Данни за българите в Германия за 2018

Стана традиция да пускам данни за различни аспекти от емиграцията ни. Фокусирам се върху Германия тъй като е страната с най-голямата диаспора. В края на тази статия ще намерите линкове към предишните числа и други теми около българите в чужбина. Добавил съм тук и обновена карта с разпределението на българите по общини за последните 20 години.

Демография

Към края на 2018-та българите в Германия са били 337015. Това означава увеличение от 26600 спрямо предходната година или 8.6%. Макар да е доста, това увеличение всъщност сочи към силно забавяне на тенденцията. В предходните 6 години увеличението е било с между 36 и 47 хиляди на година. През 2018-та е имало с 1/3 по-малко спрямо средното за предишните години.

Жените продължават да са 46% от емиграцията в страната, макар да се забелязва леко увеличение. Най-голямата възрастова група са българите между 30 и 35 години – 41 хиляди. Общо българите между 25 и 55 в Германия представляват 60% от емиграцията. 6550 са българите в пенсионна възраст.

Децата под 6 години живеещи в Германия са 26590. В това число се включват само деца, които нямат германски паспорт. Тези имащи право на германски го получават автоматично и дори да имат родители българи, които са са му извадили български паспорт, в германската статистика се водят за германски граждани. Колко са последните е трудно да се каже, но по общи преценки не са повече от няколко хиляди в последните 20 години.

От тези само с българско гражданство, 16420 са родени в Германия. Това означава, че 10170 са децата под 6 години, които са емигрирали със семействата си. Общо българчетата до 18 годишна възраст, които живеят в Германия са 72065. 27% от тях са родени в Германия. 52665 са дошли в Германия най-вече в рамките на последните 10 години.

Тук отново е важно да се разбере, че немалко от изброените не са пристигнали от България. С поредицата кризи в Европа, несигурността във Великобритания и други проблеми много български емигранти се местят в рамките на Европа. Илюстрирах го преди с изборните данни. Освен оценките на НСИ, има индикации, че сериозна част от българите в Германия дошли в последните години са пренесли се от страни като Гърция, Италия, Испания и Великобритания.

Движение и промени

Броят на придобилите гражданство през 2018-та е 690. Така общият брой българи взели германски паспорт за последните 20 години е около 7700. Към 2018-та 80% от емигрантите ни са живели по-малко от 8 години в страната. Това означава, че в следващите 2-3 години близо 100 хиляди българи в Германия ще имат вече право на такова гражданство след като са живели поне 8 години в страната. Колко от тях ще се възползват от това право е трудно да се каже. До сега по-малко от 10% от българите взимат германски паспорт като интересът намаляваше предвид броя българи имащи такава възможност. С оглед на горните числа обаче се очаква увеличение на абсолютния брой българи с двойно гражданство, особено, ако видим още негативни сигнали за стабилността на Европейския съюз.

През 2018-та към диаспората в Германия са се присъединили 195 хиляди и са я напуснали 49 хиляди българи. 4400 българчета (без германски паспорт) са се родили, а 325 българи са починали. 53550 българи са пристигнали в Германия за пръв път, а 17400 са дошли отново – най-често емигрирали отново или дошли от трети страни. 46 хиляди са напуснали Германия, за 20 хиляди от които типът дерегистрация може да сочи, че са се върнали в България. От дошлите 60% са между 20 и 45 годишна възраст. 13% са под 15 годишна възраст. При напусналите страната разпределението е идентично.

Интересното е, че 25% от българите напуснали Германия са били в нея по-малко от година. Още 57% са се решили да се върнат в рамките на 6 години. 235 души са се върнали миналата година след като са прекарали над 30 години в Германия.

Микро-преброяване 2018

Данни за наследниците на емигрантите ни в Германия може да получим от микро-преброяването през 2018-та. Така виждаме, че 86% от българите в Германия са всъщност емигрирали, а останалите 14% са родени в страната. В това число включваме както тези взели германско гражданство, така и онези деца с един или двама родители българи, които не са получили българско ЕГН.

Според данните на немските служби малко над 17 хиляди българи имат двойно гражданство. 10 хиляди от тях са жени. Голяма част от тях са го взели след присъединяването ни към ЕС, но не трябва да забравяме, че онези взели германски паспорт преди 2007-ма е трябвало да се отказват от българския си за целта. Интересното е, че от тези 17 хиляди, 12 хиляди са емигрирали сами. Други 5 са родени в Германия и имат двойно гражданство. Според данните на ГРАО, тези деца са значително повече (7359 само между 2004 и 2013), което означава, че в голяма част от случаите тази информация не се споделя с немците.

55% от родените в България и емигрирали в Германия са били над 25 години когато са пристигнали. 15% са били под 10 години. Половината от пълнолетните българите в Германия имат брак като за тези, чиито родители са емигрирали, е с 18% по-малко вероятно да имат брак.

30.7% от семействата, в които поне един член е български емигрант декларира, че в дома се говори основно немски. Това навярно са предимно смесени двойки. 12.4% казват, че говорят турски. 6% от емигрантите отговарят, че са пристигнали в Германия заради учение – най-често университет. 38.6% – заради работа като почти половината са нямали предложение за работа преди да пристигнат и тепърва са търсили. 31.8% са пристигнали, тъй като семейството и вече е било в страната. 6% са пристигнали заради нов брак.

Доходи и заетост по домакинства

Ще разгледаме домакинствата с поне един български емигрант в него и ще сравним с домакинствата, в които всички са емигранти и нямат германско гражданство, както и с домакинствата, в които всички имат гражданство, но нито те, нито родителите им са били емигранти.

В домакинствата с българи в тях 28% живее само този българин. Тоест домакинство от един. Средното за емигрантите без германски паспорт 53%, а сред немците без преки емигрантски корени – 45%.

В домакинствата с българи в тях 13.9% няма работещ човек. Това може да означава, че са в пенсия, на социални помощни или двама родители взели продължителен отпуск по бащинство или майчинство едновременно. Средното за емигрантските домакинства е 32.4%, а за немските домакинства в смисъла описан по-горе – 36.6% . 37.3% от домакинствата с българи се издържат със заплатата на двама или повече работещи. Средно 1.29 души работят в едно домакинство. Сред емигрантските домакинства виждаме по-ниски нива – 20% се издържат със заплатите на двама и повече работещи и средно – 0.92 работещи. Сред немските – 28.7% повече от двама и средно – 0.97 работещи. Тук е трудно да се отделят пенсионерите, но дори смятайки по възрастови групи виждаме ясно, че в домакинства с българи в тях много по-често се случва и двамата да работят, отколкото сред немските семейства.

От гледна точка на доходи, имаме данни за нето (след платени данъци) общо на домакинствата. Тези, в които има поне един българин роден в България виждаме 22.6% да получават под 1300 евро за цялото на месец за цялото домакинство. 46% получават до 2600 евро, 22% получават между 2600 и 4500 евро на месеца, а 7.3% домакинствата получават над 4500 евро нето на месец.

Средно домакинствата с поне един българин в тях получават от всички заплати 2321 евро нето. На човек това излиза 1075 евро. Според данните от микро-преброяването, 49% от българските домакинства в Германия живеят под прага на бедността в страната. Тази граница се дефинира по същия начин, както в България и е индикация за линия на доходи под които хората изпитват проблеми да свързват двата края, да си позволяват почивка и неочаквани разходи. Този дял пада до 40%, ако включим домакинствата не само с българи емигрирали в Германия, а и тези родени там, но с български родители. Тази оценка се основавана различни фактори като почасова работа, нужда от социални помощи, различните прагове на бедността в западна Германия и градовете, където предимно живеят сънародниците ни и прочие. Предишната ми оценка преди две години за 35 до 40% не отчиташе последните.

За сравнение, в домакинствата само от емигранти без германски паспорт 35% получават под 1300 евро на месец. Сред намските домакинства този дял е 18%. Тези получаващи между 1300 и 2600 са съответно 39.4 и 37% – значително под делът на българите в тези граници на доходи. 18% от емигрантските семейства получават между 2600 и 4500 и 5.6% – над 4500 евро на семейство на месец нето. Последните два показателя са значително по-ниско от доходите на българите, което показва, че емигрантите ни печелят по-добре от средното за емигрантските семейства. Спрямо немските обаче е вижда друга разлика – 15% от немците получават над 4500 евро нето на месец – двойно спрямо дела на българите. Средно едно домакинство на емигранти получава 2066 евро, а германско такова – с почти 50% повече – 2908.

Това трябва да ви даде представа и по принцип какви са доходите в Германия и колко може да очаква да получава един емигрант. Освен, че разходите са значителни предвид местните такси и цените на наемите, трябва да се разбере и друга разлика. Докато доходите на домакинствата съставени от немци без преки емигрантски корени са с 25% по-високи от доходите на тези с българи в тях, забелязва се и че в тях предимно работи един човек – обикновено мъжа. Това означава, че постигат този по-висок стандарт с една висока заплата, докато за да могат едва 50 от българите да живеят над прага на бедността, се налага предимно и двамата да работят.

Разликата в тези доходи не означава, че за една и съща работа се заплаща различно. Макар и това да се случва понякога, то зависи от много фактори като вид договор, данъци и други фактори. В голямата си част разликата може да се обясни с различни сфери на работа с различна степен на заплащане и квалификация. Няма точни данни за това в преброяването, но индикации под формата на работа в събота и неделя и сферите като производство и магазини. Не е изключение българи с добър опит и образование да работят на позиции с по-ниска квалификация заради непризнаване на дипломи или други фактори.

Индивидуални доходи и заетост

Гледайки индивидуалната статистика, 2/3 от българите работят в магазини, транспорт и производство. 7.4% са на свободна практика. Средната нето заплата на работещите на пълен работен ден е 1465 евро на месец. 49% получават по-малко от 1300 евро нето. 42% получават между 1300 и 2600 евро на месец нето. Само 4% получават над 3200 евро на месец. За сравнение, средното за Германия е 30% да получават под 1300 евро на месец, а 13% или 3 пъти повече от емиграцията ни да получават над 3200 нето. Средната нето заплата за Германия е с 47% по-висока от тази на българите емигранти – 2157.

Затова не е чудно, че някаква форма на пари за безработица получават 15% от българите, които са емигрирали в Германия. От тях повечето са на прословутата Hartz IV. Средното за Германия е 4% на пари за безработица. Сред немците без преки емигрантски корени – 2.7%. 3% от българите се издържат от пенсия. 32% получават твърде ниски доходи и се налага да търсят помощ от държавата под друга форма – социални жилища, храна и други услуги. Това число обаче не означава, че получават тази помощ, а че са изразили нужда от него. Дори когато я получат, тя е често временна и ограничена.

Забелязва се също, че при жените е доста по-вероятно да се налага да търсят пари за безработица и социална помощ от мъжете – разликата е от 4 процентни точки. При заплатите също има сериозна разлика – средната при жените е 1234 евро, а при мъжете – 1646 нето. Това е точно 1/3 повече от жените. При жените над 2/3 получават под 1300 евро, а при мъжете – 32%. Разликата обаче е значително по-малка от средното за Германия и особено за хората без мигрантски корени. Сред немците 40% от жените получават под 1300 евро и средната заплата е 1668 евро. От мъжете пък 16% получават под 1300 евро и средната заплата е 2603 евро нето. Това е 56% повече от немкините или с над 2/3 по-голямо разминаване на доходите спрямо българските емигранти.

От гледна точка на изработеното време, 24% от българските емигранти работят на половин работен ден или по-малко. 8.7% работят над 45 часа седмично. 42.3% работят в събота, а 24.8% – в неделя. Както посочих преди обаче, последните числа са доста занижени, защото тази работа невинаги се отчита. Аз, например, често се случва да работя през почивните дни, но понякога договорът не изисква да се отчита отделно или просто това не се прави.

Разпределение по региони

Тук може да видите разпределението по общини, региони и градове през годините. Може да смените картата да показва и колко са българите спрямо населението на региона.

Източник: DeStatis


Още по темата ще намерите в тези статии:

7 коментара

  1. Забелязах една странна промяна в броя българи в Берлин през последните 3 години. Ще трябва да я прегледам пак. Може да е грешка в данните или проблем в отчитането на DeStatis.

  2. Имаше запитвания как се оценява бедността. Линията на бедността се използва за анализи, а не като абсолютна мярка кой е беден и кой не. Разбира се, далеч не тази интерпретация чуваме в медиите, когато се цитират тези числа, но все пак може да кажем, че този относителен дял от населението има проблемите, които описах в текста горе, предвид специфичните разходи в дадения регион и социална среда.

    Дефиницията дадена от НСИ е „като 60% от медианния общ разполагаем еквивалентен доход“. Идентична е дефиницията за останалите европейски страни, включително Германия. Да се вземе обаче една линия на бедност за цялата страна е подвеждащо. Да се сложи на регионално ниво обаче е трудно заради големите различия.

    Ето тук е обяснено доста добре защо и какви са разликите в градовете и средното в Германия. Например, за Берлин (32 хиляди българи) линията на бедност се явява малко под 1400 евро за сам човек, а във Франкфурт, където има почти 9 хиляди българи – 2300 евро. В същото време линията на бедност за цяла Германия е около 900 евро.

  3. Може ли да се направи справка колко е коефициента на плодовитост на българските гражданки в Германия?
    Според мен няма масова емиграция от други държави в ЕС към Германия на
    български граждани .Имаше данни за българските граждани в Испания и те са намалели само с 15 хиляди в последните години .Езикът е друг,манталитетът,климатът и малко са хората, които са се установили с гофшди и в Испания или Кипър и биха се преместили в Германия.Голямото нарастване на броя на българските граждани в Германия последните години се дължи на емиграция на турскоговорящи цигани от България.Вече има големи цигански общности в Германия,а и познанията по турски език им помагат да намерят работа при турци.Било легална или в сивият сектор.

  4. За да се намери тоталният коефициент на плодовитост ни трябват повъзрастовите коефициенти, а тях ги нямаме. Това, което имаме е общият брой жени в детеродна възраст и броят родени деца. Така на 1000 жени в България се раждат 51 деца, а в Германия – 48. Числата за Германия обаче ще се завишат леко като добавим няколко стотин бебета получили автоматично немско гражданство, така че бих казал индикативно в България ражданията спрямо броя жени същия като сред диаспората ни в Германия. Разбира се, възрастовата структура е друга.

    Относно миграцията – няма официална статистика, защото никой не следи и не може да следи кой къде се мести и регистрира. Особено с неработещата адресна регистрация в България. Съдейки по оценките на НСИ, Дестатис и евростат, излиза, че по-малко от половината емигрирали българи в Германия в последните години идват директно от България. За Испания, не трябва да забравяме, че имаше доста нелегални, както и че системата им за регистрация страда от същите проблеми, както в България, особено що се отнася до отрегистрирането. В Гърция има аналогичен проблем.

    Иначе наистина емиграцията сред ромското население е голяма. Причините са много и основна изглежда е икономическото състояние, а и дискриминацията в България. Ще видим какво е положението при преброяването след две години.

  5. Господин Юруков а някакви актуални данни за раждаемостта в България за 2019 г. има ли? По-достоверни, не онези, които циркулират в медийното пространство и журналистите отново пишат неверни заглавия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.