Когато сключвах гражданската за колата заедно с каско в Германия, забелязах, че някои от застрахователите предлагат т.н. телематик пакети. Днес искам да ви разкажа за тях. Най-общо включват изискване да се следи колата с някакво техническо средство. Данните от това следене произвеждат индекс, на базата на който ти връщат част от годишната вноска за застраховката. Идеята е, че така награждават онези, които карат по-внимателно, по-бавно и най-вече на места, където има по-малка концентрация на инциденти.

Общо взето почти всички големи застрахователи предлагат такива пакети. На цена са същите като сходните като покритие и условия, но без телематик устройство. От скоро дори самото устройство е безплатно като преди това е трябвало да платиш 30-40 евро за него. Устройството има вградени GPS и GSM и или се вгражда в колата, или се вкарва просто в запалката. Моето е от вторите. Условията са такива, че ако не използваш устройството или ако караш лошо, просто не получаваш бонус. За лошо каране не получаваш негативен индекс и не ти се вдига застраховката.

Това далеч не означава, че при инцидент пак не увеличават вноската. Когато одрах колата в края на миналата година и минах ремонта през каското, веднага ми вдигнаха вноската за следващата година с доста. И сега в немските автозастраховки има аналогична система на бонуси като описаната тук, но е година за година – ако нямаш инцидент, ти вдигат класата, а от там пада вноската. Всеки инцидент, дори най-малкия, те връща назад – често до ниво 0. Това стана и с мен. Затова нерядко хората предпочитат да правят по-малките ремонти на свои разноски, тъй като доплащането плюс вдигането на вноската ще им излезе по-скъпо.

При телематик обаче следенето и оценката е постоянно. Това води до няколко интересни странични ефекта. Поне при мен. Първият е, че внимаваш къде караш. Системата прави оценка на всяко пътуване. Измерва скорост – дали си превишавал скоростта или си карал прекалено бързо там, където няма ограничение; стил на каране – дали си спирал или завивал рязко; пътища – дали си карал по натоварени градски пътища или по места с висока концентрация на произшествия; време – дали си карал в час пик и дни, в които има повече произшествия. Всички тези данни се събират и оформят индекс за всеки компонент и за всяко отделно пътуване. Това тук, например е от около 40 мин. в неделен следобед почти само по магистрали и със сравнително ниска скорост. Затова резултатът е почти идеален.

Всеки от компонентите може да се следи също така през времето. Тези двете са за улиците, по които карам (предимно градско) и времето (най-вече вечер и събота).

Вторият ефект е, че внимаваш доста повече за скоростта. Нерядко като видя знак на 300 метра пред мен за увеличение на скоростта от 50 на 80 и давам газ от рано. На няколко места във Франкфурт понякога слагат мобилни камери специално за такива случаи. Тази система обаче ми показва къде съм превишил и с колко.

Не на последно място, има и реално намаление. Всички компоненти водят до определен процент и тъй като карам внимателно и не превишавам почти скоростта, получавам 20% намаление само от това. Тъй като времето и улиците, по които карам са една идея по-добри от средното, получавам още 3% надолу. Като пари не са малко предвид колко скъпи са застраховките в Германия. Различните застрахователи имат различна тежест за тези компоненти и максималният процент на бонуса се различава. Практически невъзможно е обаче да се постигнат рекламираните 30% от застрахователя ми.

Една от причините за това са дефектите в системата. Най-малкото има проблем с GPS и GMS връзката. Машинката е губила сигнали по магистрали в продължение на стотици километри. До голяма степен вина за това има скапаната мобилна мрежа в Германия, която практически се губи в междуградското пространство. Резултатът е, че системата решава (явно), че съм летял и ме наказва за несъобразена скорост. Оценят и пътя, който не са те засекли предполагайки от къде си минал и смятайки времето, през което са те „изгубили“.

Дори в градовете има проблем. Особено между високите сгради във Франкфурт и заради почти перманенто сиво облачно време през две-трети от годината GPS сигналът е с ниска точност или изчезва. Така те засичат на грешни улици, където разрешената скорост е съвсем друга. Не отчитат, че няма как да си прескочил през сградите. В други случаи просто решава, че си в друг край на града. На теория има начин да се оспорят тези проблеми. Пробвал съм го три пъти, но без резултат. В крайна сметка времето и сметката за телефон ще ти излезат по-скъпи от 10-20 сгрешени оценки за година.

По-сериозният проблем обаче са личните данни. Тук на практика даваш пълно право на някого да те следи постоянно. Знаят къде ходя, колко седя, къде е колата ми и дори каква е рутината ми през седмицата. В замяна наистина получавам обратно пари, но това означава, че просто продавам личните си данни. Това е причината доста немци да подхождат със съмнение към този вид пакети. Немците се гордеят с това, че са буквално войнствени, когато опре до защита на личните им данни. Една колежка дори с гордост разправяше как е била на протестите, с които са спрели държавата да прави истински преброявания, защото „не може така да ти влизат в дома и да броят“. Всичко това е доста забавно имайки предвид, че тя също както 25% от населението на Германия има и активно използва карта Payback, които дават бонус към всяка покупка в 600 различни вериги магазини. Уловката е, че компанията зад Payback има право да продава абсолютно всичко за теб на когото си искат. Кога, какво, колко и колко често купуваш, с какво си платил, кой е адреса ти, името ти и прочие. В известен смисъл имат и местоположението ти и то дори по-точно от кутията на колата ми. При това продават не анонимизирана статистика, а пакети с лични данни на милиони клиенти.

При телематик пакетите това все още го няма. По договор данните може да се използват единствено и само за изготвяне на индекса и нищо повече. Не може да се предават на трети лица или дори да се използват за вдигане на вноската по застраховката, за които има точно определени критерии. По закон – още повече след GDPR – дори застрахователя няма достъп до данните физически, а системата и изготвянето на индекса се управлява от отделна фирма, която наемат. Те само получават два пъти в годината число колко трябва да ми върнат.

Това далеч не означава, че нещата ще останат така. Колкото повече хора използват услугата, толкова повече ще се повишават застраховките за всички останали. Така в един момент всички ще бъдат следени колко добре карат и наказвани на момента за лошо поведение. В известен смисъл разглеждайки всички тези данни вкуп и компаниите, които ги събират и обработват, прозира нещо подобно на това, което се изгражда в Китай. Там с камери и редица източници на информация се изготвя т.н. „социален индекс“. Който пресече на червено и камера разпознае лицето му – технология широко използвана навсякъде от десетилетие – ще получи негативни точки, например. Хората с нисък индекс губят достъп до определени услуги и възможности в обществото.

Ще ни се да мислим, че това е невъзможно в Европа, още повече, че в Китай видимо се използва, за да открива, следи и изолира дисиденти. Системи изграждани от частни компании обаче позволяват различни аспекти. При това, както аз направих, ги приемаме с отворени обятия, защото не отнемат, а дават бонуси. Накрая най-вероятно същите държавни служби имат достъп до данните, но в случая имаме поне чувството за контрол, тъй като сме прочели договор, разбрали сме го и сме го подписвали. Тоест сме се съгласили изрично. Поне така си мислим.

Тази дилема със следенето отдавна я няма при големите технологични гиганти. Google, Facebook и Apple отдавна са разкрили, че ни следят. Google наскоро отново призна, че дори да се спрат всички настройки за следене на телефона, пак ни следят. С други думи, всичко това, което предоставям като информация използвайки тази малка кутийка, е само част от това, което Google или Facebook знае за живота ми през телефона ми. Това не е никакво успокоение, но поне тия ми връщат някакви пари.

Не твърдя, че това е добро решение. Сигурен съм, че ще се явят онези, които ще подкрепят идеята, че ако караш внимателно следва да плащаш по-малко. В това отношение системата определено работи. Още повече, че поне при мен има определено и психологическия ефект. Получава се малко като игра – нерядко съм отварял сайта малко след като паркирам, за да видя как съм се справил. В зависимост от компанията, има и други екстри като следене къде ти е колата, което е полезно срещу крадци, както и предупреждения за опасно време в региона ти, което може да нарани колата като град или силен вятър.

От друга страна обаче чрез покачващите се вноски ще бъдат наказвани онези, които не искат да бъдат следени и то наказанието наравно с джигитите. Оценките също не отчитат само как караш, а кога и къде. Така дори да си идеален шофьор, ако ти се налага да ходиш до работа с колата и да висиш дълго в задръствания, то внимателното ти каране е без значение. Това е защото застрахователят съвсем естествено го е грижа най-вече за обезщетенията, които са повече при задръствания и натоварени пътища и части от деня. Докато това може да накара някои да се качат на публичния транспорт, за мнозинството от хората ще е невъзможно. Особено в Германия, където доста хора шофират поне час на посока до офиса. Те ще бъдат наказани и то защото са избрали да живеят в тихо село далеч високата престъпност и замърсяване в града.