Данните за детските надбавки и какво може да научим от тях

В България има демографски проблем. Писал съм доста за него и за това как се спекулира с темата. Едно твърдение, което често ще срещнете е, че някои хора – най-вече ромите – раждат по много деца с цел да точат социални помощи. Тезата продължава с това, че въпреки ниското образование, те са доста организирани и заобикалят правилата, за да получават баснословни суми от държавата. Това е позиция, която се споделя от доста хора, сред които най-притеснително изглежда е и новият заместник министър-председател по демографска политика.

Има няколко добри разяснения защо това е мит. Един публикуван в последните дни ще намерите във Facebook. Аз обаче ще засегна един аспект – детските надбавки. Такива през 2016-та са получавали домакинства със среден доход под 350 лв. на месец. Надбавките в такъв случай са били 37 лв. за едно дете, 85 за две, 130 лв. за три и т.н. Не се дават пари за деца, които не посещават училище или не са напълно имунизирани.

За изминалата година 426559 жени са получавали надбавки за 662217 деца. Това представлява 55.8% от всички деца живеещи в страната. Получих справката по общини след заявление по ЗДОИ до Министерството на труда и социалната политика. Има различни начини как може да съпоставим средните нива на раждаемост в различни части на страната с получаващите детски надбавки. Когато нямаме достъп до детайлите за всеки отделен случай, може само да търсим корелация между различните стойности. Корелацията, разбира се, не означава причинно-следствена връзка, но липсата ѝ най-често показва, че свързаност няма или е достатъчно слаба. Именно това ще илюстрирам тук.

Бедност, не етнос

На следната графика виждате тоталният коефициент на плодовитост в синьо (лявата скала) по области. Той означава колко деца се очаква да има една жена през живота си съдейки по данните от 2016-та. В червено (дясната скала) съм показал разликата между броя деца, които имат жените в региона и за колко получават детски надбавки.

Виждаме, че в столицата жените имат по 1.27 деца. Жените, на които се изплащат надбавки обаче получават такива за 1.51 деца или 19% повече. Това е белег, че домакинствата с ниски доходи имат повече деца от средното за града. В другия край на скалата е Сливен, където средно жените имат по 2.24 деца. Тези, които получават надбавки обаче, ги получават за 1.74 деца. Това не означава непременно, че само жени с по-малко деца получават надбавки. Друг фактор е, че в доста домакинства по едно или две деца не отговарят на критериите – или са отпаднали от училище, или нямат пълен набор имунизации.

det4

Всъщност, с изключение на Ямбол и Сливен, в повечето общини майките получават детски надбавки средно за 1.50-1.55 деца в домакинството. Толкова е средният коефициент на плодовитост в страната. В Ямбол и Сливен е около 1.7 деца, но се вижда и че за много деца не се получават надбавки. Това оборва в известен смисъл мита, че семейства от малцинствата раждат по много деца и мамят системата, само и само за да точат социални помощи. Видимо това не се случва и мерките работят.

Следната графика илюстрира това по още един начин. Подредил съм областите по процент ромско население според преброяването през 2011-та (дясна скала). Отново в синьо е коефициента на плодовитост, а в червено – броят деца, за които се получава надбавки. В Монтана има най-много роми в страната, но и двата коефициента са на нивото на Плевен, където ромите са три пъти по-малко. Аналогично нещо виждаме в Добрич, където плодовитостта и получаващите надбавки са на нивата на Смолян при 19 пъти разлика в дяла на ромското население.

det1

От това ясно се вижда, че не говорим за проблем с етноса като цяло, а с опредени региони. Няма съмнение, че раждаемостта сред ромите е висока и че има сериозни проблеми с достъпа до здравни услуги, както и сексуално образование. От възрастовото разпределение при преброяването това стана пределно ясно. В същото време се спекулира много за измеренията на тези проблеми. Това отново са неща, които лесно биха могли да се проверят и опровергаят – нещо, което съм правил многократно тук.

Още една илюстрация за това е разбивката по общини. Знаейки колко деца са живели във всяка и за колко са получени надбавки, може да преценим какъв дял от домакинствата попадат в изискванията – под 350 лв. доход на член от семейството. Това е един начин да преценим колко бедна е една община. Разбира се, това е индикативно, защото може да се получава надбавки за деца и над 18 годишна възраст когато са все още в гимназия. Тези случаи обаче са много малко и разликата е пренебрежима. Подредил съм общините по процент от децата живеещи там, за които се получават надбавки. В единият край на скалата е Столична община с 30% следвана от Божурище с 35%. В другият край са Трекляно и Маджарово с 95%.

det3

Нарочно не съм показал имената на общините на картата – искам да потърсите тенденция и корелация в данните. Истината е, че такава почти няма. Наистина, при по-бедните общини се вижда повишение на броя деца на майка, за които се получават надбавки. Въпреки това, се виждат силни вариации между тях с коефициент на плодовитост между 1.35 и 1.75 в общини с иначе еднакви показатели. В жълто също така се вижда отново процентът ромско население. Отново тук ясна корелация отново липсва.

Нещо, което явно работи

Понякога същността на данните не е това, което виждаме в тях, а това, което не виждаме. Целта ми тук е да покажа, че поне отнасяйки се до детските надбавки, определено не може да се твърди, че сегашната система се експлоатира по някакъв начин. Точно обратното – изглежда изпълнява доста добре целта си да санкционира напускащите училище и пропусналите имунизации подпомагайки на родители с повече деца в бедни региони. Сумата наистина е малка, но за някои семейства може е от съществено значение.

Тези надбавки са и една мярка, която изглежда всеки се опитва да променя. Лесно е, не струва много и смесено с популистка реторика може да донесе добри политически дивиденти. Проблемът обаче е, че изглежда често в тази реторика не се засягат изложените до тук данни. Съмнявам се, че дори се гледат или разбират по време на обсъжданията.

Вместо това, ако наистина някой иска да прави промени, следва да се запитаме защо има въобще горна граница на доходите за получаването им. Също така, ако все пак е нужна, защо не е диференцирана на регионален принцип спрямо средните доходи? Ако обаче наистина някой иска да подпомогне раждаемостта чрез административни мерки, то защо не се затегне контролът върху фирмите, които уволняват бременни жени? Толкова масова е практиката, че вече се смята почти за нормално. За целта не трябват много повече средства – просто Инспекция по труда и НАП да си вършат работата. Или пък да се направи повече за градините, за улесняване на студентките, които са решили да имат деца по време на следването и прочие. Тези неща обаче са трудни и никой не ги подхваща сериозно.

Затова слушаме само за детските надбавки. Привидно е разбираемо като материя, но явно не е. Когато не боравим с реални данни, предразсъдъците надделяват, решенията са грешни и ефектът е обратен. За съжаление не очаквам нищо различно от новия ни министър.

8 коментара

  1. Интересно би било да се видят две неща:
    1. Колко е реалният брой деца на жените от различни етнически групи, които завършват фертилния си период (45-49) години. Начинът, по който тоталният коефицент на плодовистост се изичслява има един недостатък – да подценява крайния брой деца при отлагане на ражданията при покачване на средната възраст за раждане. Например жените, раждани 1974 са живели фертилните си години изцяло по времето на прехода, когато България имаше ултра-ниски нива на плодовитост от 1,1-1,3. Но тук: http://populationeurope.org/data можем да видим, че имат завършена плодовистост от 1,63.

    2. Да се види, отново при различните етноси tempo-adjusted fertility rate, което има за цел да коригира стойностите според покачващата се възраст за раждане. В същия линк от горе за БГ за 2012-та година това е 1,57.

    Аз съм на мнение, че само подобни точни изчисления могат да ни дадат реална представа доколко е наличен демографски проблем и до колко са обосновани страховете от свръхраждаемост на циганите.

    Набор 1992 съм и по мои лични наблюдения върху приятели и връстници (раждани в прехода) повечето от тях имат брат или сестра, но не са малко и тези, които са сами, докато такива, които са по трима и повече са рядкост. По отношение на циганите – сякаш сред тях вече има и такива, които раждат по-малко, докато друга част запазва високата раждаемост, свързана с неглижиране, липса на образование и възпроизвеждане на бедност.

  2. @Стоян Стоянов – благодаря. Надявам се скоро да ми остане време да пусна и останалите данни.

    @Наблюдател – по реда на номерата:

    Няма точни данни по етнически групи. Последните данни са от преброяването през 2011-та, но и тогава не са съвсем точни, защото имаше 1 млн. „несамоопределили се“. Самата дефиниция на етническа група не е съвсем ясна и няма обективен начин да се разделят хората. Затова се разчита на самоопределяне, което води до много спекулации.

    Мисля, че има известно неразбиране какво означава плодовитост. Не се подценява нищо. Вдигането на средната възраст на раждаемостта всъщност е причината за изключително ниската плодовитост през 90-те. Просто много жени отлагали тогава се решават сега. Доказателство за това е, че повъзрастовата плодовитост сред 20-30 годишните не е променена, а има скок сред 35-45 годишните. Те допринасят и до увеличената обща плодовитост в последните години.

    Друга честа заблуда е, че плодовитостта не отразява, че младите ще имат повече деца в бъдеще. Не се смята брой бебета на брой цени в детеродна възраст, а се събират повъзрастовите коефициенти. Така се изчислява вероятността за брой бебета на жена докато навърши 45 на база раждаемостта през тази година. Същия е принципа при очакваната продължителност на живота.

    Обяснявам тези неща не защото не смятам, че ги знаеш, а защото някой след това ще попита. TFR наистина е по-добра мярка, но предимно за сравнение на между държави с различна структура на населението като възраст и раждаемост. Същото го има и при смъртността, за което съм писал преди. Всъщност, TFR ще помогне да сравним и с предишни години в България, когато възрастовата структура на родилките беше много различна.

    Свръх раждаемостта при ромското население е малко или много мит. Настина, има го в определени общини и махали, от които редовно виждаме стереотипните кадри, но гледайки демографската картина, нещата стоят различно.

    Демографският проблем е сериозен и се вижда от броят деца раждани всяка година. Въпросът е какви са причините. Няколко пъти съм показвал тук, че всъщност жените раждат също толкова сега, колкото техните майки преди 30-тина години. Това означава, че няма намаление на желанието на двойките да имат деца, а в последните години с подобряването на икономическото състояние виждаме все повече подобрение на тази тенденция. Проблемите обаче са най-вече два. Първият е, че 1/3 от българите между 20 и 30 години са вече в чужбина – учат и/или работят. Другият проблем е, че по прицнип има спад в ражданията след 80-те и огромен спад в раждаемостта в началото на 90-те. Това означава, че са малко жените между 25 и 35 и още по-малко са тези навлизащи във фертила възраст – 18 до 25. Тоест сега вече чувстваме ефекта на кризата и ниската раждаемост от 90-те, защото онези деца които тогава не се бяха родили, сега трябва вече да раждат деца. Това не се вижда от много хора.

  3. „Мисля, че има известно неразбиране какво означава плодовитост. Не се подценява нищо. Вдигането на средната възраст на раждаемостта всъщност е причината за изключително ниската плодовитост през 90-те. Просто много жени отлагали тогава се решават сега. Доказателство за това е, че повъзрастовата плодовитост сред 20-30 годишните не е променена, а има скок сред 35-45 годишните. Те допринасят и до увеличената обща плодовитост в последните години.“

    Всъщност точно това имах впредивд и аз. Интересно е дали в момента е налице все още процес на покачване на средната възраст, което би означавало, че настоящия коефицент от около 1,5 би нараснал още, когато това покачване приключи окончателно.

    По отношение на етническите групи – бях се натъкнал на тази статия: https://trud.bg/article-4970483/ в която се говори за някакви оценки на TFR по етноси, макар и явно непълни.

  4. @Наблюдател – ще видим в следващите години как ще се промени тенденцията. Трудно е да се прецени на база година за година. Трябва да се гледат по-големи периоди .

  5. Настина добре написана и интересна статия. Тази тема вълнува много хора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *