Попаднах на доста призиви към обединението Демократична България и Да, България в частност да подкрепи официално парада утре. Видях и доста възмущение, че това не се е случило до сега. Най-вече от хора, които подкрепят усилията, каузата, гласуват, призовават да се гласува и прочие.

Ако разгледате написаното от учредителите на Да, България, доста от което най-вероятно сте попаднали вече, ще забележите, че повечето подкрепяме парада и каузата в цялостта му, а доста от станалите – в една или друга степен. Разбирам защо това не е достатъчно, след като политическо движение не излиза с позиция. Не е достатъчно, наистина.

Не мога да говоря от името на Да, България, защото нямам този мандат. Мога да изкажа само лично мнение, което навярно няма да се приеме от доста критикуващи, а и от някои от членовете. Надявам се обаче да го разберете.

Да, България в същността си започна и все още е до голяма степен партия от личности. Всяка от тях – активна, със своите каузи, идеи, желания, борби. Повечето са публично познати именно с тези си каузи и това, което са постигнали по тях. Движението се роди в общото усещане, че всички тези каузи имат пресечни точки и се сблъскват в еднакви стени, от които страдаме всички и които дърпат страната назад. Също от общото разбиране, че има нужда да се работи на политическа основа за събарянето на тези стени и разширяването на допирните точки. Сред тези са неработещата съдебна система, медийна среда, регулаторни органи и прочие.

Да, България не е хомогенна политически и идеологически. При толкова дейни и активни хора има силни мнения и твърди позиции. Има разделителни линии както във всяко общество. Това е същността на политическия процес – да намериш обща основа, на която да се стъпи и гради. Затова търсим консенсус по всички принципни въпроси. Изнурителен процес е, но е такъв, който следва да се случва в цялата политическа система, ако имахме нормален демократичен процес.

За жалост, прайдът е един въпрос, по който няма консенсус. Това е разочароващо за много, също както и за мен. Това е една разделителна линия, по която се работи. Разделителна линия е и в обществото и затова е важно да има прайд – за да говорим по нея. Да се покаже, че „не е вече ок“ и тормозът е ежедневие за някои. И не, не смятам, че трябва да има компромис, защото става дума за човешки права. Не смятам и че трябва да чакаме обществото „да съзрее“ по темата, защото отново става дума за човешки права. Не смятам, че мъжеството ми или брака ми или тези на който и да е било ще бъдат наранени от това да се махне единственото споменаване на „мъж“ в Конституцията. Не смятам, че един закон ще промени хомофобията и трансфобията заложена в обществото ни, но и не смятам, че това е причина да не се правят промени за намаляване на дискриминацията.

Други не смятат така – поне не по всички точки. Пример за това е позицията на Радан, с голяма част от която съм съгласен. Има хора, с които не съм съгласен по не една и две теми, с които бих работил за прогрес по допирните ми точки. В Да, България има хора, с които сме се псували, които са ме блокирали и с които все пак работим и ще работим заедно конкретно в посока на допирните ни точки. Основните, които ме засягат, са корупцията и съдебната власт, но те далеч не изчерпват целите на движението.

Не мисля да правя компромис с позицията си за прайда и не смятам, че някой следва да прави такъв. Не смятам, че липсата на консенсус е оправдание и липсата на позиция за прайда следва да се приема от който и да е било „само щото другите послания звучат добре“. Да, България е изградена обаче от личности, доста от които се борят за каузите си и много споделят тази кауза. Ще ги видите на парада утре. В Да, България призоваваме винаги да се гласува за личности, а не за номерца; да се подкрепят личности, а не лидери; да се чете, разбира, дискутира и търси, а не да се гласува дежурно. Да, България съзрява все повече, отдавна има свое лице, местни организации, позиции и видимост. Възмущението от отказа да се позиционира по една или друга тема е основателно, но не означава, че не може да намерите подкрепа сред тези от нас в националния съвет или сред членовете на Да, България, които да работят за вас.

Не мога да ангажирам който и да е с това си мнение и не целя да ви убедя, че е липсата на позиция на Да, България е ок. Не е ок. И не мога да обещая, че ще се промени догодина, защото далеч не зависи само от мен. Но има достатъчно сред членовете, които са готови и вече действат на политическо ниво за тази кауза. Мога само да помоля да ни помогнете да намерим обща основа за работа и по тази тема.