Пенсиите в България са ниски. В това няма никакъв спор. Станало е чак нарицателно и неизменна част от представянето ни в европейските хроники. Често сравняваме средните и минималните пенсии дори със съседните ни балкански страни. Искам да погледнем един по-различен аспект на тези приходи.

Пенсионерите в България са 2.2 млн. Според данни на социалното министерство 60% от тях живеят под прага на бедността. Повечето от тези хора получават инвалидна пенсия, такава за старост или други социални надбавки. За сравнение, в Германия оценките са, че около 15% от пенсионерите живеят под аналогичния за страната праг. Подробностите защо са любопитни.

Прагът на бедността в България за 2018 беше 321 лева на член от домакинството и се изчислява като 60% от медианния доход в България. В Германия се изчисляват по аналогичен начин, но на две нива – за живеещ сам човек от 781 евро и за двойка – 1181 евро. Разликата е сериозна като абсолютна сума, но не трябва да забравяме, че това са доходи, под които човек има трудности да покрива основни сметки и нужди в конкретната държава. Също така, тези прагове са средни за държавата. Както в Германия, така и в България има голяма амплитуда между разходите в големите градове и малките села. Работим обаче с данните, които са на разположение и които може да сравняваме.

Оценката за 15% от немските пенсионери всъщност включва всички доходи, които получават. В България се смята само държавната пенсия и социалните надбавки. Други доходи като заплати и наеми не се включват, а и голяма част от тях не се декларират като правило у нас. Ако сравняваме само пенсиите, както е направена оценката в България, ще получим, че между 45 и 50% от немските пенсионери биха живели под прага на бедността. Има също голяма разлика между пенсиите на жени и мъже като на места жените получават с 20 до 30% по-малко. Така бедността сред пенсионерките, особено след смъртта на мъжа им, е доста голяма.

Парите на немските пенсионери

Откъде идват тогава тези „15%“? Отговорът има няколко части – допълнителни пенсии, добра финансова култура, културни различия в грижата за себе си, осигуровки за старческа грижа, развита мрежа от старчески домове и задължение за покриване на остатъчните разходи от наследниците. 

В Германия от сравнително отдавна има допълнително пенсионно осигуряване. Зависи от вида и къде работите, но често се допълва от работодателя. В момента средно донася между 150 и 200 евро отгоре на пенсията, което вдига доста хора малко над обсъждания праг.

Освен спестяване под формата на допълнителни пенсии, доста хора инвестират в различни финансови продукти. Предпоставка е значително по-високата финансова култура в Германия. Това са както споделени фондове, така и акции и други дългосрочни инвестиции. Когато опре до старини обаче повечето хора правят това, което се прави и в България в последните години – инвестира се в имоти за наем и препродажба. 

Повечето хора обаче не могат да си позволят да купуват повече имоти и разчитат на собственото си жилище като инвестиция. Тук има една културна разлика спрямо България – най-често нито имота, нито друга част от доходите не се предава на наследниците, а се използва за издръжка в старините. За целта във все повече случаи всичко се продава или направо преотстъпва на старчески домове. Такива домове има доста, включително социални, но вече се говори за остър недостиг на персонал. Работата там е тежка и не особено добре платена.

В Германия отгоре на пенсионното осигуряване от заплатата се взимат и 2.8% за осигуровки за старческа грижа. С други думи, ако човек не може да се грижи за себе си заради болест, старческа деменция или други причини, тази осигуровка би покрила някаква част от разходите. А те варират силно според състоянието, нуждите и региона – между 3 и 8 хиляди евро на месец.

Разликата след осигуровките се плаща от пенсията и други лични доходи. Както споменах, някои продават жилището си, за да си осигурят стая във въпросните комплекси. Когато и това не стига обаче, а има нужда от грижа в такъв дом, държавата плаща и търси парите от наследниците. Това се случва при около 8% от пенсионерите в Германия. Ефективно децата или внуците доплащат на старческите домове или друга форма на грижа. Понякога при липса на преки наследници се гонят далечни такива. Преди няколко години имаше спечелено дело, в което оспорваха такива задължения за чичо, който не са виждали въобще. Делото обаче е по-скоро изключение. 

Хубаво, ама там е така

Накратко казано, в Германия по-малко пенсионери живеят под прага на бедността, защото спестяват и инвестират повече, не дават толкова на наследниците си, а по-скоро при нужда последните са задължени да плащат. 

Разбира се, доста от тези неща трудно биха се пренесли в България. Най-малкото подобно на немалко работещи в Германия, инвестициите в активи не са по възможностите на мнозинството. Ниската финансова култура в България обаче излиза скъпо на доста още в младините. Също така е трудно да си представим, че така типичната за южна Европа черта да се дава всичко за децата и внуците ще се промени в скоро време.  Има и други различия като това, че Германия голяма част от изброеното, включително пенсиите, се облагат с данъци, както и че дори пенсионерите плащат здравни осигуровки. Тези различия правят сравнението на бедността сред най-възрастните далеч не толкова лесно, колкото може да очакваме от един търсещ внимание репортаж по новините, например.

Много пенсионери в България ще се споминат, ако децата им не плащат сметки и не помагат по други начини. Пенсиите са наистина мизерни. С повишаването на доходите в градове като София и Пловдив скачат разходите за живот в цялата околност и това създава допълнителни проблеми за най-бедните, включително пенсионерите.

В Германия има аналогичен проблем – инфлацията не е малка, а и доста пенсионери живеят под наем. Въпреки, че има редица регулации ограничаващи вдигането просто така, има вратички и начин се намира. В градове като Франкфурт много хора в напреднала възраст се оплакват, че не оцеляват с немалките си иначе пенсии. Точно такива хора избират да се преместят в страни като Испания, Гърция и България, където може да си позволят много повече. Други инвестирали в къщи в малки села откриват, че регионът им е залязъл и имотът се обезценява. С напредването на урбанизацията в Германия има цели села, които се обезлюдяват и ако си разчитал на инвестиция там за старините си, изведнъж имаш проблем да я продадеш въобще. 

Има причина за стереотипите

В никакъв случай не сравнявам живота на българските и немските пенсионери. Сигурен съм, че веднага ще започнат да ми цитират картини на прегърбени баби по българските села и немски баби в мерцедеси. Аз също имам такава баба в родопско село и знам какво отива за грижата й.  Виждал съм и немските пенсионери със скъпи коли по селата. Хазаите ми са именно от ония, които са могли да си позволят инвестиция в имоти, от които сега живеят. При това имат толкова пари, че дори са им останали да купят апартамент на сина си – нещо нетипично за Германия и нещо, което постоянно натъртваха когато се запознахме.

Не трябва да се забравя обаче, че има също така и немалко пенсионери в България, които живеят в апартаменти за стотици хиляди – най-вече получени от реституция. Също така има доста възрастни в Германия, които трудно свързват двата края и продължават да работят, за да преживяват. Пропорциите на едните и другите, разбира се, са по-скоро обратни.

Разликите очевидно са големи както във възможностите, така и в системата. Трудно е някой да си представи, че ще остарее и че ще има нужда от помощ един ден. Затова и толкова малко от нас се замислят, че е нужно да планират от сега. Затова и много укриват доходи и после ще псуват държавата като получат само минимална пенсия. В Германия има един жесток, но донякъде верен лаф: „Ако при пенсиониране ти падне твърде много стандарта на живот, значи стандартът ти преди това е бил твърде висок“. Препратка е към нежеланието на много да спестяват за старини, но е жесток, защото политици го използват най-вече за хората с ниски доходи, които изначално нямат възможност и се жалват от ниските пенсии. 

Няма „достойни пенсии“

Истината е, че солидарното пенсионно осигуряване никога не е имало за цел да позволи на хората да живеят добре в старините си. Концепцията за „достойни пенсии“ я няма когато говорим за тази система. Тя е социална и поне като замисъл трябва да не остави никой да умре от глад. За жалост сама по себе си не успява, както е видно на доста места. Тя също така не е направена само за бедните, а и като осигурителна мрежа за онези, които изгубват инвестициите си покрай цикличните кризи, фалити и измами в частните фондове и прочие. 

Тук не засягам дори неколкократното източване на пенсионните фондове в България през комунизма, хаоса и кризите в последните 30 години спрямо относителната стабилност на инвестициите и доходите в Германия за същия период. Нито говоря за демографската криза засягаща цяла Европа. Тези неща са ключови за доходите и пенсиите и постоянно се говори за тях. Разглеждам само моментното състояние и защо често се цитират грешни числа. 

Затова когато се сравняваме с другите страни е полезно да разбираме контекста. Изводите най-често са същите – няма съмнение, че пенсионерите ни са много по-бедни от която и да е европейска държава. Разликата е обаче, че може да разберем защо и да съпоставим сравними неща. Иначе ще си останем с дежурното „ниски са доходите“, което макар и вярно, както видяхме далеч не изчерпва всичко.