Миналата седмица в. Труд излезе с обширен материал на първа страница с твърдението, че сайтът AirSofia.info бил давал сбъркани данни и лъжел хората за качеството на въздуха. Цитират анонимен експерт, професор, зам. кмет на столицата и всичко кулминира в извода, че сайтът бил измама.

Предистория

Първото, което трябва да се разбере е, че AirSofia.info е една визуализация на определени данни. Всъщност страницата използва буквално картата на Luftdaten.info – оригиналният немски проект, от който е започнало всичко. Именно те изграждат първите станции, създадват софтуера, ръководствата, картите и до ден днешен събират данните. Всичко е с отворен код, постоянно се правят подобрения, добавят по-добри сензори и се търсят начини за подобрение.

Именно в тук влиза AirBg.info, които превеждат софтуера на български и започват кампания за поставяне на въпросните сензори в България. Устройствата пак подават данни в рамките на мрежата на Luftdaten и се възползват от обществото около проекта, но всеки има възможност да използва наученото самостоятелно. Създадоха също сайтът AirTube.info, който дава по-добра визуализация на данните и по-лесно следене през времето.

Всъщност българската кампанията е една от най-успешните предвид колко много сензори са пуснати за толкова кратко време и бързо покриват цели градове. В Германия това отнема години и за сега има съизмеримо покритие само за града, от който е тръгнало всичко – Щутгарт.

Най-големият успех на кампанията обаче е, че накара хората да мислят и да говорят по темата. Доста време преди да започне проекта бихме камбаната за замърсяването, анализирахме данните на ИАОС и показвахме къде са проблемите. Едва със станциите на AirBG обществото осъзна проблема и започна да се работи по-сериозно.

Доколко са точни

До голяма степен именно заради този си социален ефект проектът попадна под мерника на знайни и незнайни експерти. Най-вече на общината. Критиките бяха, че данните не са официални, не са точни и че нищо не е сертифицирано от ИАОС.

И са прави, „частните“ уреди не дават точни данни и не могат да дават такива. Сензорите са на цена около 30 евро и далеч не може да достигнат качеството на измерване на тези на агенцията. От една страна често засичат мъглата, от друга самите те се замърсяват. Най-вече обаче биват поставяни до тераси и мръсни фасади, под които се пуши, пече се на скара, варят се буркани, гори се боклук и прочие, което влияе на конкретното местно измерване. Всичко това внася шум в данните и е причината да виждаме спорадични лилави точки със измервания от 2000 на картата.

Станциите на агенцията имат задължително отстояние от улици и сгради, оградени са, за да няма конкретен източник на шум, който да влияе и ако такъв бъде засечен – като накладен огън в съседство – данните биват премахвани като невалидни. Целта на онези станции е да мери фоновия шум – каква е средната концентрация във въздуха за града взимайки няколко точки.

Едно сравнение би било, че станциите на агенцията мерят колко е средното съдържание на урина в басейна след като е бил добре разбъркан, докато частните станции мерят с по-прости уреди, но много по-често колко ти е мръсно конкретно при теб докато хората около теб пикаят в басейна. Вече въпросът е кои данни намираме за по-ценни за себе си.

Лъже ли AirSofia?

Не. В никакъв случай. Макар замерванията да не са толкова точни, колкото тези на агенцията, всъщност сравнявайки час по час и ден по ден отклонението в данните е под 5%. С други думи взимайки всички сензори в даден регион, може да сте сигурни, че превишението на замърсяването, което показват, е сериозно. Грешка може да има само в това дали е 5 или 5.5 пъти над нормата.

Наистина данните на AirSofia не могат да бъдат използвани за съобщаване на европейската агенция, която следи за превишенията и следва да санкционира страната ни за бездействие по темата. Факт е, че ИАОС поставя измервателните си станции спрямо изискванията, но също така мами в известен смисъл слагайки ги стратегически, така че да измерват по-малко. Това е причината да махнат една от станциите в центъра – да не засичала замърсяването при инфраструктурните проекти и неизменните последвали ремонти върху тях. Всъщност това се прави от почти всички държави, така че нашите не са уникални в нищо освен собственическото си чувство към данните.

Тук идва разковничето обаче. Кои данни са полезни на обществото? Тези на агенцията са наистина най-точни в техния контекст и се използват за сравнение с другите страни, но частните станции показват доста явни какво дишат хората на даденото място. Това няма толкова общо с алгоритъм или вид сензор, а в логика на мрежата, начин на работа и целта.

Ползата от тези сензори

Несъмнен е социалният ефект от тези сензори. Освен, че помага на хората да видят реалното състояние на нещата, генерира натиск върху ИАОС и общината за повече мерки.

Самата агенция всъщност отказва да предостави данните си в реално време, за да се следят от обществеността. След много разговори, които водихме, стана ясно още преди години, че не виждат нужда обществото да ги вижда и да си формира мнение на база евентуални техни грешни замервания. Отделно искат да са видими само средните дневни стойности, но не и почасовите, защото лимитите поставени на европейско ниво били такива.

Ние, съвсем естествени, не сме съгласни и това е една от движещите сили зад частните станции. Аз самият имам такава и планирам още няколко. Това е и причината от години да точа данните в реално време от общината, за да ги отварям въпреки нежеланието на агенцията да ги предостави. Европейският индекс за качеството на въздуха също показва данните със забавяне, а понякога и с липсващи замервания.

Прогнозите, които общината използва и в. Труд цитира, пък са съвсем сбъркани. Показах това още в началото и може да се види без да е човек експерт дори гледайки данните на агенцията. Успеваемостта е практически нулева и ако има някой, който подвежда обществото, то това са именно те. Вестникът обаче се опитва да им внесе някакъв авторитет използвайки сложни за читателите им термини, които обаче губят тежест, когато видим резултатите.

Различни данни, различни цели

Винаги е важно да не се забравят ограниченията и контекста на данните. Това съм обсъждал многократно тук. Затова самият аз критикувам нерядко хора използващи данни от мрежата на Luftdaten за генерални изводи и дори да оборват данните на агенцията. Не това е целта и не могат да се използват по този начин.

Твърденията на в. Труд и хора от общината, че сайтът подвеждал хората обаче е нищо повече от пропаганда и реакция към ефекта, който проектът има върху активното гражданско общество. Това явно пречи на онези, чиято работа е именно да взимат мерки. Вече отдавна не стига просто да се правят стратегии на хартия и да се усвояват някакви средства. Видимо в. Труд за пореден път се притича на помощ на „неоправданите“ скатаващи се чиновници и експерти, също както традиционно прави с корумпирани такива.