Справките на НЦОЗА

/ Боян Юруков / 22 коментара

Данните в края на тази статия се обновяват на всяко тримесечие, за да съдържат последните доклади на агенцията. Преди да ги използвате обаче, прочетете текста тук, защото има сериозни проблеми с тях.

Ако не сте запознати с това съкращение, значи може би тези данни няма да са ви интересни. Става дума за Националния център за обществено здраве и анализи. На страницата си те публикуват справки и анализи на заболеваемостта, извършени процедури и други аспекти от общественото здраве. С тези данни обаче има два основни проблема.

Първият е, че често не са верни. Лесно е да се отхвърлят като „стъкмистика“, макар все повече медиите да ги използват с готовност когато могат да подплатят нуждата от сензационност. Липсата на публикувана методология не ни позволява да разберем как точно се събират, обработват и какво означават таблиците, които публикуват. Това не пречи на повърхностното отразяване и сравнение. Разминаванията с НСИ са сериозни, но биха били нормални, ако показваха различни неща.

Всъщност след доста разговори с хора както в агенцията, така и в МЗ и НСИ стана ясно, че НЦОЗА основно черпят данни от здравната каса и с директно подаване болници и РЗИ. В това се корени и проблемът – данните на НЗОК са скръб, а почти не се контролира дали и с какво качество се подава информация от болниците. Това беше ясно от години за злощастния регистър за ражданията и явно важи за другите им данни.

Това не означава, че справките им не могат да бъдат полезни – напротив. Понякога те са единственият ни източник за информация за неща като абортите и имунизациите. Когато се вглеждаме в тях обаче, трябва да внимаваме за условностите, потенциалните проблеми и да ги маркираме ясно в анализите си. Именно това направих в тези статии, в които се позовавам именно на НЦОЗА:

Вторият проблем е, че справките се публикуват за предходният период и изтриват след това. Така губим информацията за предишни тримесечия и години. Докато не мога да направя нищо за качеството на данните, мога да споделя старите справки. От известно време архивирам всичките им справки именно с тази цел. За жалост, нямам нищо преди 2017-та. Би било добре НЦОЗА да ги публикува някъде, по възможност в по-четим формат като Excel или CSV, но предвид това, че вече са изтрили всичко за 2018-та, надали ще пожелаят.

Споделям PDF-ите им в архив в оригиналния формат, защото получих няколко запитвания в последните месеци дали ги имам. Явно има интерес към тях. Все пак, отново предупреждавам, че винаги, когато използвате тези числа, трябва да упоменавате, че има голям риск да не са точни или верни. Особено що се отнася до раждаемостта – там следва да чакаме данните на НСИ през април.

ncpha.mh.202402Изтегляне

Ако някой има възможност и въведе тези таблици в Excel или друг лесен за обработване формат, може да ги сподели тук, за да е по-лесно за останалите. Ще обновявам архива когато излизат нови файлове от НЦОЗА.

За съжаление, имаме склонността да се заглеждаме критично в данните само, когато не пасват на презумпциите ни. Затова ето нещо, което може да накара доста да направят точно това – според тези файлове абортите през първите 9 месеца на 2017, 2018 и 2019-та са били съответно 17800, 17357 и 16449, Това е ясна тенденция надолу, каквато виждаме от години насам. Отделно, че както коментирах в свързаната по-горе статия, голяма част от тези случаи не са по желание.

Какви други неща забелязвате в данните?

22 коментара

  1. Така като гледам пак ни очаква същята мижава раждаемост, малко по-висока от миналогодишната.

  3. Напротив, прочел съм я, ясно е, че данните на въпросната институция за раждаемостта са занижени, но като сравняваме с предходни години едва ли може да очакваме някаква значително покачване, най-много с 500-1000 души спрямо 2018 г., което си е мижаво. Просто няма хора в България и много двойки не искат да имат деца.

  4. Справките между годините не са сравними, защото не може да се гарантира, че грешките в подаването са постоянни.
    https://yurukov.net/blog/2017/inkubator-za-falshivi-novini/
    Не е вярно, че двойките не искат да имат деца. Различна е динамиката, но накрая броят деца е същия:
    https://yurukov.net/blog/2014/savremennite-dvama/
    Да, има намаление на броя жени в детеродна възраст и това е проблем, но е също вярно, че жените се решават на повече деца на по-късна възраст:
    https://yurukov.net/blog/2015/vazrastovo-razpredelenie-rodilki/

  5. Господин Юруков, аз никъде не твърд, че през последните 10 години е намалял броя на желаещите да имат деца спрямо броя на хората във фертилна възраст. Но има много семейни двойки и стари моми и ергени, които нямат деца и мнозинството не желаят да имат или им е все тая. Даже предпочитат да гледат кучета и котки вместо деца. Показателно, е че спрямо 2001 г. броят на жените без деца за 2011 г., когато беше последното преброяване на населението се е увеличил, и то при намаляващо население. Някъде според мен средно 10 % от хората във фертилна възраст от поколенията родени между 1975 до 1980 г. нямат все още деца, което е много (включвам мъже и жени). Номера е да се вдигне раждаемостта, а не да отчитаме „стабилност“

  6. Регистърът на пациентите с диабет, например, в момента няма как да съществува, защото няма нормативна база за създаването, функционирането и поддъжането на подобна база данни. Нужно е да се регламентират не само условията и реда за попълване и поддържане на националния регистър, но и вписването на личните данни на пациентите в него. По този повод експертите от НЦОЗА са се консултирали с Министерството на здравеопазването и са предложили този въпрос да се уреди с допълнителен текст в стандарта Ендокринология и болести на обмяната .

  8. @Румен – тези числа ми е интересно от къде си ги взел за увеличаващия се брой жени без деца.

    @milffox – не е само това. За много от регистрите уж има нормативна рамка, но въобще не е мислено или не е осигурено поддържането на качеството на данните. С едно интернет формулярче и спусната инструкция не стават нещата.

  9. Източникът е статията на Димитър Аркадиев „Изменения в плодовитостта на жените в България по етнически групи между две преброявания (2001 – 2011). Сб: „50 ГОДИНИ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ -1963-2013″, Секция“СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ“, Унив. изд., ВЕЛИКО ТЪРНОВО,2014,с.265-272.
    Според Аркадиев равнището на окончателната бездетност се установява само за жените, които са излезли от родилния контингент. Това е възрастта над 50 години, макар че са възможни малък брой раждания около тази възраст. Най-често се взема интервалът (50-54) години, но може за тенденция да се проследят и следващите. Най-точно това се установява при преброяванията на населението (ако такъв признак е включен н програмата). Какво показват данните от проброяванията? За 2001 г. процентът на жените от българския етнос без деца е 4,5 %, а по преброяването 2011 % от самоопределилите се за българки жени, 8,3 % са без деца. тук трябва да се отчете обаче, че около 700 000 души на преброяването през 2011 г. не посочиха етническа принадлежност, като сред тях има и немалко българки, така че реалния процент е по-малък. Също, не е ясно дали в този процент се включват жени, които са имали дете/деца, но към момента на преброяванията през 2001 и 2011 г. са били починали. Но дефакто те са раждали все пак. Но е видно, че има ръст на жените, които не раждат, при намаляващо население. Аз на прима виста мога да посоча около 10 двойки, мои познати, които нямат все още деца, само една имаше репродуктивни проблеми и се разведоха, при всички други или се отлага или няма желение за деца, то и отлагането в повечето случаи е белег, че дадената двойка не желае кой знае колко да има деца.

  10. Коментирал съм подобни изводи, макар да не съм сигурен дали конкретно за статия на Аркадиев е ставало дума. Има много проблеми с тези изводи.

    Първо, както каза, не се отчита смъртността. Всъщност има пик на смъртността при жените между 40 и 50 и макар да не е толкова голяма колкото при мъжете, пак се отразява значително на числата. Също така макар да няма особено намаление конкретно около 45, както писах тук, има все пак някакво подобрение на смъртността именно в тази възрастова група и значително подобрение във възрастовата група между 20 и 40. С други думи различен процент от жените са оцелявали в тези две поколения. Макар отклонението да е доста малко – 2-33% – то е достатъчно да намали разликата, за която говориш до нивото на статистическата грешка.

    По-значимият фактор обаче е съвсем друг. Дори с 10 години разлика говорим за съвсем различни политически и икономически условия, в който тези жени са навлизали в детеродна възраст и най-вече са били между 25 и 35 г. Икономическите кризи през 80-те и 90-те и свързания силен спад в раждаемостта са се отразили различно на тези групи от жени. Отделно, че навършилите 50 през 2001-ва са хванали края на вълната на висока раждаемост и висока детска смъртност през 70-те. Аналогично, пикът в раждаемостта е била хваната от тези, които ще навършат 50 при следващото преброяване и ще имат по-ниска бездетност от тези навършили ги през 2011.

    Не на последно място, не трябва да се забравя, че структурата на тези две групи е много различна. Емиграцията е основният двигател на проблемите с демографията. Между двете преброявания не само, че липсват много млади, но и в различна степен и интензивност. Това също се отразява значително на параметъра, който посочваш, тъй като се броят само хората в България.

    Именно затова се гледа повъзрастовата плодовитост като индикатор как се движат нещата година по година. Не е без проблемите си, но е значително по-лесно да се изчистят неизвестните и да се обяснят ефекти като рязко покачване на средната възраст, например.

  11. Pingback: Крие ли се броят раждания и защо е тъжен Костя? | Блогът на Юруков
  13. Pingback: 8% намаление на абортите… може би | Блогът на Юруков
  17. Pingback: Заетост на ваксинационните центрове и грешките на всяка крачка до тях | Блогът на Юруков
  19. Pingback: Данни за българите в Германия за 2020 | Блогът на Юруков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.