Справките на НЦОЗА

Ако не сте запознати с това съкращение, значи може би тези данни няма да са ви интересни. Става дума за Националния център за обществено здраве и анализи. На страницата си те публикуват справки и анализи на заболеваемостта, извършени процедури и други аспекти от общественото здраве. С тези данни обаче има два основни проблема.

Първият е, че често не са верни. Лесно е да се отхвърлят като „стъкмистика“, макар все повече медиите да ги използват с готовност когато могат да подплатят нуждата от сензационност. Липсата на публикувана методология не ни позволява да разберем как точно се събират, обработват и какво означават таблиците, които публикуват. Това не пречи на повърхностното отразяване и сравнение. Разминаванията с НСИ са сериозни, но биха били нормални, ако показваха различни неща.

Всъщност след доста разговори с хора както в агенцията, така и в МЗ и НСИ стана ясно, че НЦОЗА основно черпят данни от здравната каса и с директно подаване болници и РЗИ. В това се корени и проблемът – данните на НЗОК са скръб, а почти не се контролира дали и с какво качество се подава информация от болниците. Това беше ясно от години за злощастния регистър за ражданията и явно важи за другите им данни.

Това не означава, че справките им не могат да бъдат полезни – напротив. Понякога те са единственият ни източник за информация за неща като абортите и имунизациите. Когато се вглеждаме в тях обаче, трябва да внимаваме за условностите, потенциалните проблеми и да ги маркираме ясно в анализите си. Именно това направих в тези статии, в които се позовавам именно на НЦОЗА:

Вторият проблем е, че справките се публикуват за предходният период и изтриват след това. Така губим информацията за предишни тримесечия и години. Докато не мога да направя нищо за качеството на данните, мога да споделя старите справки. От известно време архивирам всичките им справки именно с тази цел. За жалост, нямам нищо преди 2017-та. Би било добре НЦОЗА да ги публикува някъде, по възможност в по-четим формат като Excel или CSV, но предвид това, че вече са изтрили всичко за 2018-та, надали ще пожелаят.

Споделям PDF-ите им в архив в оригиналния формат, защото получих няколко запитвания в последните месеци дали ги имам. Явно има интерес към тях. Все пак, отново предупреждавам, че винаги, когато използвате тези числа, трябва да упоменавате, че има голям риск да не са точни или верни. Особено що се отнася до раждаемостта – там следва да чакаме данните на НСИ през април.



Ако някой има възможност и въведе тези таблици в Excel или друг лесен за обработване формат, може да ги сподели тук, за да е по-лесно за останалите. Ще обновявам архива когато излизат нови файлове от НЦОЗА.

За съжаление, имаме склонността да се заглеждаме критично в данните само, когато не пасват на презумпциите ни. Затова ето нещо, което може да накара доста да направят точно това – според тези файлове абортите през първите 9 месеца на 2017, 2018 и 2019-та са били съответно 17800, 17357 и 16449, Това е ясна тенденция надолу, каквато виждаме от години насам. Отделно, че както коментирах в свързаната по-горе статия, голяма част от тези случаи не са по желание.

Какви други неща забелязвате в данните?

6 коментара

  1. Така като гледам пак ни очаква същята мижава раждаемост, малко по-висока от миналогодишната.

  2. Напротив, прочел съм я, ясно е, че данните на въпросната институция за раждаемостта са занижени, но като сравняваме с предходни години едва ли може да очакваме някаква значително покачване, най-много с 500-1000 души спрямо 2018 г., което си е мижаво. Просто няма хора в България и много двойки не искат да имат деца.

  3. Справките между годините не са сравними, защото не може да се гарантира, че грешките в подаването са постоянни.
    https://yurukov.net/blog/2017/inkubator-za-falshivi-novini/
    Не е вярно, че двойките не искат да имат деца. Различна е динамиката, но накрая броят деца е същия:
    https://yurukov.net/blog/2014/savremennite-dvama/
    Да, има намаление на броя жени в детеродна възраст и това е проблем, но е също вярно, че жените се решават на повече деца на по-късна възраст:
    https://yurukov.net/blog/2015/vazrastovo-razpredelenie-rodilki/

  4. Господин Юруков, аз никъде не твърд, че през последните 10 години е намалял броя на желаещите да имат деца спрямо броя на хората във фертилна възраст. Но има много семейни двойки и стари моми и ергени, които нямат деца и мнозинството не желаят да имат или им е все тая. Даже предпочитат да гледат кучета и котки вместо деца. Показателно, е че спрямо 2001 г. броят на жените без деца за 2011 г., когато беше последното преброяване на населението се е увеличил, и то при намаляващо население. Някъде според мен средно 10 % от хората във фертилна възраст от поколенията родени между 1975 до 1980 г. нямат все още деца, което е много (включвам мъже и жени). Номера е да се вдигне раждаемостта, а не да отчитаме „стабилност“

  5. Регистърът на пациентите с диабет, например, в момента няма как да съществува, защото няма нормативна база за създаването, функционирането и поддъжането на подобна база данни. Нужно е да се регламентират не само условията и реда за попълване и поддържане на националния регистър, но и вписването на личните данни на пациентите в него. По този повод експертите от НЦОЗА са се консултирали с Министерството на здравеопазването и са предложили този въпрос да се уреди с допълнителен текст в стандарта Ендокринология и болести на обмяната .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.