола през него всичко се вдига във въздуха. Колите ни са стари, но не забравяйте, че 2/3 от тези стари коли се движат на LPG и в действителност са по-екологични от по-модерните „с филтри“. И за това свидетелстват по-ниските нива на NO2.
Крайно време е улиците да започнат да се мият всяка седмица! Същото важи и за тротоарите. Живеем в кал – дишаме кал!
Не намерих официална статистика от различни статии научих, че на газ в България карат около 155000 коли. Още 9000 са на природен газ. Общо колите са около 3 милиона, 2.2 милиона от които се смятат за стари (15+ години). Тези на дизел са били около 1.1 млн. Тоест както и да го смятаме, не може да излезе, че 2/3 от старите са на газ.
Колите наистина са сериозен източник на замърсяване и при 1.1 милиона коли и още доста международен трафик от камиони и прочие не може да се смята, че не са фактор. Старите коли, липсата на филтри и натовареното движение в центъра на градовете засилва този ефект.
Аргументът ти за азотните оксиди обаче е правилен. Той сочи, че основната причина е другаде. Не си прав обаче за прашните улици. Макар строежите и ерозията на почвата в околните земеделски земи и зелените площи да е фактор, друг белег показва, че не е сериозен такъв. Ако мръсните улици бяха основен проблем, праховото замърсяване през сухото лятото щеше да е най-високо, а не през мокрите зими.
Вместо това виждаме критични пикове през зимата и много ниски стойности през лятото. Основната вина очевидно е в печките на твърдо гориво, каквито все още се използват в много градове. За задържането на това замърсяване са виновни специфичните климатични условия в градовете, но за тях нищо не може да направим. Срещу горенето на дърва и въглища в стари печки за отопление – можем.
Впрочем, една бележка за „установената методология“, която прилагам в статията. Подготвям нова статия с уточнения към тази и още данни. Методологията на ИАОС среда следва изискванията за отчетност на Европейската комисия. При тях има смисъл да се мери само на денонощна база – средно между 00:00 и 23:59 всеки ден.
Това не помага обаче да се каже кога е прекалено замърсен въздуха и кога не. Този начина на отчитане има цел единствено да следи дали градът отговаря на изискването да не се мина границата от 50 микрограма в 35 дни от годината.
Това, което аз правя е да изравнявам функцията на замърсяването на 24-часови интервали за всяка точка от деня. С малко логика за предвиждане това може да позволи добро предвиждане в реално време. Моят алгоритъм всъщност включва и данните, които ИАОС изпраща на ЕК и публикува в портала за отворени данни на правителството – всеки ден в 12 часа стойността на графиката ми посочва именно дневната стойност, която ИАОС изчислява.
Без да целя да навлизам в спорове, не мога да се съглася с посочените данни, а именно 155 хил. коли на газ по простата причина, че ако имаше само 155 хил. коли от 3 милиона това са едва 5%. Във същото време на абсолютно всяка бензиностанция се предлага LPG. За 5% от колопотока просто не би си струвала логистиката и подръжаката на хиляди точки за продажба на най-евтиното гориво!
Прахът и калта по улиците далеч не идват само от строежите! Всичкият песък дето зимно време се настила така обилно до лятото е станал на прах. И не само – източниците са много решението е само едно – МИЕНЕ.
По останалите точки само мога да кимам одобрително.
Поздрав
Жалко, че повечето хора не си дават сметка как живеенето в „големия-град“ само им скъсява живота.
Всъщност… това не е вярно. Очакваната продължителност на живота в София е доста по-голяма от средната в България – 79.39 през 2014-та спрямо 2-3 години по-малко в останалите области.
Интересното е, че смъртността от дихателни проблеми в София е с 40% по-малка от средното за страната. Това най-вероятно има връзка с по-високата средна възраст на населението в други региони на страната. Известно е, че най-възрастните са много по-уязвими на вирусни заболявания като грипа. Би било интересно да се види как се съпоставят тези неща.
По всичко личи обаче, че големият град не скъсява живота. Навярно причината е по-добрият достъп до здравна инфраструктура, както и по-младото население.
Относно Орлов Мост – реших да попитам по установения ред, ето отговора:
http://call.sofia.bg/bg/Signal/Details/21144
Поздрави,
П
@Петко – благодаря за това. Бях чул, че са преместили станцията за това, но е някак странна причината. Хората пак минават от там и го дишат това. Това май пак показва, че всичко се прави колкото докладите да изглеждат по-добре.
И на мен
Изглежда вече има архив в opendata.government.bg
http://opendata.government.bg/dataset/kahectbo-ha-atmocqpephnr-bb3dyx-b-coqpnr-2011-2015
Да, шумът около темата подтикна агенцията да пусне данните.
В София отново не се диша. Още при влизане в града или на места с повече къщи се носи тежка миризма на въглища и гуми. Лично за мен огромната част от проблема е заради отоплението през зимата, а не автомобилите които караме целогодишно. Съдя по следното: Най задушливо е в кварталите в подножието на Витоша, на влизане в София по Ботевградско шосе в района на Левски, също по Тодор Александров около къщите на малцинствата. Очевидно е, че много хора знаят за проблемите с въздуха и как той става най осезаеам през зимата. Има ли някаква асоцияция от граждани или каквото и да било подобно формирование за борба с проблема в София? Бих искал да се включа да помагам с каквото мога и да търсим по широко обществено разискване. Лично аз не вижда за момента да се взимат мерки и общината, а всяка зима сме с бронхити и тн.
Проблемът е както от колите, така и от отоплението. През лятото замърсяването от колите не се усеща толкова, заради климатичните условия. Зимно време в София има много повече мъгли и по-малко вятър, от което се задържа смога. Когато излезе вятър виждаме, че веднага се изчистват показателите на замърсяването. Когато се вдигне мъглата пък виждаме намаляване на показателите в сензорите в града и повишаване на тези в Копитото.
Просто не искам да коментирам въздуха в столицата.Дъщеря ми получи астма та добре че ходихме в сандански та се пооправи.Заради нея мислим да се местим в Сандански да живеем.
Докато не премахнат дизеловите автомобили и не насърчат хората да купуват електромобили нищо няма да се промени
Наистина мръсният въздух влошава дихателните проблеми, но малко са доказателствата, че сам по себе си води до астма. Водещото мнение на лекарите е, че се развива след множество инфекциозни болести, от които детето не успява да се излекува напълно. Мръсният въздух определено влошава нещата и мерки са нужни. Една такава сега трябва да е спешна забрана за внос на стари коли, най-вече дизел. Хиляди тръгват от Германия към България в следващите месеци с вдигането на екологичните норми там.
Друг голям проблем, за който малко говорим, е замърсяването на закрито. В домовете и офисите въздухът е дори по-мръсен, отколкото навън. Вина за това имат както стари материали по мебелите и лоши ремонти, така и лоша дограма, проветрение, отопление и прочие.
Забрана на дизела !!!
За съжаление сега след 7години въздухът на София е станал още по-замърсен от новодошлите и новозакупените автомобили. Това допринася за още много болести и проблеми наблюдавани при хората днес. Дано някой ден се намери правилното решение на този казус и да заживеем в една по-чиста София.