Покрай провалът на Агенцията по вписванията и кабинета с Търговския регистър се сетих за това как стабилността на системите и качеството на данните е принципен проблем в администрацията. Един такъв пример е регистъра за ражданията, към който се връщам отново и отново покрай ширещите се фалшиви новини за демографията. Макар този регистър в никакъв случай да не е важен и дори да съм призовавал да се затвори публичната част, той е показателен за работата с подобна инфраструктура.
В началото на годината предвидих, че ще тръгнат „сензационни“ новини за критичен спад в раждаемостта. Причината е, че повечето журналисти не си правят труда да проверяват снесените им сензации, а и често гледат да създадат свои търсейки каквито и да е числа, с които да украсят материала си. В случая регистърът за ражданията е удобен макар да сервира невалидни данни, за което самото министерство признава. Дори ръководството на Националният център по обществено здраве говори за това, което обаче не им пречи да публикуват редовно справки от него. Такава е инструкцията явно.
Тази година данните са особено изкривени заради няколкото продължителни периода, в който регистъра не работеше. Това в никакъв случай не беше проблем. Дори беше добре, защото ни спести малко жлъч. Създаде трудности единствено за шепа журналисти в кафяви медии, които нямаха от къде да си набавят числа и се наложи да се обърнат към други подобни източници. Счупеният регистър обаче означаваше, че данни не се въвеждаха продължително време и дори болниците, които се опитват да подават някаква информация, им трябва време да наваксат.
При първия подобен инцидент през януари, когато регистърът падна за 2 седмици, показах как това се отразява на забавянето във въвеждането. След като през юни и юли отново се скапа, но вече за 6 седмици, и без това грешните данни показваха още по-ниско ниво на раждания. Днес, например показва 27583 раждания от началото на 2018-та, а за същия период на 2017-та показва с почти 10000 повече – 37186. Това, разбира се, не отразява реалността, но за жалост рядко се случва реалността да продава вестници и печели гласове.
Ето обновената графика със забавянията към днес. Вижда се, че в последните 4 седмици се въвеждат данни за раждания от преди средно 35-40 дни. Формалното изискване на МЗ е за 3 дни. Някои болници още въвеждат за януари.
Анализът се базира на данни, които събирам автоматично всеки ден за попълнения брой раждания в регистъра. Цялата таблица може да свалите тук. Съдържа 127756 записа с брой раждания във всяка област за всеки ден. Повечето записи са проверки за нови попълнени данни за един и същи ден на раждането. Например за броя раждания през 1-ви януари 2018 съм проверявал през всеки ден от 2-ри до сега, за да видя кога болниците са въвели за тази дата.
Закъснелите данни са само част от проблема на този регистър, както съм предупреждавал многократно до сега. Липсват стандарти и гаранции за качество на информацията, както и реални санкции за болниците. Данните показват, че някои въобще не въвеждат ражданията, за което може да има много причини, включително, че не искат да разкрият какви процедури са включени в тях. Всичко това е просто пореден пример за това как се прави поредния регистър без да се следи за качеството и поддръжката, което практически обезсмисля цялото усилие и разходи.
Регистрите са лесно чиновническо решение за всеки проблем. В повечето случаи законодател или министър виждат тези проблеми като по-скоро фонов шум и се опитват да го заглушат с имитиране на дейност. Именно затова ще получим нов регистър на инвалидите, например. Проблемът винаги е, че не е ясно нужни ли са тези регистри, какви са изискванията към тях, кой отговаря за събирането и качеството на информацията, какво е нужно да се поддържа и кой ще осигури средствата за това. В същото време често подаването на информация натоварва фирми и граждани изрично за нещо, което в крайна сметка може и да не се използва. Най-често тези регистри свършват в кофата, когато човекът поддържал го от началото, напусне и никой няма идея как да продължи.
Текущите данни в регистъра на ражданията на МЗ наистина са непълни,но окончателните данни дават истинската информация колко действително деца са родени в България.За 2017г според регистъра има 58085 новородени,а според НСИ 63955.Разлика от почти 6000 деца.Само дето НСИ включва в тази бройка и децата, родени в чужбина и получили ЕГН в България.Не случайно всяка година първокласниците са 10-15 хиляди по-малко, отколкото отчита новородени НСИ седем години по-рано.Част от тях са емигрирали, нищожна част починали и останалите изобщо не са живеели постоянно в България.Така че като излязат окончалните данни през февруари 2019/според вашата информация за забавянето/ще се види реалната картина.Но напълно е възможно тази година раждаемостта да падне под 50 хиляди.НСИ пак ще отчете 6-7000 повече,което няма да отразява истинският брой новородени деца.
Нищо подобно. НСИ изключва децата получили ЕГН на база месторождение. ГРАО пази информацията въз основа на оригиналният акт за раждане. Да не говорим, че децата родени в чужбина са по 9-10 хиляди, на година, а не 6. НСИ публикува единствено броят родени деца на територията на България – не тези получили ЕГН където и да е.
Отделно от това от данните става ясно, че цели болници не въвеждат данни в регистъра, а някои ги попълват наведнъж през 2-3 месеца. Неофициално беше признато, че контрол няма и администрациите на определени болници не си правят труда въобще. Регистъра е напълно ненадежден от гледна точка на общата бройка за ражданията и редакциите го знаят достатъчно добре.
От методологията на НСИ става ясно, че в статистиката се включват само раждания регистрирани в ЕСТРАГОН с документ „Съобщение за раждане“. Такова се издава само при раждане в страната. Получаване на български акт за раждане и ЕГН се случва по чл. 12 от наредба № РД-02-20-9. Така ражданията в чужбина, за които се вади български акт, не се отчитат от НСИ въобще.
Откъде тогава се получава огромната разлика между новородените и първокласниците 7 години по-късно? Като вече е рядкост циганите да не пращат децата си на училище в първи клас,защото има помощи за първокласници.Така излиза,че са емигрирали по 10-12 хиляди деца до 7 годишна възраст.
Освен това в регистъра на ражданията за 2017г са отчетени 2500 повече новородени в София, отколкото според НСИ.Как си го обяснявате това?
Не е само София. Същото важи и за Пловдив, Плевен, Силистра и Сливен. Писал съм за разликата многократно. Дори го включих като пример в TEDx лекцията си преди години.
Регистъра за ражданията отчита къде са болницата, в която са родени децата. Данните на НСИ отчитат „Съобщение за раждане“ от ГРАО, което съдържа постоянния адрес на майката. Т.е. това изкривяване донякъде дава представа за здравния туризъм между областите, в които някои градове привличат много раждания, а в други региони няма болници или некачественото обслужване отблъсква хората.
В статията си“Българите са на изчезване“твърдите, че родените в чужбина влизат в общата бройка новородени, отчетени от НСИ.Сега казвате, че не влизали.
Освен това според НСИ учениците в 2-4 и клас са общо с 50 хиляди по-малко от новородените в годините 2007-2010г пак според НСИ.Средно с по 12500 на година.Къде изчезват тези деца? При положение, че вече е рядко явление циганите да отпаднат от училище в началният курс или въобще да не са ходили.Отпадат в по-горните класове.Нереална ми се вижда и да има такава висока емиграция на толкова малки деца.
Така че всичко това навява на мисли, че НСИ включва родените в чужбина към бройката новородени.
Статията, която визираш, е от края на 2013-та, когато тепърва забелязвах проблемите в регистъра и колко некачествени са данните. Твърдението, че може да се преброят децата родени в чужбина се основаваше на предположение, както съм направил покрай неяснотата на данните. След тази статия съм написал около още 20 разширяващи темата и описващи по-подробно наученото от разговори с МЗ, НСИ и ГРАО. Именно в последните 5 години съм проучил проблемите в регистъра и обосновал защо не може да се използва за такива сметки, както и съм отворил данни за децата родени в чужбина. От това, както и методологията на НСИ става ясно, че не се включват. Най-малкото парите платени за всяко раждане, които се следят стриктно, отговарят на данните на НСИ.
За учениците – за жалост голяма част са напуснали, а и доста не ходят на училище. Последното е все още сериозен проблем в България, тъй като много деца не започват или отпадат на ранен етап. И не, детските надбавки не са явно стимул за това. Всъщност като отворих данните именно за надбавките посочих, че за половината деца в Сливенско не се получават такива по различни причини. Това е една от тях.
Ок.Доверявам се на мнението ти,явно си проучил нещата.Значи новородените за 2017г са 64 хиляди.Ако се задържи тенденцията в последните години тази година ще паднат под 60 хиляди.За моя радост едно от тези деца е моето.Не съм привърженик на апокалиптични теории,но действително населението извън трите големи града много намаля.Аз живея в Пазарджик и вечер поне една трета от прозорците не светят.С просто око се вижда,че хората намаляха драстично.Училищата имат намалени паралелки,а някои селски училища дори и смесени като през Възраждането.Ако трябва да определят минимум от 20 ученици в клас,то поне половината училища трябва да ги закрият.
Както казах гледам реално на нещата,а не изпадам в апокалиптични сценарии.Намаляването на населението си има и положителни неща-ще има по-малко автомобили и трафик,заплатите ще растат,децата ни ще влизат по-лесно в елитни училища и университети.Така че всяко зло за добро.Но пък и не трябва да си затваряме очите за действителността.Според данните на НСИ за работещи, пенсионери,безработни , ученици,студенти и деца до 7 години изчислих,че населението е 6,7 милиона.В тази бройка не влизат трайно безработните,които не са се регистрирали като безработни.Но трябва да се изключат и около 100 хиляди работещи студенти,които влизат в бройката на заетите,както и работещите пенсионери.Та реално живущите тук са около 6,7-6,8 милиона.
„27583 раждания от началото на 2018-та, а за същия период на 2017-та показва с почти 10000 по-малко – 37186“
37186 < 27583 ???
Езикова грешка. Поправих го. Разбира се смисъла от контекста.
Държавното управление е пълна пародия. Тук се разчита на късмет, а не на експертиза (а когато се разчита на нея се носи само политическа отговорност, но не и наказателна).
Както всички останало, така и ИТ инфраструктурата не се поддържа.
От гледна точка теория на вероятностите, сега има струпване на случай на падане на регистри. Въпреки че нищо няма да се предприеме, скоро тези случай ще спрат и така до един друг хуубав момент когато отново всичко ще се срине.
После защото нямало доверие в държавата….
Статистиката си е чиста стъкмистика, знаете ли колко деца в чужбина, са родени и нямат бг документи. Сещам се веднага за 2 такива. Ето и моя опит с желанието ми да помогна на едно българско семейство, детето им са има акт за раждане.
1. Как е възможно Многоезичен акт за раждане да се изисква да бъде преведен и заверен с Апостил от българската администрация. Нали идеята е точно това, многоезичният вариант да не бъде провеждан и легализиран.
Българските власти изискват превод, защото така ще знаели как ще се изпише името на български език.
Издаването на български акт за раждане, започва с тази първа стъпка, за която за 3 дневна процедура платих 130 лв. в България. Превод и апостил.
Акта за раждане не е за мое дете, като писах а за българско младо семейство.
Преди това се свързахме с общината, по постоянен адрес на майката от където ми обясниха, че задължително трябва да ми направят пълномощно и да отида лично на място.
Бях едва наколко дни в България и нямаше как да пътувам до това населено място.
Пълномощно да се направи в чужбина също струва не малко пари. Най-близкото посолство е на 120 км.от нас, а при местен нотариус и заверка с апостоил щеше да излезе около 100 Е.
Обясних това на служителката в България, но се оказа, че не мога да изпратя по куриерска фирма, акта за раждане, пълномощното, копие на двете лични карти и попълненото по образец заявление.
Трябва лично и това е.
Защо лично отново питам аз.
За да видят, че наистина съм аз. На товарителницата съответно ще стои моето име.
Значи може да се кандидатства за една обществена поръчка за милиони, като се изпратят документните по куриер, но не може да се задвижи процедура за издаване на български акт за раждане.
Пропуснах да уточня, че акта за раждане щеше лично да го получат родитериге на място при идването си в България и съответно отново щяха да представят личните си карти.
И така ако това се беше случило, те просто щяха да си вземат акта за раждане и това детенце щеше да има вече български паспорт.
Тъй като имат само 2 седмици отпуск, независимо, че вече имаха преведен многоезичен акт за раждане, не се знаеше дали ще се вместят в тези 2 седмици с издаването на българския акт за раждане и паспорт.
Може би веднага ще кажете, в посолството, но заради скъпата дипломатическа поща това ще трае около 1 година.
Втори проблем. От съответната община в чужбина, когато са издавали акт за раждане са се обадили в някое от дипломатическите ни представителства, където са им казали, че трябва да има задължително бащино име в акта за раждане. Тъй като в тук хората са само с 2 имена, съответно бащиното е сложено към основното име.
Или казано по нагледно, собственото ви име е примерно Даниела Иванова
и това ще стои навсякъде, като собствено име.
Абсурд е българските представителства в чужбина да дават такива „съвети“, по всички медии беше отразено, че при издаване на български акт за раждане, безпроблемно ще се добавя вече бащино име.
Както виждате не влизам и не искам да влизам в конкретика за коя общинка става въпрос. Не е това въпросът и не е виновен служителят Х за това.
Процедура е абсурдна и обидна.
Хиляди деца няма да са български гражданин, заради бюрокрация и абсурдни процедури.
Разбира се от въпросната българска община ме попитаха, точно по български…..е толкова ли нямат някой роднина, близък който да свърши на място работа.
Ами нямат. Майката още, като дете заминава за чужбина и впредвид икономическата обстановка, се мести с новото си семейство в в друга държава членка на ЕС. Дори и баба й, са я взели родители й в чужбина вече.
И така равносметката, колко струва една българче да има акт за раждане?
Превод,
пълномощни,
изпращане по куриер до България,
ангажиране на някой, който да отиде до агенцията да ги занесе,
да ги вземе,
да отиде да ги подаде в Ритуалната зала, да не е към Общината. Подават се в Ритуалната зала на съответният район, но се получават от Общината по адрес на майката.
А като няма кой?
А ако не можеш да отделиш поне 4 седмици, за превод,
изпращане до София за заверка подписът на преводача във Външно Министрество,
от по-малката да се изпрати в по-голямата община,
да се върне готовият акт за раждане
и накрая експресна поръчка за паспорт, защото няма време.
Колко хора могат да си го позволят и колко имат нервите да го направят или просто се отказват от това детето им да бъде български гражданин.
И за каква са тези дипломатически представителства, когато нещо толково основно е свързано с такива перипети във време на електронни технологии.
@Ив – разбирам фрустрирането Ви с администрацията, но донякъде ме учудва, предвид, че сте в Германия, където аналогично на България се налага първо да се проверява каква е процедурата преди да се ходи по институциите. Затова е немците често си взимат отпуска точно за борба с администрацията. Случаят тук обаче далеч не е такъв.
На първо място, да знам колко са децата в чужбина. Най-вече тези взели български акт за раждане. И не, не са включени в статистиката, която цитирам в статията и съм го обясил подробно.
Многоезичният акт за раждане в чужбина няма нужда от апостил. За жалост, някои общински служители все още го искат, макар и рядко. Достатъчно е да им се отбележи и го приемат. Ако ще говорим с анекдотни случаи, познавам няколко семейства, които са направили точно това. Трябва само да се преведе наистина, което е донякъде пропуск в закона, но аргументацията е, че чиновниците не са преводачи и специалисти по транслитерация и може да направят грешка. Затова се разчита на заклети преводач, които е около 20-тина лева в България и отнема половин ден.
Подаването на документите винаги следва да се прави от родителите или от упълномощен човек. Това е абсолютно нормално и не разбирам защо се възмущавате или сте очаквали да е различно. Не сте родител на детето и не може да представяте документи от негово име пред администрацията. Това е абсолютна норма и отново важи също в Германия. Такова пълномощно може да се издаде както пред немски нотариус, така и в консулството и пред български. Да, в България са длъжни да приемат документи от немски нотариуси. Последните може да са дори на български, стига немският нотариус да се съгласи да ги завери.
За консулствата – разбирам недоволството от малкото такива и натовареността им. Писал съм подробно за това колко малко са обезпечени като хора и ресурси, да не говорим колко са малко на брой предвид концентрацията на българи в Германия. Има, впрочем, възможност документите за български акт за раждане да се подават в консулствата. Отнема значително повече време, тъй като задължително минава през дипломатическа поща, а после се въртят из институциите, но хора са го правили и ако човек не бърза е вариант.
Като цяло процесът за издаване на българки акт за раждане всъщност е изключително прост, стига да си провериш предварително нещата, а не да изисквате неща от чиновниците, тъй като Вие смятате, че трябва да е еди-как си. Тук съм описал подробно как става всичко. За тези три години, откакто написах статията се промениха две неща. Първото е, че разбрах за все повече хора, които са си вадили акта през консулството директно. Второто е, че направиха промяна улеснявайки добавянето на бащино име само с подаване на молба. Преди това минаваше през съда за смяна на името.
Интересно как ще тълкувате данните от териториалните статистически бюра относно раждаемостта през първите 6 месеца на тази година.София 5091, Пловдив 2750,Варна 1647,Бургас 1149,Стара Загора 1203,Сливен 1259.За 2017г раждаемостта съответно е била София 13649, Пловдив 6457,Варна 4438,Бургас 3943,Стара Загора 3090 и Сливен 2391.Вижда се драстично намаляване на броя на ражданията спрямо 2017г(естествено умножени по 2)във всички посочени области без Сливен.Или в Сливен водят най-точна статистика,или това се отнася и за другите области.Ако се запази съотношението за цялата година раждаемостта няма да надвишава 55 хиляди за 2018г.Да не кажа и ,че резултатите ще са близо до 50 хиляди.
До Момчил: Боян Юруков много точно ти обясни за какво става въпрос, но ти пак продължаваш с тъпото си упорство да си знаеш твоята. За съжаление повечето българи са като теб, прочели две статии в Интернет и вече са готови да произведат някаква сензация едва ли не или да си правят генерални изводи. Няма как да са 50 000 ражданията, нито пък под 60 000 за тази година, тъй като няма препдоставки за това. Постоянно излизаш с това, че 210 000 деца били отпаднали от училищата. Пратих ти подорбна информация за това, но ти си знаеш пак твоето. Децата от чужбина библи включени в данните на НСИ. Дрън, дрън. Дори да беше ти прав, а не си, според доклада на МОН излиза, че само 35 % от тези 210 000 са отпаднали поради заминаване на родителите им в чужбина. Но емиграцията не е статичен процес, винаги ще има емигрирали при сегашната конюктура. Ама да се спекулира с това, че раждаемостта у нас е реално 50 000 деца годишно – мисля, че никой няма нужда от това.
А ще се извиниш ли ако раждаемостта тази година е под 60 хиляди?Направи ли поне труда да прочетеш какво съм написал?Юруков ме убеди,че като новородени се записват само родените в България.И се съгласявам с него,че новородените за 2017г са 63955.Имам предвид новородените за 2018г. Изобщо не се базирам на родените в чужбина,а на данните на НСИ за шестмесечието,а и на данните от Регистъра на ражданията,който наистина е непълен,ама и за 2017г е непълен.Т.е и за миналата година са записани по-малко от реалната бройка новородени.И новородените в сравнение с 2017г са с 8500 по-малко според непълният регистър .Та реално раждаемостта за 2018г няма да надвишава 55 хиляди.Според окончателните данни на НСИ.
И учениците от първи до четвърти клас са с 50 хиляди по-малко отколкото родените през тези 4 години 7 години преди това.Като малък е броят на децата, които отпадат още до 4-клас.Защото нито им пишат двойки,има стимули да се посещава училище като парична помощ за първокласници и безплатни закуски за началният курс.Ясно е,че голямата част от тези 50 хиляди деца са емигрирали.