Повечето коли на дизел в Германия сега ще са проблем за България в бъдеще

В Германия за всеки ден от 2016-та са били използвани по 121 млн. литра дизел. Независимо колко по-чисти са колите, това е пак огромно замърсяване. Да сравним с България.

Средната възраст на колите в Германия е 9 години. 40% от тези в България са над 20 годишни. На човек от населението, немците изразходват с 2/3 повече дизел и над 3 пъти повече бензин всеки ден. Дизелът може да се обясни с по-силната индустрия (повече камиони, доставки), но не и бензина. Просто немците карат много повече. Немалка част пътуват по 1-1.5 часа на посока до работа с колите си всеки ден.

Преди 17 години разликата е била още по-драстична. Тогава немците са използвали с 85% повече дизел на глава от населението от нас и 5 пъти повече бензин. От тогава насам потреблението на бензин в Германия е намаляло с 41%, а на дизел се е увеличило с 30%. Все повече хора са минавали от бензин на дизел, което днес създава сериозен проблем със замърсяването. В последните месеци се забелязва обръщане на тази тенденция.

В България пък за последните 15 години има двойно увеличение на потреблението на дизел и 16% намаление на бензина. Караме повече колите си и автопаркът се увеличава с по-бързи темпове. Доста коли у нас се движат на газ и не ги включвам тук. Удвояването на изгорения дизел по пътищата, още повече от доста по-стари коли, може да ви даде представа колко по-зле е положението у нас спрямо Германия.

Ясно е, че сериозна част от вече старите дизели в Германия ще свършат в страни като България. Този процес ще се ускори от новите забрани, които се очаква да бъдат въведени в близко време в някои градове. Дори само дебатът около ограничаването на коли на дизел под стандарта Евро 6 изтри около милиард евро от оценките на старите коли според експерти от ADAC. Това означава, че притежатели на мощни коли на дизел с Евро 4 и Евро 5 ще могат да получат много по-малко пари при продажба, отколкото биха очаквали преди 6 месеца. Така стават още по-достъпни за потребителите в страни като България. Отчасти може да гледаме на това като положителна тенденция, тъй като семейство със заделени 3 до 5 хиляди евро за кола ще може да си вземе доста по-нова и по-чиста такава. От друга страна обаче, евтини стари дизели ще отместят от предпочитанията по-чисти коли на бензин и газ, както и по-малко мощни такива.

Мерките срещу всичко това са видимо съвсем неадекватни. Малко или много е ясно какво следва да се направи, но чисто политически е трудно. Трябва да се обърне логиката на данъците и да се вдигнат драстично данъците за стари и замърсяващи коли. Трябва да следват логиката на замърсяването и по-малко на обема на двигателя. Сега на практика награждаваме димящите печки по улиците. Следва да се въведат и ограничения за мръсни коли в централните части на градовете.

Всичко това обаче изисква политическа воля, а тя идва само след обществен натиск и смели политици. Изпитваме остра липса и от двете.

Повече по темата за замърсяването на въздуха:

Първоначално пуснах този текст като статус във Facebook. Този Tweet на немската статистическа служба ме провокира да направя сравнението. В него има линк към данните им от 2016-та и 1999. За България използвах данните на НСИ за енергийните продукти. За обръщане на тонове в литри използвах 1177 и 1360 литра в метричен тон съответно за дизел и бензин.

7 коментара

  1. Авторът е нарочил дизела за замърсяващ и гради разсъжденията си около тази аксиома. Увеличението на продажби на дизел през послдните 17 години, може да се обясни лесно с новите дизелови двигатели с комън рейл система, която е много по-економична и по-екологична от класическата горивна система на впръскване с ниско налягане. Въведните мултижетове на един цикъл (при някои двигатели впръскванията са до 8 !) подобряват изгарянето на горивото до степен един дизелов двигател да е по-чист от еквивалентен бензинов двигател!
    Авторът е пропуснал и някои физични реалности като по-голяма калоричност на дизеловото гориво спрямо бензиновото и съответно неговия по-добър рандеман при еднакъв обем гориво.
    Освен че няма данни за ползването на газ (пропан-бутан и метан следва да се разглеждат отделно), няма и помен от набиращото популярност ползване на чисто растително масло – олио (било то рапично или слънчогледово) като заместител на петролното дизелово гориво. Само ще вметна, че истинското дизелово гориво, не е нафтата, а е именно олиото, защото то е оригиналното гориво ползвано от първите дизелови двигатели!
    Не нарочвайте така дизела, без да имате задълбочени познания и практика с ДВГ, без да знаете що е то цикъл на Карно и без да знаете историята на Рудолф Дизел!

  2. Икономичността на дизеловите двигатели и по-голямата мощност е причината да бъдат предпочитани. Това няма спор. Това, което стана ясно доста добре обаче е, че въобще не са толкова екологични, колкото се смяташе. Особено що се отнася до азотните оксиди и твърдите частици. Именно затова бяха разширени евронормите да включват и тях.

    Не съм нарочвал аз дизела за нещо. Изводите са от разследванията за течащите все още скандали с фалшификацията на данните за емисиите на серийните коли. Може да са много ефективни и екологични, но ако се жертва много от мощността и удобството на каране, което видимо не се прави. Проблем навярно има и при колите на бензин и тече разследване и там.

    Що се отнася до карането на старо олио, да, наистина има хора, които го правят и навярно се увеличават. Става дума обаче за толкова нищожна част от колите, че си струва да се спомене по-скоро като любопитна подробност, отколкото като фактор.

  3. „да се вдигнат драстично данъците за стари и замърсяващи коли. Трябва да следват логиката на замърсяването и по-малко на обема на двигател“

    Такива данъци вече има, наричат се акцизи и се налагат върху горивата. Замърсяването би трябвало да е линейно по изгореното гориво.

    „Следва да се въведат и ограничения за мръсни коли…“

    Това как ще става? С експертната оценка на катаджията колко ми е прашна колата?

  4. Акцизът е върху количеството използвано гориво. Това обаче не отчита колко ефективно се гори, дали колата има филтър и прочие. Следва данъкът да е доста по-голям за коли с нисък клас на ефективност и високи емисии.

    За целта, разбира се, трябва да се затегне контролът над тестовете за емисии при техническите прегледи и да се пресече махането на филтри на коли. Това ще е най-трудната част. Стана ясно, че такива практики има и в страни като Германия и Холандия. Все пак, един VW на 20 години какъвто и да е, няма да отговаря на изискванията за ниско замърсяване.

  5. „Ясно е, че сериозна част от вече старите дизели в Германия ще свършат в Германия.“ Typo?

  6. В момента тече една фалшива кампания, че може да излъжем природата. Как ли, като сменим фосилните горива с електричество. Да ама не! Замърсяването при производството на една батерия е колкото многогодишно каране с фосилни горива. На финала сме пак там от където тръгваме. Нещо повече, утилизацията на ненужните батерии няма да е 100% даже не знам дали ще стигне и 80% А една батерия съдържа цялата Менделеева таблица и оставена в природата ще нанесе значително повече вреди от саждите на дизела, които все пак са само въглерод и имот повече локално значение от колкото глобално. Не на последно място, кобалта за батериите идва само то Конго. Нали не смятате, че там профсъюзите защитават децата копаещи в мините. Така че дебата в момента се води политически (да накажем Германия заради дизелгейт) и оптимистично като преди надуването на всеки балон, но след няколко години нещата ще си дойдат на мястото. Лично според мен, оптималния вариант за автомобилите е хибридното задвижване. То взима най-доброто от двете технологии. В града, където се прахосва много енергия при спиране, тя зарежда батерията а и локалното замърсяване намалява драстично, а извън града на гориво, защото там ДВГ така или иначе е по ефективен и работещ в оптимален режим на работа (защото дизела прави сажди най-вече при вдигане на оборотите т.е. при потегляне).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *