Колко пък толкова да е важно точното число?

Напоследък често се сблъсквам с въпроса „Е, голямата работа! Толкова ли е важно точното число?“ Почти винаги се задава във връзка с анализите ми за демографията и критиката ми към медии, политици и псевдо-експерти чертаещи апокалиптични прогнози. Няма да линквам тук статиите – горе в търсачката ще ги намерите лесно.

Важно ли е наистина с колко точно намалява населението на България щом намалява?

Ще се опитам да илюстрирам с кратък пример. Лято е. На море сте. Влезли сте във водата, но не може да плувате добре. От изключителна важност за това дали се давите е докъде ви стига водата. Ако е до кръста – добре. Ако е 5 см под устата ви – все още ок. Ако е на 5 см над главата ви вече имате проблем. Тогава са важни няколко неща. Първо – колко сте далеч от брега и дали има някой, който да ви спаси. Второ, има ли мърво вълнение, което ви дърпа навътре. Трето, може ли да запазите самообладание и да изплувате колкото можете.

Е, ние вече се давим – приръстът ни е отрицателен. Почти всички знаят кога започнахме да се давим, но малко осъзнават причините да стигнем до там – мъртвото вълнение или по-точно намаляващата раждаемост още от 70-те. Трябва да разберем какви са факторите около нас, причините да стигнем до тук, колко значими и бързи са, за да се върнем обратно. Други страни търсят външна помощ под формата на имиграция, но за целта доста трябва да израстнем като общество и то бързо. Бием се в гърдите, но неща като толерантност, гостоприемство и отзивчивост са ни чужди.

Не на последно място обаче, също както при давенето, паниката повече пречи, отколкото да помага. Хиперболите и фалшивите сензации около демографията и емиграцията само влошават нещата. Обогатяват жълти медии и политически рейтинги, но също така отчайват още повече хората и хранят онзи толкова типичен за нас българите наркотичен глад за жлъч и себеомраза.

Приликите между демографията на България и простия ми пример с давенето свършват тук. Не, няма да изчезнем до 50 години. Демографията не е линеен процес и често малки събития, открития и решения имат неочаван ефект. Прогнозите днес са, че до 50 години ще стигнем населението ни през 1930-та – 5 до 5.5 млн. Разлики ще има доста, като например това, че няма да умира поне по едно дете във всяко семейство и ще живеем с 50% по-дълго.

Никой няма сигурно решение как да се обърне тази тенденция просто така. Изливането на стотици милиони в една или друга мярка може да помогнат малко, но може и да влошат нещата. Хвърлянето на пари към който и да е проблем не го решава, същото както вдигането на заплатите на учителите само по себе си няма да оправи образователната ни система. Проблемите са сложни, нееднозначни, структурни, на доверие, на отношение и проточени във времето.

Никога не съм отричал съществуването и сериозността на демографската криза. Опитвам се да покажа защо е важно да не се паникьосваме, да не скачаме на популистки мерки, да се радваме на малките победи и вглеждаме в дългосрочните ефекти. Всичко останало би било равнозначно да се отпуснем и да потънем, а има достатъчно медии и политици, които не само ни увещават да спрем да мислим, но и ни тикат надолу под водата.

Мислете.
Задавайте въпроси.
Съмнявайте се разумно.

9 коментара

  1. „Прогнозите днес са, че до 50 години ще стигнем населението ни през 1930-та – 5 до 5.5 млн. Разлики ще има доста, като това че няма да умира поне по едно дете във всяко семейство и ще живеем с 50% по-дълго.“

    Източник за двете твърдения? Просто от любопитство.
    Иначе, както винаги, хубаво написано.

  2. > „Е, ние вече се давим – присъстът ни е отрицателен.“

    Това, че прирастът е отрицателен не значи нищо само по себе си. Прирастът ни е бил отрицателен и между 1910-та и 1930-та. Проблемът с прираста не е истински проблем, а симптом на демографската структура, която е ужасна – има много повече хора в средна възраст и пенсионери, отколкото потенциални работещи, но не е и това фаталното. Всъщност целият проблем се върти около разходно-покривните пенсионна и здравна системи, но това удобно се заобикаля и се измислят всякакви чудесии как количествените изменения са важни, ами не са, важна е структурата на населението. В началото на миналия век прирастът се е мерел в проценти, а коефициентът на раждаемост е бил от порядъка на 4, което е осигурявало силно пирамидална демографска структура – много млади хора, затова и отрицателният прираст по време на войните не е проблем.

    Споменатите системи не са предвидени да работят в условия на застаряващо население и в един момент неминуемо ще спрат да предоставят дори дребните подаяния, които в момента раздават. Разбира се този фундаментален проблем политически удобно се заобикаля с всякакви дивотии за увеличаване на раждаемостта, която дори да бъде увеличена (по някакви неведоми пътища) ще се почувства след 20-тина години, когато твърде възможно цялата пирамида наречена „обществено осигуряване“ вече ще се е разпаднала.

    ПП. дребна техническа грешка в текста: „присъстът“

  3. @Безимен – прогнозите на НСИ за населението ще намериш на сайта им. Смъртността от началото на миналия век ще намериш в годишниците на НСИ. Достъпни са дигитализирани в библиотеката им. Може да сравниш с продължителността на живота и вероятността дете да оцелее до 5 като събереш коефициентите. За смъртността на база данните от 1900 специално съм писал вече преди.

  4. @Шегунов – приръстът е само един показател за демографията и е най-лесно забележимия. До отрицателен прираст обаче се стига след доста по-дълбоки промени доста по-отрано. Точно тези неща показвам и е важно да се разберат.

    Не съм съгласен с изказването Ви за социалната система. Странно е да се говори за какво е била направена, при условие, че е само на няколко десетилетия, започната е да се създава именно в началото на споменатия процес на намаляване на раждаемостта и не на последно място – в друг икономически и социален режим. Ако говорим за социалната и пенсионната система в последните 30 години, то през цялото време е била в ситуацията, в която сме сега.

    Застаряването на населението не е най-големият проблем на пенсионната система. Поне не сама по себе си. Проблем са годините оставащ живот с добро здраве. Този индекс е важен и макар субективен, показва, че всъщност доста хора отпадат от пазара много рано независимо, че живеят по-дълго. Това създава повече тежест както за пенсионната система, така и за здравната. Също така дори по-голям проблем е сивата икономика, защото много хора се пенсионират без да са се осигурявали, стават в тежест на всички, които сме плащали, а после се жалват, че са им малки пенсиите.

    Да, намаляването на младите влизащи в трудова възраст е огромен проблем и далеч не сме единствените, които го имат. Германия има нужда от 8 милиона служители в следващите 10-20 г. само и само да не тръгне икономиката надолу. Япония отдавна има този проблем и ще се наложи сериозно да преосмисли емиграционните и интеграционните си политики. В България обаче има една подробност, която се забравя – в момента се пенсионерат т.н. baby boomer-и. Има една гърбица в населението на родените през 50-те и 60-те, която ще отмине след 10-20 г. През 70-те раждаемостта рязко спада. Също така, трябва сериозно да говорим за удължаване на пенсионната възраст, но това да минава през по-доброто здраве на хората. Задачата за последното впрочем е работа на самите хора, а не държавата.

  5. > приръстът е само един показател за демографията и е най-лесно забележимия

    Мисля, г-н Юруков, че това беше и моето твърдение – прирастът е симптом. Да може да е лесно забележим, но не значи непременно, че е обективен критерии да се правят политики по него. Опитвах се да илюстрирам, че се хвърля твърде голямо внимание върху прираста като основен или (в някои нискокачествени публикации) единствен показател.

    > Странно е да се говори за какво е била направена, при условие, че е само на няколко десетилетия, започната е да се създава именно в началото на споменатия процес на намаляване на раждаемостта и не на последно място – в друг икономически и социален режим.

    Този тип (солидарна) социална система не е на няколко десетелетия, а се въвежда от Бисмарк в Германия в края на 18, началото на 19ти век; ние не сме я измислили. Колкото до втората част – че е създавана в друг икономически и социален режим (важи и за системата въведена от Бисмарк) – да съгласен съм и това е част от проблема. Всяка система има някакви параметри и приложимост, които зависят от самата нея и условията, за които тя е предвидена да функционира. Не е случайно въвеждането на „втори осигурителен стълб“ в ЕС – просто няма как да се очаква при зле структурирано (застаряващо) население да може разходно-покривни солидарни системи да работят, това не е техният режим на нормална работа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *