Напоследък често се сблъсквам с въпроса „Е, голямата работа! Толкова ли е важно точното число?“ Почти винаги се задава във връзка с анализите ми за демографията и критиката ми към медии, политици и псевдо-експерти чертаещи апокалиптични прогнози. Няма да линквам тук статиите – горе в търсачката ще ги намерите лесно.
Важно ли е наистина с колко точно намалява населението на България щом намалява?
Ще се опитам да илюстрирам с кратък пример. Лято е. На море сте. Влезли сте във водата, но не може да плувате добре. От изключителна важност за това дали се давите е докъде ви стига водата. Ако е до кръста – добре. Ако е 5 см под устата ви – все още ок. Ако е на 5 см над главата ви вече имате проблем. Тогава са важни няколко неща. Първо – колко сте далеч от брега и дали има някой, който да ви спаси. Второ, има ли мърво вълнение, което ви дърпа навътре. Трето, може ли да запазите самообладание и да изплувате колкото можете.
Е, ние вече се давим – приръстът ни е отрицателен. Почти всички знаят кога започнахме да се давим, но малко осъзнават причините да стигнем до там – мъртвото вълнение или по-точно намаляващата раждаемост още от 70-те. Трябва да разберем какви са факторите около нас, причините да стигнем до тук, колко значими и бързи са, за да се върнем обратно. Други страни търсят външна помощ под формата на имиграция, но за целта доста трябва да израстнем като общество и то бързо. Бием се в гърдите, но неща като толерантност, гостоприемство и отзивчивост са ни чужди.
Не на последно място обаче, също както при давенето, паниката повече пречи, отколкото да помага. Хиперболите и фалшивите сензации около демографията и емиграцията само влошават нещата. Обогатяват жълти медии и политически рейтинги, но също така отчайват още повече хората и хранят онзи толкова типичен за нас българите наркотичен глад за жлъч и себеомраза.
Приликите между демографията на България и простия ми пример с давенето свършват тук. Не, няма да изчезнем до 50 години. Демографията не е линеен процес и често малки събития, открития и решения имат неочаван ефект. Прогнозите днес са, че до 50 години ще стигнем населението ни през 1930-та – 5 до 5.5 млн. Разлики ще има доста, като например това, че няма да умира поне по едно дете във всяко семейство и ще живеем с 50% по-дълго.
Никой няма сигурно решение как да се обърне тази тенденция просто така. Изливането на стотици милиони в една или друга мярка може да помогнат малко, но може и да влошат нещата. Хвърлянето на пари към който и да е проблем не го решава, същото както вдигането на заплатите на учителите само по себе си няма да оправи образователната ни система. Проблемите са сложни, нееднозначни, структурни, на доверие, на отношение и проточени във времето.
Никога не съм отричал съществуването и сериозността на демографската криза. Опитвам се да покажа защо е важно да не се паникьосваме, да не скачаме на популистки мерки, да се радваме на малките победи и вглеждаме в дългосрочните ефекти. Всичко останало би било равнозначно да се отпуснем и да потънем, а има достатъчно медии и политици, които не само ни увещават да спрем да мислим, но и ни тикат надолу под водата.
Мислете.
Задавайте въпроси.
Съмнявайте се разумно.
Намерих къде са онези 4400 имота, които държавата ще разпродава
„Прогнозите днес са, че до 50 години ще стигнем населението ни през 1930-та – 5 до 5.5 млн. Разлики ще има доста, като това че няма да умира поне по едно дете във всяко семейство и ще живеем с 50% по-дълго.“
Източник за двете твърдения? Просто от любопитство.
Иначе, както винаги, хубаво написано.
> „Е, ние вече се давим – присъстът ни е отрицателен.“
Това, че прирастът е отрицателен не значи нищо само по себе си. Прирастът ни е бил отрицателен и между 1910-та и 1930-та. Проблемът с прираста не е истински проблем, а симптом на демографската структура, която е ужасна – има много повече хора в средна възраст и пенсионери, отколкото потенциални работещи, но не е и това фаталното. Всъщност целият проблем се върти около разходно-покривните пенсионна и здравна системи, но това удобно се заобикаля и се измислят всякакви чудесии как количествените изменения са важни, ами не са, важна е структурата на населението. В началото на миналия век прирастът се е мерел в проценти, а коефициентът на раждаемост е бил от порядъка на 4, което е осигурявало силно пирамидална демографска структура – много млади хора, затова и отрицателният прираст по време на войните не е проблем.
Споменатите системи не са предвидени да работят в условия на застаряващо население и в един момент неминуемо ще спрат да предоставят дори дребните подаяния, които в момента раздават. Разбира се този фундаментален проблем политически удобно се заобикаля с всякакви дивотии за увеличаване на раждаемостта, която дори да бъде увеличена (по някакви неведоми пътища) ще се почувства след 20-тина години, когато твърде възможно цялата пирамида наречена „обществено осигуряване“ вече ще се е разпаднала.
ПП. дребна техническа грешка в текста: „присъстът“
@Безимен – прогнозите на НСИ за населението ще намериш на сайта им. Смъртността от началото на миналия век ще намериш в годишниците на НСИ. Достъпни са дигитализирани в библиотеката им. Може да сравниш с продължителността на живота и вероятността дете да оцелее до 5 като събереш коефициентите. За смъртността на база данните от 1900 специално съм писал вече преди.
@Шегунов – приръстът е само един показател за демографията и е най-лесно забележимия. До отрицателен прираст обаче се стига след доста по-дълбоки промени доста по-отрано. Точно тези неща показвам и е важно да се разберат.
Не съм съгласен с изказването Ви за социалната система. Странно е да се говори за какво е била направена, при условие, че е само на няколко десетилетия, започната е да се създава именно в началото на споменатия процес на намаляване на раждаемостта и не на последно място – в друг икономически и социален режим. Ако говорим за социалната и пенсионната система в последните 30 години, то през цялото време е била в ситуацията, в която сме сега.
Застаряването на населението не е най-големият проблем на пенсионната система. Поне не сама по себе си. Проблем са годините оставащ живот с добро здраве. Този индекс е важен и макар субективен, показва, че всъщност доста хора отпадат от пазара много рано независимо, че живеят по-дълго. Това създава повече тежест както за пенсионната система, така и за здравната. Също така дори по-голям проблем е сивата икономика, защото много хора се пенсионират без да са се осигурявали, стават в тежест на всички, които сме плащали, а после се жалват, че са им малки пенсиите.
Да, намаляването на младите влизащи в трудова възраст е огромен проблем и далеч не сме единствените, които го имат. Германия има нужда от 8 милиона служители в следващите 10-20 г. само и само да не тръгне икономиката надолу. Япония отдавна има този проблем и ще се наложи сериозно да преосмисли емиграционните и интеграционните си политики. В България обаче има една подробност, която се забравя – в момента се пенсионерат т.н. baby boomer-и. Има една гърбица в населението на родените през 50-те и 60-те, която ще отмине след 10-20 г. През 70-те раждаемостта рязко спада. Също така, трябва сериозно да говорим за удължаване на пенсионната възраст, но това да минава през по-доброто здраве на хората. Задачата за последното впрочем е работа на самите хора, а не държавата.
> приръстът е само един показател за демографията и е най-лесно забележимия
Мисля, г-н Юруков, че това беше и моето твърдение – прирастът е симптом. Да може да е лесно забележим, но не значи непременно, че е обективен критерии да се правят политики по него. Опитвах се да илюстрирам, че се хвърля твърде голямо внимание върху прираста като основен или (в някои нискокачествени публикации) единствен показател.
> Странно е да се говори за какво е била направена, при условие, че е само на няколко десетилетия, започната е да се създава именно в началото на споменатия процес на намаляване на раждаемостта и не на последно място – в друг икономически и социален режим.
Този тип (солидарна) социална система не е на няколко десетелетия, а се въвежда от Бисмарк в Германия в края на 18, началото на 19ти век; ние не сме я измислили. Колкото до втората част – че е създавана в друг икономически и социален режим (важи и за системата въведена от Бисмарк) – да съгласен съм и това е част от проблема. Всяка система има някакви параметри и приложимост, които зависят от самата нея и условията, за които тя е предвидена да функционира. Не е случайно въвеждането на „втори осигурителен стълб“ в ЕС – просто няма как да се очаква при зле структурирано (застаряващо) население да може разходно-покривни солидарни системи да работят, това не е техният режим на нормална работа.