В последната седмица темата за антиваксърите излезе пак на дневен ред особено в любимото им поприще – форуми и Facebook групи. Разглеждам проблема от доста време – активността, тезите, опитите за законодателна промяна, конкретни аргументи и дори положителни неща, които идват от тях. Следя активността им в свободното си време от близо 8 години от чисто академичен интерес как може да се заформи такова движение и да има такъв голям ефект.
Част от това време минава в спорове във въпросните групи – от чисто спортна страст. Отдавна съм разбрал, че няма смисъл – никой не трябва да има илюзии, че антиваксър ще бъде убеден в нещо различно. За това си има дори изследвания и психологическо обяснение – абсолютно нормален мисловен дефект, който виждаме във всякакви сфери – спорт, политика, религия. Работата е там, че докато при повечето най-често не се стига до някаква вреда, при борбата срещу превантивното здравеопазване говорим за епидемии и смърт.
Именно затова WHO включи антиваксърите към списъка си с опасности за световното здраве. Това привлече вниманието към тях и хора, които не знаеха за движението или ги отхвърляха с лека ръка, се видяха в чудо четейки докъде е стигнало всичко. Забелязах, че доста влизат в групите и започват да спорят, което отново казвам – не носи никаква полза, ако гледаме само конкретните антиваксъри.
Причината аз от време да споря обаче е първо чисто човешка – издивявам на някои от твърденията и спекулирането с човешката мъка. Ядосвам се и когато хора използват антиваксърските настроения, в старанието си да събират пари, макар и за предполагаеми лечения на реални състояния, за които те лично винят ваксините въпреки становището на де що лекар има от Берлин до Анкара. Други пък продават всякакви цярове за детокс и лечение скачайки на същия влак.
По-важното обаче е, че има нужда в тези групи да се вижда и обратното мнение, та дори то да е кратко и да са му скочили 10-тина да го осмиват като платено от „биг фарма“. Не вярвам, че ще убедя някой антиваксър, но поне някой друг може да не приеме всичко там буквално. Причината е, че почти няма млад родител, който да не се притеснява от тези неща. Особено като си останал само с биологията от 10-ти клас и чуваш някакви неща. Тогава търсейки нещо в нета ти излизат три страници изписани в стил БГ Мама и „ша мрем“. Не помага това и че куп медии са яхнали вълната и бълват същите тези и линкове. Съдейки по посещаемостта и активността, поне 1/3 от младите родители в България са влизали в такива групи и форуми.
Същността на проблема не е всъщност нито в търсенето, групите или в твърденията. Никое от тях не е нещо ново – тезите се претоплят и преопаковат през няколко месеца до няколко години, а антивакс движението е връстник с първата ваксина срещу едра шарка. Проблемът е в липсата на авторитет и кризата на фактите. Единствено в такава среда може да вирее такова движение.
Замислете се, в кого имаме достатъчно доверие в България, който да излезе и да даде мнение, което ако не да се приеме буквално, то поне да се уважава като становище на специалист работещ с данни и факти? Още повече в медицината? Всъщност, в която и да е сфера? При това не говоря за конкретна личност, а дори позиция изискваща квалификация, която да буди доверие или институция, която с традициите и дейността си да е заслужила такава. Няма.
От там каквото и да бъде казано за ваксините от която и да е трибуна лесно бива поставяно на едно ниво с ентусиазирана майка прекарала една вечер усилено търсене в нета. Именно това се случва при всяко интервю или дебат с престорен баланс в медиите.
Причината да няма установен авторитет, настрана от цинизма, който сме развили като национална черта, е в системното подкопаване на институциите като устои, доверие и дори експертен потенциал. С лека ръка политици, медии, а дори собствените им ръководители се забърсват с тях или замитат поредния скандал.
Работата с фактите също не е това, което беше. Проблемът нито тръгна с последните избори в щатите, нито е ограничено до политиката. Този феномен се вижда в сферата на т.н. алтернативна медицина, антиваксърството, конспиративните теории и прочие от десетилетия. Разликата сега е, че с инфлацията на публично доверие и избуяването на заблудата, че всяко мнение е валидно и трябва да има някакъв фалшив баланс между тях, виждаме издигането на тези доскоро смятани за лунатични идеи до позицията на масовост. И докато все още се смята, че е наложително да се предупрежават жените да не си слагат билки в тампоните или мъжете да се мажат с горчица където не трябва, то все пак се налага да се публикуват официални предупреждения от здравните власти. Точно това направи WHO в началото на годината – предупреди ни вече официално, че антиваксърите са сериозен проблем, който тепърва ще се разраства.
Не мога да ви дам съвет какво да правите, ако като мен избеснявате от хора, които приемат, че знаят повече от лекарите си и предпочитат съвети от „една жена каза“ в нета, отколкото от тях. Факт е, че сам не знам. Ако толкова ви се спори в нета и имате време за губене – давайте, забавно е. Всъщност WHO публикува съвети по темата преди няколко години, който може да ви е полезен. Само не забравяйте, че нито вие, нито те са здравни експерти и общо взето всеки довод задълбаващ конкретно е ефективността и ефекта на ваксините си е чесане на езиците. Затова аз говоря предимно за данните, смъртността, известните факти и честотата на рисковете.
На повечето обаче най-вероятно им е писнало да четат тези глупости и който иска да се трепи както иска. Проблемът е, че докато при детските столчета и коланите това наистина да е така, при повечето болести съвсем не е. Ако те ухапе селско куче и откажеш ваксина за бяс въпреки предупрежденията, че е скитало из горите, твой си проблем – успех с тая 100% смъртност. Но когато си отказвал ваксина, детето ти хване морбили както 24 хиляди други в България преди няколко години, кара го просто като грип, защото е голямо и силно, но зарази бебе твърде малко за ваксината, а то умре, както стана с 20-тина тогава, вече не е проблем само на онова семейство. Все повече държави в Европа изпитаха това на гърба си в последната година, а преди дни щат в САЩ обяви спешно положение заради епидемия от морбили, която не могат да овладеят.
Съгласен съм, че всичко това е абстрактно и далечно и най-вероятно не е работа на който и да е отделен човек да поправя глупостта на другите. Наистина има много дефекти не само в организацията и следенето на имунизациите в България, но и в комуникацията и подготвеността както на здравните власти, така и на самите лекари. Последният съм, който ще оспори това.
Все пак, най-малкото това предупреждение на WHO и всичко, което ви е било натрапвано като информация в последно време би следвало да е лампичка, че проблем има и той далеч не е ограничен до „няколко кокошки в БГ Мама“ както отговаряха на предупрежденията ми преди години.
Затова е добра идея когато чуете подобни глупости този път да си кажете нещо. Не, не в нета – безполезен е за това, а лице в лице. Не призовавам да спорите за ползите и рисковете или тем подобни – с факти и числа най-много да стигнете до обвинение, че сте платени, повярвайте ми. Просто кажете нещо – дори само, че сте поставили ваксините и всичко е наред. Защото в тази среда, в която ваксините са станали „деликатна“ тема, четейки човек остава с впечатлението, че всяко второ дете било увредено от ваксините и всички наследствени и прочие болести са точно заради тях. После като се окаже съвсем друго и винаги някой излиза с „ама знаеш ли колко още има“.
Именно заради това мълчание на родители и здравни служители се стигна до тук. Все повече вярват в теориите на конспирацията прикривани зад новото ампоа на свободен избор. Лице в лице е най-трудно да кажеш на някого, че говори глупости. Всъщност обаче е лесно – просто си представете, че се сопвате на баба си или майка си, която предлага да изкъпете бебето в пресолена вода или да му се оправи запека с мушкато отзад. Абсолютно същото е от гледна точка на медицината, но баба ви няма толкова линове под ръка.
Интернет и мрежите са страхотен иструмент за информация ако има фундамент на който да се стъпи. Можем да питаме Алекса коя е столицата на Бенин и тя да ни отговори за 3 секунди, но не можем да питаме как да предпазваме децата от болести. Искат се умения за търсене и пресяване на информация, критично мислене и емоционална зрялост да осъзнаеш, че не може да си специалист по всичко, че има хора които работят в определени области и мнението им е по-важно от твоето. Тези неща се изграждат в училище и семейството, но не със зубрене на средновековна история или разговори за луканки.
Мда, не бих пуснал детето си да играе с неваксинирани деца.
Най-страшното е, че педиатри и джипита фалшифицират имунизационни статуси. Това е само част от факторите, амплифициращи антиваксърството. Всеки се е сблъсквал с непреклонността на тези фанатици. Достъпът до безгранична информация не понася на всекиго и макар че никой не е умрял от много четене, безбройните безплатни статии сякаш буквално инжектират анаболи в увереността на хората. Всеки антиваксър се счита за откривател на някаква уникална истина, същевременно се опира на многото други немуподобни, „ама знаеш ли колко деца такова и такова“. И моето въображение не е в състояние да отвърне адекватно на този идиотизъм! Когато стана родител, не знам дали антиваксърите ще си признават, че са такива, на детската площадка. Не знам колко от децата в ЦДГ ще бъдат с истински, а не хартиени имунизации. Страхувам се и дано загрозилата ни понастоящем епидемия отшуми бързо. 🙁
Г-н Юруков, преди да анатемосате всички които отказват да поставят ваксини на децата си първо ги питайте какво са преживели и какво ги е накарало да стигнат до извода, че ваксините са вредни за тях и техните деца. Доколкото разбрах живеете в Германия г-н Юруков, и доколкото знам там ваксините са препоръчителни, а не задължителни. Знам го защото имам приятел с две деца на 7 и 5 и…о чудо и двете не са ваксинирани. И ако не искате да спорите с мен защото съм лаик, може да опитате да спорите с професор Люк Монтание. Ако не знаете кой е той проверете в гугъл! Ще ви постна линка от интервюто му пред Светослав Иванов 120 минут по БТВ. https://btvnovinite.bg/bulgaria/prof-ljuk-montanie-za-vaksinite-antibioticite-i-receptata-za-zdrave.html
Приятно гледане…
Йордане, тези общи заблуди дори не са на мода вече… Жалко, че не актуализирате инфото си. Германия стегна контрола, западът и Австралия – също. А титлите пред името невинаги означават нещо, особено когато се противопоставяш на здравия разум, предаван чрез способите на науката десетилетия наред!
Вие господин Юруков, сте съвременен талибан. Единственото правилно е вашето мнение и не зачитате правото на хората на избор. Излиза по телевизията един от най-уважаваните съвременни учени, лауреат на нобелова награда за медицина и казва че голяма част от съвременните ваксини(поливалентните-съдържащи алуминий), могат да предизвикат аутизъм и автоимунни заболявания и вие казвате че титлите пред името не означават нищо…?! Ето така действат талибаните!
И между другото не ме попитахте как съм стигнал до извода да не ваксинирам повече децата си(да господин Юруков и аз бях кон с капаци като вас, и аз ги наблъсках с всякакви ваксини без да мисля)! Сега едното ми дете Оги 7 години(най-големият сладур на земята) е хипер активен с дефицит на вниманиет, разтройство в експресивната реч и синдром на турет. Другото ми дете Лора 4 години е с целиакия(автоимунно заболяване)-няма лечение и цял живот ще е на диета. И двете ми деца отключиха заболяванто след ваксина, но късно се усетих. Синът ми го водим в една асоциация за работа с такива деца и си нямате представа господин „Талибан“, колко деца с подобни заболявания има там. Говорил съм със специалистите от тази асоциация и те казват че последните 10 години деца с подобни проблеми са се увеличили в пъти… А вие си мислите че ще ме изплашите с МОРБИЛИ или парична глоба, пак помислете. И на края ще завърша с една мисъл на Волтер – „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“ – приятен ден.
Този Йордан Тодоров е много интересен индивид. Обръща се към един човек, говори на друг, мели едно и също, и после пита защо децата му имали дефицит на внимание.. LOL
Така е интересен съм. И последно време и животът ми стана интересен. Но за разлика от вас Ellie и Пръц, не се крия зад псевдоним. Така че извинете ме, че не съм се обърнал към правилният човек.
А сега към вас госпожо или госпожице Ellie(предполагам сте жена) пожелавам ви и на вас живота да стане поне толкова интересен, колкото е моя в момента. И смятам да прекратят спора до тук! Някой беше казал, че ако спориш с идиот вероятно той прави същото. Амин
Това, което г-н Тодоров не знае, е че има нещо, което се нарича колективен имунитет, който е най-важен от глдена точка на контролирането на която и да е ифекция със социално значение. И да, ваксините имат и странични ефекти, и да, в нищожен процент от случаите са летални, но обществото тряба да преглътне тази жертва в името на това да се предотврати много повече смърт. Никой не иска това да е неговото дете или самия той, но това е положенито. Риска от това да не се ваксинираш е оромно число по-висок от риска на самата ваксинация. По повод това дали ваксините трябва да са задължителни или не ще кажа само, че решението на големите и важни въпроси не трябва да се оставя в ръцете на малките хора защото последствията са трагични. И ако науката беше впрегната в глупавите им конспиративни теории надали населението на земята щеше устойчиво да расте, както и продължителността на живота, както и неговото качество. Аман от дебили.
Изглеждаш умен мъж, журналист, но нещо не задаваш правилните въпроси и доста фундаментално подхождаш…
Ето ти малки въпросчета, които да си отговориш като мислещ човек.
1. Трябва ли безрезервно да вярваме на всичко, което бълват хората с белите престилки?
2. Не е ли странно, че първата ваксина в родилното е за хепатит Б, който се предава по полов път и с споделяне на игли при наркомани…Не може ли да почака малко тази работа?
3. Зашо трябва да е задължителна ваксина за тетанус? и без да си имунолог, знаеш как се предва и какъв е риска от епидемия…риска от това неимунизирано дете да зарази имунизираното ти дете е точно нула.
4. Защо изследванията за безопасност на лекарства и ваксини се финансират от заинтересованата от положителен резултат фармацевтична компания? Има ли вероятност изследванията да се „захаросат“?
5. Защо лекари препоръчват грипна ваксина на бременни, а на самата опаковка пише, че не е изобщо изследвано на бременни?
6. Свръхстимулирането на имунен отговор чрез ваксини дали не изтощава и уврежда имунната система, оставяйки беззащитен организма срещу други фактори? Кога си заслужава риска, и гога не? Очевидно има ползи и вреди, но дали е направен правилен баланс за всяка ваксина, или е решено предимно в полза на мултимилиардна индустрия?
7. Защо мислията на фармацевтичните компании е да правят пари за акционерите?
Ако искрено се запиташ, ще почнеш да се съмняваш, че истината, както винаги, вероятно е някъде по средата. Повечето антивакъри не се борят за тотална забрана на ваксините – борят се за правото да преценяват ползите спрямо риска за собствените си деца. И повечето имат пострадали деца в обкръжението си, четат и се информират по въпроса повече от средностатистическия ваксър, които обикновено просто на 100% се доверява на бялата пристилка, без да има и най-малка представа с какво точно са го боцнали.
И ти като журналист имаш задължение да търсиш истината, там по средата, а не в догматичните крайности. Ето ти и малко разсъждения по отношение на бизнес модела. Понеже не съм имунолог, а предприемач, мога да си позволя да разсъждавам на тази плоскост, без да бъда обвинен в пълна некомпетентност,
@ФМ,
Когато се опитвате да се аргументирате, бъдете коректни и избройте всички възможни причини за заразяване с хепатит Б. Тезата ви няма да придобие повече тежест когато пропуснете да споменете, че хепатитът би могъл да бъде и хроничен. Точно обратното – когато избирателно извличате конкретни детайли от голямата картинка тезата ви олеква. 🙂
@ФМ – не съм журналист. Това е лично пространство, в което споделям лични мнения, данни и анализи. Който не е съгласен с тях е добре дошъл да ги оспори с аргументи, а не с нападки.
В никакъв случай безрезервно. Писал съм много за това как има нужда за прозрачност във взаимоотношенията между фармацевтични компании и лекари, за нуждата да искаме второ мнение и как всъщност броят им се увеличава в България. В доста от статиите си около антиваксъри и ваксини обсъждам за нуждата от повече разяснения и по-внимателно отношение на лекарите.
Хепатит Б може да се пренесе много лесно от майката на детето по време на раждане. Би следвало всички родилки да се тестват за вируса, но това не винаги се случва, а и някои майки заболяват между теста и раждането. Тъй като имунизирането започна през 90-те и се ваксинират безплатно само новородените, все още повечето възрастни нямат защита. Също така хепатит Б все още е доста разпространен в България като се смята, че има половин милион болни, доста от които без ясно изразени симптоми.
Докато при възрастен вирусният хепатит може да премине незабелязано и има сравнително малък шанс за увреждане на черния дроб, при новородените и малките деца поне едно от 4 заболели ще заболее сериозно и ще има нужда от трансплантация. Имаше такъв случай преди няколко години в България, в който успяха да спасят детето. Ваксината в първите часове помага да се пресече това.
Също така заразяването по-късно далеч не става само с игли и секс. Вирусът издържа изключително дълго на открити повърхности и дори оцелява след почистване със спирт и вряла вода. Възможно е заразяване чрез пръски кръв от някой ранил се на детска площадка или случайно използване на грешна четка за зъби.
Тетанус не е от болестите, които се предават. Тя обаче е изключително тежка и смъртоносна болест. Тези дни излезе case report на CDC за случай през 2017-та, когато едно дете не е получило ваксина и се е ударило лошо. Родителите просто промили и зашили раната. Отказвали са ваксина. Развива тетанус и седмици наред е в критично състояние. Стигнало се до изкуствена кома и блокиране на мускулите, за да не се задуши и нарани в конвулсиите. Успяват да го спасят с методи и лекарства, които далеч не са достъпни в по-голямата част от света. Само престоя в болницата е излязъл над 800 хиляди долара. Ваксината там струва 30 долара. У нас е безплатна. Макар да е от по-неприятните ваксини, тя е важна и е задължителна, за да се предпазят децата от глупостта на родители като ония.
Защото именно те трябва да докажат, че са безопасни ваксините. Имат задължение да споделят данните от тези изследвания и регулаторните органи като CDC и ECDC за САЩ и Европа правят свои разследвания и изследвания. Защо трябва ние да плащаме да доказваме, че нечий продукт е безопасен? Данните на изследователите са достатъчно красноречиви, за да се види ясно някакво вмешателство.
Това не е вярно. Не се правят клинични изследвания на първоначалните итерации на ваксините по очевидни причини, но след като са били одобрени за пазара са поставени на милиони бременни жени през годините и е доказана липса на каквито и да е странични ефекти. В същото време грипният вирус е особено опасен за бременните жени и води много по-често до смърт, отколкото здрава млада жена, която не е бременна.
Не. Това е мит, който върлува из антивакс средите и е смесица от неразбиране как работи имунната система и изкривяване на един ефект от ваксините.
При имунизация тялото наистина реагира леко, защото възприема, че се бори с някаква заплаха. Именно това е имунният отговор и това е целта – да разпознае нещо, което иначе би било опасно в дивия си вид и да изгради памет за него. Понякога се получава висока температура и раздразнение както при всяка настинка. През този период децата се пазят от болни хора, защото тялото вече се бори с нещо или поне така си мисли. Една реална инфекция не би му помогнала. Всичко това обаче отнема няколко дни и е леко дори в сравнение с безобидни болести.
Тази неразделна част от действието на имунната система не се разбира добре и много антиваксъри го използват, за да внушават, че имунната система едва ли не се изтощавала или унищожавала. В същото време говорят за „прекалено стимулиране“, което пак се отхвърля от имунолозите.
Много неща може да си измислят в групите в мрежата и на тяхна база да искат баланс, но това не значи, че има нещо вярно в тях. Балансът между това да оставиш детето ти да умре от предотвратима болест и да го оставиш почти да умре от предотвратима болест не е никакво решение.
Защото са частни компании. Това е устройството на икономиката в света. Затова всъщност ключова част от разработките за ваксините всъщност се правят с публични средства. Голяма част от държавите имат държавни компании, които правят някои ваксини. Такъв в случая с България, например.
Има големи проблеми в ценообразуването на ваксините и произведените количества. Печалбите им се държат минимални най-вече защото много държави договарят поръчките заедно и натискат на база масовостта им. Цената обаче е проблем. Това обаче далеч не означава, че са опасни или че се слагат само за печалба. Точно обратното – фармацевтичните компании печелят най-много когато нивото на имунизация е ниско, защото лекарствата за лечение са далеч по-скъпи от тези за превенция.
Много е добре човек да се съмнява и да търси отговори. Когато обаче ги плеснат в лицето с тях само глупакът продължава да отрича фактите само защото идвали от специалисти и обществени организации. Именно глупакът търси само отговори, които пасват на мнението, с което е започнал търсенето. Всъщност не търсиш истината, а някой в мрежата, който е написал нещо, което подкрепя предразсъдъците ти. Това не те прави просветен или прогледнал, а просто невежа.
@Краси – това с хепатит Б и бебетата дето не се дрогирали е стар лаф на антиваксърите. Лошото е, че дори някои педиатри го повтарят, просто защото не са виждали бебета болни от хепатит в практиката си. А не са го виждали, защото просто от 20-тина години се ваксинират всички в България.
Позвъниха ми от СЗО…
Д-Р РУМЕН СТОЙЧЕВ·СРЯДА, 6 МАРТ 2019 Г.
(Това е измислен разговор – fake news, според “общоприетите” критерии.)
Телефонът звъни нежно, както обикновено, но и някак международно.
Вдигам и чувам още по-нежен глас – млада жена, без съмнение, с PR-закваска, без съмнение, мотивирана и нахъсена, 100%, изобилно излъчваща безкористна добронамереност, но и непоколебима решителност.
– Звъним Ви от СЗО. Ние милеем за Вашите деца и за Вас самите, стига Вие самите да милеете за Вашите деца.
Длъжни сме да Ви информираме, че според нашите експерти, една от 10-те най-големи заплахи за човечеството са родителите, отказващи да ваксинират децата си.
– Развълнуван съм от вниманието, – признавам аз учтиво. – Бихте ли пояснили кого застрашава моят отказ да позволя ваксинация на детето си?
– Преди всичко, ако не е ваксинирано, детето Ви може да се разболее от някаква детска болест. Това е голяма тревога за нас в СЗО.
– Детето ми е дете и болестта неслучайно е детска болест, – влизам в тона. – Детските болести и децата са като ръка и ръкавица – децата трябва да боледуват от детски болести, а не от болести „за възрастни“ и детските болести трябва да се боледуват от деца, а не от възрастни. Така е разпоредила Природата. Аз допускам, че Природата си знае работата, ако не възразявате.
– СЗО не смята така, – отговаря любезно гласът отсреща (“брюнетка”, 100%). – Експертите на СЗО намериха доста грешки в това, което Природата е замислила и прави с децата Ви. Една от тези грешки са и детските болести. Децата не трябва да боледуват от детски болести, според нашите експерти, а с техните уста говори самата Модерна Медицинска Наука.
– Бихте ли ме осветлили, – позволявам си да помоля, – от какви болести, според Вашите експерти, следва да боледуват децата ми, докато са в детска възраст?
– Децата не трябва да боледуват от никакви болести, още по-малко от детски такива, – добавя стоманена нотка гласът отсреща. – Затова нашите спонсори – извинете, исках да кажа експерти – измислят нови и нови ваксини, които са призвани да попречат на децата Ви да боледуват от детски болести.
– Не искам да Ви оскърбявам с въпроса си, но тъй като аз не познавам никого от Вашите експерти, все пак позволете да попитам някой от тях познава ли някое от децата ми? Опитвам се да си изясня доколко Вашите експерти ги е еня за моите деца…
– Нашите спонсори – извинете, грешка на езика, исках да кажа експерти – не познават Вашите деца; не познават ничии деца, но това не им пречи да ги обичат като свои. Нашите спонсори обичат всички деца по света, все едно са техни собствени.
– Искате да кажете „експерти“? – помагам.
– Опасявам се, че ставате малко нагъл, но все пак ще Ви отговоря: Да, исках да кажа „експерти“, но това няма голямо значение, тъй като експертите ни са обикновени чиновници, докато спонсорите ни са тези, които учат всички нас в СЗО на любов към човечеството и към децата, в частност.
Вие ще се заяждате ли, или ще си ваксинирате децата, както СЗО Ви заповядва, извинете, препоръчва?
– Аз, с Ваше позволение, няма да позволя ваксиниране на децата ми.
– И защо?!
– Защото се страхувам, че страхотиите, написани в листовката на ваксината, може да се случат на моето дете. Щом са написани в листовките, значи са се случвали на нечии деца. Не искам моето дете да влезе в тези статистики. Обичам го.
– Но написаното в листовката на ваксината се случва на едно от 1000 деца!
– Вярвам Ви, но ако това едно на 1000 е моето дете, то няма да е много щастливо, че е такава рядкост. Защото ще боледува, ще страда и тази перспектива не ми харесва. Защото, както Ви казах, аз го обичам.
– Доста егоистично от Ваша страна, не мислите ли? Защото като не ваксинирате Вашето дете, може да пострада детето на съседа Ви.
– А Вие смятате ли, че съседът ми би приел моето дете да се разболее, за да бъде запазено здравето на неговото дете? – чистосърдечно питам.
– Естествено. Та нали здравето на неговото дете е по-важно за него от здравето на Вашето дете!
– Опасявах се, че ще получа подобен отговор, – споделям смутено. – Тогава не следва ли от същата логика и за мен здравето на моето собствено дете да е по-важно от всичко друго?
– Не. Не следва. Ако Вашият съсед е ваксинирал детето си, той и детето му са много по-важни за СЗО – извинете, исках да кажа, за обществото – от Вас и Вашето неваксинирано дете. Защото той и неговото дете спомагат за развитието на бизнеса на нашите спонсори – извинете, исках да кажа, за развитието на Модерната Медицина – докато Вие сте прът в колелата на нейното развитие.
– Позволете да попитам, – смутолевям аз. – Ако развитието на Модерната Медицина изисква да жертвам здравето на детето си, дали за мен не е по-важно да опазя здравето на детето си, а Модерната Медицина да се развива в някаква друга посока, например, такава, която не изисква задължителното разболяване на МОЕТО дете?
– Вие съвсем изнагляхте. (Извинете, това беше непрофесионално, но Вие си го просите.)
Да не би да твърдите, че здравето на Вашето конкретно дете е по-важно от финансовия интерес на акционерите на нашите спонсори – извинете, исках да кажа, от прогреса на Науката?
– Амииии, да. Без да му мисля много, бих казал, че „да“ – здравето на моето дете е по-важно от всичко друго на света – от моето собствено, от финансовия интерес на спонсорите на СЗО, от политиката на българското МЗ…
За мен няма нищо по-важно от здравето на детето ми, да. Съжалявам, ако Ви разочаровам.
– „Разочаровам“ е слабо казано, господине! Хора като Вас са най-големият проблем пред бизнеса – извинете, исках да кажа, пред Науката!
Замислете се какво би станало, ако всички родители поставят на първо място здравето на децата си?!
– Предполагам, че светът ще се напълни с отговорни, мислещи и обичливи родители със здрави и щастливи деца, – вметвам.
– Вие чувате ли се какви ги говорите!?! – гласът отсреща преминава във фалцет. – Светът е собственост на нашите спонсори и в него не е предвидено място за отговорни, мислещи и обичливи родители със здрави и щастливи деца!
Ако не ваксинирате детето си и не му давате ежедневно поне по няколко продукта, произведени от нашите спонсори – които са флагмани на Модерната медицина – детето Ви ще остане здраво, но няма да го допуснем в детска градина и няма да получавате детски добавки!
– Извинете, а детската градина и детските добавки не ми ли се полагат като честен данъкоплатец? Защото уговорката ни с нашето правителство е, че ако си плащам данъците, получавам право на тези социални придобивки…
– Представителите на нашите спонсори – ох, исках да кажа, представителите на СЗО, които тези дни набиха обръчите на Вашето правителство – ох, исках да кажа, които имаха работна среща с Вашето МЗ – са собственици и на правителството Ви, и на държавата Ви, и на всичко, които Вие си мислите, че имате. Вие нямате нищо! Ох, ама как ме изнервихте! Какви наглеци сте Вие, българите! Платил си бил данъците и хайде веднага „Искам си правата“.
(Ох, това не е много професионално. Спрете записа, тъпаци. Ако го чуят шефовете, от утре съм на улицата.)
Слушаш ли ме още, нагъл българино?
– Да, слушам Ви внимателно. Май се каните да ми разясните, че задълженията ми по Конституция са неотменими, но правата, които имам по Конституция, макар да са ми „гарантирани“, може и да не ги получа, ако не преклоня главица пред Вашите спонсори?
– Брей, стопли най-сетне, Айнщайн!
Забравѝ за правата си, ако продължаваш да упорстваш, че здравето на детето ти е най-важно за теб. Нашите спонсори ще те заврат в кучи гъз със здравото ти дете и с всичките ти конституционни права.
– Извинете, не съм сигурен, че одобрявам стила на изказа Ви.
– Писна ни от Вас – интелигенти, мислещи, любящи…
Спонсорите ни ще ви смачкат – със закони, с медии, чрез докторите ви…
Не в гората ще ви изгонят – в кучи гъз ще ви заврат!
– Позволявате ли само за миг да вляза във Вашата стилистика?
– Прави, каквото щеш, боклук такъв!
– Благодаря.
Майната Ви, госпожице! И на Вас, и на спонсорите Ви!