Новините, че Европейският парламент е забранил използването на пластмаси за еднократна употреба е доста преувеличено. Приели са предложение, което трябва да бъде одобрено от съвета и държавите членки и е сигурно, че ще претърпи още промени. Преглеждайки го на диагонал мисля, че в предложението има смисъл. Наистина продуктите за еднократна употреба като сламки, лъжички и чаши представляват огромен замърсител, който практически не се рециклира. В същото време, има съображения, които трябва да се имат предвид, както такива мерки, колкото и доброжелателни, може да имат неочаквани странични ефекти.

Изделия, които трябва да бъдат еднократни, са например тези използвани в медицината, където стерилността на инструментите е най-важното. Това са спринцовки, тръби, инхалатори и прочие. Тези се използват не само в болниците, а и извън тях и са свободно достъпни в аптеките. Неизбежното добавяне на изключение за тези най-вероятно ще доведе до вратички в забраните, каквито видяхме за крушките с нажежена жичка.

Спирането дори на ежедневни продукти може да създадат проблем. Ето два примера.

Отскоро се говори много са сламките и макар да има убедителни данни, че представляват нищожен процент от общото замърсяване, има силен натиск за спирането им. Хора с увреждания обаче изразяват притеснение, че това ще ги затрудни в голяма степен. Хора с определена форма на парализа или недъзи на крайниците използват сламки, за да пият и ядат. При това използват по много на ден по хигиенни причини. Сламките им дават възможност да се относително самостоятелни и спирането им ще им отнеме това или най-малкото ще им донесе големи разходи.

Надали някой ще оспори, че намаляването на пластмасовите торбички е лоша идея. В България това започна, макар практически всички магазини да намериха как да заобиколят мерките. В град като Сан Диего обаче мярката е проработила толкова добре, че да откриеш пластмасова торба в боклука е станало почти невъзможно. Един неочакван ефект от това е била епидемия от Хепатит А сред бездомниците. Оказва се, че рутина за хората живеещи на улицата в този град е да си вършат работата в торбички, които да изхвърлят обратно в кофите. Когато торбичките са изчезнали от кофите, те са нямали избор да се изхождат в алеите, където някои от тях спят. Хепатит А се пренася при лоша хигиена и именно липсата на торбички е довело до влошаването ѝ. Стигнало се е до там, че неправителствени организации са започнали да внасят рола с торбички от други щати и да раздават на бездомниците.

Не оспорвам, че някакво ограничение трябва да бъде въведено. Особено имайки предвид как редовно научаваме за негативният ефект на пластмасата върху околната среда. След като имаше скандал около оригиналното изследване за микрочастиците в козметиката, в последните месеци научихме, че такива са открити в солта и хранителната ни система.

Винаги обаче има съображения, които трябва да се вземат предвид, за да има ефект такава забрана. Първо, когато се говори за толкова съществен материал за модерното ни съществуване, трябва да има на разположение заместител или поне да има изглед за такъв, който да достигне разумна цена в близко бъдеще. Именно това се случи с крушките. Икономическият смисъл от материалите е важен, защото висока цена на производство и рециклиране може да накарат много да заобикалят забраната и да увеличат бедността сред други.

Второ, макар потреблението на енергия и продукти да е най-високо в развития свят, към който България спада, огромна част от замърсяването произтича именно от развиващия се такъв. Ако не се лъжа, оценките бяха, че 2/3 от замърсяването на океаните идва от южна Азия, а доста малко идваха от Европа и щатите. От топ 10 държавите произвеждащи най-много такива отпадъци, нито една не е в развития свят. В този смисъл ограничаването на пластмасата тук не означава, че ще има забележим общ ефект. Това съвсем не означава, че не сме отново виновни за замърсяването в южна Азия, тъй като доста от процесите използвани за производството на техника, дрехи и какво ли не водят до замърсяване там, докато самите те се продават тук. Така към мерките за намаляване на пластмасата трябва да бъде взето предвид не само това, което влиза в нашите кофи, но и това, което остава по веригата на стоките, които внасяме от по-бедни държави. Шансовете това да се случи обаче са нищожни, имайки предвид как вече от десетилетия не може да накараме производителите на дрехи, например, да спрат експлоатацията на детски труд и да подобрят условията на работа във фабриките си в Азия.

Не на последно място, всяко такова ограничение съвсем естествено ще срещне съпротива, но трябва да се мисли в посока как да се накарат хората да видят смисъла от него. При крушките това се случи като видяхме намалените сметки за ток. При пластмасата обаче прякото наблюдения ще е единствено по-скъпи стоки и неудобство в ежедневието. Неудобство, което е нужно, ако искаме да се справим с проблема, но такова, което ще обезсмисли ограниченията скоро. Трябва да се работи много повече в посока промяна на мисленето на хората – да работят повече за разделяне и рециклиране, да мислят от къде идва стоката, кое е по-изгодно и по-здравословно за тях самите. Именно в тази посока работят инициативи като Капачки за бъдеще и Плети с тениска. Макар събраното от тях да е минимална част от това, което изхвърляме всеки ден като общество, основната им цел е да ни накарат да се замислим какво потребяваме, какво носим и какво оставяме след себе си. Също така как може да се използва по различен начин и колко е лесно да се събира правилно, ако просто ни е грижа за нещо конкретно. Разбиват и митовете за липсата на рециклиране в България и помагат на социални каузи в процеса.

Тепърва ще се говори повече за въпросните предложения на ЕП и не трябва да забравяме всички тези нюанси на темата когато българските представители имат думата.

Заглавната снимка е взета от Плетчица и е от завода за рециклиране в София.