Проблемът не е в сайта на ЦИК или в самия формуляр. Не и този път. По-скоро е в броя събрани заявления. Изглежда тази година българите в чужбина не подават толкова заявления, колкото при предишни избори.
Една причина може да е информираността, че е нужно, но най-вероятно става дума за мотивация и очакване, че секциите ще бъдат отворени така или иначе. Доколкото може да се очаква, че интересът към евро-вотът ще е по-нисък от изборите за НС, това, което се вижда е притеснително.
Сега сме в 10-тия ден, откакто започнаха да се събират заявления и има малко над 2000 събрани. За същия период на парламентарните избори през 2017-та имаше над 5000 заявления само от страни от ЕС. Приблизително толкова имаше и за президентските избори година по-рано. Изключвам от тези числа заявленията подадени извън Европейския съюз.
Това означава, че в сегашната кампания заявленията се събират два пъти по-бавно. В същото време имаме доста по-малко време. Докато на изборите през 2016-та и 2017-та имаше 25-26 дни за събиране на заявления, сега са 22 и вече сме ги преповили.
При предишния вот показах нагледно как се развива кампанията по събиране на заявления. За целта използвах данните от Glasuvam.org, които се събират в реално време. Обнових графиките, за да сравня Всичко подадено в рамките на ЕС за този и предишния вот.
На горната графика виждате общата активност. Днес е 10-тия ден от червената линия и показва само заявленията от сутринта. Миналата година най-много са били подавани в последните дни от кампанията, както се надявам да стане и сега. Вече обаче имаме лошо начало.
Тук съм направил разбивка на трите страни с най-много българи в Европа – Германия, Великобритания и Испания.
Най-вече за Германия няма логика предвид, че има шанс да се отворят секции извън консулствата. Явно обаче тази информация не е известна на много.
В следващите две графики съм сравнил разбивката по държави между 2017 и 2019-та. Тази за вота през 2017-та се различава от тази, която пуснах през февруари 2017, защото тук съм махнал Турция и щатите. Двете графики долу са с един и същи мащаб за по-лесно сравнение.
Не може, за жалост, да сравним с евро-изборите през 2014-та. Първо, че не пазя данните за регистрациите по дни. Най-вече обаче, защото тогава Изборния кодекс беше съвсем друг и бяха автоматично отворени 100 секции в рамките на Европа. Това беше защото на предходните избори там са били подадени достатъчно гласове. Това направи подаването на заявления на най-масовите места ненужно. Карта на тогавашните заявления ще намерите тук. Също така заявления се подаваха само писмено с писмо или по мейл, а не през интернет(*), както сега. Това затрудняваше неимоверно нещата.
Всичко това показва, че трябва да работим доста повече за информираност и мотивация на българите в чужбина за този вот.
Здравей
За 2014 бъркаш в следното „Също така заявления се подаваха само писмено с писмо или по мейл, а не през интернет, както сега.“
Подаване на електронно заявление по Интернет е въведено още с Кодекса Фидосова при мащабната резвизия от края на 2012г- началото на 2013г.
Така, първит избори с електронно пдоавани заявления са предсрочните парламентарни май 2013г.
Да, така беше. Сега намерих и данните си от тогава. Помня дори, че имаше големи проблеми с формуляра тогава. Повече от половината – 54% от заявленията бяха по стария начин затова.
Колко валидни регистрации трябва да има в ЕС страна, за да се регистрира изборна секция извън България?
Колко валидни регистрации са необходими за регистраци на ИС извън Б-я в страна от ЕС?
@Йордан Георгиев – не можеше да се регистрират секции извън консулствата извън ЕС. Така е на европейски избори.
@Йордан Георгиев – секции в дипломатически или консулски представителства – било то в страна от ЕС или извън ЕС, се откриват автоматично, без заявления.
За останалите места (т.е. извън ДКП) в Европейския съюз трябват 60 заявления за образуване на секция. А иавън ЕС такива секции не може да има, когато става дума за избори за европейски парламент, какъвто е случаят в момента,
За пълнота, извън Европейският съюз, при останалите видове избори или национален реферндум, секции може да има и извън ДКП, но има ограничение за броя секции в една страна – макс 35. Последното има реален импакт в САЩ и Турция, където 35 секции са недостатъчни за покриване на територията и избирателите. Изискването за образуване на такива секции е отново 60 заявления.