Как един регистър се превърна в инкубатор за фалшиви новини

Писал съм доста за демографията. Първо, колко измамни са сензациите за „антирекорди“ в раждаемостта, „рекордна“ смъртност и „изчезването на нацията“. Второ, как постоянно се бърка статистиката за броя раждания през изминалата година (тук и тук). Трето, как журналистите използват къде умишлено, къде от неграмотност това объркване, за да привличат аудитория. Четвърто, изследвах исторически данни за процесите, за да покажа накъде се движим като население (тук, тук, тук, тук и тук). Разгледах и данните за българчетата родени в чужбина (тук и тук) и проблемите с тези данни.

Има много неразбиране по материята. Далеч не се дължи само на липсата на базови познания по статистика. В определен смисъл и данните са объркани. Когато има натиск за по-голяма аудитория, лесно е един журналист да залитне към „скандалните“ числа, без да потвърди каквото и да е било. В такива случаи бързат да прехвърлят отговорността на съответната институция. „Ама той министърът така каза“. Както видяхме вече, това не е критерий и всеки уважаващ себе си журналист би следвало да го знае.

Институционална стъкмистика

Разбира се, институциите имат вина за грешната информация, която публикуват. В случая на ражданията трябва да посочим регистъра на Министерството на здравеопазването. Многократно съм писал, че не трябва да се използва. Причината е, че болниците не въвеждат ражданията в срок. Според наредбата на Министерството това трябва да става до 3 дни след самото раждане. Въвеждат се редица параметри, които би следвало да са полезни за изследователи и проверяващи после. Ние имаме достъп само до броя родени за всеки ден от годината по области.

Проблемът е, че никой не следи дали и кога се въвежда. Това беше потвърдено от бивш министър. Няма белези да са взети мерки и от доскорошния кабинет. Няма реакция и на призивите ми да се спре публикуването на данните. Знам, че е парадоксално аз точно да искам такова нещо, но по-добре никакви данните, отколкото грешни.

Отделно, не всички деца са родени в болниците и не се вписват в този регистър. Някои се раждат при пътуване в чужбина, други – у дома. Не знаем обаче колко са, защото не може да разчитаме на болниците да попълват регистъра изчерпателно. Затова виждаме разминаване между данните на НСИ и тези на МЗ от порядъка на 5 до 10%. НСИ разчита на справките на ГРАО за извадено ЕГН на новородени през съответната година. За 2015-та, например, регистърът показва 61374 раждания, а НСИ и ГРАО – 66370 или 5000 повече. Аналогично е разминаването през 2014-та.

Къде са най-безотговорни?

Досега ми беше изключително трудно да илюстрирам какъв е проблемът с този регистър. Намерих обаче начин да тегля редовно данните и вече имам нужната извадка.

Първо да сравним данните за цялата 2016-та. Ако погледнете регистъра в средата на декември, както направиха много медии, ще излезете със сензационното заглавие, че ражданията са 57300 и надали ще минат 59000 в следващите две седмици. Ако, още махмурлии, погледнете пак на 1-ви януари, регистърът вече показва 60172 раждания. Към днешна дата са 61012. Съдейки по закъснението, което някои болници имат във въвеждането, като нищо ще мине броя от миналата година.

Тук задаваме въпроса – колко по-късно се въвеждат данните в регистъра. Това може лесно да се открие – на 9-ти декември гледаме колко пише, че са родени три дни по-рано на 6-ти. След това поглеждаме отново два месеца по-късно и сравняваме. Ако на 9-ти пише 10 родени във Видин, а месеци по-късно пише 20, значи 50% от ражданията са въведени след срокът. Малко по-сложно става когато гледаме всички дати и периоди.

Именно това направих тук. Справката е само за декември 2016-та. Добавих 3 работни дни, за да съм по-честен към болниците. Това означава, че ако дете е родено в събота, очаквам болницата да го въведе до сряда вечерта или 5 дни по-късно. Така махнах и почивните дни. Нямаме, за жалост, разбивка по болници.

Вижда се, че има области като Добрич, Видин и Кърджали, където 4 от 5 раждания се въвеждат късно. За болниците там, както и в Шумен и Монтана може спокойно да се каже, че не спазват въобще изискванията на министерството. Останалите се забавят в между 20 и 60% от случаите. Отличават се Разград и Перник, където поне през декември са въвели всичко в срок. Нямам пълните данни за януари, но Разград изглежда отличник и тогава с под 3% забавяния.

По-фрапиращо е положението при забавянето с 30 дни. Тук съм показал именно това. Вижда се, че Благоевград и Добрич въвеждат поне 1 от 5 раждания чак след месец. Проблем има и във Враца и Сливен. Това може да дори е по вина на една или две болници в тези области, които въвеждат данните си 2-3 пъти в годината наведнъж когато им хрумне.

Сега, надявам се, разбирате, защо този регистър е безполезен. Поглеждайки един период в него дори месец по-късно, нямаме гаранция дали има отклонение с 5, 10 или 30% от реалните стойности. Именно затова призовавам винаги да се гледат данните на НСИ, които излизат през април. Така няма да се залита по твърдения, че „има антирекорд на ражданията“ през 2016-та. Забравя се 1995-та и индекса на раждаемостта.

Имаме новина – чиновниците бездействат

Министерството на здравеопазването трябва да следи по-добре болниците за нещо толкова елементарно. Справката кой е закъснял е повече от лесна. При това не става въпрос за едната статистика – данните от регистъра, които не са публични, са важни за засичане на проблемите в майчиното здраве, здравното образование и дори белези за лекарска небрежност.

Ако министерството и агенциите не са достатъчно компетентни да се справят с тази иначе проста задача, по-добре е наистина да спрат публичния модул на регистъра. В момента той не случи за нищо друго, освен да помага на жълти медии с фалшивите новини и да храни наркотичния глад на сериозна част от обществото ни за жлъч и негативизъм.

В никакъв случай не отричам, че има сериозен проблем с раждаемостта. Една от съществените стъпки към решаването му е да говорим с коректни данни и разбиране. В противен случай се впускаме в безнадеждни стонове и популистки небивалици. Видяхме, че и служебния министър сега залита в тази посока, което е още една илюстрация за проблема.

26 коментара

  1. НВРД | ЖВРД | ЖВРД / НВРД | % | НВРД / ЖВРД | % | Разлика |
    2012 | 63891 | 69121 | 1,082 | +8,2 | 0,924 | -7,6 | 5230 |
    2013 | 62216 | 66578 | 1,070 | +7,0 | 0,935 | -6,5 | 4362 |
    2014 | 63848 | 67585 | 1,059 | +5,9 | 0,945 | -5,5 | 3737 |
    2015 | 61374 | 65950 | 1,075 | +7,5 | 0,931 | -6,9 | 4576 |
    2016 | 61009 | 62520 | 1,026 | +2,6 | 0,975 | -2,5 | 1670 |
    |312179 | 331754 | 19575

  2. Съжалявам, че няма вид табличката. По години са новородените НВРД според регистъра на МЗ, живородените ЖВРД според НСИ, Съотношенията ЖВРД/НВРД и в %, НВРД/ЖВРД и в %, разлика в брой. На последният ред са сумирани за 5-те години. ЖВРД за 2016г са прогнозни. През април ще ги научим. Тогава ще е интересно за тези години / първата кохорта от броя на населението/ – колко наистина са родени в България, колко са останали/засега/ и т.н. Данните от регистъра и от НСИ са достатъчно точни и представителни. А и други няма. Затова не трябва да се крият. И без това от НСИ предоставят публично и безплатно минимум информация.

  3. Всъщност знаем доста добре колко са ражданията в чужбина. Взех данните от ГРАО преди време и направих карта и справки:
    http://yurukov.net/blog/2015/balgarcheta-rodeni-v-chujbina/

    Това са деца родени в чужбина с български акт за раждане. Не е толкова просто обаче – не може да ги извадиш от данните на НСИ за ражданията. Те смятат колко деца са родени от майки живеещи в страната. Доста българки живеят в чужбина, но не са регистрирани в България. Така другият индикатор – бебета до годинка живеещи в страната – се различава от броят раждания. Той пък посочва къде колко бебета са регистрирани по постоянен адрес на майката. Това отново включва деца на майки, които живеят в чужбина, но не са го отбелязали никъде.

    За родените в чужбина, както съм обсъждал преди, може да съдим само по издадените актове за раждане. Почти невъзможно е да се разбере колко деца са родени в семейства само с българи или с един родител българин/ка. Успях да направя оценка за Германия на база косвени данни, но не навсякъде има такива.

    Регистъра за ражданията е безсмислен. Последното, което може да се каже за него е, че е представителен или точен предвид проблемите с въвеждането. В никакъв случай не призовавам да се спрат данните на НСИ – те са тези, на които трябва да се опираме (при добро разбиране какво четем).

    Регистърът на МЗ обаче най-добре да се спре в публичната си част докато успеят да въведат ред във въвеждането. Сега е непотребен дори за сравнение между годините, защото неточностите са непостоянни през времето. Това стана доста ясно в анализите ми откакто го следя. През 2014-та имаха 20% забавяне на последните 3 месеца данни. Сега изглежда са 5-6%.

  4. Гледах ги. Хубава информация, хубава карта. За регистъра за ражданията: следя го от 2012г, прав си за всичко, няма да се оправят нещата, аз чакам половин година, за да съм сигурен, че няма да се добави някъде още някое новородено, а е имало случаи да се намалява броя. За мен това е информацията колко деца се раждат в България. Родените в чужбина ще си останат в чужбина. Почти всички. Освен, ако не започне принудително връщане. На необразовани и неквалифицирани, източващи социалната система и т.н. От родените в България по-голямата част ще останат в страната, т.е. може да се прави демографска прогноза.

  5. @Kiril Mirkov – там е работата – въобще не са толкова родените в България. В регистъра не се въвеждат доста от родените в болниците, както и явно родените извън тях. Няма никакви причини да смятаме, че цели болници пропускат да въведат информацията си.

    Не си прав и за децата родени в чужбина. Все повече семейства се връщат в България. Намалява и разликата между напускащите и прибиращите се. Въпросът обаче не е за това колко се връщат, а колко реално живеят в страната. Най-точната статистика за това е тази на НСИ. Числата в регистъра са неизползваеми.

  6. „Въобще не са толкова“ предполага разлика от поне 10%. Сам каза – дори и извън болница да се роди дете, пак ще го регистрират в болницата. Сигурно има пропуски. Допускам, че са не повече от промил, дори това е много.
    По НСИ за българите: година – Имигранти – Емигранти – Разлика; 12-4964-13640-8676; 13-4682-16036-11354; 14-9502-23849-14347; 15-10722-24487-13765. Данните са по 5-годишни кохорти. За семейства няма данни. Емигрирали за периода 2012-2015г – 48 142 души повече от завърналите се. В страната реално живеят 600 000 до 800 000 души по-малко от данните на НСИ за населението.

  7. По НСИ за българчета на 0 до 14 години: година – Имигранти – Емигранти – Разлика; 12-664-1419-755; 13-521-1621-1100; 14-768-1546-778; 15-1046-2342-1296. Емигрирали за периода 2012-2015г – 3 929 деца повече от завърналите се. Не се знае кои са със семействата си в България. Сега ще има „хайка“ от ДАЗД за деца, отглеждани от баби и дядовци в България, с родители в чужбина. Може и да научим бройката.
    За регистъра: Смяташ числата в него за неизползваеми-не го ползваш. За мен е добре да го има и искам да го има. Не пречи на никой за нищо.

  8. Предположих, че ще се регистрират в болниците. Разликата колко реално се раждат в болниците и колко се вписват в този регистър е проблема. Това изглежда пропускаш – регистърът далеч не отразява всички раждания в болниците, защото някои от тях явно просто пропускат да въвеждат.

    Да, вредно, е че съществува с грешни данни. Доста журналя също го намират за полезен, но не за да правят изводи, а за да печатат редовно скандални заглавия. Легитимира абсолютно лъжливи твърдения за демографията ни и това е вредно. Да, грешните данни пречат.

    От къде реши, че в страната живеят 600 хиляди по-малко от статистиката на НСИ? На какво базираш въобще твърдението?

  9. По първи абзац: При раждане все пак се въвежда някъде информация, издава се ЕГН и т.н. Съмнявам се, че не се подава такава и към регистъра за ражданията. Дори и с голямо закъснение. Регистърът отразява всички раждания в болниците. Ако има изключения, те са незначително малко. По-малко от един промил.
    По втори абзац: На журналистите работата им е да търсят информация, новина, сензация. Ние също ги търсим в някаква степен. И, съответно ги пресяваме и сортираме. Регистърът не съществува с грешни данни. Може да не са абсолютно точни, но са достоверни и достатъчно точни. За цялата страна, не по области.

  10. Издава се ЕГН на всички деца. Това е информацията от ГРАО, на която НСИ разчита. Нито ГРАО, нито НСИ подават в регистъра на МЗ. Там само болниците би трябвало да вписват. Както показах обаче, въвеждането на информацията не се следи. От разговори с лекари – някои болници не въвеждат въобще или пропускат периоди. Не се вписват и ражданията извън болмиците.

    Регистърът съществува единствено с грешни данни. Всякаква липса на контрол и санкции, както и показаното в статията говори достатъчно красноречиво за това. Не са достоверни нито за сравнение, нито взети месеци по-късно.

    Колкото и да се опитваш да ражионализираш използването на регистъра, фактите са, че както въвеждащие информацията, така МЗ неофициално признават, че контрол и гаранции за точност няма. Сега чакам пак официално потвърждение.

  11. По трети абзац: По данни от Актюерски доклад на НОИ за 2016г Осигурени лица – 2763 хил. ; Пенсионери – 2128 хил.; Безработни – 215 хиляди. Работещите пенсионери са около 200 хиляди и са и осигурени в голямата си част – преди няколко години бяха 195 хиляди осигурени. От пенсионерите 148 хиляди са с наследствени пенсии като малка част от тях са деца. Населението към 31.12.2016г се очаква да е 7 115 хиляди души. Деца до 19 навършени години към 31.12.2015г – 1311 хиляди. Записани учащи висше 2015/16г по НСИ – 267 хиляди.

  12. Продължение на предният пост. Рекапитулация: 7115-2763=4352; 4352-2128=2224; 2224-215=2009; 2009-195=2204; 2204-1311=893; 893-267=626 хиляди души. От учащите висше една част работят и се осигуряват. Корекция: в.“Сега“, 12.09.2016г – работещи пенсионери са 156 хиляди. Остават 587 хиляди души в работоспособна възраст. Голямата част от тях не живеят в България. Работят в чужбина, връщат се и пак заминават. Точният брой никой не знае, променлив е във времето, зависи от много фактори, дори от случайности. Съжалявам, че понякога ползвам некоретни изрази/повече, значителен брой и т.н.,/, но няма точни данни.

  13. Абсолютно вярно. Разликата между отчетите на Регъстъра на ражданията и данните на НСИ е фрапираща. Имам съмнения, че не се въвеждат всички раждания

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.