В България умират по 4-5 жени заради бременност, по време на раждане или усложнения след него. На година. 5 жени през 2017-ма или 4.4 средно между 2010 и 2017. От около 65 хиляди раждания годишно.

Всяко от тях, без съмнение, е трагично и близките са в пълното си право да търсят отговори и да се съмняват. Разследванията са задължителни и при установени нарушения трябва да има последствия. Надали някой ще оспори това.

Прекрасно е, че в обществото ни има толкова голяма чувствителност към такъв проблем в здравната ни система. Обаче…

Самият факт, че доста не биха повярвали на числата, с които започнах, е пример за негативния ефект, който получаваме при преекспонирането на всякакви новини. Нямате нужда дори от статистика – всеки един случай се върти седмици наред в медиите, коментира се от зам. министри и експерти, бутат се микрофони в разплаканите гневни лица на близките и прочие „журналистически“ хватки.

Създава се чувството, че това се случва постоянно. Вкарват се необосновани и ненужни страхове на десетките хиляди жени, които са бременни към който и да е момент. Не на последно място, обезсърчават се хиляди здравни служители, които виждат себе си обрисувани като нехаещи касапи. И всичко това без осезаем положителен ефект върху майчината смъртност.

Многократно съм говорил за това как повърхностното и сензационно отразяване всъщност косвено задълбочава проблемите в демографията, здравеопазването и дори политическата ни система. Без контекст или с измислени числа всички аргументи биват лишени от смисъл извън гоненето на евтин ПР. За жалост, много инициативи с иначе добри намерения се осланят именно на такива тактики пренебрегвайки „страничните жертви“ на усилията си. А те, съдейки по наркотичния глад за жлъч на обществото ни, може да имат доста по-голям негативен ефект.

Несъмнено, всеки такъв случай не трябва да се гледа като поредната статистика, а да се разберат причините и да се вземат мерки. Нормално е за всички, още повече бъдещите майки и особено когато става дума за деца, да усещат как някой ги рита в сърцето. Очаквано близките търсят начин случая им да се разчуе и да стигне до горните етажи на властта в страха си да не бъде потулен. Недоверието в системата всъщност е един от основните ѝ дефекти, на който може да отдадем дори известна част от здравните проблеми на населението.

Всичко това обаче не променя факта, че тези случаи са голямо изключение. Това не никакво успокоение, когато точно на теб се случи, но някак поставя нещата в перспектива, когато иначе нямаш рискови фактори. Някои интервенции като секцио несъмнено повишават риска и това навярно не става достатъчно ясно. Има и доста други неща, които ще помогнат не само на родилките, а и на всички минаващи през здравната система. Следващия път като се вре микрофон на зам. министър, например, попитайте го за системния проблем с вътрешноболничните инфекции и практическото бездействие по решаването му в страната. Защото сравнително по-често се случва някой да влезе за рутинна операция и да си отиде от друго.

В никакъв случай не твърдя, че една смърт е по-тежка от друга. Как да намалим вероятността да се случва която и да е от тях обаче невинаги минава през шумни скандали, преекспониране или фокусиране върху конкретен аспект. И да, за съжаление е нужна една доза доверие в специалистите, колкото и да сме цинични по темата.