Макар по възможно най-глупавият и вреден начин, цялата драма около т.н. Истанбулска конвенция все пак подбуди някаква анемична форма на дебат около домашното насилие, тормоза от близки и убийствата на жени в България. Покрай това изплуваха доста други нелицеприятни черти и теми, но общо взето всичко се въртеше около това има ли или няма домашно насилие в България, страдат и умират ли предимно жените от него или не и ако да, проблем ли е това въобще.

В основата на това подобие на дебат стана пределно ясно, че липсват достатъчно данни за въпроса. Ако сега отидете на сайта на Евростат ще намерите само дузина европейски държави, които активно събират статистика за насилието и смъртните случаи, при които насилникът и жертвата са в роднинска или друга връзка. Не, че помогна много да не тръгват всякакви фалшиви истории и стереотипи, но това е друга тема. В България се изнасят някакви числа от полицията за сигнали и арести, но нито са постоянни, нито детайлни, нито проверими или позволяващи някакъв анализ. Всъщност една от целите на въпросната конвенция беше именно да провери това плюс следене на напредъка по съществуващи и евентуални мерки, но да кажем, че отчетността и следенето на работата не е сред силните страни на държавната ни машина в която и да е сфера.

Трудно е да се скрие

Все пак, чуваме за случаите на жени починали в ръцете на съпрузи, партньори или бивши. Рая Раева от Българския хелзински комитет с помощта на група доброволци от мрежата се е наела да събира тази информация. Така знаем, че през 2018-та е имало 35 жени убити по описания начин. Една се е самозапалила след дългогодишен тормоз.

Говорейки за тези случаи като проста статистика обаче не ни донася много. Затова направих нещо, което да постави имена и лица за числата. Порталът DomesticViolenceBG.com показва всички публично известни случаи. За 2019-та вече има три. Добавям в момента и известните опити за убийство.

Картата освен, че ще помогне да се следят и визуализират случаите, позволява филтриране и търсене на конкретен тип. Категоризирани са според връзката на убиеца с жертвата и имат кратко описание и линк към източника. Цялата информация в сайта е на база медийни публикации и публично налична информация за случаите. Не събира лични данни извън публично оповестеното за жертвите, а и от посетителите.

Проектът на БХК

В последните седмици излезе и проект на Българският хелзински комитет базиран на данни от съдебната практика за последните няколко години. Съдържат и случаите, които са изброени в картата. Ще намерите всички изводи в сайта Ubita.org, а повече за проекта ще намерите на страницата им.

Картата, която изготвих цели да подпомогне събирането на информацията нужна за анализите, които БХК прави, както и да ги направи достъпни за повече хора.

И какво от това?

Това въобще не включва случаите, в които жената е оцелявала, но влиза в болница или е често насинена. Полицията говори за няколко хиляди сигнала за същия период, но добре знаем, че повечето не се съобщават дори в държави с доста по-добре обучени полицаи и работеща правозащитна система. Това всъщност води до увеличаване именно на убийствата В няколко от случаите е добре известно, че полицията е получавала сигнали, на които не е обръщано внимание.

Именно тези детайли са важни и трябва да се виждат. Те остават настрана когато говорим просто за едно число, което не изглежда голямо на пръв поглед, поне докато не разбереш какво се крие заровено под него. Целта на сайта е да помогне в промяната на видимостта и разбирането на проблема.

За да илюстрирам това, всеки случай на родилка, която умира в България обикаля медиите със седмици. Говори се постоянно за това и с право всички са възмутени. Призовава се за мерки, за наказания на отговорните, които не са обърнали внимание и оставки на шефовете им. Не веднъж обаче виждам, че хората остават с впечатление, че постоянно умират жени покрай раждане. Всъщност случаите са 4-5 на година. Това пак не е малко и под тях също се крие заровена не по-малка камара с проблеми, както стана доста ясно покрай случаите в Сливен. Факт е обаче, че когато жената е в ролята на майка всички са възмутени от причинена или непредотвратена смърт. Когато обаче това дори по-често се случва докато са в ролята си на човек, тези смъртни случаи се приемат за тъжна, но нормална статистика.

Ами мъжете?

Тук неизбежно някой задава този въпрос. Наистина, има случаи на убийство на мъже от жени. За миналата година мисля, че са два. Преди време бях извадил статистика по въпроса. Друг аргумент е, че мъжете убиват, но и умират много повече – най-вече в ръцете на други мъже.

Това са валидни аргументи и в същността си са верни. Наистина насилствената смърт сред мъжете е по-голяма поради престъпност, пиянски свади и други. В същото време по официалната статистика на полицията 1/3 от предумишлените убийства са на жени и почти всички са от техни близки. Същите са се увеличили с 50% за година.

Странното в случая е защо това се използва като аргумент срещу говоренето за жените жертва на същата тази агресия. Друг аспект на същата статистика е, че мъжете в България убиват и биват убивани много повече от средното за Европа. В този смисъл издиша аргументът, че проблемът с домашното насилие го няма или е в жените или че трябва да бъде оставен да се реши в семейството без непременно външна намеса, защита или най-малкото внимание.

Затова в карта ще се попълват и случаите на умишлени убийства на мъже. Към този момент са известни два в последните години, които ще въведа скоро за сравнение. Това, което отново няма да се види, е насилието, които не води до убийство. Домашното насилие е сериозен проблем и това, че има случаи на мъже пострадали от него не омаловажава насилието над жените, а потвърждава, че трябват много повече мерки за разпознаването и решаването на такива случаи. Особено при условие, че накрая най-много страдат децата.

Стара платформа в нов вид

Сайтът е базиран на Ushahidi. Това е платформа от Кения, която се установи отдавна като лесен инструмент за събиране на всякаква информация. В случая просто показвам данните с него и искам да помогна да се въвеждат по-лесно от доброволците. В миналото съм го използвал за регистър на престъпността и сигнали за изборни измами. И двата проекта за жалост спряха, до голяма степен заради непосилната задача да се модерират сигналите. Това, всъщност, беше и една от причините да спре Lipsva.

Затова не знам дали този сайт ще има смисъл в този си вид, но поне като представяне на една тревожна статистика в по-разбираем формат може да бъде полезен.

Ако имате въпроси за платформата и данните в сайтът ще се радвам да отговоря. Също ще се радвам на предложения как може да се подобри видимостта на тези случаи и въобще разбирането ни за проблема.