Кой бяга от здравната ни система?

Едно от най-честите обяснения, които се дават за състоянието на здравната ни система, е липсата на хора – лекари, акушерки и медицински сестри. Наистина, почти всички сфери изискващи специалисти в страната страдат от този проблем. Най-осезаемо това се вижда в сферата на информационните технологии и машиностроенето. Доколкото е вярно обаче това за здравеопазването?

Преди няколко години споделих в социалките една графика, която направих набързо от данните на НСИ. Сравняваше колко лекари работят в България като абсолютен брой и спрямо глава от населението. Също така, колко учат в сферата на здравеопазването и колко завършват. Днес реших да обновя тези графики с последните данни и да ги разширя. Макар да дават само сухи числа за един единствен аспект от системата, от тях може да научим доста. Здравеопазването определено има сериозни проблеми, които са не само многопласови, но и трудно може да се дестилират в няколко графики. С такива обаче може да се опитаме да оборим няколко мита.

Както винаги, започвам с условностите. Тези данни събират всички практикуващи лекари – лични, тесни специалисти, хирурзи, анестезиолозите и прочие. В категорията медицински специалисти се включват мед. сестри, акушерки, лаборанти, фледшери и други. Не може да анализираме това колко от тях работят на повече от едно място, колко операции и процедури правят, колко специализират, колко отпадат, колко получават точно от всичко това и колко са натоварени, просто защото такива данни няма. Навярно се пазят в болниците, но надали някой има илюзия, че ще ги споделят. Затова може да говорим само за общ брой. НСИ има разбивка по области, но тук не ги разглеждам. Учащите в сферата на здравеопазването са „наедно“ като разглеждам само бакалаврите и магистрите. Във всички графики долу взимам показателите през 2001-ва за основа и сравнявам.

Нека да започнем с броя работещи лекари и медицински специалисти в страната. От данните на НСИ се вижда, че за последите 15 години те всъщност се увеличават като абсолютен брой. Особено при лекарите тенденцията е почти изцяло нагоре. При медицинските специалисти има намаление в последните 3 години, но все още сме над нивото от 2001-ва. Интересно е, че когато първо пуснах тази графика тогава се говореше как масово напускат, а всъщност имаше няколкогодишно увеличение с по 1-2% на година. Лекарите през 2016-та в страната, например, са били с над 8% повече от 2001-ва. Най-големият скок е бил в последните 7 години.

Ако разгледаме спрямо населението, тенденцията става още по-стръмна нагоре. Няма спор, че заради отрицателния приръст и емиграцията (макар намаляваща) населението намалява и това е проблем. Това обаче означава, че на един лекар и медицинска сестра се падат по-малко хора. Също е вярно, че заради застаряващото население са нужни всъщност повече ресурси за здравни грижи, но както виждаме, тенденцията при последните далеч не е универсално надолу. Последният проблем всъщност до голяма степен ще „отмине“ след 20-25 години, заедно с поколението на т.н. baby-boomer-и – бумът в раждането и по-важно оцеляването на бебетата преди 60-тина години. Така виждаме, че на всеки 1000 пациента има с поне 12% повече медицински сестри и над 20% повече лекари, отколкото 15 години по-рано.

Гледайки напред във времето виждаме и постоянен скок в броя учащи и завършващи лекари и медицински специалисти. Разбира се, може да се поспори за качеството и съм сигурен, че доста лекари биха имали да кажат по нещо за това. Когато говорим за масови здравни грижи обаче, 90% от състоянията имат нужда от някакъв личен лекар с що-годе сносни знания. Също така, международната слава на медицинските ни университети въобще не е лоша. Всичко това дори с напускането на някои лекари и чуждестранните студенти, които въобще не са малко, виждаме, че на година завършват и остават в страната повече специалисти по здравни грижи, отколкото са нужни за обновяване на системата. При това този процес се засилва.

При лекарите е видно, че неизменно има увеличение. Няма спор, че в определени професии има проблем. Такива са анестезиолозите, недостиг на които има в цял свят. Заедно с антибиотичната резистентност липсата им се сочи като основен риск за операциите в бъдещето. Кадри в други критични сфери се губят дори в богати държави като Германия и Великобритания. Като по-голям проблем у нас се сочи липсата на медицински сестри и акушерки. Затова ето разбивка как кадрите заети в болници и клиники са се движили в последните 15 години.

Несъмнено има намаление при акушерките, но броят им се стабилизирал в последните 6 години. При медицинските сестри и фелдшерите дори е имало увеличение, което рязко тръгва надолу в последните години. В това може би ще прозрем провали в определени политики в здравната сфера на последните кабинети. Погледнато спрямо населението обаче виждаме друга картинка. Отново – отрицателният приръст е огромен проблем, но погледнат спрямо брой пациенти на мед. сестри и акушерки, всъщност тенденцията е към подобрение независимо от негативите.

Затова нека спрем с извинението, че няма лекари и медицински специалисти. Кадри поне в тази сфера има. Ако има проблем в разпределението им, то това е заради грешни стимули и сбъркана политика. Ако има проблем в качеството, то това е заради специализациите, които абсолютно всеки е съгласен, че са сбъркани като принцип. Финансирането, пътеките, болниците източващи касата и биващи източвани, ненужните процедури, връзките с фармацевтичните компании, наработещата спешна помощ, шарлатаните с алтернативни лечения и неефективната превенция и диагностика са сред огромните проблеми. Еднозначно решения няма и никой не е намерил.

Подобни проблеми има в цял свят, но успяват да държат пълна малко по-малко продънената си кофа с несъизмеримо по-голям поток от пари. У нас нямаме такава възможност. Поне не докато не се вдигне производителността и приходите от вноски. Междувременно трябва да спрем да броим лекарите, а да говорим по-сериозно какво се налага да правят в рамките на стандартния ден, как да спрем злоупотребите, грубото отношение от двете страни, как да запазим здравето и живота и на двете страни и как да подобрим доверието и най-вече очакванията у хората какво медицината може и какво не. Липсите в тези сфери карат все повече не само да харчат неимоверни суми за шамани и „алтернативи“, но и откровено застрашават живота на децата си.

Тук не давам решение и не изброявам всички проблеми, а показвам къде не е проблемът или поне къде най-малко е. Така отговорът на заглавието горе е, че не лекарите и медицинските сестри бягат. Не бягат и толкова пациентите, защото медицинският туризъм се засилва, а все повече болници отварят врати. Бяга се единствено от отговорност. Липсата на доверие в тази и други системи гони и немалка част от българите, които решават, че някъде може би е по-добре. Дали са прави или не е по-трудно да се каже, отколкото си мислят повечето, а и не е въпроса тук. Ефектът е видим.

3 коментара

  1. Впрочем, относно нервите на лекарите и през какво минават, препоръчвам това (донякъде) майтапчийско видео за ситуацията в щатите. Да, наистина самоубийствата сред лекарите е няколко пъти по-висока от средната и наистина след специализацията и при жените скача неимоверно.

  2. Има проблем с отчитането на лекарите в България от НСИ.

    Те броят регистрираните в БЛС лекари.
    И вземат данни от лечебните заведения – брой лекари, брой легла, брой лекари/брой легла.

    Проблема е, че много от колегите ми в чужбина не си прекъсват регистрацията в БЛС. Членският внос е под 100 лв годишно или 50 евро.
    Плащаш си го и можеш да се върнеш по всяко време.
    Поне 5000 души са така.

    Поне още толкова са на меко казано „преклонна“ възраст.

    Останалите 13-14 хил. работят на 2-3 или 4 места.
    И всяко лечебно заведени ги декларира.
    Всъщност, много от тях дори не работят на третото и четвъртото си „работно“ място. Те просто се „водят“.
    Защото сертифицирането на съответното лечебно заведени изисква да има „толкова и толкова хирурзи, анестезиолози и т.н.“

    Така че на хартия – България е фрашкана с лекари, а практически само 4 или 5 софийски болници имат що годе пълен личен състав.
    Останалите работят с 40 до 70 процента от това, което имат на хартия.

    Но проблемът тепърва започва.
    Българските студенти са само около 30 % от завършващите – другите са чужденци.
    И на въпроса какво ще правят като завършат – 90% отговарят категорично – „Ще работя в чужбина“.

  3. За настроенията сред студентите не мога да говоря, но от гледна точка на статистиката не си прав въобще. НСИ не брои щатове или регистрация в БЛС, а хора при условие, че работят в поне едно заведение. Тези в чужбина не се броят. Ето мeтодологията:

    В броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравни заведения, независимо от ведомствената подчиненост на заведенията. Включват се и медицинските специалисти, работещи в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини, индивидуалните и групови практики за първична и специализирана медицинска и дентална помощ, медицинския персонал към общините (заети в училищно здравеопазване и детски ясли).
    Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в здравните заведения – напр. във фармацевтичната промишленост.

    Също така твърдението, че 30% от завършващите са български студенти изглежда неправдоподобно. Тенденцията на завършващите е паралелна с увеличението на студентите. Освен, ако чуждестранните студенти завършват много повече и по-бързо от българските, логично е, че разпределението ще е близко до това на учащите. За противоположното не намерих данни или твърдения в мрежата.

    Учащите чужденци в момента в България във всички специалности за степен бакалавър или магистър са малко под 13 хиляди. Учащите в сферата на здравеопазването за същите степени са малко над 27 хиляди. Тоест, дори да приемем, че всички чужденци в България учат медицина, то под 47% от учащите са чужденци. Съдейки по данните на НСИ и университетите, реалният процент е 25%.

    С други думи, ако думите ти са верни, то едва 11% от българските студенти в сферата на здравеопазването завършват въобще, което добре знаеш, че не е вярно.

    Относно разпределението на лекарите в болниците и работа на няколко места – практика е навсякъде. В Германия за спешен случай са ме пращали в частен кабинет на лекаря, който се намира в съседна на болницата сграда. За жалост, в България това е доведено наистина до проблем и именно за стимулите и разпределението говорих горе. Кадри има, но организацията е ужасна. В други държави с много по-малко персонал правят повече. Истината е, че както в много други сфери в България, много се работи, но ефективността е ниска. Да, преработват се някои, но не искат да променят как работят, а и ръководствата на заведенията явно не знаят как да оптимизират процесите.

    За желанията на завършващите – не знам какво изследване визираш, но съдейки по извадените документи за признаване на квалификация и работа в чужбина, процентът е много по-нисък от 90%. Дори самият факт, че броят на лекарите работещи в страната – физически лица, не щатове – расте със стабилни темпове всяка година.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *