Бащино име на родените в чужбина ще се получава вече лесно

Преди повече от две години писах за един проблем, с който десетки хиляди българи се сблъскват. Става въпрос за издаването на български актове за раждане на деца родени зад граница. Както показах по-рано, такива има доста и макар самата процедура да е лесна, често се сблъскват с един проблем – бащиното име. В доста страни не позволяват вписването на такова, а практиката на ГРАО е да спазва буквата на закона и да вписва буквално транслитерираното име както е оригиналният акт за раждане. Така много деца остават без бащино име.

Това само по себе си не е такъв проблем, макар да създава някои административни трудности пред българските институции и дори фирми. За да се добави се налагаше да се мине през съда, да се наема адвокати и да се губят стотици човекочаса между съда, общината, агенцията за защита на децата и прочие за нещо тривиално.

Още през 2015-та, когато няколко души повдигнахме въпроса пред тогавашния омбудсмана беше внесен законопроект, който да позволи вкарване на името още при подаването на документите с писмена декларация на родителите. Законопроектът остана висящ в комисията за българите в чужбина. Не помогна и това, че вносителят нямаше подкрепа, а и МРРБ, който отговарят за ГРАО, открито се противопоставяха на текста.

В началото на тази година беше внесен аналогичен законопроект от Обединени патриоти, който беше приет окончателно вчера. Той има допълнение, което позволява добавяне на бащиното име в последствие с писмено заявление до общината, което ще спести доста време и пари на семейства вече минали процедурата с акта.

Където си трябва, отдавам заслуженото на ОП – наистина са натискали за проекта. Определено е помогнало това, че МРРБ променя позицията си, омбудсмана продължава да натиска, МВР няма становище и практически всички вече са за промените, за разлика от преди две години. Това показва и как дискусията започнала тогава е помогнала ситуацията да узрее, за да може да се направи една толкова малка промяна, която ще помогне на много.

За да може да се възползват семейства живеещи в чужбина, законът трябва първо да бъде публикуват в Държавен вестник. След това може да искат писмено в свободен текст да бъде добавено бащино име към заявлението за нов акт за раждане или към вече издаден акт издаден на база оригинал от чужбина, в който липсва второ име.

Разбира се, това е само една спънка от многото, с които се сблъскват българите в чужбина. Добър напредък е, но има още много какво да се желае. Пример за това е, че такива актове за раждане по закон може да се вадят в самите консулства. Това обаче никога не е правено, просто защото отнема почти година. Същото важи за много услуги и причината е най-вече в претовареността на консулствата. За това писах миналата година показвайки с колко малко персонал се налага се справят. Успях да осъдя МВнР за данните за приходите на консулставата и това колко инвестират в тях, но те в момента обжалват във ВАС твърдейки, че им се вменява „несвойствено задължение“ да следят финансите на консулствата си. Делото е през февруари.

7 коментара

  1. Не разбирам. Досега се твърдеше, че добавянето на бащино име в българския акт за раждане създава един вид двойна самоличност именно заради разминаването в имената в двата акта за раждане. Какво се променя сега в това отношение?

  2. Не знам. Явно е било просто извинение, защото не им се въвеждат допълнителни процедури. А и НС решава какъв ще е закона. ГРАО дават становище и после изпълняват.

  3. Вчера отидох да подам указаните документи в р-н Централен-Пловдив.Да,ама не…Оказва се,че декларацията ,която синът ми и снахата ми /естонка/ са подали за бащиното име, не я признават.Искат я нотариално заверена и в присъствие на заклет преводач.А те живеят във Франция,бебето е родено във Женева,посолството в Берн пре-пре натоварено.
    А,междувременно от в къщи,са подали по интернета всички документи,снимка на бебока и тя вече е естонска гражданка с лична карта и паспорт.
    Така,че като се пише лесно е и тук,това не е така.

  4. Няма такова изрично изискване в закона, но е упоменато, че подаването на заявление за акт за раждане става единствено с нотариално заверено пълномощно. В този смисъл може да има такова изискване и за тази декларация, ако не е подадена лично от родителите.

    Разликата с Естония, освен наличието на интернет услуга за това, е и че майката има лична карта, с която се идентифицира и ефективно подписва лично. Именно затова се борим от толкова време за електронна идентификация в личните карти – за да може това и в България. Познай кой я отлага толкова време.

    Съветът ми е да се обърнеш към ГРАО, но не местните офиси, а централата – http://www.grao.bg/contacts.html. Ако имаш заверено пълномощно за подаване на документите, няма логика декларацията на български да не бъде приета в свободен текст.

  5. В моя случай ме порази гледната точка на чиновничките.Декпларация,в която изявяваш желания за бащино име,без подпис пред нотариус можела да бъде с фалшиви подписи.А защо да го правиш,след като от това не произтича нищо и те не казват.Презумпцията ,че си измамник,че трябва заклет преводач и пред нотариуса да обясни на майчиния език на чуждия гражданин/естонка,работеща като заклет преводач от френски,английски и немски/,бащиното име от български на естонски.Ако някой ми каже къде и какъв нотариус да намерят из дивното си френско селце и какво би задоволило родните ГРАО-вки ще му бъда благодарна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.