Да се представят и осмислят големи масиви от информация е трудна задача. В бизнеса тя обаче става все по-важна, тъй като много фирми разбират важността на данните, които събират и ползата, която могат да имат от тях. Част от тези данни могат да бъдат пуснати свободно в полза на обществото, което както съм писал преди, е новата дефиниция на социална отговорност.
Данните обаче не трябва да са сухи, графиките скучни и затворени в нескопосани слайдове. Те може да са красиви, същинско изкуство. Всъщност, самият процес на създаване да доставя дори повече удоволствие от самия резултат. За мен лично такъв беше проектът за карта на българчетата родени в чужбина. В началото на ноември попаднах на нещо много по-добро, всеобхватно и красиво. Услугата за следене на спортна активност Strava са обновили картата си съдържаща един милард записани дейности – каране на колело, бягане, плуване – по цял свят. Резултатът е просто прекрасен.
Само хора, които са се занимавали с визуализация на гео данни биха оценили описанието как се е променила картата за последните две години. Сложността в изчистване на неточности в измерванията, изглаждане на линиите за сметка на точността, но в полза на четимостта, филтриране на данните и прочие подробности са твърде технически. Затова ще покажа само няколко отрязъка от картата, които може да са интересни на всички. Интерактивната версия ще намерите тук.
В началото виждате картата на София събираща цялата дейност. Забелязват се няколко доста „горещи“ региона – най-вече парковете. Следващата снимка показва само бягането и ходенето наложени върху сателитна снимка на града. Отново парковете са изключително посещавани. Почти нищо във Факултета, Красно село, Манастирски ливади и няколко други крайни квартала.
Тук не разглеждам активността плуване, макар да се забелязват няколко басейна в градовете – най-вече по гребната в Пловдив. Липсата на активност по езерата е ясно видима и показва колко нечисти са и колко липсва спортна инфраструктура.
Ако погледнем зимните спортове (ски, кънки), вижда се ясно очертана пистата на Витоша заедно с няколко връщания с колите до София.
Погледнато по на юг се вижда значително по-голяма активност на Боровец и Банско заедно с ясни очертания къде са пистите.
За цяла България карането на ски изглежда ето така. Това изглежда е практически единственият зимен спорт. Разбира се, важно е да се разбере, че това тук не е представителна извадка за всички спортуващи – нито каращите ски, нито колело, нито бягащите. Това показва активността единствено на потребителите на едно от много приложения за следене на спортна активност, макар и едно от големите. Явно достатъчно в България го използват, за да виждаме толкова добре очертанията.
Често Банско се сравнява с пистите в Алпите – какви цени и условия имало там и какви тук. Това се дава като аргумент ту за, ту против конкретния концесионер, нова писта или лифт. Тези карти дават ясна представа за разликата в мащабите и възможностите, които предоставя релефа. От там идва и конкуренцията, алтернативите и прочие.
Тук виждате по-голямата част от Алпите – предимно Швейцария и Австрийската част. Мащабът е еднакъв с горната карта.
Връщаме се в България, тъй като всъщност ските не са единствените зимни спортове записани от мобилното приложение. Ето тук виждате ледената пързалка в Пловдив.Такива се забелязват в София и други градове.
И накрая – пешеходната карта на България. Мисля, че всички дължим овации на онези записали активност „ходене“ по билото на Стара Планина от край до край.
Картата сама по себе си е интересна и красива, поне по мое мнение, но може да бъде полезна по още неочаквани начини. Strava очевидно са направили картата, за да покажат колко много потребители имат и да поставят в контекст активността на всеки от тях. Данните, които са пуснали са анонимизирани и взети заедно показват „горещите“ точки в градовете. Това може да е още един източник на информация за пропуски в инфраструктурата, неизползван потенциал, концентрация на пешеходци и велосипедисти, а от там и повишен риск от инциденти и прочие. Именно от там идва ползата частни компании да споделят „изчистени“ данни от работата си – допринасят към общата екосистема.
Траковете по Витоша излизат далеч извън Лалето (единствената работеща писта). Траковете на Платото, около Алеко и Черни връх са от все по-популярната активност “панти” или backcountry skiing, cross-coutry skiing, randonée. Витоша е идеална за това с множеството пътеки и при спрени лифтове.
Маршрутът за Черни връх и пускане от другаде, по Платото или по писта също е адски популярен с панти. Последните две зими пантаджиите често сме повече от пешеходците. В тази връзка, как различаваме придвижването със ски от пешаците (hiking)? Изходните данни разграничават ли двата вида тракове?
Също слизания със ски от планината от най-ранообразни посоки.
Ски-училищата, предполагам, не записват тракове чак толкова.
Здрасти,
Понеже ползвам Srava, да отговоря на въпроса – Strava различава активностите, по това какво си и задал. Т.е. ако си избереш Ski running, или нещо подобно – ще ти отбележе, че пантиш, ако отбележиш hiking ще е че е с ходене и т.н.
В случая става дума за съдържание създадено от потребителите. Виждат се някои грешки – пример бягане по пистата на летище или каране на лодка по улиците. Т.е. някой потребител просто си е включил активност от грешен вид или на грешно място. Затова е трудно да се валидира всичко и да се каже точно къде какво има. Общо изглежда се въвеждат правилно нещата.
Също така, както казах, това далеч не е представителна извадка. Приложението се използва от точно определена демография и далеч не обхваща всички спортуващи. Отново обаче, доста добре изглежда като покритие.
Добра статия и много разумни изводи накрая. От споделянето на такива данни може да се направят много различни изводи – от отделния човек, през институциите и бизнеса.
Може да се ползват за дъплнителна информация за инфраструктурни решения, но се съмнявам нашите институции и чиновници да им се занимава с това. По-скоро тези данни са интересни за бизнеса и хората, които правят този тип активности!
По-голямата част от общите политиките до решенията как да бъдат точно тротоарите на една улица се изготвят от шепа хора някъде. Дали ще е от асистенти или съветници на депутати и министри, дали от експерти в институциите, но обикновенно всичко започва от малък екип. След това следва малко или много обсъждане и напасване, което нерядко се влияе от анализи и предложения на НПО-та.
Та всяка от тези групи от експерти, съветници и/или активисти може да използва подобни данни. Когато са представени добре, имат и много по-голям ефект. Все повече архитекти се обръщат към алгоритми и отворени данни за работата си. До това е спорно кога ще стигнем, но поне може аргументите на активистите и външните съветници да са подкрепени с нещо такова. Един положителен пример е картата на „странните“ пикове в адресните регистрации преди изборите, която беше направена след пускането на съответните отворени данни преди време.
Много интересна и полезна информация. На мен лично ми харесва. Този анализ може да бъде полезен за цялостно преосмисляне на планинския туризъм и планинските спортове. А коментарите си ги бива. Това позволява повече светлина по дискусията за планинския туризъм и спортове.