Замърсеният въздух на София

Измина точно месец, откакто започнах да тегля данните за замърсяването на въздуха в София в реално време. Междувременно пуснах няколко графики с извадки от тези данни. Пример са тези от 24-ти януари разглеждащи няколко показателя в рамките на четири дни:

Проблемът с тези графики и много други коментари по темата са, че не взимат под внимание точната дефиниция на ограничението от 50 µg/m3. За да се смята въздухът за замърсен, трябва средното количество фини прахови частици (PM10) за 24 часа да надвишава 50 микрограма на кубичен метър. Почти винаги, когато прочетете в медиите или във фейса (включително понякога в моя профил), че въздухът в София е 4 или 5 пъти над нормата, значи някой е отворил портала на общината и е видял замърсяването в последния час. Това обаче е грешно.

За да получим истинските надвишавания, трябва да усредним стойностите за всички периоди от 24 часа. Именно това направих днес и получих следните изводи за праховото замърсяване в периода 22 януари – 21 февруари. Взех средното за всички станции в столицата, но не включвам измерванията на Копитото по очевидни причини.

  • Нивото на PM10 e било над нормата в 48% от времето
  • 15% от времето е било 2 пъти над нормата, 6% – 3 пъти, 4% – 4 пъти
  • Сумарно в почти ден от този месец замърсяването е било 5 пъти над нормата
  • Средното замърсяване за целия период е 62 µg/m3

На следната графика може да видите всички периоди с превишения на 24-овите усреднявания. Вертикалната скала показва колко пъти е превишен лимита.

Отново повтарям, че тези параметри не са за отделни часове, а за цели 24 часови периоди. Когато няколко периода се припокриват, ги събирам. Например, между 2-ри февруари 00:00 и 6-ти февруари 03:00 усреднените стойности са над лимита. Зачитам обаче само времето между 2-ри 12:00 и 5-ти 15:00, защото това са средите на съответните 24 часови периоди. В началото и края им средно-часовите стойности падат доста под 50 микрограма и да се показва целия период на усредненото 24-часово превишаване би било подвеждащо.

В същото време обаче, е интересно да се посочи, че ако смятаме по часове, превишаващите 50 µg/m3 са едва 43.5% от времето. Ако смятаме целите периоди, а не условността, която описах горе, получаваме не 48%, а 57%. Тоест с правилната методика ще излезе, че дори по-голяма част от времето въздухът е бил замърсен (уточнение в коментарите). Именно обяснението за грешна интерпретация на данните е редовното обяснение на ИАОС когато коментира публикациите в медиите. Явно смятайки по периоди стигаме до дори по-лоши изводи.

За съжаление, тези данни не са достъпни в отворен формат. На страницата на ИАОС в портала за отворени данни на правителството са публикувани таблици единствено с превишенията, но не и почасовите стойности на всички станции и параметри. Така бихме могли да следим в реално време и да потвърждаваме изчисленията им. Принципно не е проблем да ги публикуват, тъй като вече ги предоставят свободно на всички общини. Именно така се генерират различни графики на страниците на общините в София, Пловдив и Бургас. Доколкото разбрах обаче, не предоставят таблиците публично, защото се притесняват от грешни интерпретации и неразбиране на установените от ЕС лимити. По тази логика обаче не трябва да се пускат никакви данни за демографията или емиграцията, тъй като е пълно с грешни интерпретации. Все пак, в новия план на кабинета за отваряне на данни фигурират тези справки и надеждата е, че ще започнем да ги получаваме в скоро време.

Конкретно за София свалям данните чрез автоматичен анализ на графиките на сайта им. Това носи със себе си риск от грешки, но според сметките ми те са по-малко от 0.1%. Това не би довело до изкривяване на резултатите илюстрирани до тук. Може да свалите и анализирате сами данните ми от последния месец. Включват всички параметри на станциите в София.

Повече за мръсния въздух, здравните и икономическите му ефекти може да прочетете в Дневник, WHO и Washington Post. За индустриалното замърсяване ще намерите интерактивна графика и разяснения в статията ми от 2013-та.

24 коментара

  1. Редовено следя https://airmon.sofia.bg/ и на http://aqicn.org/city/bulgaria/sofia/krasno-selo/ , което е просто по-красива визулизация.

    Без да съм правил нарочен анализ съм забелязал, че най-силно е замърсяването на въздуха, когато температурата на Копитото е по-висока от тази долу в града или т.н. температурна инверсия. Това се случва най-често през най-студените дни от годината. Понякога разликата е цели 10 градуса.

    Знам, че не температурната инверсия, а колите и печките цапат, но градът не е извадил късмет с географията и ще му трябват много по-радикални решения, от такива, които биха помогнали в градове с по-отворена география.

  2. Забелязал съм, че данните на Aqicn често се разминават със стойностите в София. От друга страна обаче, имат по-подробни данни за посоката на вятъра.

    Може да се намери пряка връзка между температурната инверсия, силата на вятъра и замърсяването с прах. Това, че София няма късмет с географията е предразположение за задържане на замърсяването. Източникът обаче остава – печки на твърдо гориво, стари коли без никакви филтри, ерозия на почвата. Не може да се извиняваме с локалните климатични условия при условие, че сами си го причиняваме това. Индустриалните замърсители дори не са виновни – от битово замърсяване е почти всичко.

  3. Във фейса ме попитаха и за разликата между следенето по часове и усредняването на 24-часови периоди. Тази графика ще покаже разликата. Вижда се изглаждането на кривата.

    Впрочем за някои от часовете от деня данните са маркирани като невалидни от ИАОС. В други случаи детекторите са били изключени. Тях не ги включвам в сметките, а просто използвам няколко стойности по-малко.

  4. Преди време имаше измервателна станция на Орлов мост. Какво стана с нея?

  5. Ами на Орлов мост, станцията се счупи, щото не можеше да мери толкова високи стойности…

  6. Господа,
    Респект за ентусиазма, но имам една генерална забележка, а именно:
    Основният източник на замърсяване с фпч е прахолякът по улиците и тротоарите. Мине ли кола през него всичко се вдига във въздуха. Колите ни са стари, но не забравяйте, че 2/3 от тези стари коли се движат на LPG и в действителност са по-екологични от по-модерните „с филтри“. И за това свидетелстват по-ниските нива на NO2.

    Крайно време е улиците да започнат да се мият всяка седмица! Същото важи и за тротоарите. Живеем в кал – дишаме кал!

  7. Не намерих официална статистика от различни статии научих, че на газ в България карат около 155000 коли. Още 9000 са на природен газ. Общо колите са около 3 милиона, 2.2 милиона от които се смятат за стари (15+ години). Тези на дизел са били около 1.1 млн. Тоест както и да го смятаме, не може да излезе, че 2/3 от старите са на газ.

    Колите наистина са сериозен източник на замърсяване и при 1.1 милиона коли и още доста международен трафик от камиони и прочие не може да се смята, че не са фактор. Старите коли, липсата на филтри и натовареното движение в центъра на градовете засилва този ефект.

    Аргументът ти за азотните оксиди обаче е правилен. Той сочи, че основната причина е другаде. Не си прав обаче за прашните улици. Макар строежите и ерозията на почвата в околните земеделски земи и зелените площи да е фактор, друг белег показва, че не е сериозен такъв. Ако мръсните улици бяха основен проблем, праховото замърсяване през сухото лятото щеше да е най-високо, а не през мокрите зими.

    Вместо това виждаме критични пикове през зимата и много ниски стойности през лятото. Основната вина очевидно е в печките на твърдо гориво, каквито все още се използват в много градове. За задържането на това замърсяване са виновни специфичните климатични условия в градовете, но за тях нищо не може да направим. Срещу горенето на дърва и въглища в стари печки за отопление – можем.

  8. Впрочем, една бележка за „установената методология“, която прилагам в статията. Подготвям нова статия с уточнения към тази и още данни. Методологията на ИАОС среда следва изискванията за отчетност на Европейската комисия. При тях има смисъл да се мери само на денонощна база – средно между 00:00 и 23:59 всеки ден.

    Това не помага обаче да се каже кога е прекалено замърсен въздуха и кога не. Този начина на отчитане има цел единствено да следи дали градът отговаря на изискването да не се мина границата от 50 микрограма в 35 дни от годината.

    Това, което аз правя е да изравнявам функцията на замърсяването на 24-часови интервали за всяка точка от деня. С малко логика за предвиждане това може да позволи добро предвиждане в реално време. Моят алгоритъм всъщност включва и данните, които ИАОС изпраща на ЕК и публикува в портала за отворени данни на правителството – всеки ден в 12 часа стойността на графиката ми посочва именно дневната стойност, която ИАОС изчислява.

  9. Без да целя да навлизам в спорове, не мога да се съглася с посочените данни, а именно 155 хил. коли на газ по простата причина, че ако имаше само 155 хил. коли от 3 милиона това са едва 5%. Във същото време на абсолютно всяка бензиностанция се предлага LPG. За 5% от колопотока просто не би си струвала логистиката и подръжаката на хиляди точки за продажба на най-евтиното гориво!
    Прахът и калта по улиците далеч не идват само от строежите! Всичкият песък дето зимно време се настила така обилно до лятото е станал на прах. И не само – източниците са много решението е само едно – МИЕНЕ.

    По останалите точки само мога да кимам одобрително.
    Поздрав

  10. Всъщност… това не е вярно. Очакваната продължителност на живота в София е доста по-голяма от средната в България – 79.39 през 2014-та спрямо 2-3 години по-малко в останалите области.

    Интересното е, че смъртността от дихателни проблеми в София е с 40% по-малка от средното за страната. Това най-вероятно има връзка с по-високата средна възраст на населението в други региони на страната. Известно е, че най-възрастните са много по-уязвими на вирусни заболявания като грипа. Би било интересно да се види как се съпоставят тези неща.

    По всичко личи обаче, че големият град не скъсява живота. Навярно причината е по-добрият достъп до здравна инфраструктура, както и по-младото население.

  11. @Петко – благодаря за това. Бях чул, че са преместили станцията за това, но е някак странна причината. Хората пак минават от там и го дишат това. Това май пак показва, че всичко се прави колкото докладите да изглеждат по-добре.

  12. В София отново не се диша. Още при влизане в града или на места с повече къщи се носи тежка миризма на въглища и гуми. Лично за мен огромната част от проблема е заради отоплението през зимата, а не автомобилите които караме целогодишно. Съдя по следното: Най задушливо е в кварталите в подножието на Витоша, на влизане в София по Ботевградско шосе в района на Левски, също по Тодор Александров около къщите на малцинствата. Очевидно е, че много хора знаят за проблемите с въздуха и как той става най осезаеам през зимата. Има ли някаква асоцияция от граждани или каквото и да било подобно формирование за борба с проблема в София? Бих искал да се включа да помагам с каквото мога и да търсим по широко обществено разискване. Лично аз не вижда за момента да се взимат мерки и общината, а всяка зима сме с бронхити и тн.

  13. Проблемът е както от колите, така и от отоплението. През лятото замърсяването от колите не се усеща толкова, заради климатичните условия. Зимно време в София има много повече мъгли и по-малко вятър, от което се задържа смога. Когато излезе вятър виждаме, че веднага се изчистват показателите на замърсяването. Когато се вдигне мъглата пък виждаме намаляване на показателите в сензорите в града и повишаване на тези в Копитото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *