Гошо и чудовището

Истерията покрай разни конвенции и стратегии докара много шум и малко разбиране. Наскоро показах колко малко хора всъщност сътворяват фалшиви новини и всяват паника. Други обрисуваха целият път за изкривяване на темата в общественото пространство, крайните религиозни елементи, които се опитват да диктуват общественото мнение и как с мълчанието и дори активната помощ на политици и медии този абсурд се е загнездил в общественото съзнание.

Проблемът с домашното насилие е сериозен и не е от днес. Трудно може да кажем дали се е задълбочил или е по-добре от преди в някаква степен. Все още е тема табу и всеки опит да се говори за нея бива посрещана на нож, защото било срамно и лично. За това трябва да се говори, защото когато не си бил в такава ситуация, не разбираш жертвите, защо са жертви, защо често не могат да си помогнат сами и защо се проваляме в защитата им.

Конкретно за закрилата на децата беше бурята тази година. Твърденията са, че НПО-та искали да прибират милиони, да крадат и продават деца, особено от бедни семейства. Въртяха се фалшиви истории или такива с доста украсени детайли и подправена същност. Изказват се адвокати цитиращи текстове, които ги няма никъде в стратегията или закона и такива предупреждаващи за конспирация прозираща „между редовете“ на готвените промени.

Същите тези НПО-та се опитаха да илюстрират какво всъщност правят и за какво получават пари. Че готвените промени от кабинета в отговор на истерията всъщност концентрира дейностите в ръцете на социалните, които нито имат ресурса, нито могат да помагат така по места. Повтаряха, че нито имат право да взимат деца, нито да решават кое дете е в риск. В огромната си част, също както в Норвегия, действията на социалните е спомагателна – да помогнат на семействата да живеят заедно в по-добри условия, по-малко стрес и социални проблеми. НПО-тата спомагат именно там.

Ето един пример от Германия. Бележки като горната виждам отдавна, но едва наскоро се зачетох. Указват, че във въпросния магазин, банка или аптека персоналът на касата е обучен да работи с малки деца, които търсят помощ. Децата пък ги учат в училище да разпознават тези знаци и ако имат някакъв проблем, могат да разчитат, че това е безопасно място и ще има възрастен, които да им помогне.

За целта едно НПО е взело сериозни пари, за да обучи куп служители в региона, да ходи по училищата, да проверява дали всичко е наред и прочие. Това е допълнителна работа и отговорност за служителите на фирмите и не е лесно. Те трябва да се научат да разпознават кога детето има нужда от помощ, как да го успокоят, дали има нужда от лекар и прочие. Опасността би могла да бъде нещо като други деца, които го тормозят (или скинари, какъвто случай имаше миналата година), родител, на които му е прилошало та до сравнително редките, но опасни ситуации като сериозни инциденти в града, опити за отвличане или системно насилие в дома.

Именно срещу подобни инициативи се борят онези, които наименувах торбаланци. Никое от тези неща не спира домашното насилие или тормоза над децата, но ни помагат да разпознаваме проблемите, да не ги нормализираме, да не си затваряме очите, да ги хващаме по-рано и да се помага в такива ситуации семействата да останат заедно и да се справят преди да са ескалирали нещата.

Често обръщаме гръб или не забелязваме. Днес попаднах на един текст, които ми направи впечатление и реших да го адаптирам на български. Не открих автора, но го намерих на много страници с религиозно съдържание. Най-вече евангелистки, впрочем, но явно не от сектанстките вариации, които са навлезли в България и от които тръгна голяма част от тази и други истерии. Повтарям, че текстът не е мой – само го преведох.

В понеделник Гошо без домашно дойде
„Защо“ учителка попита
Той каза, „Чудовище ми го взе
Защото казах лъжа“

„Знаеш Гошо, чудовища няма“
Каза учителката
„Ако не си пишеш домашните
няма да има междучасие за теб“

Във вторник Гошо стомах го боля
„Защо“ учителка попита
Той каза, „Чудовище десерта ми взема
че дори вечерята“

„Гошо, казах ти вече“
Каза учителката
„Няма чудовище,
Ще ядеш като дойде обяда.“

В сряда Гошо с чело синьо беше
„Защо“ учителка попита
Той каза „Чудовище ме гонеше
и се ударих в една врата“

„Гошо бе, стига вече“
Каза учителката
„Да не чувам повече,
Сам си ударил вратата.“

В четвъртък Гошо да седне не щеше
„Защо“ учителка попита
Той каза „Чудовището ме биеше
защото не спирах да плача“

„Гошо, не съм глупава“
Каза учителката
„Наказан си в ъгъла,
че не спря с това“

В петък Гошо в час не беше
„Защо“ учителка попита
Да каже, но в болница лежеше
Чудовището го вече стигна

„Чудовища има“
Каза учителката
И тежко преглъна
Та си урока продължи

А в ъгъла Лили ръчичка потърка
Синьото още боли
Но казват ѝ, „сама си виновна,
Че беличка ти сътвори.“

2 коментара

  1. Възпитанието и дресирането са различни неща, при все това, някои от методите за работа съвпадат! Но все пак, силово да налагам моето виждане по даден проблем, най-малко не е демократично, нали! Близо 2.5 милиона години еволюция, и то успешна, по „Природните закони“, някак е нереално аз или ти да определяме правилата!

  2. Съжалявам, но ми е трудно да разбера какво искате да кажете. Имате предвид, че еволюционно е заложено да посиняваме децата си ли, че е естествено и „природно“? Знаете ли първо как работите еволюцията? Второ, знаете ли какво друго е природно и естествено? Едрата шарка, тетанус, тиф, глисти и 1/3 от децата да умират преди пубертет.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.