Има един въпрос, който ми се върти отдавна в главата и днес реших да намеря отговор: Как се съпоставят парите, които различните региони от страната получават от държавния бюджет, спрямо това, което дават за него? Да се осмисли бюджета и взаимодействието на държавата с всяка община по всички дейности и проекти е нещо доста сложно и нямам претенции да имам знанията и разбирането да го направя. Затова и този въпрос стоя толкова време без отговор.
Основното, което искам да знам, бе дали София получава повече от бюджета, отколкото реално дава. С други думи дали всички останали наливат пари в столицата. Накратко казано – не, точно обратното.
Сигурен съм, че за някои хора е очевидно, но аз исках да го видя с числа. Това, което направих със сигурност не е изчерпателно и не взима предвид европейски фондове, извънредни предизборни подаръци и друго финансиране. Не отчита социалните плащания, издръжката на различни държавни структури и големи инфраструктурни проекти.
Това, което съм взел за следни три карти е БВП по региони от НСИ за 2017-та и основните бюджетни взаимоотношения (ОБВ) от държавния бюджет за 2018-та. Да, знам, че е за различни години, но вече имах данните на удобно, а и не забелязах особена разлика. За жалост нямам БВП по общини, иначе картите щяха да са по-точни. Навярно така бихме видяли по-ясно „любимците“ на властта.
Трудно е да се прецени колко „дава“ населението на всяка област към бюджета, защото доста от фирмите са обикновено регистрирани другаде – най-вече в София. НАП може да отговори донякъде на този въпрос поне от гледна точка на потреблението въз основа на местоположението на касовите апарати и злополучното им отчитане в реално време. Проблемът е, че не дава данните – питах. Затова разчитам на оценката за БВП по области. За дадените пари взимам предвидените трансфери в бюджета.
Отново посочвам, че не разбирам изцяло какво включват тези трансфери, колко още пари получава местната власт от бюджета и как това ще изкриви тези графики. Най-общо казано искам да дам представа за приоритетите на администрацията в това финансиране и колко подпомагат развитието на местно ниво въпреки ниската активност и добавена стойност на икономиката там.
Взимайки това предвид, изчислих какъв процент от общото БВП се пада на всяка област, какъв процент от парите за регионите отива там и как се разминават те. София, например, получава с 66% по-малко пари, отколкото ако бюджетът разпределяше въз основа на брутен вътрешен продукт. В другия край на скалата са Видин и Силистра със 143%. Смолян, Сливен и Кърджали са другите с над двойно повече пари. Единствено Варна и Стара Загора получават по-малко, отколкото би им се полагали с пропорционална схема – съответно -7% и -8%. Пловдив и Бургас получават 11% и 20% повече.
Във втората графика съм показал за сравнение БВП на човек от населението на конкретната област по методологията на НСИ. Разпознават се развитите региони и големия проблем, който има в северна България и Родопите. София води с 24 хиляди лв. на човек. Следва Стара Загора, Варна и София-област с между 11 и 13 хиляди.
Не забравяйте, че тук говорим за области. Затова дори един град като Пловдив да има силно развита индустрия и покачващ се стандарт на живот, ако областта като цяло има проблем, то спада в класацията. Затова Пловдив (9406 лв.) е между Бургас (9810 лв.) и Габрово (9004 лв.). На дъното на класацията са Силистра, Сливен, Перник и Видин с под 6000 лв на човек.
Следващата графика показва колко пари се дават от бюджета целево спрямо населението. Тук нещата са по-изгладени, което води до извода, че се гледа основно населението, а не толкова регионалните особености и нуждите. Забелязват се и някои политически предпочитания, но ще е трудно да се потвърдят без по-детайлни данни по общини.
Най-много субсидии за местната власт се дават на области Смолян, Кърджали и Видин – 570-580 лв. на глава от населението. София получава най-малко – 328 лв. следвана от Русе с 408. Варна и Пловдив получават по 415, а Бургас – 469.
Би ми било интересно да чуя мнението на финансовите експерти и анализатори за тези различия. Това, което направих е само да покажа числата по разбираем начин. Интерпретацията оставям на други.
В Средногорието има общини внасящи в бюджета, а не получаващи субсидии.
Предприятия като Аурубис, Елаците-Мед, Челопеч, Асарел Медет произвеждат на сравнителна малка слабонаселена, но силно замърсена територия. На глава от население сигурно БВП достига световни първенци. Това не се отразява нито в сферата на екологията, нито в инфраструктура, нито в благосъстоянието на населението.
Много добра идея. Скоро колега прави същото за Евро фондовете на глава. Там Габрово излезе начело дори пред София. Ще видя данните в какъв вид са и ще ти ги пусна. За местоположението на фирмите и техните разходи най добре е да се вземе регистъра на осигурителите от НОИ. Преди го даваха по ЗДОИ – вземал съм го. Тъй като фирмите по места имат регистрирани клонове за да плащат там осигуровките (иначе работниците трябва да се разхождат до София), този регистър позволява да „изчистиш“ адресите на управление, които се ползват от ТР.
@Борислав Кирилов – предполагам. За жалост нямаме данните за БВП по общини. Ще питам все пак НСИ дали имат такава методология и извадка. Ще е интересно, защото има данни от бюджета с разбивка по общини. Тогава всъщност ще е интересно да се видят данните от бюджета за 2017-та или по-точно изпълнението му и какво реално е било преведено. Данните за бюджетните плащания ще са полезни.
@Тодор – за еврофондовете данните са доста по-определени и се правят интересни анализи. Там важно е сравнението между местните проекти и задлъжнялостта.
Ето тук бях изкарал данните преди 4 години още преди новият портал за еврофондовете да излезе http://opendata.yurukov.net/eu/. Тук има и карта само с метните проекти http://opendata.yurukov.net/eu/map/. Не ми е оставало време да ги обновявам.
Това за НОИ е интересно. Ако се тръгне по този път, трябва да се вземе и издръжката на местните структури на бюджетните разпределители, социалните плащания, пенсиите и прочие. Тогава не може да използваме БВП като индекс, а трябва да видим директното потребление, навярно през касовите апарати. Когато включим толкова източници на данни условностите се натрупват и трябва доста по-голямо разбиране за всяко от тях – нещо, което още нямам. Определено ще е интересно да се направи от някои като ИПИ, например.
Интересно ми е колко общо служители на бюджетна издръжка работят в област София-столица.Търсил съм такива данни,но не мога да намеря.Има данни само за общият брой служители на бюджетна издръжка-700 хиляди за цяла България.Та ще ми е интересно дали броят служители на бюджетна издръжка в София съответства процентно на броя на населението.
Поздравления за поредната полезна и информативна статия. Новинарските сайтовете трябва да вземат пример за това как се представя една новина по правилен начин.
Интересна е статията. Нещо за размисъл в тази насока…
В обл. Стара Загора са примерно ТЕЦ3 и Загорка – съответно големи производства на ел.енергия и бира.
Тяхното управление или фирмена регистрация се води в София. Не зная защо е така, но данъците на всичко произведено в тези дружества се зачисляват в област София… съответно по графиките ще излезе, че обл.София произвежда и продава бира Загорка и значителна част ел.енергията на БГ. С това БВП на обл.София расте.
Това са само 2 примера… да не говорим за другите области, където се копаят и преработват природни богатства – Асарел, Аурубис и др.
@Никола – не е така. Всяко предприятие, независимо че „адресът му за управление“ се води другаде – напр. в София, е регистрирано към териториарното бюро на НАП и НОИ по адрес на производство. И съответно там се плащат повечето данъци, вкл. местните, както и осигуровки и т.н. Това се прави от гл.т. удобство, защото иначе всички договори с работници напр. ще трявба да се регистрират в София, което е слабо казано неудобно. Казвам „повечето“, защото онези данъци, които се извисляват на годишна база (напр. данък печалба) се плащат по адрес на управление, т.е. в София. Друг е проблемът, че базите данни с финансова информация – напр. АПИС, СИЕЛА, както и международните, обикновено работят само с адрес за управление, т.е. показват изкривена картина, защото „пришиват“ разходи и приходи към идентификатора на предприятието (ЕИК/БУЛСТАТ) и по този начин – към адреса на управление. За разлика от НАП и НОИ напр., които имат данните по териториални бюра, т.е. там където се декларират. Изключение са случаите когато съответната производвствена база е регистрирана като отделно юридическо лице (не са малко такива случаи) и някои други. Затова анализът на такива данни е много сложно нещо.