Смъртността в България: едно число не значи нищо без контекст

Днес в сутрешния блок на БНТ отново гостува проф. Иванов. Писал съм доста преди за грешните данни и анализи, които разпространява в медиите. Канят го с охота, защото евтината жълта сензация се продава лесно, особено когато предвещава апокалиптични последствия. Преди точно година разговарях доста с отговорния редактор на въпросния сутрешен блок. Обясних ѝ защо тогава буквално са излъгали зрителите си в търсене на сензация. За жалост, не последва извинение в ефир, а сега виждаме, че подобни практики продължават.

Повечето от изнесените от професора числа съм ги оборил вече многократно в този блог. Говорил съм доста и защо регистърът за ражданията на Министерството на здравеопазването дава грешни данни и не трябва да се използва за сравнение. Това, което обаче ми направи впечатление, е навярно едно от малкото верни числа споменати в този ранен час.

Хайде пак…

15.1 промила смъртност през 2014-та година. Това означава, че 15.1 души на всеки 1000 българи са си отишли за година. Беше дискутирано на дълго и на широко как сме сред първите места в света по този показател, как раждаемостта е по-малко и как след няколко десетилетия ще сме щели да се стопим като население. Както сами разбирате, това далеч не е цялата история.

Смъртността е изключително просто понятие за разбиране – умират Х на брой души, разделяме на населението Y и получаваме смъртност Z. Показва каква е средната вероятност който и да е българин да се спомине в рамките на даден период. Наистина, този коефициент расте – от 14.1 промила през 2000 на 15.1 промила през 2014-та.

Смъртност през 2014-та

Ако разгледаме по възрастови групи обаче ситуацията е доста различна. За българите между 1 и 50 години, смъртността е 1.39 промила или 11 пъти по-малко. Има и голяма разлика между мъже и жени – за същата възрастова група жените имат смъртност от 0.89 спрямо 1.86 промила при мъжете. Всъщност, разгледано по възрастови групи, мъжете имат до 250% по-голяма смъртност от жените.

Смъртност при мъжете спрямо тази на жените

Това, което няма да чуете в никое сутришно шоу или новинарски блок обаче е, че българите всъщност умираме много по-малко. Ако сметнем спрямо населението и сравним през годините излиза, че през 2014-та вероятността българин от дадена възрастова група да почине е намаляла средно с 26%. При децата между 5 и 9 години, намалението е с дори 53%. При възрастите между 10 и 50 години подобрението е с 17-22%. Всичко това е в основата на увеличаващата се очаквана продължителност на живота в България.

Отново, това не е заради намаляването на населението защото коефициентът е за всеки 1000 души. Никой журналист няма да го спомене, защото всичко това е индикация за по-добро здраве, по-добър начин на живот и по-голяма продължителност на живота. Има дори подобрение сред мъжете между 50 и 64 – най-рисковата група от сърдечни проблеми. Влошаване има единствено при жените около 50-те.

Намаление в смъртността по възрастови групи.

Стъкмистика, maybe?

Парадокс, нали? Как може общата смъртност да расте щом смъртността по възрастови групи да намалява. Някои биха казали, че е „стъкмистика“, но всеки може да отвори таблиците на НСИ и провери. Причината е в променящата се структура на населението. Докато смъртността във всички възрастови групи намалява драстично за само 15 години, при българите над 75 съвсем естествено остава висока.

Тук виждате смъртността на 10000 души от всяка възрастова група. Така се вижда, че през 2014-та са си отишли 2110 мъже на всеки 10000 на възраст повече от 85 години и 2.5 души на всеки 10000 между 10 и 14. Тъмните сиви линии от всяка страна показват средния коефициент – 162 за мъжете и 141 за жените.

Смъртност по възрастови групи и пол

Когато погледнем данните за населението, виждаме, че при почти всички възрастови групи има намаление между 2000 и 2014-та. Драстично е увеличението при тези над 80 г. – с 50 и 60%. Малко увеличение има и при хората между 55 и 69. Най-голямото намаление е между 10 и 35 години – с 30-40%. Това се дължи до голяма степен на емиграцията, но както обясних по-рано, сериозна роля има и резкият спад в раждаемостта през 80-те и 90-те, който има отражение върху броя жени навлизащи в детеродна възраст.

Промяната в населението по възрастови групи и пол

Когато комбинираме тези два фактора, се получава, че възрастовите групи с най-висока смъртност имат още по-голяма тежест в оформянето на средния коефициент за цялото население. Така независимо от драстично по-ниската вероятност всеки от нас да си отиде от болести, катастрофи и други фактори, застаряващото население е причината да се увеличи индексът. Затова и всички анализатори предупреждават, че средната смъртност е изключително измамен коефициент, по който може коректно да се сравняват единствено държави с близка демографска структура. Същото важи за статистиката за сексуалното насилие и безследно изчезналите.

Нека илюстрирам всичко това по малко по-различен начин. Навярно така ще стане по-ясно. Представете си, че на една магистрала карат само 30 коли. 15 от тях са по-нови и шофьорите им ги карат с ограничението – 140 км/ч. Другите 15 обаче са стари жигули не могат да вдигнат повече от 80. Така средната скорост на движение на магистралата е 110 км/ч. Нека обаче си представим, че на следващия ден 10 от хората с новите коли заминават в чужбина, а другите 5 си взимат по-добри. Навярно не им пука за ограничението и тези 5 човека решават да карат със 160 км/ч. Заедно с тях на пътя излизат 25 по-стари коли, които обаче са минали ремонт и вече може да вдигат 90. Така средната скорост на пътя вече е 101 км/ч. Всички коли карат доста по-бързо от преди, но заради разликата в „демографията“ средната скорост пада.

Контекстът, Санчо!

Макар числото на смъртността в България да е технически вярно, контекстът е изключително важен. Работа на журналистите е да добавят именно това – контекст във всяка новина или изнесени данни. В противен случай изданието или предаването се превръщат просто в пощенска кутия. Такива в България имаме много. Доста от тях дори разчитат на софтуер, който да събира и препечатва автоматично прес-съобщения, новини от други медии, tweet-ове, снимки от очевидци и прочие. Виждаме това все по-често и без много усилия може да заместим сериозна част от журналистите в България именно с прост скрипт. Ако не искат това да се случи поне в близкото бъдеще, добре ще е да се научат колко важен е контекста и коректността на данните.

В случая БНТ са поканили човек, който те представят за специалист по темата. Не е ясно до колко са проверили дали въобще е такъв или просто са прочели какво сам е написал на визитката си. Нямаше критични въпроси, водещите не бяха подготвени с други анализи, не бяха поканени лица от НСИ и БАН. Наистина, демографията е една от онези теми, с които медиите си запълват празните слотове в предаванията. Знае се, че всичко е зле, може всеки път да се изкара сензация и затова няма нужда от кой знае какво подготвяне. Не говорим все пак за поредната политическа мелодрама, нали? Така често се спъват във фактите и за тяхно щастие никой не забелязва. Почти никой.

Проблем има и никой не го отрича. Също както с твърденията за „експлозия в населението“ на Земята, тезите, че българите ще изчезнем са меко казано преувеличени. За да решим един проблем, трябва първо да знаем много добре какви са измеренията му и да разбираме причините и динамиката в него. На този етап не виждам такова разбиране в нито една медия, а имам сериозни съмнения, че го има и в политиците изготвящи стратегията за развитие на демографията.

46 коментара

  1. Браво! Страшно бърза реакция. В субтитрите на предаването определено представиха лицето П.Иванов като академик. Прави шеметна кариера…

  2. Обикаля сутрешните блокове всеки януари и май. През април-май излизат демографските данни на НСИ за предишната година. Той е толкова академик, колкото и аз – всеки може да си го напише на визитката и да си направи НПО с „академия“ в името, но това не значи нищо.

  3. Ето пример как подправените данни водят до сензации, които се умножават в медиите. Отворете Google, напишете „смъртност“ и въведете да търси от 12 януари 2016-та насам в Search Tools. Ще ви излязат десетки статии, които копират дословно думите казани в онзи сутришен блок. Същото се случва всеки път, когато такава подмяна на фактите излезе на бял свят.

    google

  4. Може би не е лоша идея да смениш заглавието на тази статия с нещо по-бонба… гугъл бомбите още ли работят, ако да, да почваме… и твоята статия да излиза първа при търсене на „смъртност“ и прочие…

  5. На мен ми излиза, че тази статия е третия резултат, но може да е заради персонализиране на търсенето. Иначе съм писал статии с шокови заглавия и забелязвам, че сердното време прекарано на тях спада драстично. Тоест, може и да ги отворят повече хора търсейки жлъч и сензация, но като видят, че я няма, затварят бързо и все тая какво съм писал.

    Виж, това за бомбата бих искал за ваксините да го направя, че там е страшно. Първите резултати са всичките конспиративни теории и обяснения как детето ще умре в страшни мъки, ако не откаже родителя ваксини.

  6. мисълта ми е за жорналистите, които гуглират, за да си подготвят материалите – за тях да излиза на първо място… току виж… кой знае…

  7. @yradunchev – излиза си доста нагоре. Проблемът е, че повечето не търсят такава информация въобще – те знаят, че проблем има и следователно всяко преекспониране е разрешено, независимо дали навлиза в сферата на лъжата. Говорих с няколко редактори на предавания в БНТ и Нова и всички ми казаха едно и също – че проверяват всичко, което се пуска при тях. Като ги питах обаче как са проверили конкретните факти, отказаха да отговорят. Просто си знаят и това е.

    @Лъчезар Томов – добро е разсъждението. Когато се споменат няколко по-сложно звучащи термина, зрителите пропускат цялото изречение и приемат изводите наготово. Трикът е стар и работи. Иванов го използва редовно, когато водещите дръзнат да оспорят по какъвто и да е начин думите му. След изстрелване на няколко несвързани термина се отказват бързо.

  8. Тук няма никакъв трик, нито несвързаност. Ако нещо не си разбрал, мода да го обясня и по – просто /явно наистина съм си мислел, че е просто това обяснение/.

  9. „тезите, че българите ще изчезнем са меко казано преувеличени“
    Именно контекста е важен. По-скоро въпросът на който се отговаря. А всичките жонглирания в статията не дават отговор на въпроса за изчезването.

    Имаме три числа, чието съотношение дава отговора – раждаемост, смъртност, миграция. Каква е вътрешната им структура, може да покаже как точно се случва изчезването.

  10. @Читател Случаен – Статията показва, че всъщност смъртността по възрастови групи намалява. Общата смъртност се увеличава заради промяната в структурата на населението. Предупрежденията, които посочвам, може да се прочетат и в методологията на НСИ, и в тези на Евростат.

    Неграмотните изказвания за „изчезването“ не се обсъждат в тази статия и съм ги развенчавал като мит доста пъти по различни начини:
    http://yurukov.net/blog/2013/balgarite-sa-na-izchezvane/
    http://yurukov.net/blog/2013/danoto-po-rajvdaemost/
    http://yurukov.net/blog/2014/urik-po-jurnalistika/
    http://yurukov.net/blog/2015/radaemost-68-14/

  11. Официалното трето място по смъртност (а не първото) на България от класация на 225 ! държави с данни от 2015 и автор ЦРУ ще ни успокои ли?

  12. Данните във factbook-а на ЦРУ няма точни данни, а са само ориентировъчни. Данните на WB и Евростат са далеч по-надеждни.

    Независимо от това, мисля, че не си прочел въобще какво съм писал по-горе. Класацията по смъртност на цялото население е безсмислена също колкото би била класация за броя кози по населени места в страната независимо град или село. Просто не може да се сравняват несравними неща. Може да се сравняват само възрастови групи и държави със сходна възрастова структура.

  13. В старческият дом смъртността не е като в детската градина и раждаемостта не е като в Шейново, например.
    Смъртността е основен демографски показател заедно с раждаемостта. Естественият прираст, като тяхна производна величина, е основен обективен показател за демографско състояние и развитие.
    Браво за повъзрастовият анализ. Но фактът си е факт. Независимо дали го е казал проф. Иванов или баба Пена.

  14. Евростат ползва данни от НСИ. И ги публикува със закъснение.

  15. Фактите са си факти, но интерпретацията им е важна. Проф. Иванов говори за апокалиптично покачване на смъртността, докато всъщност фактите са, че продължителността на живота се увеличава. Структурата на населението се променя и там е драмата.

  16. Съгласен съм, покачването на смъртността не е апокалиптично. Бавно, сигурно и безвъзвратно е. Докато ражданията намаляват, смъртността ще расте. Ще се промени ли тенденцията? При 3 етноса с различна раждаемост и смъртност, в каква посока ще е промяната. Вече се говори и за подмяна на етносъстава на населението. При хоризонт 5-10 години звучи смешно. А при 30-40? Тогава колко ще са потомците на Аспарух и какво значение ще има по-дългият им живот. А новинарите си вадят хляба. Няма новина – няма новинар.

  17. Точно това са пълни глупости. Кои три етноса имат различна раждаемост и смъртност? Единствено циганите се разминават от средното за страната, но те са под 5% и бързо възрастовата им крива се доближава то тази на останалите. При етническите турци практически няма никаква разлика – нито в броя деца, нито в средната възраст. Тезата за промяна на етносъстава съм я оборил отдавна. Има увеличение на дела цигани, но то е започнало преди десетилетия и забавя силно темовете си. Емиграцията е значителна, но е дори по-силно изразена сред циганите. Говори се наизуст без реални данни и факти.

  18. Основните етнически групи в България – българи, турци и цигани/в последните години – роми/. Тези етноси имат различна раждаемост. И не точно това е пълна глупост. А, че се самоликвидираме. Чети и мисли повече. Информация – дал Господ. Посочвам само малка част.

    РАЖДАЕМОСТ И РЕПРОДУКТИВНО ПОВЕДЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ОТ ТРИТЕ ОСНОВНИ ЕТНОСА В БЪЛГАРИЯ
    FERTILITY AND REPRODUCTIVE BEHAVIOUR OF THE THREE MAJOR ETHNIC GROUPS OF BULGARIA’S POPULATION
    Author(s): Maria Belcheva
    Subject(s): Social Sciences
    Published by: Институт за изследване на населението и човека – Българска академия на науките
    Summary/Abstract: The analysis reveals that ethnicity exerts impact on fertility and reproductive behaviour. Among all age groups, the Roma ethnic minority shows the highest fertility rates, followed by the Turkish one and the Bulgarian ethnic group, which has the lowest. The Bulgarian ethnic group has had on average 1.8 live-born children per fertile woman for 30 years now. The Turkish ethnic group has significantly decreased the average number of live-born children: from 3.2 to 2.4 children per fertile woman. The Roma have considerably higher fertility compared to the Turkish ethnic minority and especially to the Bulgarian ethnic group; for the last 30 and more years fertility rates are 3.3-3.2 live-born children per fertile woman. The problem concerning births among young and very young people, which are more typical for the Roma ethnic group than any other ethnic group, appears to be a serious one. Furthermore, that problem leads to other important issues – higher mother and infant mortality rates; higher morbidity and more cases of children born with disabilities and malformations; abandonment of children and their placement in specialised institutions.

    http://e-vestnik.bg/5912/%D0%B4-%D1%80-%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D1%80%D0%BE%D0%BCd/

    https://www.24chasa.bg/Article/976781

  19. Благодарности на Бай Спас и Кирил Мирков за адекватните коментари!

  20. До Юруков: Ти си просто един платен соросоиден боклук. На служба при Иво Прокопиев, учредител на соросовата кочина „Да, България“, изповядваш типичните соросоидни идеи. Кой си ти ли? Наей-обикновен грантов боклук. Чао, до скив!

  21. @Кирил Мирков – в същото изследване се посочва, че раждаемостта и фертилността сред ромите намалява с бързи темпове в последните десетилетия и конвергира със средното за страната. Тази при етнически турци практически е същата както с етническите българи, което показва и възрастовата структура на двата етноста при последното преброяване. Доклада който цитираш, е от 2008-ма година и се основава на данни от 2001-та, както сами посочват авторите. За последните 15 години тази тенденция дори се е засилила.

    @Велко Мавриков – и двамата цитират грешни данни или изваждат от контекст изводите на доклади. Класацията на ЦРУ за смъртността, например, е абсолютно грешна, защото използва цялостната смъртност. Тя е несравнима между държавите заради разликите във възрастовата структура. Това се посочва изрично както от Eвростат, така и от WHO и WB. Заради това има други индекси като ASMR, които показват, че сме в средата на световната класация.

    @Илиян Атанасов – като оставим настрана псувните и показната комплексарщина, не виждам в коментара ти никакви аргументи оспорващи написаното от мен.

  22. Статията много интересна и актуална днес ноември 2020 г!
    Излязоха данните на НСИ за т.н. смъртност (death rate) за първите 45 седмици на 2020 гq виж https://www.nsi.bg/bg/content/18121/basic-page/%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B8

    Интересното е, че според публикуваните данни за смъртонстта през годините от 2015 до 2020, първите 45 седмици, се получава следната статистическа смъртност на 1000 души население:
    2015 (w1-w45) – 7.6
    2016 (w1-w45) – 8.0
    2017 (w1-w45) – 7.6
    2018 (w1-w45) – 7.7
    2019 (w1-w45) – 7.6
    2020 (w1-w45) – 7.5

    И така, до колко смъртоносен е вирусът COVID 19?

  23. Всъщност, много. Мерките срещу разпространението му освен, че имаха ефект в началото на годината, помогнаха за свалянето на смъртността във всички възрастови групи. Всички, с изключение на една – хората между 65 и 75 години от май насам има най-високата смъртност в последните поне 10 години. през 43-45 седмица е много над средното от последните години.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.