Кой бяга от здравната ни система?

Едно от най-честите обяснения, които се дават за състоянието на здравната ни система, е липсата на хора – лекари, акушерки и медицински сестри. Наистина, почти всички сфери изискващи специалисти в страната страдат от този проблем. Най-осезаемо това се вижда в сферата на информационните технологии и машиностроенето. Доколкото е вярно обаче това за здравеопазването?

Преди няколко години споделих в социалките една графика, която направих набързо от данните на НСИ. Сравняваше колко лекари работят в България като абсолютен брой и спрямо глава от населението. Също така, колко учат в сферата на здравеопазването и колко завършват. Днес реших да обновя тези графики с последните данни и да ги разширя. Макар да дават само сухи числа за един единствен аспект от системата, от тях може да научим доста. Здравеопазването определено има сериозни проблеми, които са не само многопласови, но и трудно може да се дестилират в няколко графики. С такива обаче може да се опитаме да оборим няколко мита.

Както винаги, започвам с условностите. Тези данни събират всички практикуващи лекари – лични, тесни специалисти, хирурзи, анестезиолозите и прочие. В категорията медицински специалисти се включват мед. сестри, акушерки, лаборанти, фледшери и други. Не може да анализираме това колко от тях работят на повече от едно място, колко операции и процедури правят, колко специализират, колко отпадат, колко получават точно от всичко това и колко са натоварени, просто защото такива данни няма. Навярно се пазят в болниците, но надали някой има илюзия, че ще ги споделят. Затова може да говорим само за общ брой. НСИ има разбивка по области, но тук не ги разглеждам. Учащите в сферата на здравеопазването са „наедно“ като разглеждам само бакалаврите и магистрите. Във всички графики долу взимам показателите през 2001-ва за основа и сравнявам.

Нека да започнем с броя работещи лекари и медицински специалисти в страната. От данните на НСИ се вижда, че за последите 15 години те всъщност се увеличават като абсолютен брой. Особено при лекарите тенденцията е почти изцяло нагоре. При медицинските специалисти има намаление в последните 3 години, но все още сме над нивото от 2001-ва. Интересно е, че когато първо пуснах тази графика тогава се говореше как масово напускат, а всъщност имаше няколкогодишно увеличение с по 1-2% на година. Лекарите през 2016-та в страната, например, са били с над 8% повече от 2001-ва. Най-големият скок е бил в последните 7 години.

Ако разгледаме спрямо населението, тенденцията става още по-стръмна нагоре. Няма спор, че заради отрицателния приръст и емиграцията (макар намаляваща) населението намалява и това е проблем. Това обаче означава, че на един лекар и медицинска сестра се падат по-малко хора. Също е вярно, че заради застаряващото население са нужни всъщност повече ресурси за здравни грижи, но както виждаме, тенденцията при последните далеч не е универсално надолу. Последният проблем всъщност до голяма степен ще „отмине“ след 20-25 години, заедно с поколението на т.н. baby-boomer-и – бумът в раждането и по-важно оцеляването на бебетата преди 60-тина години. Така виждаме, че на всеки 1000 пациента има с поне 12% повече медицински сестри и над 20% повече лекари, отколкото 15 години по-рано.

Гледайки напред във времето виждаме и постоянен скок в броя учащи и завършващи лекари и медицински специалисти. Разбира се, може да се поспори за качеството и съм сигурен, че доста лекари биха имали да кажат по нещо за това. Когато говорим за масови здравни грижи обаче, 90% от състоянията имат нужда от някакъв личен лекар с що-годе сносни знания. Също така, международната слава на медицинските ни университети въобще не е лоша. Всичко това дори с напускането на някои лекари и чуждестранните студенти, които въобще не са малко, виждаме, че на година завършват и остават в страната повече специалисти по здравни грижи, отколкото са нужни за обновяване на системата. При това този процес се засилва.

При лекарите е видно, че неизменно има увеличение. Няма спор, че в определени професии има проблем. Такива са анестезиолозите, недостиг на които има в цял свят. Заедно с антибиотичната резистентност липсата им се сочи като основен риск за операциите в бъдещето. Кадри в други критични сфери се губят дори в богати държави като Германия и Великобритания. Като по-голям проблем у нас се сочи липсата на медицински сестри и акушерки. Затова ето разбивка как кадрите заети в болници и клиники са се движили в последните 15 години.

Несъмнено има намаление при акушерките, но броят им се стабилизирал в последните 6 години. При медицинските сестри и фелдшерите дори е имало увеличение, което рязко тръгва надолу в последните години. В това може би ще прозрем провали в определени политики в здравната сфера на последните кабинети. Погледнато спрямо населението обаче виждаме друга картинка. Отново – отрицателният приръст е огромен проблем, но погледнат спрямо брой пациенти на мед. сестри и акушерки, всъщност тенденцията е към подобрение независимо от негативите.

Затова нека спрем с извинението, че няма лекари и медицински специалисти. Кадри поне в тази сфера има. Ако има проблем в разпределението им, то това е заради грешни стимули и сбъркана политика. Ако има проблем в качеството, то това е заради специализациите, които абсолютно всеки е съгласен, че са сбъркани като принцип. Финансирането, пътеките, болниците източващи касата и биващи източвани, ненужните процедури, връзките с фармацевтичните компании, наработещата спешна помощ, шарлатаните с алтернативни лечения и неефективната превенция и диагностика са сред огромните проблеми. Еднозначно решения няма и никой не е намерил.

Подобни проблеми има в цял свят, но успяват да държат пълна малко по-малко продънената си кофа с несъизмеримо по-голям поток от пари. У нас нямаме такава възможност. Поне не докато не се вдигне производителността и приходите от вноски. Междувременно трябва да спрем да броим лекарите, а да говорим по-сериозно какво се налага да правят в рамките на стандартния ден, как да спрем злоупотребите, грубото отношение от двете страни, как да запазим здравето и живота и на двете страни и как да подобрим доверието и най-вече очакванията у хората какво медицината може и какво не. Липсите в тези сфери карат все повече не само да харчат неимоверни суми за шамани и „алтернативи“, но и откровено застрашават живота на децата си.

Тук не давам решение и не изброявам всички проблеми, а показвам къде не е проблемът или поне къде най-малко е. Така отговорът на заглавието горе е, че не лекарите и медицинските сестри бягат. Не бягат и толкова пациентите, защото медицинският туризъм се засилва, а все повече болници отварят врати. Бяга се единствено от отговорност. Липсата на доверие в тази и други системи гони и немалка част от българите, които решават, че някъде може би е по-добре. Дали са прави или не е по-трудно да се каже, отколкото си мислят повечето, а и не е въпроса тук. Ефектът е видим.

5 коментара

  1. Впрочем, относно нервите на лекарите и през какво минават, препоръчвам това (донякъде) майтапчийско видео за ситуацията в щатите. Да, наистина самоубийствата сред лекарите е няколко пъти по-висока от средната и наистина след специализацията и при жените скача неимоверно.

  2. Има проблем с отчитането на лекарите в България от НСИ.

    Те броят регистрираните в БЛС лекари.
    И вземат данни от лечебните заведения – брой лекари, брой легла, брой лекари/брой легла.

    Проблема е, че много от колегите ми в чужбина не си прекъсват регистрацията в БЛС. Членският внос е под 100 лв годишно или 50 евро.
    Плащаш си го и можеш да се върнеш по всяко време.
    Поне 5000 души са така.

    Поне още толкова са на меко казано „преклонна“ възраст.

    Останалите 13-14 хил. работят на 2-3 или 4 места.
    И всяко лечебно заведени ги декларира.
    Всъщност, много от тях дори не работят на третото и четвъртото си „работно“ място. Те просто се „водят“.
    Защото сертифицирането на съответното лечебно заведени изисква да има „толкова и толкова хирурзи, анестезиолози и т.н.“

    Така че на хартия – България е фрашкана с лекари, а практически само 4 или 5 софийски болници имат що годе пълен личен състав.
    Останалите работят с 40 до 70 процента от това, което имат на хартия.

    Но проблемът тепърва започва.
    Българските студенти са само около 30 % от завършващите – другите са чужденци.
    И на въпроса какво ще правят като завършат – 90% отговарят категорично – „Ще работя в чужбина“.

  3. За настроенията сред студентите не мога да говоря, но от гледна точка на статистиката не си прав въобще. НСИ не брои щатове или регистрация в БЛС, а хора при условие, че работят в поне едно заведение. Тези в чужбина не се броят. Ето мeтодологията:

    В броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравни заведения, независимо от ведомствената подчиненост на заведенията. Включват се и медицинските специалисти, работещи в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини, индивидуалните и групови практики за първична и специализирана медицинска и дентална помощ, медицинския персонал към общините (заети в училищно здравеопазване и детски ясли).
    Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в здравните заведения – напр. във фармацевтичната промишленост.

    Също така твърдението, че 30% от завършващите са български студенти изглежда неправдоподобно. Тенденцията на завършващите е паралелна с увеличението на студентите. Освен, ако чуждестранните студенти завършват много повече и по-бързо от българските, логично е, че разпределението ще е близко до това на учащите. За противоположното не намерих данни или твърдения в мрежата.

    Учащите чужденци в момента в България във всички специалности за степен бакалавър или магистър са малко под 13 хиляди. Учащите в сферата на здравеопазването за същите степени са малко над 27 хиляди. Тоест, дори да приемем, че всички чужденци в България учат медицина, то под 47% от учащите са чужденци. Съдейки по данните на НСИ и университетите, реалният процент е 25%.

    С други думи, ако думите ти са верни, то едва 11% от българските студенти в сферата на здравеопазването завършват въобще, което добре знаеш, че не е вярно.

    Относно разпределението на лекарите в болниците и работа на няколко места – практика е навсякъде. В Германия за спешен случай са ме пращали в частен кабинет на лекаря, който се намира в съседна на болницата сграда. За жалост, в България това е доведено наистина до проблем и именно за стимулите и разпределението говорих горе. Кадри има, но организацията е ужасна. В други държави с много по-малко персонал правят повече. Истината е, че както в много други сфери в България, много се работи, но ефективността е ниска. Да, преработват се някои, но не искат да променят как работят, а и ръководствата на заведенията явно не знаят как да оптимизират процесите.

    За желанията на завършващите – не знам какво изследване визираш, но съдейки по извадените документи за признаване на квалификация и работа в чужбина, процентът е много по-нисък от 90%. Дори самият факт, че броят на лекарите работещи в страната – физически лица, не щатове – расте със стабилни темпове всяка година.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.