Да, България и прайда

Попаднах на доста призиви към обединението Демократична България и Да, България в частност да подкрепи официално парада утре. Видях и доста възмущение, че това не се е случило до сега. Най-вече от хора, които подкрепят усилията, каузата, гласуват, призовават да се гласува и прочие.

Ако разгледате написаното от учредителите на Да, България, доста от което най-вероятно сте попаднали вече, ще забележите, че повечето подкрепяме парада и каузата в цялостта му, а доста от станалите – в една или друга степен. Разбирам защо това не е достатъчно, след като политическо движение не излиза с позиция. Не е достатъчно, наистина.

Не мога да говоря от името на Да, България, защото нямам този мандат. Мога да изкажа само лично мнение, което навярно няма да се приеме от доста критикуващи, а и от някои от членовете. Надявам се обаче да го разберете.

Да, България в същността си започна и все още е до голяма степен партия от личности. Всяка от тях – активна, със своите каузи, идеи, желания, борби. Повечето са публично познати именно с тези си каузи и това, което са постигнали по тях. Движението се роди в общото усещане, че всички тези каузи имат пресечни точки и се сблъскват в еднакви стени, от които страдаме всички и които дърпат страната назад. Също от общото разбиране, че има нужда да се работи на политическа основа за събарянето на тези стени и разширяването на допирните точки. Сред тези са неработещата съдебна система, медийна среда, регулаторни органи и прочие.

Да, България не е хомогенна политически и идеологически. При толкова дейни и активни хора има силни мнения и твърди позиции. Има разделителни линии както във всяко общество. Това е същността на политическия процес – да намериш обща основа, на която да се стъпи и гради. Затова търсим консенсус по всички принципни въпроси. Изнурителен процес е, но е такъв, който следва да се случва в цялата политическа система, ако имахме нормален демократичен процес.

За жалост, прайдът е един въпрос, по който няма консенсус. Това е разочароващо за много, също както и за мен. Това е една разделителна линия, по която се работи. Разделителна линия е и в обществото и затова е важно да има прайд – за да говорим по нея. Да се покаже, че „не е вече ок“ и тормозът е ежедневие за някои. И не, не смятам, че трябва да има компромис, защото става дума за човешки права. Не смятам и че трябва да чакаме обществото „да съзрее“ по темата, защото отново става дума за човешки права. Не смятам, че мъжеството ми или брака ми или тези на който и да е било ще бъдат наранени от това да се махне единственото споменаване на „мъж“ в Конституцията. Не смятам, че един закон ще промени хомофобията и трансфобията заложена в обществото ни, но и не смятам, че това е причина да не се правят промени за намаляване на дискриминацията.

Други не смятат така – поне не по всички точки. Пример за това е позицията на Радан, с голяма част от която съм съгласен. Има хора, с които не съм съгласен по не една и две теми, с които бих работил за прогрес по допирните ми точки. В Да, България има хора, с които сме се псували, които са ме блокирали и с които все пак работим и ще работим заедно конкретно в посока на допирните ни точки. Основните, които ме засягат, са корупцията и съдебната власт, но те далеч не изчерпват целите на движението.

Не мисля да правя компромис с позицията си за прайда и не смятам, че някой следва да прави такъв. Не смятам, че липсата на консенсус е оправдание и липсата на позиция за прайда следва да се приема от който и да е било „само щото другите послания звучат добре“. Да, България е изградена обаче от личности, доста от които се борят за каузите си и много споделят тази кауза. Ще ги видите на парада утре. В Да, България призоваваме винаги да се гласува за личности, а не за номерца; да се подкрепят личности, а не лидери; да се чете, разбира, дискутира и търси, а не да се гласува дежурно. Да, България съзрява все повече, отдавна има свое лице, местни организации, позиции и видимост. Възмущението от отказа да се позиционира по една или друга тема е основателно, но не означава, че не може да намерите подкрепа сред тези от нас в националния съвет или сред членовете на Да, България, които да работят за вас.

Не мога да ангажирам който и да е с това си мнение и не целя да ви убедя, че е липсата на позиция на Да, България е ок. Не е ок. И не мога да обещая, че ще се промени догодина, защото далеч не зависи само от мен. Но има достатъчно сред членовете, които са готови и вече действат на политическо ниво за тази кауза. Мога само да помоля да ни помогнете да намерим обща основа за работа и по тази тема.

2 коментара

  1. Отношението ни към другите оказва кои сме ние самите. Готови ли сме да отказваме човешки права на други хора, само защото са различни от нас? Това показва, че с нас нещо не е наред, не с тези, които пренебрежително наричаме “онези”.

  2. Така е, наистина. За жалост работата с абсолютизми не води до никъде. Отказът от диалог само поляризира нещата. Има сериозен проблем в медии, политика и правораздаване и именно от тях произтича токсичната среда, в която въобще се говори за правата на ЛГБТ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.