Анкетата на БАСКОМ е сбъркана, но с кампанията „ЗАвръщането“ ще сбъркат повече

На добрите новини в българските медии не се залага много. Явно не се харчат. Затова редките такива се посрещат с ентусиазъм – като скорошната, че 1/3 от българите в чужбина искали да се върнат.

Новината е базирана на прес-съобщение на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и има доста разновидности. Някои цитираха дословно, че 31% процента биха се прибрали, а 21% се колебаят. Други добавяха, че само 14% биха се върнали със сигурност, но едва 3% имали квалификация да работят в софтуерната промишленост. Трети пък не си даваха толкова зор и направо обявиха, че половината емигранти ще се върнат.

Всичко това са интерпретации, за които, ако трябва да сме честни, БАСКОМ няма особена вина. Не съм запознат с работата им и затова нямам мнение за тях самите. Разграничавайки се от свободните съчинения в медиите и взимайки допитването им дословно обаче виждам доста проблеми.

Как е направено?

Първо, то беше представено като едва ли не социологическо изследване докато всъщност е проста анкета. При това – интернет анкета разпространявана между познати и с реклами. Използвали са Google Forms формуляр, който вече е затворен и не може да видим точно какви са били въпросите. Независимо от тях и дори взимайки големия брой хора, които са го попълнили – 4000, тези резултати в никакъв случай не могат да се нарекат представителни не само за българите в чужбина, а дори и за определена част от тях. Иначе казано, тези числа не ни помагат по никакъв начин да разберем както мислят онези 1.2 млн. души родени в България и напуснали в последните 30 години.

Миналата година по подобен начин пуснах една анкета за религиозността на хората. Целта ми беше да илюстрирам критиката си към изследване на Pew Research. Анкетата беше попълнена от 3120 души – извадка съизмерима с интернет допитването на БАСКОМ. Въпреки това, когато пуснах резултатите и анализа ми отделих цяла страница само да опиша недостатъците на интернет анкетите, условностите на тази конкретно и защо в никакъв случай не е представителна. По същия начин преди 5 години пуснах резултатите от анкета, която показваше защо българите в Германия взимат германско гражданство.

БАСКОМ не са споделили нищо такова, а нито един журналист изглежда не му е хрумнало да попита. Всички издания, включително уважавани от мен, са копирали дословно новината. Изнесените твърдения са силно подвеждащи, но никой не се усъмни тъй като елементи от тях утвърждават предразсъдъците на читателите и самите журналисти – като приказката за теча на мозъци, например. Всъщност, моите лични наблюдения също са, че много хора в чужбина се двоумят и първият ми инстинкт като прочетох заглавията беше да се съглася. Това обаче се базира на анекдотни примери в моя социален балон, което е приблизително същото, на което са направили и БАСКОМ.

А защо не?

Най-интересното си остава ключовата дума „биха“. Със сигурност „биха“, по-скоро „биха“… Защо БАСКОМ не са попитали „а, защо не вече?“ Това е истинският въпрос, но отговорът му е неприятен. Това е и най-голямата ми критика към тази анкета и целия шум в медиите – никой не направи втората крачка. Наистина, IT сферата, а и не само тя, се развива доста бързо и заплатите се изравняват бързо с аналогични позиции в Европа. Наистина, възможностите за започване на нов бизнес в България са доста по-добри от доста държави, както и че покупателната способност при по-висока заплата е несравнима. Верни са и много други аргументи.

Ако БАСКОМ бяха питали обаче, щяха да получат малко отговори свързани със заплатите и повече със средата. Защото възможностите за бизнес са добри, но както сподели мой приятел започнал такъв в България: „появяват се по едно време разни индивиди и се оглеждат как да ти откраднат фирмата“. Като не разбрали какъв е бизнес модела, се отказали. Той си живее в чужбина впрочем.

Иначе компании и шефове има всякакви – идиоти и тук, и другаде. Дома и офиса може да са супер. Покрай покупателната способност и глада за кадри в България един добър специалист може да си уреди доста по-добър живот от много други места из Европа. Проблемът идва в пространството между дома и офиса. Тротоарите, градинките, въздуха, безнаказаната наглост на тарикати, а и на онези, които уж следва да ги контролират. Това е ежедневие, което доста не искат и заради което всъщност някои са напуснали. Не дори толкова заплатите. Както каза друг мой приятел – „В България имам по-висок стандарт на живот, но там имам по-висока степен на нормалност“. Същият сега е в България и прави много, включително на политическо ниво, да подобри нещата.

Желанието е там, кампанията е сбъркана

Всеки има различни приоритети. За все повече България е добър избор, независимо от влошаващото се върховенство на закона, зациклилото електронно управление и съдебна реформа и прочие проблеми. Това обаче не е заради някакви успехи на кабинета, а въпреки работата им. Познавам хора, които се върнаха в последните месеци дори и са доволни. Знам и че доста IT фирми успешно привличат кадри работели преди това на добри заплати в Германия. БАСКОМ не са далече от истината, макар анкетата да не е добра и числата им да са спорни. Проблемът е изводът, до който неизменно се стига, когато заговорим по темата – че просто трябва „да ги убедим“, да покажем заплатите, офисите, хубави снимки на планините, та дори гайда и някой в носия, ако трябва. Без изключение на това се залага в подобни кампании от години и е ужасно сгрешено.

Всъщност, решението винаги е било едно – да направим така, че повече хора в България да не искат да заминават. Някои ще кажат веднага „заплатите“, особено когато става дума за по-бедните региони. От там обаче огромна част от хората не тръгват към чужбина, а към София. Именно от големите градове е голямата емиграция, а там проблемите са ясни. Някои дори не са толкова трудни – дори да се оправят тротоарите би помогнало много. Всъщност, тук не говоря, че „трябва да се оправи България първо“, а да стане ясно, че промяната се случва и е в добра посока. На това се усеща жестока липса и то от много време. Никой не вярва, че България е тръгнала на добре въпреки, че заплатите и покупателната способност наистина растат.

Всичко това обаче отива към темите за овладяната държава, спец. прокуратурата изпълняваща мокри поръчки, неработещите регулаторни органи и влошаващата се медийна свобода. Разбираемо е защо БАСКОМ избягва тези теми. Все пак, вместо да пишат писма на българите в чужбина, както щеше да прави един арестуван шеф на ДАБЧ, следва да се обърнат към хората във властта и да поискат работещ съд, за да не се замитат престъпленията на „когото трябва“. Или към местната власт, за да има нормална градска среда. Или дори към собствените си членове, за да се отнасят по-добре със служителите.

Последните хора, към които кампании като „ЗАвръщането“ трябва да е обръщат, са българите в чужбина. Тези, които „биха“ искали да се върнат, виждат какво става у дома. Когато нещо тръгне на добре се забелязва веднага. Особено в градската среда. Обратните примери като спирането на електронното гласуване, сделките в кабинета, продажбата на паспорти, презастрояването и скапаните булеварди са по-шумни, особено в социалките, но личните примери имат дори по-голям и траен ефект. Когато близките споделят „абе знаеш ли, май тръгнаха да стават нещата“, поне част от българите в чужбина наистина биха се върнали.

Това кога?


Текстът на БАСКОМ ще намерите тук, а това е презентацията към него.

22 коментара

  1. Резултатите от анкетата също са интересни. 63% от отговорилите, че биха се върнали, са били с висше образование. Това означава, че най-поне 19.5% от анкетираните са с нещо висше. При това ако предположим, че всички с висше са заявили желание да се върнат, което добре знаем, че не е вярно. Тези числа сами по себе си говорят, че анкетата е била разпространявана предимно сред добре образовани българи зад граница използващи редовно използват мрежата. Предавали са я на познати, пускали са я в групи, където стоят често. Това обаче далече не е мнозинството от българите зад граница. В Германия, например, само 15% имат висше, а също толкова са само с основно.

  2. Българите в Германия инженерни науки и информатика не учат защото е трудно … Учат икономика и бизнес , завършва се лесно , без да си напрягаш мозъка.. Същите тези икономисти негодници със западна диплома търсели работа в IT сектора в България да стават началници мериджейи..

    Понеже съм бил на еразмус на 8-ми декември се събрахме около Берлин и от 30 български студенти имаше само един да учи информатика магистратура , и той беше гей , отишъл в Германия да върти педерастия..

    В друг сайт пишеше , че 57% от Българите , ако се връщат желаели да работят в IT Сектора.. Откъде толкова IT-та

  3. Явно имаш доста сбъркана представа какво учат българите в чужбина. При това базираш вижданията си на една среща. Това настрана от жалката си хомофобия. В тази връзка, ето още една статистика – оказва се, че сред хомофобите има доста повече хора с хомосексуални наклонности, отколкото средното за населението. В което няма нищо лошо, само дето нещо в подтискането и себеомразата наложена от роднините ги кара да псуват другите като себе си, както ти правиш.

  4. Според мен много голям процент от хората биха искали да се върнат, но при дадени условия. Ако трябва да бъдем честни, тези условия скоро няма да бъдат изпълнение. Ето защо няма голям смисъл от такива проучвания. Естествено, че у дома е най-хубаво.

  5. Защо се правиш на отворенгяс бе , познавам Германия доста добре , бил съм почти навсякъде , и работя в немска фирма 4-5пъти имам командировачни и февруари пак ще ходя за 4-дни..
    Като ти казвам , че много малко българи учат инженерство , информатика , да не говорим за физика че там за 10г. имаме 2-ма завършили..

    Завършил съм немска гимназия , докато завърших средно съм учил в 2-града , и имам баба в 3-ти все големи областни градове.. От всичките тези дечица само един завърши в Дисбург-Есен казва се Ангел Свирков и работи в trivago в Дюселдорф.. 2-ма кавали записаха в Бохум машенбау и изкараха 1година в момента са в УНСС отказаха се даже от инженерството .. Втори Кавал записа в Дармщат – електротехника само 1-сместър изкара завърши ТУ-София .. Една банкерска дъщеря записа ТУ-Мюнхен изкара 3 семестъра – покри се и прекъсна всички контакти от срам..
    Всички които записаха Икономика или Бизнес админситрация – завършиха – най-вече бяха момичета женички – и се връщат в България един по един , защото на запад не им трябват чужденци началници .. В това число и една роднина която завърши Манхайм и е без работа , чака да я поканят направо за министър ..

  6. Базирам мнението не една среща , цял семестър по еразмус ++ още много пъти съм ходил в Германия.

  7. Голяма част от емигрантите са го направили заради заплащането на труда.Надали някой се е махнал заради тротоарите или престъпността.Която между другото е доста по-ниска от много европейски държави.Каквото и да се говори ,докато няма значително увеличение на заплатите ,емиграцията няма да спре,нито пък масово ще се върнат емигрантите.

  8. @Боко аха. Само дето от 3-4 университета около нас знам за 450 български студенти само математика, информатика и механики и то само за двете години когато започнахме, което си беше 1/4 от всички започнали тогава, а говорим само за шепа университети.

    @Момчил – за престъпноста е вярно, но никой няма да ти повярва. Икономическите емигранти са много и доста са станали жертва на неоправданите очаквания. Затова посочвам, че толкова голям процент от българите в Германия живеят с аналога на 320 лв. на месец. Проблемът не само тротоарите, а и отношението там, където има работа и общото чувство за липса на стабилност и усещане, че ще се подобрят нещата. В Германия проблемите са на друго ниво и на повечето не им пречат или усещат.

  9. Много по-добре е да се живее в България,където има силни семейни връзки ,за разлика от държавите в Западна Европа,където децата напускат след 18 годишна възраст домът си,а старците ги пращат в старчески домове.Но като се погледнат данните на НСИ се вижда,че средната нетна заплата в повечето области е около 600 лева.Дори в област Пловдив е 790 лева средната нетна заплата/бруто 1009 лева/.Така че хората просто са принудени да емигрират.Нито образованието ни е толкова зле-познавам над сто човека,завършили български университети и получаващи високи заплати за България,нито здравеопазването,нито престъпността.Съчетано с ниските цени на данъци,услуги,заведения,курорти България не е толкова лошо място за живот.С едно изключение-ниските доходи.

  10. За семейните връзки доста грешиш. Всъщност в западна Европа доста от децата продължават да живеят при родителите си след 18 години. Това със старческите домове всъщност е нещо добро в повечето случаи, особено предвид увеличената продължителност на живота. В Германия към всяка заплата има отделна осигуровка точно за това. Скоро ще пиша как това се съвместява с пенсионното осигуряване.

    Образованието на доста завършили университет в България всъщност не е добро. Просто има много университети и дипломите се обезценяват. Заплатите са високи, защото няма хора в някои сектори, но това не означава, че работят добре или ще бъдат оценени толкова добре в чужбина. Опитът помага.

    Заплатите в малките градчета и села наистина са ниски и най-вече няма възможности за работа. Всъщност от там идват ниските заплати – липсва конкуренция за служителите, които са все още там. Хората разчитат на няколко местни олигарси за прехраната си. 600 лв. са наистина малко, но има доста митове колко пари се взимат в чужбина. В зависимост от специалността и образованието, покупателната способност в чужбина най-често всъщност пада. Т.е. с аналогична работа човек си позволява по-лош живот. Икономическите емигранти най-често тръгват заради липсата на алтернатива там където са.

    В същото време въобще не е вярно, че единствено заплатите са проблем в България. В повечето случаи липсата на работни места, особено в малките градове, е в пряка връзка с всичко, което изброих – корупцията, липсата на ефективна съдебна практика и дори по-лошо – използването на съдебната машина за крадене на фирми и атаки срещу конкурентни фирми. Всичко това помага на местни велможи да се окопаят, спира икономическото развитие, изгледите за подобрение и като страничен ефект унищожава градската среда. Ниските заплати са един от ефектите, а не причина. Чистите, здрави тротоари пък са най-директният тест дали местната власт си върши работата.

  11. Интересна статия и коментари. Най-положителното е, че преди 15 години този разговор не би бил възможен. Най-отрицателното е, че както преди 15г така и сега нашата държава (България) не се интересува от най-динамичната час на своя човешки капитал : емигрантите. И сега не се знае колко е точният брой на студентите учещи/завършващи в чужбина, колко време след завършване намират работа, къде я намират, дали се връщат, какви са тенденциите. Разчита се на общи наблюдения от махленски тип (вижте @Боко по-горе), както и на чужди статистики, доколкото ги има. В този ред на мисли, блога на Юруков е мина с информация за българите в чужбина.

  12. И защо пък трябва българи да бъдат оценявани в чужбина?Успели са да се реализират в България.Нещо лошо ли има в това?
    Относно малките градчета и села-ами обикновено хората не работят там,а пътуват всеки ден до близкият по-голям град.С автомобил придвижването става доста бързо.Лошото е ,че и там заплатите са ниски.Общо взето се разчита на хора на средна и предпенсионна възраст.След 20 години пазарът на труда ще е коренно различен.
    Това за краденето на фирми е един от градските митове.В България има стотици хиляди фирми Дори и да има такива случаи те са единични и не са показателни.

  13. 1.Каква е причината да си в чужбина?

    • Родителите ми емигрираха
    • За да получа по-добро образование
    • За да получа по-добри условия на живот
    • За да получа по-добра професионална реализация
    • За да опозная и други държави
    • Защото живея с местен жител и решихме да се установим там
    • Друго:

    2. С какво се занимаваш в момента? *

    • Ученик съм
    • Студент съм
    • Работя
    • В момента нямам работа
    • Пенсионер съм

    3.В коя сфера работиш или си работил последно? *

    • Информационни технологии
    • Телекомуникации
    • Финанси
    • Търговия
    • Логистика
    • Производство
    • Енергетика
    • Здравеопазване
    • Туризъм
    • Земеделие
    • Нямам трудов опит
    • Друго:

    4.На каква позиция? *

    5.Каква е вероятността да се върнеш да работиш в България? *

    • Никога не бих
    • По-скоро не бих
    • Не мога да преценя
    • По-скоро бих
    • Със сигурност бих

    6. Ако отговорът на предходния въпрос е „Никога не бих“ или „По-скоро не бих“ – какво те спира?

    7. Би ли работил в софтуерна компания в България? *

    • Да и имам необходимата квалификация/ опит
    • Да, но нямам необходимата квалификация/ опит
    • Не, но имам необходимата квалификация/ опит
    • Не и нямам необходимата квалификация/ опит

    8.На каква позиция би работил/a в софтуерна компания в България?

    • Програмист
    • Дизайнер
    • Системен Администратор
    • Позиция в отдел „Контрол на качеството“
    • Бизнес Анализатор
    • Проектен Мениджър
    • Позиция в отдел „Поддръжка на клиенти“
    • Позиция в отдел „Човешки Ресурси“
    • Позиция в отдел „Продажби“
    • Позиция в отдел „Маркетинг“
    • Топ Мениджмънт
    • Друго:

    9.Какво би повлияло на евентуално решение да се върнеш в България? *

    • Да намеря интересна работа
    • Да имам възможности за развитие
    • Да имам висок стандарт на живот
    • Да съм близо до приятели/семейство
    • Да се чувствам като у дома си
    • Лесно да намеря реализация и за моя партньор
    • Лесно да адаптирам децата си
    • Друго:

    10.Възраст *

    • 0-18
    • 19-24
    • 25-29
    • 30-34
    • 35-39
    • 40-44
    • 45-49
    • 50+

    11.Държава на местожителство: *

    12.Притежавана образователна степен: *

    • Основно образование
    • Средно образование
    • Бакалавър
    • Магистър
    • Доктор
  14. @Любомир Гаврилов – благодаря. Има още доста, което не знаем, тъй като групите българи в чужбина са доста разнородни и нямаме информация за цели прослойки – само числа.

    @момчил – митове, ама друг път. Изнудването е честа практика.

    @Жонана – много благодаря за въпросите. Има интересни, но като цяло е това, което очаквах. Особено това, че въпросът за квалификацията е на база самооценка. Хубаво е, че са дали въпрос за причините защо не, макар и в свободен текст. Чудя се защо не са пуснали останалата информация, която са събрали. Надявам се да не е защото не подкрепя тезата им. Ще ги питам за целия dataset.

  15. Митове има, но те са за това, че “естествено в родината е най-добре”, за “силните семейни връзки у нас и изоставените възрастни хора на Запад”. Проблеми има навсякъде, но те са на различно ниво. Много от познатите ми българи имат нужда от продължителен контакт с друга среда, за да осъзнаят, че индивидуалната свобода, самостоятелност и възможност за личен избор като на младите, така и на възрастните, не означава липса на внимание и грижа. Както и принудителното съжителство не е признак на добър емоционален живот.
    За мен един от важните отговори на горните въпроси се крие точно в нещата, които в България лесно биват пропускани, вероятно като незначителни. В горния списък с професии, например, липсват всички креативни професии, образованието, юридическите професии, политиката, националната и местната администрация,… Защо ли? За десетилетия в Западна Европа не съм видяла подобна анкета, в която професията ми (отдавна установена, стриктно регулирана и с много високи образователни и и индивидуални изисквания) да е в графата “други”, след “нямам трудов опит”.
    Друг често пропускан в популярните дискусии “как да върнем емигрантите” фактор е този за “нормалността”. Тя е дълбоко свързана с обществената уредба, върховенството на закона, индивидуалната сигурност, прозрачността на институциите, достъпа до култура и рекреация, формите на общуване с околните и, разбира се, състоянието на тротоарите като мерило на вниманието и грижата за кочективното битие.
    За жените, които трябва да отговорят на въпроса “България или другаде” стои и въпроса “мизогиния или не – изберете сами”. Едно дете на български емигранти неотдавна сподели разочарованието си, че в България отношението към децата е доста пренебрежително – не получават меню в ресторанта и когато искат да кажат нещо, сервитьорите се обръщат към родителите им. Подобно пренебрежително отношение е обичайно и към възрастните хора в болниците, примерно. Да не говорим за отношението към малцинствата.
    Тези неща няма как да се компенсират с нивото на заплатата. Най-тъжното е, че за много от сънародниците ни въпросът за “нормалността” е на съвсем друго ниво.

  16. Сигурността в България е на по-високо ниво от много държави в Западна Европа или САЩ.Тук няма как да се случат събития като на гарата в Кьолн,когато е имало подадени 1220 жалби от изнасилени и ограбени жени и само 24 престъпника са осъдени.Или пък да се прикриват с години банди от изнасилвачи както се е случило в няколко британски града.
    Общуването с околните е на много по-приемливо ниво от държави,в които има строг етикет.В България не е проблем да звънна на приятел и още същата вечер да си гостуваме семейно или да излезем на заведение.Имам познати в Германия,които казват,че там трябва седмици или дори месеци по-рано да уговориш подобна среща.
    А това,че имало негативно отношение към децата ,просто не е вярно.Аз много пъти съм бил в заведения с деца на близки или познати и винаги те са си поръчвали.Цитирате някакъв единичен случай,който изобщо не е показателен.
    Достъп до култура има и в България-театър,кино,музикални фестивали и така нататък.
    В болниците може да получи лечение всеки и лесен достъп до специалист.За разлика от много други по-развити икономически държави.
    Така че престанете да изкарвате България като държава от Третият свят,защото нещата изобщо не са такива.

  17. @момчил
    Реакцията ви оставя впечатление, че не разбирате напълно какво казвам.
    В България на много аспекти на личната сигурност дори не се обръща внимание. Примерно правото да не бъдеш изнудван, заплашван, тероризиран или въвличан в корупционни практики. За много от тези неща, ако се извършват без физическо насилие, българските органи на реда ще кажат, че не е тяхна работа.
    Въпросът за ОТНОШЕНИЕТО към възрастни пациенти е различен от въпроса за лечението им. Да, лекуват телата им, но почти никоя медсестра не пропуска да изрази пренебрежение, като примерно вика “хайде, дайте дядото/бабата” ако види хора на 70-80 години, и да говорят с тях все едно е задължително да са “изкуфяли”.
    Оплакването на споменатото дете след няколко седмици в България и многократно посещение на различни ресторанти не беше прибързано. При следващото пътуване отново се потвърди.
    Разбирам желанието да се създаде представа за непознати страни и общества по метода “един приятел ми каза…”. Имайте предвид, все пак, че това е случайна информация, индивидуално оцветена от хора, за които не знаете доколко са интегрирани в средата си. За много хора е трудно да създадат близки връзки в ново за тях обкръжение. Усещането за изолация се наблюдава и в собствената страна, при рязко преместване, примерно, от малко село в голям град, особено ако хората имат очебиен акцент или навици. Тяхната оценка трябва да бъде чута, но едва ли е меродавна за новата им среда.

  18. Изнудването,заканите и подкупът са престъпления,така че изобщо не е вярно,че не се обръщало внимание на тези престъпления от полицията.Поредните митове за това как в България имало висока престъпност.
    На мен ми е ясно,че емигрантите се опитват да представят българската действителност в най-лошо положение,а пренебрегват действителността в държавите,в които са емигрирали.Кажете в коя държава сте,за да направя сравнение къде престъпността е по-висока.
    Относно възрастните хора-голям проблем ли е,че лекарите или медсестрите са нарекли някои хора баба и дядо?Аз съм лежал в няколко болници в България в последните години и не съм забелязал каквото и да е било негативно отношение към възрастните хора.
    Ясно е,че най-вече себе си искате да убедите колко лош е животът в България,за да се успокоите,че сте направили правилен избор като сте емигрирали.Основният проблем в България е ниското заплащане на труда.Нито престъпността е толкова висока, нито здравеопазването толкова лошо,нито пък образованието.

  19. Подкрепям амбицията да направите сравнение с която и да е друга страна. Не забравяйте, че за да стане това, ще трябва да опознаете и другата страна.
    Не съм прекъснала връзките си с България и участието си в обществения живот. Затива говоря за за конкретни, проверени аспекти на действителността, не за митове. Разбирам, че настойчиво пренебрежителното отношение към възрастни пациенти не притеснява повечето хора в България. Точно там е проблемът.

    Имам и конкретен пример за сънародник, осъден в чужбина за кибертормоз. По тази причина се премества в родината и продължава оттам. Софийската полиция дори не реагира на сигналите. Ако сравнявате статистики, нищо чудно да стигнете до заключението, че в България няма кибертормоз. Ами да, ако никой не регистрира проблема, значи няма проблем, нали?

    Не се опитвам да ви убедя, че “в България е лошо”. Цялата конструкция “на едно място е лошо, а на друго добре” е твърде наивна, за да се занимаваме с нея. Както е наивна и анкетата, за която става дума в публикацията. Наивността не е престъпление и няма да я намерим в статистиките. Но пак си има последствия – в прекомерния, самораздухващ се патриотизъм, в (само)надценяването, в търсенето на доказателства за (собствената) правота, вместо в проучване на реалността.

    Няма за какво да спорим. Аз приключвам.

  20. Момчиле, много точно си го написал, адмирации, за което. С теб имаме различия относно някои демографски въпроси, но няма как да не се съглася с теб. За повечето емигранти от български произход Запада е носител на световното благоденствие и справедливост, нещо, което доста се разминава с реалността обаче. Моделът е същия като в България, ние навремето копирахме сляпо СССР, сега тях, и всичко най-уродливо от Запада и Изтока навлезе в нашата държава. У мнозина българи е насадена илюзроната представа, че на Запад ще им се решат всички проблеми и ще заживеят супер щастлив живот. Да не говорим, че някои от тях са с такова българомразко отношение към родината си, че чак ме отвърщават. Аз не очаквам от тези хора да възпитават български поколения.

  21. На няколко места, включително в тази статия, говорих за това, че всичко е въпрос на компромиси. В Кипър срещнах един барман, който имал успешен ресторант по морето, но покрай кризата и изнудването на местни мафиоти се е наложило да го затвори. В Кипър не изглеждаше щастлив, но поне е далеч от ония. Познавам хора, които напуснаха България, защото са ги пребивали на улицата, защото са хомосексуалисти, а и самото им семейство ги е отхвърляло. Познавам такива, които са напуснали, защото им е писнало от редица неща в обществото и икономиката.

    Познавам и такива, които са се върнали точно заради неща, които Румен и Момчил описват. Доста хора се разочароват след като заминат. Възхитата от вежливостта на някои нации и чистите улици водят неизменно до иронични подмятания за „българщината“. Когато човек обаче наистина вникне в нещата и има по-дълги наблюдения, вижда, че нещата не са толкова различни. Факт е, че системата е по-уредена, но също е факт, че има своите дефекти. Престъпността е трудна за мерене и сравнение, но наистина на доста места е по-голяма от България дори смятайки нерегистрираната такава.

    Въпросът е на кое отдаваш по-голямо значение. Също и кое осъзнаваш въобще. Колега немец беше възмутен като му обяснявах, че всъщност в немският вот има доста нередности и неотчетени гласове, особено с гласуването по писмо. Аналогично с престъпността имаше доста учудени независимо, че има редовно анализи и статии по тези теми. Просто не ги отчитат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.